Нора Робъртс
Относно Кейт (12)

Дванадесета глава

Докато баща и син О’Конъл изглаждаха отношенията си, Кейт се разхождаше с третото мъжко поколение на фамилията.

— Не съм се умилквал, нали? — попита детето.

— Да се умилкваш? — тя го погледна объркано. — Красавецо Джак, ние с майка ми трябваше буквално да ти натикаме самолета в ръцете. Дори се наложи да ти се молим, за да го приемеш.

Джак се усмихна насреща й.

— Ще кажеш ли същото и на тате?

— Разбира се. Знаеш много добре, че и той ще иска да си играе с него. Чудесен самолет е.

Джак го понесе из въздуха.

— Същият като онзи, с който летяхме до Ню Йорк и обратно. Беше забавно. Изпратих на всички картички и им благодарих. Ти хареса ли твоята? Направих я сам… почти.

— Много ми хареса — Кейт потупа джоба си, където бе сложила прилежно надписаната картичка. — Беше възпитано и джентълменско от твоя страна да благодариш писмено на мен, на Фреди и Ник, както и на дядо ми и баба ми.

— Те казаха, че мога да ги посетя пак. Папа Юри каза, че мога да преспя в тяхната къща някой път.

— Мислиш ли, че ще ти хареса? — попита Кейт.

— Даа. Той може да си мърда ушите — извика момчето.

— Знам — засмя се тя.

— Кейт?

— Да — тя се наведе, за да размотае каишката на Майк и вдигна очи към Джак, който я изучаваше с поглед. Толкова е сериозен, помисли си, толкова вторачен. Точно като баща си. — Какво има, красавецо Джак?

— Може ли… може ли да поседнем на стената и да си поговорим за някои неща?

— Разбира се — малкият беше много сериозен, осъзна Кейт, щом го повдигна да го сложи на стената пред университета. Подаде му Майк и седна до тях. — Какви неща?

— Чудех се… — той се разсея отново, докато Майк скочи и се зае да души тревата зад тях.

Джак го беше коментирал подробно с приятелите си. С Макс в Ню Йорк и с Род в училище. Беше тайна. Бяха се заклели да не я издават на никой.

— Ти харесваш тате, нали?

— Да, разбира се. Много го харесвам — потвърди Кейт.

— И харесваш деца като мен?

— Харесвам и деца. Най-вече харесвам теб — тя го потупа по рамото — нали сме приятели.

— И ние с тате те харесваме. Много. Чудех се… — той я погледна с невинните си детски очи. — Ще се омъжиш ли за нас?

— О — сърцето й подскочи и едва не се пръсна от вълнение. — О, Джак.

— Ако го сториш, може да дойдеш да живееш в нашата къща. Тате я ремонтира, и става много хубава. Имаме си двор и други работи, ще си посадим и градина скоро. Сутрин ще закусваш с нас, а след това ще отиваш в училището си, за да учиш хората как да танцуват. После ще се прибираш у нас. Не е толкова далече.

Зашеметена, тя положи буза на главата му.

— О, Боже.

— Тате е много добър — продължи Джак разпалено. — Почти никога не крещи. Той си няма жена вече, защото тя е на небето. Искаше ми се да не беше отивала там, но го е сторила.

— Знам. О, миличък.

— Може би тате се страхува да те попита, за да не вземеш и ти да отидеш на небето. Така мисли Род. Може би. Но ти няма да го направиш, нали? — попита момчето.

— Джак — тя едва сдържаше сълзите си и обхвана лицето му с ръце. — Смятам да остана тук за доста дълго време. Говорил ли си с баща си по този въпрос?

— Мнеее, ’щото трябва първо да се попита момичето. Така ми каза Макс. Момчето трябва да попита момичето. Ние с тате ще ти купим пръстен, ’щото така трябва. Нямам нищо против да ме целунеш и ще слушам много. Ти и тате можете да си направите бебета, като другите хора, които се женят. Предпочитам братче, ама ако е сестричка, пак става. Ще се обичаме както си му е реда. И така, ще се ожениш ли за нас, моля?!

Във всичките си мечти и фантазии, тя никога не бе предполагала, че през ранна пролет в един следобед, шестгодишно момче ще й предложи брак, докато седят на стената. Едва ли имаше нещо по-трогателно и по-прекрасно от това.

— Джак, ще ти издам една тайна. Аз те обичам отдавна — каза тя.

— Така ли?

— Да. Обичам и баща ти. Ще си помисля много сериозно над всичко, което ми каза. И ако кажа да, ще знаеш, че това несъмнено е нещото, което искам най-много от всичко на света. Ако кажа да, вече няма да си само момчето на баща си. Ще бъдеш и мой. Разбираш това, нали?

Той кимна с ококорени очи.

— Ще ми станеш майка, нали така?

— Да, ще бъда твоя майка.

— Добре. Ще го направиш ли? — настоя момчето.

— Ще си помисля — тя го целуна по челото и скочи от оградата.

— Много ли време ще ти отнеме да си помислиш?

Тя се протегна за него.

— Не и този път — прегърна го, преди да го пусне да слезе на земята. — Но нека го пазим в тайна, докато реша.

Отне й почти двадесет и четири часа. В края на краищата беше жена, която знае какво иска. Може би този не бе най-подходящия момент, но не можеше да чака повече.

Нещата определено не следваха логиката, която очакваше, но тя бе гъвкава. Когато искаше нещо много силно, можеше да направи компромис.

Обмисляше да покани Броуди на романтична вечеря за двама, но се отказа. Да му предложи на публично място можеше да се окаже неподходящо, ако се наложеше да го притисне. В крайна сметка реши да изчака до края на седмицата и да направят романтичната вечеря в къщата на Броуди. Свещи, вино, съблазняваща музика. Отхвърли и тази идея. Ако Джак не издадеше всичко до тогава, тя щеше да го стори сама.

Нямаше да бъде, както си го бе представяла. Нямаше да има лунна светлина и музика, на фона, на които Броуди щеше да я погледне в очите и да й каже, че я обича. Да я попита дали иска да прекара живота си като му отвърне със същата любов.

Нямаше да бъде идеално, но щеше да бъде правилно. Атмосферата беше без значение, каза си тя. Резултатите бяха важни. Какво чакаше тогава?

Тя се заизкачва по стълбите. Реши, че моментът бе подходящ. Той тъкмо приключваше работата, която ги събра. Защо да не му предложи брак в помещението, което реално бяха направили заедно? Чудесно решение.

След като се реши да го направи, Кейт остана много разочарована, щом завари стаите над школата си празни.

— Къде по дяволите си се дянал? — тя сви ръцете си в юмруци, сложи ги на кръста си и закрачи из стаята.

Училищния автобус, сети се Кейт. Беше ден, в който бе негов ред да вземе Джак. Тя погледна часовника си и се втурна по стълбите. Той едва ли имаше повече от пет минути преднина.

— Хей! Пожар ли има? — Спенсър я пресрещна, точно когато скочи от последното стъпало.

— Тате, извинявай. Трябва да тичам. Трябва да настигна Броуди.

— Случило ли се е нещо?

— Не, не — тя го целуна набързо и побягна. — Трябва да го попитам дали иска да се ожени за мен.

— Е, тогава… — тя беше млада и бърза, но шокът го прониза тъкмо навреме, за да сграбчи ръката й. — Какво каза?

— Ще попитам Броуди дали иска да се ожени за мен. Изрепетирала съм всичко — повтори тя.

— Кейти!

— Обичам го. Обичам и Джак. Тате, нямам време да ти обяснявам всичко. Премислила съм го, имай ми вяра.

— Поеми си дъх и ми позволи да… — но той я погледна в очите. Звезди, помисли си той. Видя звездите, които блестяха в очите на малкото му момиче. — Няма шанс да ти откаже.

— Благодаря — тя преметна ръце през врата на баща си. — Пожелай ми успех, все пак.

— Успех — той я пусна и я проследи как затича. — До скоро, бебче — прошепна.

 

 

Броуди се отби за мляко, хляб и яйца. Джак беше обсебен от пържени филии напоследък. Потегли с колата и погледна часовника си. Цели десет минути преди да пристигне автобуса. Беше подранил малко. Пусна Майк да потича докато чакаше. Пролетта настъпваше с пълна сила. Дърветата зеленееха, някои от по-ранните цветя бяха готови да разцъфнат. Нещо витаеше във въздуха, замисли се той.

Може би надежда.

Къщата, която доскоро бе като съборетина, започваше да заприличва на дом. Щеше да сложи и хамак на двора, може би и люлеещ се стол на верандата. А може би и люлка. Щеше да купи и малък надуваем басейн за Джак.

Джак и Майк можеха да играят на двора, да се търкалят в тревата през дългите летни вечери. Той щеше да си седи на верандата, да се люлее и да ги наблюдава. Заедно с Кейт.

Странно как вече не можеше да си представя каквото и да било, без да добави и Кейт в картината. А и не искаше да бъде по друг начин.

Трябваше да поизчака, замисли се Броуди. Да реши къде стои Джак сред всичко това. После трябваше само да разбере дали Кейт има желание нещата да преминат към следващото ниво.

Може би бе време да я подтикне леко в тази посока. Нещата никога нямаше да са напълно изрядни, нали така? Всичко в живота ставаше постепенно.

Беше като строеж на къща. Прецени, че имат добра и стабилна основа. Дизайнът бе оформен в главата му — той, Кейт, Джак и децата, които щяха да се появят след това. Къщата имаше нужда от деца. Беше дошло време да се построят и стените, всичко да стане по-стабилно.

Може би тя не беше готова за брак, все още. Тъкмо започваше с училището си. Сигурно щеше да й трябва повече време да свикне с идеята да е майка на шестгодишно дете. Той беше готов да я изчака.

Стоеше така, изучаваше двора си и оглеждаше къщата на хълма, която изглежда ги очакваше.

Всъщност, не можеше да я чака дълго. Веднъж започнеше ли да строи, предпочиташе да не прекъсва работата си. Искаше Кейт да вземе участие и в този проект. Най-важния проект на живота му.

Първото нещо, което трябваше да направи, обаче, беше да си поговори с Джак, реши той докато вървеше към пощенската кутия. Синът му трябваше да се чувства сигурен, спокоен и щастлив. Да, обожаваше Кейт, но можеше да се стресне от идеята за брак и промените които щяха да го съпътстват. Броуди щеше да го увери, че всичко ще бъде наред.

Реши да си поговорят за това довечера, след вечеря. Вече не можеше да чака и искаше нещата да се раздвижат. Веднага щом се разбереше с Джак, щеше да реши какво да каже на Кейт, как да постъпи, за да се придвижат към следващия етап от плана.

Взе писмата от кутията и тъкмо се запъти обратно към пикапа си, когато я видя да паркира зад него.

— Хей — изненадан, той метна писмата в кабината на колата си. — Не очаквах да те видя тук и по това време на деня.

Тя слезе от колата, наведе се да вдигне гумения кокал, който Майк донесе в краката й, заигра се за малко с него и хвърли кокала достатъчно далеч, че да му създаде повечко работа.

Докато я гледаше как си играе с кучето, Броуди си мислеше, че няма да може да чака много дълго.

— Изпуснах те за малко в школата — каза тя.

— Да не би да има някакъв проблем?

— Не, не. Няма никакви проблеми — тя се приближи към него и прокара ръка по гърдите му. Навик, който винаги разтуптяваше сърцето му. — Не ме целуна за довиждане.

— Вратата на офиса ти беше затворена. Реших, че си заета — каза той.

— Целуни ме сега — тя прокара устни по неговите, повдигна вежда след бързата целувка, отдръпна се леко назад и каза: — Направи го по-добре.

— Кейт, автобусът ще дойде след няколко минути.

— Направи го по-добре — измърмори тя, сгуши се в него и промени настроението му.

Той сви в юмрук едната си ръка на гърба й, прокара другата през косата й и достави удоволствие и на двама им.

— Мммм, това е друго нещо. Пролет е — добави тя и отстъпи назад, за да погледне лицето му. — Знаеш ли какво обичат да правят мъжете през пролетта? Като изключим бейзбола.

— Да орат — той се ухили насреща й.

Тя се засмя и прокара пръсти по врата му. Да, жабите в корема й скачаха лудо, но й харесваше.

— Добре тогава, а знаеш ли какво обичат да правят младите жени? Какво харесва да прави тази млада жена? — тя посочи към себе си.

— Това ли дойде да ми кажеш? — попита я той.

— Да, може да се каже. Броуди… — тя прехапа устни и просто го изтърси: — Искам да се ожениш за мен.

Той потрепна и се скова. Ушите му забръмчаха сякаш имаше пчелен кошер в главата си. Причуваха му се неща, реши той. Не беше възможно, да го бе попитала дали иска да се оженят, докато той бе прекарал последните пет минути, търсейки вариант как да я попита същото.

Отстъпи леко назад, за да се опомни.

— Не е много мило от твоя страна да ме зяпаш така, сякаш съм те ударила с дъска по главата — каза тя.

— Откъде се взе това сега? — Може би сънуваше, но всичко изглеждаше доста истинско. Вкусът й беше истински. Туптенето на сърцето му си беше напълно истинско. Освен това в съня си той я питаше това, по дяволите. — Една жена не може просто ей така да се изправи пред мъжа посред бял ден и да му предложи да се оженят.

— Защо не?

— Защото… — как можеше да измисли причина, с тези пчели в главата си. — Защото не може.

— Е, аз току-що го направих — тя усети как гнева се надига в гърлото й, но успя да го преглътне. Пръстите й потрепнаха леко, преди да ги вдигне и да започне да изброява причини. — Виждаме се сериозно от месеци. Не сме деца. Наслаждаваме се един на друг, уважаваме се. Напълно нормално и в реда на нещата е да обсъдим варианта за брак.

Той осъзна, че трябваше веднага да възвърне контрола си над ситуацията.

— Да не би току-що да ми каза да обсъдим вероятността за брак? Не каза, обаче, че ще го премислим — което беше неговият план, ако тя му бе дала възможност. — Има много повече фактори, освен двама души, които се наслаждават един на друг и се уважават.

И се обичат, помисли си той. Господи колко я обичаше. Но той трябваше да знае какво ще искат в бъдеще — поотделно, заедно, като семейство. Имаше неща, които трябваше да се решат веднъж и завинаги.

— Разбира се, че има — започна тя, — но…

— Да започнем с теб. Сега си напълно свободна и можеш да избереш да се върнеш отново към кариерата си на танцьор. Няма нищо, което да те спре да се върнеш обратно в Ню Йорк, на сцената — поясни той.

— Училището ми ме спира. Взех това решение преди да те срещна — каза тя.

— Кейт, гледах те на сцената, беше чудо. Преподаването никога няма да ти даде същото.

— Не е така. Ще ми даде нещо напълно различно, нещо, което искам. Аз не съм човек, който взема необмислени решения, Броуди. Знаех какво правя, когато напуснах Компанията, за да се върна тук. Бях наясно какво зарязвам и че поемам по нов път. Щом ми нямаш доверие и не искаш да се обвързваш, твоя воля, значи не ме познаваш.

— Не става въпрос за доверие. Исках да те чуя как го изричаш. Щом казваш, че възнамеряваш да останеш, значи е така. Никога не бях срещал човек, който да е толкова съсредоточен в целите си.

Само няколко минути по-рано си мислеше, че е обмислил всичко. Знаеше как точно ще я попита дали иска да сподели живота си с неговия. Да поставят заедно основите. А изведнъж се оказа, че жената вече приключваше с наковаването на первазите и бе готова да окачи пердета по прозорците.

Щеше да й се наложи да забави темпото, тъй като той строеше бавно и прецизно, за да е вечно.

— Аз имам много по-голяма грижа от кариерата. Имам Джак. Всичко, което правя, или не правя, е свързано с него — каза той.

— Броуди, това ми е напълно ясно. Знаеш, че е така.

— Той те харесва, но е свикнал нещата да са такива, каквито са и има нужда да е сигурен в мен. Кейт… Господи, винаги е имал само мен. Той беше едва на няколко месеца, когато Кони се разболя. Наред с доктори, процедури и болници…

— О, Броуди — тя можеше да си представи всичко това. Паниката, трагедията, мъката.

— Тя не беше наоколо и се наложи аз да се грижа за всичко — продължи той. — Светът сякаш се разпадна, а нямах какво повече да предложа на Джак. Първите две години от живота му бяха кошмарни.

— Ти си направил всичко необходимо, за да му осигуриш нормален и щастлив живот. Не виждаш ли колко ти се възхищавам и уважавам за това?

Той се загледа в нея, развълнуван. Никога не бе смятал родителството за нещо, на което да се възхищаваш.

— Това се искаше от мен, постоянно да го поставям на първо място, така трябва да бъде винаги. Не сме само аз и ти, Кейт. Щеше да е по-друго ако беше така… но не е. Той самия трябва да е готов за такава значителна промяна.

— Кой казва, че не е така? — възрази тя.

— По дяволите, не мога просто ей така да отида и да му кажа, че ще се женя. Трябва да си поговоря с него, да го подготвя. Ти също. Ето в какво се забъркваш. Той има нужда да бъде уверен в теб точно толкова, колкото е в мен.

— За Бога, О’Конъл, не се ли замисляш, че взимам предвид всичко това? Познаваш ме от месеци. Би трябвало да можеш да ме прецениш правилно.

— Не става въпрос за…

— За твое сведение именно Джак ме попита дали искам да се омъжа за теб — не се сдържа тя.

Броуди я погледна в очите, после вдигна ръце във въздуха и каза объркан:

— Трябва да седна — той отстъпи назад и се просна на земята. Кучето му пъхаше някакво въже в ръцете, но той го захвърли. — Какво каза току-що?

— Мисля, че говоря членоразделно — тросна се тя. — Джак ми предложи брак вчера. Очевидно за него не е проблем да вземе решение, за разлика от баща му. Той ме попита дали искам да се омъжа за теб, за двама ви. Никога не са ми отправяли по-прекрасно предложение. Каквото май няма да получа от теб.

— Щеше, ако беше изчакала няколко дни — измрънка той под носа си. — И какво, правиш го, за да ощастливиш Джак, така ли?

— Чуй ме добре. Колкото и да обичам детето, нямаше да се омъжа за твърдоглавия му баща, ако не го исках. Джак смята, че така ще бъде най-добре за всички ни. Аз се съгласих, реших, че е прав. Но ти можеш да си седиш безучастно тук, ако искаш — Кейт повиши тон.

Не стига, че тя го изпревари, помисли си Броуди, ами и шестгодишния му син бе прекосил финалната линия преди него. Не знаеше дали да бъде ядосан от това, или доволен.

— Сигурно нямаше да ти изглеждам незаинтересован ако беше изчакала още малко — добави той.

— Да те изчакам? Че не се ли усети до сега?! Какво ли не направих, само дето не си татуирах сърце на ръката. Защо, мислиш, не се нанасям в новия апартамент, Броуди? Организирана, практична жена като мен не би се мотала с вещите си, освен ако изобщо не е смятала да се мести да живее там.

Той се изправи и измрънка:

— Мислех си, че искаш… не знам…

— И защо според теб прекарвах всяка свободна минута с теб и Джак? Защо бих се появила тук, потъпквайки гордостта си и да ти предложа брак? Защо ще правя всичко това, ако не те обичах, идиот такъв?

Тя се завъртя и закрачи към колата си. В очите й заблестяха сълзи от обида и яд. Сякаш нечий юмрук стискаше безмилостно сърцето й.

— Кейт, ако се качиш в колата, ще трябва да те извлека от нея насила. Не сме приключили — закани се Броуди.

Тя спря. Ръката й понечи да отвори вратата на колата.

— Твърде ядосана съм, за да разговарям с теб в момента.

— Не трябва да говориш. Седни — каза той и посочи към дънера.

— Не искам да сядам — сопна се тя.

— Кейт.

Тя вдигна безпомощно ръце, довлече се до него и седна.

— Ето, доволен ли си?

— Първо, не смятам да се оженя единствено, за да осигуря майка на Джак. Нито възнамерявам да се женя за жена, която не би могла да му бъде като майка. Сега, нека оставим това настрана и да се разберем за нас двамата. Знам, че си ядосана, но спри да плачеш.

— Няма да пролея и сълза за теб — намуси се тя.

Той извади кърпичка и я метна в скута й.

— Избърши ги, става ли? И без това ми е достатъчно трудно в момента.

Тя не докосна кърпичката, а забърса сълзите с ръка. — Добре, да си представим, че това е кутия — той посочи към земята. — Всичко, което казахме до сега, влиза в кутията и аз ще затворя капака. Може и да я отворим по-късно, но сега започваме на чисто.

— Ако питаш мен, може дори да заковеш капака с пирони и да хвърлиш кутията в някоя пропаст — предложи тя.

— Смятах да говоря с Джак тази вечер — започна той. — Да видя какво мисли за някои промени. Предположих, че идеята ще му хареса. Познавам детето си доста добре. Не толкова добре явно, след като предлага на моята жена зад гърба ми.

— Твоята жена? — повтори тя.

— Тихо — каза нежно той. — Ако си беше мълчала, точно този разговор щяхме да го започнем така, и то по-скоро.

Той се приближи, обхвана вирнатата й брадичка с длан и каза:

— Влюбен съм в теб, Кейт. Не, не мърдай от тук — каза той, когато тя понечи да се изправи. — Опитвах се да реша как най-правилно да ти поднеса всичко това, преди да се появиш.

— Преди да… — тя издиша тежко. — Капакът на кутията здраво ли е затворен? — попита тя със свито сърце и погледна към мястото, нарочено за кутията.

— Да, много здраво.

— Добре — тя затвори очи за момент и се опита да избистри ума си. Но тръпката, която я пронизваше й пречеше да мисли трезво. Което беше идеално, си помисли.

— Имаш ли нещо напротив да започнеш отначало? — попита тя. — С онази част, в която казваш „Обичам те“.

— Разбира се. Обичам те. Бях омаян още първия път, когато те видях. Не преставах да си повтарям, че трябва да се стегна, че ти едва ли си за мен. От време на време се губех, а ти ме привличаше все по-силно, но си налагах да стоя настрана. Имах много причини да го правя. Не мога да ти посоча нито една в момента, но имах.

— Аз съм за теб, Броуди. Така както и ти си точно за мен — прекъсна го тя.

— Онази вечер, в къщата на сестра ти, не можех повече да си налагам да страня. Просто се отдадох на чувствата си. Все още си спомням как ходех зашеметен на следващия ден след танца ти. Не след онзи в училището ти, който беше красив и като сън. Онзи, по време на представлението, силен и завладяващ. Който ме довърши окончателно.

Той приклекна пред нея.

— Кейт, само преди няколко минути стоях тук и си представях картина, как двамата седим заедно на верандата, на люлката, която тепърва трябва да купя.

— Харесва ми тази картина — каза тя и едва сдържа сълзите си.

— И на мен. Виждаш ли, представях си, че строим къща, не като онази на хълма. Къщата на връзката ни, която градя бавно, за да се получи както трябва.

— Аз те пришпорих — укори се тя.

— Да, точно така. Установих и нещо друго. За двама души не е необходимо да се движат с едно и също темпо, за да се озоват на правилното място.

Една сълза успя да се търкулне.

— Това е правилното място за мен — тя хвана лицето му с ръце. — Обичам те, Броуди. Искам…

— Нищо не искаш. Сега е мой ред, аз предприемам стъпката — той й помогна да се изправи. — Виждаш ли онази къща на хълма?

— Да.

— Има нужда от много работа, но ще се получи. Това куче, което си преследва опашката в двора е почти обучено. Имам син, който е на път за насам, но автобуса закъснява. Той е добро момче. Искам да споделям всичко това с теб. Искам да се отбия в училището ти някой ден, само за да те погледам как танцуваш. Искам да си имаме бебета. Мисля, че ме бива с тях.

— О, Броуди — въздъхна тя.

— Тихо, още не съм приключил. Когато дойде лятото, искам да седим в градината, която ще засадим заедно. Ти си единствената, с която искам да имам всичко това.

— За Бога, попитай ме, преди да съм се разпаднала на парчета, без да мога да ти отговоря — настоя тя.

— Настоятелна си, харесвам това у теб. Омъжи се за мен, Кейт — той я целуна. — Омъжи се за мен!

Тя не можа да отговори. Успя само да го обгърне с ръце. Сърцето й се изля в целувката, което беше повече от каквито и да било думи. Кучето заподскача край тях в кръг. Кейт се сгуши в Броуди и се разсмя.

— Толкова съм щастлива.

— Нямам нищо против да те чудя да казваш „Да“ — напомни й Броуди.

Тя изпъна глава назад, готова да проговори. Боботенето на автобуса заглуши думите й. Обърна се назад, като прокара ръка през кръста на Боруди. Джак изскочи от вратата. Кучето скочи в ръцете на момчето.

— Нека аз, моля те — измърмори Кейт. — Хей, красавецо.

— Здравей — Джак видя следите от сълзи по бузите й и погледна разтревожено към баща си. — Наранила ли си се?

— Не. Понякога хората плачат от щастие, когато е толкова много, че избухва в тях и те не могат да се сдържат. Точно това се случва с мен в момента. Помниш ли какво ме попита вчера, Джак?

Той прехапа устни и погледна баща си предпазливо.

— Ахам.

— Е, сега ще отговоря и на двама ви — с едната си ръка все още държеше Броуди, а с другата докосна Джак по бузката. — Да.

— Наистина ли? — очите на момчето се разшириха.

— Да.

— Тате, познай какво?

— Какво? — попита баща му.

— Кейт ще се омъжи за нас. Това е добре, нали?

— Добре е и още как. Хайде да се прибираме у дома.

Оставиха колата и пикапа паркирани там, където бяха. И тръгнаха заедно към къщата. Джак се втурна напред, кучето го последва. Броуди се спря, завъртя се и я целуна.

Не, не беше добре, помисли си Кейт.

Беше съвършено.