Нора Робъртс
Относно Кейт (4)

Четвърта глава

— Земетресения — каза Кейт.

— Снежни бури — отвърна Брендън.

— Смог — продължи тя.

— Лопати за сняг — не се предаваше брат й.

Тя отметна косата си назад.

— Радостта от смяната на сезоните.

Той подръпна един кичур от къдриците й.

— Плажът.

Водеха този спор от години — западният бряг на океана срещу източния. В момента Кейт го правеше единствено за да се разсее от мисълта, че Брендън заминаваше след по-малко от час. Просто следколедна тъга, уверяваше се тя. Цялото вълнение около подготовката, после уютната топлота на традиционното събиране у дома я бяха погълнали напълно. Семейство Кимбъл продължиха празника с двудневна екскурзия до Ню Йорк и с неизменния хаос и смут, съпътстващи многобройната фамилия.

Бяха на прага на новата година. Фреди, сестра й, остана в Ню Йорк със съпруга си Ник и децата. Брендън се бе запътил обратно към Лос Анджелис. Тя се загледа в тихата главна улица докато вървяха. Усмихна се закачливо и продължи да дразни брат си.

— Груби шофьори.

— Блондинки със стегнати тела в кабриолети — отвърна той.

— Толкова си елементарен.

— Дам — той обгърна с ръка раменете й. — Обожаваш това мое качество. Ей, гледай, имаш си мъже с пикапи.

Още се цупеше, когато погледна надолу по улицата и видя строителните камиони и работниците. Броуди не си губеше времето. Мъже щъкаха напред-назад, прокарваха си път през чакъла и бабунките от изсъхнала трева, и се насочваха зад къщата, където изглежда се бяха събрали повечето работници. Беше шумно, някой слушаше кънтри музика на портативно радио. Носеха се най-различни миризми, на пръст, пот и колкото и да изглеждаше странно, на майонеза.

Кейт заобиколи една ръчна количка, спусна се внимателно по една от временните дървени рампи и надникна в мазето.

Дебел оранжев кабел водеше до преносими лампи, които бяха окачени по гредите. Ослепителната бяла светлина, която разнасяха, правеше помещението да изглежда като археологическа разкопка в начален стадий.

Тя видя Броуди, обут в мръсни дънки и работни обувки, който заковаваше една дъска. Въпреки че дъхът му образуваше пара, той си свали якето. Кейт забеляза интригуващата маса мускули под фланелената му риза.

Беше права, помисли си, изглежда ужасно добре с колана с инструменти.

Един от работниците товареше пръстта с лопата в работната количка. Джак беше клекнал встрани, копаеше с малка лопатка и изсипваше пясък в кофичката си. Момчето я забеляза първо, подскочи и затанцува.

— Копая в мазето ти и ще изкарам долар. После ще помагам при наливането на бетона и ще получа камион за Коледа. Искаш ли да погледнеш?

— И още как — отвърна му бодро.

Тя едва направи още една стъпка надолу по рампата, но Броуди препречи пътя й.

— Не си облечена подходящо за да се мотаеш тук.

Погледна обувките му, после премести погледа си към своите — фини, велурени.

— Прав си. Имаш ли една минутка?

— Добре. Джак, почини си малко — нареди баща му.

Броуди се изкачи по рампата, примижа на яркото зимно слънце, а синът му се изкатери след него.

— Това е брат ми Брендън. Бренд, запознай се с Броуди О’Конъл и Джак.

— Приятно ми е — Броуди вдигна набързо ръка за поздрав, вместо да я подаде за ръкостискане. — Гледал съм те как играеш. Истинско удоволствие.

— Благодаря. Виждал съм работата ти и мога да кажа същото и за теб.

— Ти ли си бейзболния играч? — Джак зяпна към Брендън с огромни очи.

— Точно така — Брендън приклекна пред детето. — Харесваш ли бейзбол?

— Аха. Видях ръкавицата ти. И аз имам една. Имам и бухалка, и топка — всичко.

Кейт знаеше, че брат й щеше да позабавлява Джак и се отдръпна няколко крачки встрани да ги остави на спокойствие.

— Не очаквах, че ще започнеш толкова скоро — каза тя на Броуди.

— Реших, че ще е добре да се възползваме от няколкото меки зимни дни. Ще е така още поне два-три дни. Ще успеем да изравним мазето и да налеем бетона, преди да застудее отново.

Мекото време бе относително понятие, помисли си тя. В старото, облицовано с камъни мазе беше доста по-хладно и влажно, отколкото навън, под слънчевата светлина.

— Както решите. Как прекарахте Коледните празници?

— Чудесно — той се помести, за да може един от работниците да избута ръчната количка по рампата. — А твоите?

— Страхотни. Виждам, че екипа ти е с един човек повече. По долар на ден от моите разходи ли ще се плати? — пошегува се Кейт.

— Ваканция е — отвърна й Броуди. — Ще го водя с мен. Знае правилата, а и останалите работници нямат нищо против.

Тя повдигна вежда.

— Виж ти. Много си чувствителен.

Той издиша и се опита да обясни:

— Съжалявам. Някои от клиентите не са съгласни да водя детето си с мен на работа.

— Аз не съм като тях — увери го тя.

— Хей, О’Конъл, може ли да заема този младеж за малко?

Броуди се извърна и забеляза, че Джак се бе вкопчил здраво в ръката на Брендън.

— Ами…

— Имаме малко работа горе в къщата — каза Брендън и добави: — Ще го доведа на път към летището, след половин час.

— Моля те тате. Може ли? — настояваше момчето.

— Аз…

— Брат ми е идиот — каза Кейт с лека усмивка, — но е от отговорните.

Не, помисли си Броуди, той самият беше идиот, задето ставаше нервен всеки път, когато Джак тръгваше някъде с нов познат.

— Добре, отивай. Обаче първо си измий ръцете в кофата с вода.

— Добре! Изчакай ме само минутка, става ли? Само една минута — и Джак се втурна да отмие поне част от мръсотията по себе си.

— Ще се постарая да те посетя за малко по време на пролетните тренировки — Брендън се обърна към Кейт.

— Да, добре — отвърна тя, като се стараеше да не заплаче. — И стой настрана от блондинките със стегнатите тела.

— Как пък не — Брендън я грабна и я прегърна здраво. — Ще ми липсваш — прошепна й.

— И ти на мен — тя притисна лицето си в извивката на шията му, после отстъпи назад с ведра усмивка — Погрижи се за крака си, бейзболистче.

— Хей, разговаряш с Айрън мен. Грижи се за себе си. Да тръгваме, Джак — той хвана почти измитата и мокра ръка на момчето, махна за довиждане на Броуди и двамата се запътиха към къщата.

— Чао тате! Чао. Ще се върна след малко — изкрещя доволно Джак.

— Брат ти има проблем с крака? — попита Броуди.

— Разтегнал е сухожилия. Подхлъзнал се лошо. Е, да те оставям да работиш — тя продължи да се усмихва, докато не заобиколи къщата. После поседна на стълбите и си поплака тихо.

Десет минути по-късно, когато Броуди мина пред къщата, за да отиде до камиона си, тя беше още там. Сълзите по бузите й бяха засъхнали, но тези по миглите все още блещукаха издайнически.

— Какво има? — попита той.

— Нищо.

— Плакала си.

Тя подсмръкна и сви рамене.

— Е и?

Прииска му се да остави нещата така. Просто да си вземе… за какво по дяволите беше тръгнал? Проблемът бе в това, че той така и не се научи да подминава женските сълзи. Прекоси смирено тротоара и седна до нея.

— Какво се е случило? — настоя той.

— Мразя сбогуванията. Нямаше да ми се налага, ако брат ми не държеше да живее на цели три хиляди мили от тук, чак в Калифорния. Тъпакът му с тъпак.

Ааа, брат й.

— Е… — тъй като една сълза се търкулна надолу, Броуди извади кърпа от джоба си. — Той работи там.

— Извини ме, задето не звуча особено логично — тя взе кърпата. — Благодаря.

— За нищо.

Тя попи сълзите си и се загледа към улицата.

— Имаш ли братя или сестри?

— Не.

— Искаш ли един брат? Продавам го изгодно — въздъхна тя и се облегна на парапета. — Сестра ми е в Ню Йорк. Бренд в Ел Ей. Аз съм в Западна Вирджиния. Не съм и предполагала, че ще се разпилеем така.

Той си припомни начина по който Кейт и брат й се прегърнаха; любовта, която струеше от тях.

— Не ми изглеждате отчуждени.

Тя го погледна, очите й се проясниха.

— Прав си, много си прав. Добре казано. Имах нужда точно от такива думи. Така — тя си пое дъх и му подаде обратно кърпичката, — а сега ми помогни да разсея всички тези мисли от главата си. Какво прави на Коледа? Обичайните големи, семейни сбирки?

— Джак вдига достатъчно шум. Събуди ме в пет — Броуди се усмихна, като си припомни. — Мисля, че успях да го отлепя от тавана чак около два следобед.

— Издържа ли буден до коледната вечеря?

Усмивката на Броуди повехна.

— Едва — той повдигна рамене. — Отидохме на вечеря при баба му и дядо му. Живеем в едно и също градче — поясни той. — Но за нас можеш да кажеш, че сме отчуждени.

— Съжалявам.

— Луди са по Джак. Това е най-важното — добави Броуди. Защо по дяволите й разказваше това? Сигурно, помисли си той, защото му бе влязла под кожата. Може би защото баща му продължаваше да пренебрегва всичко, което Броуди беше постигнал в живота, или онова, което искаше да направи.

— Ще изсипваме пръстта от другата страна на къщата. Може да я изравниш там и да си направиш градина — предложи й той.

— Добра идея — съгласи се Кейт.

— Е — той се изправи, — трябва да се връщам на работа преди шефът да ми отреже от заплатата.

— Броуди… — тя не бе сигурна какво иска да каже, нито как да го каже. Моментът отлетя, когато Брендън паркира пред къщата модерната кола, която бе наел за пътуването.

— Тате — Джак вече се мъчеше да откопчае колана си. — Почакай да ти покажа нещо! Бренд ми даде бейзболната си ръкавица, както и бейзболна топка, на която си напише името и всичко както там му е реда.

— Написа името си — Броуди го поправи автоматично и разтвори обятия за момчето, което полетя към него като куршум. — Я да видя — той огледа топката и ръкавицата, и двете затоплени от здравия захват на детето. — Много са специални и трябва да си ги пазиш.

— Ще ги пазя, обещавам. Благодаря, Бренд! Ще си ги запазя завинаги. Може ли да ги покажем и на останалите, тате?

— И още как — Броуди повдигна Джак, за да го намести по-добре в ръцете си и също благодари на Брендън.

— Удоволствието е мое — отговори той. — И запомни, Джак, не откъсвай очи от топката.

— Добре! Довиждане — извика момчето.

— Лек път — добави Броуди и понесе Джак към екипа, за да им покаже той съкровището си.

Кейт въздъхна леко, облегна се на колата на Брендън и се наклони към отворения прозорец.

— Може и да не си чак такъв смотаняк, в крайна сметка.

— Страхотно хлапе — той щипна Кейт по бузата. — Забелязах, че си хвърлила око на бащата.

— Не. Хвърлила съм и двете си очи по бащата — засмя се тя. Наведе се и го целуна. — Тръгвай да преследваш калифорнийските момичета, приятелю. Аз харесвам селските момчета.

— Дръж се прилично — посъветва я брат й.

— Как пък не.

Той се засмя и запали колата.

— До скоро, прелест.

Тя отстъпи назад, помаха с ръка и промълви:

— Лек полет.

 

 

За Наташа беше традиция да затваря магазина на Нова Година. Прекарваше деня си в кухнята и приготвяше безброй ястия за гостите, които канеше през първия ден от новата година. Семейството й, приятели и съседи щяха да окупират къщата с часове.

— Бренд трябваше да си тръгне след партито — отрони Кейт.

— Искаше ми се да не го бе сторил — Наташа провери кайсиите за кисела, който вареше, намали огъня и остави сместа да се задушава. — Не унивай, Кейти. Преди време и ти беше далеч от вкъщи заради работата си и начина ти на живот.

— Знам — Кейт навиваше многолистното тесто за сладките, както я бе научила майка й. — Просто искам да си се поцупя. Липсва ми този глупчо.

— И на мен — каза майка й.

Парата се издигаше от тенджерите на печката. Във фурната се печеше огромен бут. Преди години, припомни си Наташа, правеше всичко това с три деца наоколо. Неспирни караници, кикотене и винаги имаше нещо разлято за почистване. Търпението й често бе тествано до краен предел.

Беше чудесно.

Сега край нея бе само Кейт, която се цупеше над тестото.

— Напрегната си — каза Наташа и сложи една лъжица на дръжката на тенджерата. — Няма с какво да си запълваш времето, докато тече ремонта на къщата.

— Правя планове — оправда се Кейт.

— Да, знам — майка й наля две чаши чай и ги донесе на масата. — Сядай.

— Мамо, аз…

— Сядай. Същата си като мен — продължи Наташа. И двете седнаха край претрупаната маса. — Планове, детайли, цели. Всичко това е толкова важно. Искаме да знаем какво следва, защото ако знаем, ще можем да упражним контрол.

— Какво лошото има в това? — попита Кейт.

— Нищо. Когато дойдох тук, за да отворя магазина си, беше много трудно да напусна семейството си. Но трябваше да го сторя. Не знаех, че ще срещна баща ти тук. Това не бе планирано.

— Съдба.

— Да — усмихна се Наташа. — Ние плануваме, ти и аз, и пресмятаме. И все пак разбираме съдбата. В такъв случай, може би именно съдбата, а не плановете ти, те доведе обратно при нас.

— Разочарована ли си? — изпусна се тя и почувства едновременно облекчение и боязън, от това че най-сетне се осмели да попита.

— От какво? От теб? Защо си мислиш така? — попита майка й.

— Мамо — търсейки подходящите думи, Кейт въртеше чашата си. — Знам колко пожертвахте с татко…

— Чакай — тъмните очи на Наташа пламнаха и тя затропа с пръсти по масата. — Може би след толкова години, съм позабравила английския. Не разбирам думата „жертва“, когато се отнася до децата ми. Ти никога не си била повод да жертвам нещо.

— Исках да кажа, че вие с тате направихте толкова много, подкрепяхте ме по всякакъв начин, когато исках да танцувам. Моля те, мамо — каза Кейт, когато Наташа понечи да я прекъсне, — нека довърша. Отдавна ме тревожи. Всички класове през годините. Костюмите, обувките, пътуванията. Позволихте ми да замина за Ню Йорк, при положение, че татко винаги е искал да уча в университета. Оставихте ме да правя това, което харесвам. Исках да се гордеете с мен.

— Разбира се, че се гордеем с теб. Какво те е прихванало?

— Знам, че сте горди, знам. Чувствам го, виждам го. Когато танцувах и бяхте там, дори и да не можех да ви видя сред тълпата, знаех какво изпитвате. А сега го захвърлих, ей така.

— Не, оставила си го настрани. Кейт, наистина ли си мислиш, че се гордеем с теб само когато танцуваш? Че оценяваме само това ти умение? — попита майка й.

Очите на Кейт се напълниха със сълзи, не можа да се сдържи.

— Притеснявах се, да не би да сте разочаровани, задето се отказах от танцуването за да преподавам.

— От всичките ми деца — каза Наташа, клатейки глава, — ти си тази, която винаги оглеждаше ъглите и за най-малката прашинка. Дори и да нямаше, ти не се стърпяваше и ровеше с метлата. Кажи ми, искаш ли да си добър учител?

— Да, много.

— Тогава ще бъдеш и ние ще се гордеем с това, което правиш. А междувременно, когато не си нито учител, нито танцьор, пак се гордеем с теб. Горди сме, че знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Горди сме от факта, че си красива, млада жена, с добро сърце и силен характер. Ако се съмняваш в това Кейт, то тогава ще успееш да ме разочароваш.

— Не се съмнявам, няма да те разочаровам, ох — тя въздъхна тежко и преглътна сълзите си. — Не знам какво ми става. Такава съм ревла напоследък.

— Променяш живота си. Емоционален момент е. Много време прекарваш в мисли и притеснения. Защо не си навън с приятели? Все още имаш толкова много наоколо. Защо не излезеш довечера, да празнуваш с някой красив млад мъж, вместо да стоиш в къщи в новогодишната нощ и да печеш месо с мама?

— Харесва ми да пека месо с мама — повтори тя.

— Хайде де — подкачи я майка й.

— Добре — зае се да довърши сладките. Имаше нужда да е заета с нещо. — Мислех си да отида на едно парти довечера, но повечето от приятелите ми са семейни или поне са обвързани. Аз нямам връзка за момента, нито пък се оглеждам. Знаеш как е.

— Хммм и защо не се… оглеждаш?

— Защото вече видях този, който ме заинтригува — поясни Кейт.

— Ха. Кой? — попита майка й.

— Броуди О’Конъл.

— Ха — повтори Наташа и отпи от чая си. — Ясно.

— Много ми харесва.

— Той е привлекателен мъж — очите на Наташа проблеснаха. — Да, много е симпатичен и аз го харесвам.

— Мамо, само не ми казвай, че го изпрати да огледа къщата, за да ни сближиш?

— Не. Но бих го направила, ако ми беше минало през акъла. Защо не си навън с Броуди О’Конъл в новогодишната нощ, тогава?

— Страх го е от мен — Кейт се изсмя, когато майка й възкликна учудено. — По-скоро е притеснен. Мисля, че в началото го притиснах малко повече от необходимото.

— Ти? — Наташа ококори очи. — Моята малка и срамежлива Кейт?

— Добре, добре — Кейт вече се заливаше от смях и остави точилката настрана. — Определено го нападнах доста напористо. В деня, в който се видяхме за първи път в магазина ти, когато той избираше играчка за Джак, пофлиртувахме и си помислих, че и двамата сме на една и съща вълна.

— В магазина за играчки — промърмори Наташа. Тя и Спенсър се срещнаха за първи път в магазина за играчки, когато той избираше кукла за дъщеря си Фреди. Съдба, помисли си Наташа, да й се не надяваш.

— Да, и когато осъзнах, че купува камиона за сина си, реших, че е женен. Подразних се, че бе откликнал на флирта.

— Много ясно — майка й се усмихна, ставаше все по-интересно.

— След това, разбира се, научих, че не е и че имам поле за действие. Той също е заинтересован — отрони тя и тресна точилката. — Само дето се инати.

— Самотен е.

Кейт вдигна поглед и малкото пламъче на яда, което тя очакваше да запламти буйно, угасна.

— Да, знам. Но той продължава да се отдръпва от мен. Сигурно постъпва така с всеки, с изключение на Джак.

— Броуди е много мил и приятелски настроен с мен. Въпреки това, когато го поканих да намине утре, си намери извинение. Трябва да промениш решението му — заяви Наташа. Тя стана и се зае обратно с готвенето. — Да, намини през къщата му по-късно, занеси му по нещо от сготвеното, за късмет през новата година и го накарай да дойде утре.

— Доста е нахално да се намъкна в къщата на мъж в новогодишната нощ — каза Кейт и се усмихна. — Чудесна идея. Благодаря, мамо.

— Добре — Наташа потопи пръст в пълнежа за сладките и го облиза. — Тогава ние с баща ти ще се позабавляваме сами тази вечер.

 

 

Броуди си пийваше бира и му се искаше да не бе ял последното парче пица. Бяха се отпуснали с Джак на дивана сред бъркотията, от която бе трудно да се каже, че се намираха в хола им. По телевизията даваха някакъв нискобюджетен филм на ужасите с гигантски извънземни очи. Обичаше филми от този тип, не можеше да им устои. След няколко часа превключи на канала, който предаваше пряко от Таймс Скуеър. Джак искаше да гледа посрещането на новата година и настояваше да стои до полунощ.

Игра си с какво ли не, прави всичко, за което се сети, с изключение на това, да подпре клепачите си с клечки за зъби, за да остане буден, което обясняваше разхвърляната стая. Най-после се предаде, като отпусна глава в извивката на ръката на баща си.

Броуди държа фронта до пет минути преди полунощ, когато събуди малкия, за да види как идва новата година. После продължи да пие бира и да гледа как огромно око заплашваше човечеството.

Едва не изскочи от кожата си, когато се почука на вратата. Изруга и положи Джак на дивана, за да може да се изправи. Вероятността някой да го посети по това време беше толкова голяма, колкото и гигантска извънземна очна ябълка да нападне планетата.

Той запристъпва между играчки, чорапи и обувки и се запъти към вратата. Някой заблуден или нуждаещ се от пари, реши той. Всичките му познати празнуваха по един или друг начин.

Не всички, осъзна той с присвит стомах, когато отвори вратата и видя Кейт.

— Здравей. Предположих, че ще си си у дома. Майка ми ти изпраща това.

Изведнъж увитата в кърпа купа се озова в ръцете му.

— Майка ти?

— Да. Обидил си я, като си казал, че си зает и няма да можеш да наминеш утре.

— Не съм казал, че съм зает, аз… — какво по дяволите беше казал? Беше си го измислил тогава, на момента, и нямаше начин да успее да си припомни, дори и живота му да зависеше от това.

— Гозбата е за късмет — му каза Кейт. — Мама се надява, че ще промениш решението си и ще се отбиеш. Ще има много деца и Джак ще може да си поиграе. Той буден ли е? Искам да му кажа „здрасти“.

Тя се промуши покрай него и влезе в къщата. Броуди беше твърде замаян, за да я спре или поне да се опита. Но я последва през коридора към големия, разхвърлян хол, където се носеше шума от телевизора.

Примрял от срам, събираше играчки и какво ли не по петите й.

— О, не се притеснявай — тя махна с ръка нетърпеливо. — Знам как изглежда къща с деца. Израснала съм в такава. Колко красива елха!

Той я зяпна, ръцете му бяха пълни с играчки. Беше виждал елхата в къщата на родителите й. С красиви орнаменти, накичени с вкус. Тяхната с Джак беше като украсена от пияни елфи.

— И ние имахме една, която изглеждаше така. Фреди, Бренд и аз подлудихме майка ни, докато я накараме да ни остави да я украсим сами. Сътворихме такава бъркотия. Беше страхотно!

Огънят пращеше в камината и тя се приближи за да стопли ръцете си. Отне й един час, за да се облече небрежно. Бе подпъхнала леко тъмнолилавия си пуловер в сивия си панталон. На ушите й лъщяха малки златни халки. След разгорещен спор сама със себе си, бе решила да остави косата си разпусната и сега тя падаше свободно до кръста й. На него сигурно му бе отнело само десет минути, за да се облече в дънки и суичър и да изглежда удивително.

— Страхотна къща — изкоментира тя. — Дялан камък, нали? На такова тихо местенце е. Сигурно е идеално за Джак, с цялото това пространство за игра. Трябва да му вземеш куче.

— Мда и той ми подмяташе същата идея — какво, по дяволите, да прави сега? С нея? — Благодари от мое име на майка си, за храната.

— Направи го сам — Кейт се обърна и забеляза Джак да лежи по корем на дивана, едната му ръка се бе отпуснала надолу. — Заспал е, а? — тя се приближи към момчето, неволно намести ръката му на възглавницата и го зави с одеялото. — Опитал се е да изчака до полунощ?

— Да.

Изглеждаше объркан, помисли си Кейт. Объркан, рошав и ужасно сладък. Стоеше насреща й с чинията на майка й и купчина детски играчки в ръцете.

— Много харесвам този филм — каза тя и зяпна в телевизора. — Особено онази част, в която отварят вратата и вътре е пълно с извънземни очи и пипала. Защо не ми предложиш нещо за пиене, нали така е прието?

— Имам само бира.

— О, има много калории. Е, какво пък, ще живея опасно — тя прекоси стаята и взе чинията. — Къде е кухнята?

— Натам… — тя ухаеше на парфюм, тласкащ към разгорещяване. В тази стая никога преди не се бе носил прелъстяващ женски аромат. Той отмести погледа си вляво и изпусна едно камионче върху крака си.

— Аз ще си взема. Искаш ли още бира? — попита Кейт.

— Не, аз ще… — за Бога, помисли си Броуди, остави играчките и тръгна след нея — Виж, Кейт, заварваш ме в неподходящ момент.

— О, какви тавани само! Сам ли си ги възстановяваш?

— Когато ми остане свободно време. Слушай… — продължи той.

Той се предаде и изруга наум, когато тя се отправи към кухнята.

— О! — Кейт огледа стаята. Гранитни плотове, плочки на пода, дъбови шкафчета и малка, спретната камина от дялан камък.

Навсякъде бяха разхвърляни чинии, тенджери, ученически пособия, вестници, връхни дрехи.

— О — тя възкликна за пореден път. — Това е коствало много усилия — пристъпи към плота, където имаше останки от неприбраната пица. Отчупи си малко и си хапна. — Вкусна е.

Пияните елфи, помисли си той, нямаха нищо общо с полуделите маймуни, които бяха нахлули в кухнята.

— Обикновено не изглежда толкова зле.

— Имали сте парти със сина ти, какво толкова. Престани да се извиняваш. Бирата в хладилника ли е?

— Да, да — да става каквото ще, каза си Броуди. — Ти защо не празнуваш някъде?

— Празнувам. Просто се появих по-късно — тя му подаде бирата. — Ще ми я отвориш ли? — помириса въздуха, докато той й отваряше бутилката. — Надушвам пуканки.

— Почти ги изядохме.

— Така ми се пада като закъснявам — облегна се на кухненския плот и отпи от бирата си. — Искаш ли да седнем на дивана, да догледаме филма и да се понатискаме?

— Да! Не!

— Не, да догледаме филма, или не на предложението ми да се натискаме?

Кейт му се усмихваше насреща. Искаше му се да е разярен, но беше само възбуден.

— Не преставаш да ми се изпречваш на пътя.

— Какво смяташ да направиш по въпроса? — попита тя с хитър поглед.

Без да отделя очи от нея, Броуди скъси разстоянието помежду им. Взе бутилката от ръката й и я сложи настрани. Нова година, нов… кой знае какво ново, помисли си той.

— Щом е така — тя започна да прокарва тръпнещите си пръсти по гърдите му, но той ги хвана с ръцете си.

— Не, мой ред е — наведе се над нея, а устните му шептяха срещу нейните.

— Тате?

— О, Боже! — простена тихо Броуди и отстъпи назад.

Джак стоеше в коридора и търкаше сънените си очи.

— Какво правиш, тате?

— Нищо — това нищоправене с Кейт имаше голяма вероятност да го довърши.

— Всъщност баща ти щеше да ме целуне — услужливо поясни Кейт.

— Кейт — Броуди я сряза със същия тон, с който мъмреше Джак, когато казваше нещо неподходящо.

— Неее — провлече Джак, който стоеше насреща в пижамата си със супергерои и ги оглеждаше любопитно. Косата му стърчеше във всички посоки, страните му бяха още зачервени от спането. — Тате не целува момичетата.

— Нима? — преди Броуди да успее да се отдръпне настрани, Кейт го сграбчи за ризата. — И защо не?

— Защото са момичета — за да наблегне на изказването си, Джак завъртя очи с досада. — Да се целуваш с момичетата е гадно.

— Така ли смяташ? — тя отблъсна баща му настрана и повика момчето с пръст. — Ела насам, приятелче.

— Ама как така? — учуди се детето.

— За да те нацелувам по цялото лице.

— Неее — очите му се разшириха и започнаха да блуждаят. — Гадооост.

— Добре тогава — Кейт свали палтото си и го метна към Броуди, после запретна ръкави. — Това е, обречен си.

Даде му възможност да вземе преднина и го подгони. Подскачаше наоколо като майсторски избягваше играчките, осеяли пода, което изуми Броуди. Джак викаше за помощ и очевидно се забавляваше безкрайно. Тя го хвана и го сбори на дивана, докато Джак не започна да се смее и крещи за милост.

— А сега голямото наказание — Кейт го нацелува по бузите, като го мляскаше шумно. — Кажи, че е вкусно — нареди му тя.

— Неее — Джак се задъхваше от смях и задоволство.

— Кажи вкусно, вкусно, вкусно иначе няма да спра.

— Вкуснооо! — той извика, задавяйки се от кикот. — Вкусно, вкусно.

— Ето — тя седна като дишаше учестено. — Свърших си работата.

Джак седна в скута й. Тя не беше мека като баба или твърда като тате. Беше по-различна, а косата й беше като коприна и гъделичкаше.

— Ще останеш ли до полунощ, когато ще е Нова година?

— С удоволствие — Кейт погледна през рамо към Броуди. — Ако баща ти каже, че може.

Някои битки са загубени още преди да започнат, помисли си Броуди.

— Ще ти донеса бирата — отрони с въздишка.