Нора Робъртс
Относно Кейт (9)

Девета глава

Броуди я хвана точно преди да успее да затръшне вратата на офиса в лицето му. Не че това щеше да го спре точно сега, когато бе набрал инерция.

— Не бързай толкова, скъпа.

— Не съм ти скъпа. Не ми говори изобщо — тя го заобиколи. — Ти си един грубиян. Да ме сграбчиш и така да ме засрамиш на улицата.

— Засрамена? — той не спираше да я гледа със същия изпепеляващ поглед като нейния, докато затваряше вратата след себе си. — Защо? Просто казах на съседката, „без да се задавя“ ли беше, че се срещаме. Какъв е проблемът?

— Проблемът е… — тя направи няколко крачки назад, тъй като той пристъпваше срещу нея. Фактът, че я притискаше в ъгъла и тя му го позволяваше й причини поредния шок. Никога не се оставяше да й се противопоставят, камо ли да отстъпи пред мъж. — Какво си мислиш, че правиш?

— Държа се естествено — колко добре се чувстваше само, дявол да го вземе. — Бях загубил форма, но се съвземам. Тъкмо ще разберем, дали ще ти понесе.

— Ако си мислиш, че можеш… — тя се притесни леко, когато той сграбчи раменете й и я повдигна на пръсти. — По-добре се успокой.

— А ти по-добре влизай в ритъма — той впи устни в нейните и я усети как се дърпа, но той пренебрегна това. — Проблем ли има? — О’Конъл сграбчи лицето й и я погледна в очите.

— Броуди… — едва успя да изрече, преди отново да завладеят устните й.

— Да или не.

— Аз не… зъбите му гризнаха врата й.

— О, Боже — тя не можеше да мисли. Това не беше правилно. Сигурно имаше поне дузина причини, това да се определи като неправилно.

Щеше да мисли за тези неща по-късно.

— Искаш да махна ръцете си от теб? — попита той, докато ги движеше по нея, развълнувано и алчно. — Да или не, избирай.

— Не, по дяволите — тя го сграбчи за косата и придърпа устата му обратно към нейната.

Кейт не разбра кой кого събори на пода. Не че имаше значение. Не можеше да определи чии ръце се стремяха по-бързо да свалят дрехите. Не я интересуваше.

Знаеше само, че искаше грубия, разярен Броуди толкова, колкото нежния и търпеливия. Тялото й копнееше за него, сърцето й подскачаше.

Толкова много топлина, учуди се как не изгоря от нея. Острите игли на болка и удоволствие се сливаха в непоносима чувственост.

Вкопчени един в друг се затъркаляха на пода. Тя впи зъби в рамото му, копнееща да усети дивия вкус на плътта му.

Той бе забравил какво беше да искаш и да получаваш по този начин. Без ограничения и граници. Да се впуснеш и да грабиш. Пръстите му разкъсаха малкото дантелено триъгълниче, което ги разделяше и я придърпа близо към себе си.

Впитите в гърба му нокти предизвикаха тръпки по тялото му, а замъгленият й поглед — бурен триумф. Нетърпелив да я обладае, той сграбчи бедрата й и проникна в нея.

Тя изпъна гъвкавото си тяло и потръпна. Пръстите й се забиха в килима, за да намери опора за необузданите му тласъци. Стихийно съвкупление, което се подхранваше от горещата им кръв. Даже когато тя извика, той я издърпа нагоре, докато краката й не обвиха кръста му, а ръцете й не сграбчиха хлъзгавите от пот рамене.

Кейт се задържа така, обяздвайки острото като бръснач удоволствие, прилепена към него. Когато кулминацията премина през тялото й, разкъсвайки я на парчета, тя се наклони назад, като позволи и на него да получи своята наслада.

Щом я освободи от прегръдката си, тя се плъзна на пода като восък от разтопена свещ.

Остана да лежи така, омаломощена и преситена. Беше опустошена, тя самата го бе допуснала и се чувстваше великолепно.

Въпреки че зрението му бе още замъглено, Броуди погледна към нея, а после се огледа наоколо, за да види пораженията.

— Разкъсах ти ризата — промълви той. Клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Броуди разпозна онзи ленив поглед на задоволената жена. — А тези неща — той вдигна парчетата от бикините й — е, няма да се извинявам за тях.

— Не съм искала извинение.

— Добре, защото ако искаше, щеше да се наложи да те завлека отново на двора, този път гол и да намеря друг съсед. Може да вземеш ризата ми, имам друга в колата.

Тя седна, взе ризата и горещината, която я изпълваше, започна да затихва.

— Още ли сме скарани?

— Аз приключих, остава ти да решиш — отговори той.

Тя го погледна. Очите му бяха ясни и искрени. Този път тя се притесни, понечи да каже нещо, после поклати глава и спря.

— Продължавай, кажи го. Нека да си изясним всичко — подкани я той.

— Обиди ме — беше й трудно да го изрече. Беше много по-лесно да понесе гнева, отколкото обидата.

— Разбирам — той взе ризата от ръцете й и загърна раменете й. — За това ще ти се извиня. Но да знаеш, че и ти ме обиди.

— Какво правим, Броуди?

— Опитваме се да се изясним, предполагам. Не се срамувам да призная за отношенията ни Кейт. Не искам да си мислиш така. Още не съм свикнал, това е.

— Добре, имаш право — но бе много засегната, осъзна тя и сви раменете си в ризата му. Болеше я, че се бе влюбила, а той не. Това не означаваше, че нямаше да го стори. Тя се усмихна, целуна го и положи глава на рамото му. — Не си идиот, извинявай, че те нарекох така.

Той хвана брадичката й.

— Нарече ме нещо по-лошо от това, нали?

Усмивката й се разшири.

— Може би.

— Ще си купя украински речник — закани се той.

— Успех, но да знаеш, че не съдържа някои думи и фрази.

— Ще си купя, все пак — той се изправи, като помогна и на нея да стане. — Трябва да прибера детето си.

Косата му бе разрошена, но секси, очите замъглени от задоволство и бе гол до кръста. И, помисли си тя, беше баща, който трябваше да изчака сина си да слезе от училищния автобус.

— Това е част от всичко, нали? Част от проблема ти с привикването с връзката ни? Опитваш се да балансираш между мъжа и бащата в себе си.

— Да, може би — призна си той. — Кейт, не съм имал никоя… — той вдигна ръка и приглади косата си. — Кони боледува дълго — той не можеше да продължи да говори за това сега. Не искаше да си припомня. — На Джак му се отрази зле. И на двамата, всъщност. Единственото, което мога да направя, е да му се реванширам.

— Ти го правиш. Аз също знам как да жонглирам, Броуди. Мисля, че ще можем да се справим, стига и двамата да го искаме.

— Аз искам — потвърди той.

Сърцето й се успокои.

— Това е достатъчно. Отивай за Джак.

— Даа — погледът му се премести надолу. — Преди да тръгна искам само да ти кажа, че фланелените ризи ти отиват.

— Благодаря.

— Да те закарам ли до вас? — предложи й той.

— Не, имам още малко работа тук.

— Добре — наведе се и я целуна, беше му трудно да отдели устните си от нейните. — Трябва да тръгвам — но когато стигна до вратата се обърна и я попита: — Искаш ли да излезем в събота?

Кейт повдигна вежди. За първи път той я канеше навън. Това беше напредък, реши тя.

— С удоволствие.

 

 

Броуди недоумяваше кога бе дошла пролетната ваканция, след като коледната едва бе свършила. Със сигурност дните в училище не летяха толкова бързо, когато той беше дете.

Семейство Скъли бяха решили да заминат на почивка и да заведат децата до Дисниленд. Това причини много проблеми, тъй като Джак не спираше да мрънка, че и те трябва да отидат някъде.

Броуди се опита да му обясни, защо няма да могат да го направят точно сега. Въпреки цялото си търпение, накрая се позова на познатото на всички родители защото аз казвам така, след като Джак не даваше признаци да се успокои.

Вследствие на което, се оказа заклещен с нацупено дете и непоносимо гузна съвест. Комбинацията от двете му дойде в повече, в малката баня, където се опитваше да реди плочки.

— Не ми даваш да ходя никъде — оплакваше се Джак. Беше отегчен до безкрай от купчината играчки, която му бе разрешено да носи със себе си.

Той обичаше да ходи на работа с баща си, по принцип, но не и когато най-добрият му приятел беше на почивка и се забавляваше. Наказание. Безмилостно наказание, помисли си детето, като изрече една от думите, която беше чул от работниците.

Баща му не му обърна внимание и продължи да си лепи плочки.

— Защо не ме водиш при баба? — попита детето намръщено.

— Казах ти, баба ти беше заета тази сутрин. След няколко часа ще мине от тук и ще те вземе — слава на Бога, за което, помисли си Броуди.

— Не е честно да стоя тук и да скучая, докато другите се забавляват. Защо и аз да не мога?

Броуди захвърли шпаклата настрана и каза:

— Виж, трябва да работя. Правя го, за да има какво да ядеш.

Ужас, звучеше досущ като баща си.

— Това е положението — добави той. — Ако продължаваш да се оплакваш, няма да отидеш никъде.

— Дядо ми даде пет долара, тъй че няма нужда да ми купуваш храна — каза Джак и очите му се насълзиха.

— Чудесно. Супер. Ще мога да се пенсионирам още утре — Броуди вдигна ръце.

— Баба и дядо могат да ме заведат на почивка без да те взимаме и теб.

— Няма да те водят никъде — тросна се Броуди, като се засегна дълбоко от детската прямота. — Все ще идеш на почивка, преди да навършиш тридесет. Престани вече.

— Искам баба! Искам да си отида у дома! Вече не те харесвам — нацупи се Джак.

Кейт влезе точно в този момент и стана свидетел на последвалите сълзи. Тя погледна към Броуди. Изглеждаше изтощен и изнервен. Сърдитото дете се просна на земята и се затръшка.

— Какво има, красавецо Джак? — попита тя.

— Искам да ме заведе в Дисниленд — успя да изрече измежду хлипанията.

Броуди се наведе, за да успокои момчето, Кейт също приклекна и застана между бащата и сина.

— О, и аз искам да отида. Обзалагам се, че на всички ни се ходи там, само там и никъде другаде.

— Тате не иска.

— Разбира се, че иска. На татковците им се ходи най-много. На тях им е и най-тежко, тъй като не могат да намерят време, защото трябва да работят — каза тя.

— Кейт, мога да се справя със ситуацията — намеси се Броуди.

— Кой е казал, че не можеш? — измърмори тя, вдигна момчето и се изправи. — Сигурно ти е писнало да стоиш затворен тук, нали миличък? Искаш ли да дойдеш вкъщи с мен, за малко и да оставим тате да поработи на спокойствие?

— Баба му ще мине след няколко часа и ще го вземе. Нека само да… — Броуди се пресегна към детето, но Джак се омота като змийче около Кейт и това сви сърцето на баща му.

Един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко наранен бе Броуди. Прииска й се да притисне Джак между двамата в силна прегръдка, но реши, че това не беше най-подходящото нещо за момента.

— Приключих с работата си тук за днес — каза Кейт. — Защо не разрешиш да взема Джак с мен и да ми прави компания — а в същото време успя да прошепне на Броуди: „Ще го сложа да поспи.“ — Ще се обадя на майка ти и ще й кажа да го вземе от вкъщи.

— Искам да отида с Кейт — Джак се бе опрял на рамото й и плачеше.

— Добре. Чудесно. Благодаря — жалката смесица от гняв и вина го накараха отново да сграбчи шпаклата.

Беше като капризно дете, помисли си Кейт.

Броуди седна нервно на една обърната кофа и чу Джак да се оплаква на Кейт.

— Тате ми се разкрещя.

— Да, знам — тя го целуна по зачервените и мокри бузки, докато слизаха по стълбите. — И ти му крещеше. Обзалагам се, че и той е точно толкова тъжен, колкото си и ти.

— Не е — Джак облегна главицата си на рамото на Кейт и въздъхна тежко. — Той не ще да ме заведе до Дисниленд. И аз искам като Род.

— Знам, вината е моя — обясни Кейт.

— Как така?

— Баща ти ми обеща да направи ремонта, а също и че ще е готов до определена дата. Аз казах на други хора и те ще очакват да стане така. Ако татко ти не удържи на думата си, аз също няма да мога да спазя моето обещание, а това ще е доста неприятно, не мислиш ли Джак?

— Да. Но… не може ли само този път.

— Баща ти спазва ли си обещанията, които ти дава? — попита го Кейт.

— Да — момчето отпусна глава.

— Не се натъжавай, красавецо Джак. Когато отидем у нас, ще ти прочета приказка, за един друг Джак. Този с бобеното зърно.

— Може ли да ми дадеш бисквитка?

— Да — тя го прегърна здраво.

Малчуганът заспа преди Джак от приказката да продаде кравата си и да вземе бобените зърна. Горкото момче, помисли си тя докато го завиваше. Горкият Броуди.

Замисли се и реши, че не беше много благосклонна към него. Родителството не беше само борба на пода или игра на топка на двора. Включваше сълзи и гневни избухвания, разочарования и дисциплина. Да казваш не, когато сърцето искаше да каже да.

— Ти си много обичан, красавецо Джак — прошепна тя, наведе се и го целуна по главата — и баща ти иска да го знаеш.

На него трябва да му се напомня същото, помисли си тя с въздишка. — Иска ми се да усети намека, тъй като не ми се чака дълго. Искам ви и двамата.

Телефонът иззвъня. Кейт го грабна бързо и излезе от стаята, за да не събуди Джак.

— Ало, да — усмихваше се тя — Давидов? С какво съм заслужила лично обаждане от маестрото?

 

 

Кейт пооправи грима и косата си, въпреки че й се струваше смешно, но щеше да се срещне с родителите на Броуди за първи път. Искаше да им направи добро впечатление, тъй като възнамеряваше да се сроди с тях.

Джак беше пълен с енергия след дрямката. Наложи се да потичат в двора, спретнаха ожесточена битка с пластмасови супергерои и състезание с колички, което приключи с невероятни експлозии.

Завършиха забавата със следобедна закуска.

— Тате ми е ядосан — сподели Джак, докато си похапваше ябълка.

— Не смятам така — успокои го Кейт. — Според мен е разстроен, че не може да ти даде онова, което искаш. Родителите искат да осигурят всичко на децата си. Искат те да са щастливи. Но невинаги имат възможност.

Самата тя си спомни, как се бе тръшкала за разни неща, негодувание придружено със зъбене и цупене. Приключващо също като това на Джак, с вина и нещастие.

— Понякога те не могат да направят онова, което искаш от тях, защото са преценили, че не е най-доброто за теб — продължи Кейт. — Друг път, просто защото не могат. Когато малкото ти момче плаче, крещи и тропа с крак, може да му се ядосаш, но в същото време сърцето ти се къса от мъка.

Джак я погледна с големите си очи и промълви:

— Но аз не исках да става така.

— Знам и съм сигурна, че ако му се извиниш и двамата ще се почувствате по-добре — посъветва го Кейт.

— Твоят татко викал ли ти е някога?

— Да, и това ме натъжаваше много. Но по-късно стигах до извода, че си го заслужавах — отговори му тя.

— Аз заслужих ли си го днес?

— Страхувам се, че да. Като малка, дори и да бях ядосана или нещастна, винаги бях сигурна в едно, че баща ми ме обича. Ти също знаеш, че твоят те обича, нали?

— Да — Джак кимна тържествено — ние сме екип.

— Страхотен при това — потвърди Кейт.

Джак се улиса с парченцата ябълка, подреждаше ги на различни фигурки в чинията си. Тя е красива, помисли си той, и е мила. Може да играе на игри и да чете приказки. Харесваше му да го целува, а той да се смее докато се преструва, че не му харесва. Тате също обичаше да я целува, поне така казваше, а той не лъже.

Може би Кейт щеше да се ожени за баща му, нищо че тате казва, че тя не иска да го стори. Тогава тя щеше да бъде съпруга на тате и майка на Джак. Всички щяха да живеят заедно в голямата къща. Някой ден, може би щяха да отидат заедно до Дисниленд.

— За какво си се замислил толкова, красавецо Джак?

— Чудех се, дали…

— А — тя се усмихна и се изправи при звука на звънеца — запази си мисълта, това сигурно е баба ти.

Кейт разроши игриво косата му и побърза да отвори вратата. Задържа ръката си върху дръжката и си пое дълбоко дъх. Глупаво е да си напрегната, каза си, и посрещна мистър и мис О’Конъл.

— Здравейте, радвам се да ви видя — тя отстъпи от прага, и ги покани да влязат. — Джак е в кухнята, яде следобедната си закуска.

— Много мило, че го пазиш и помагаш на Броуди — Мери О’Конъл влезе вътре, като се опитваше да не оглежда коридора твърде очебийно. Тя също бе положила старание при гримирането си, за изненада на съпруга си.

— Приятно ми е да прекарвам времето си с Джак. Страхотна компания е. Заповядайте влезте, имам кафе — предложи Кейт.

— Не искаме да те задържаме — намеси се Боб. Той бе посещавал често къщата. Когато поправяш тоалетните на хората, не проявяваш особен интерес към джунджуриите и мебелите им.

— Току-що го сварих, влезте, моля ви. В случай, че не бързате за някъде, разбира се — настоя Кейт.

— Трябва да… — Боб склони, след като жена му го сръчка в ребрата. — С удоволствие ще изпием по едно кафе. Благодаря.

— Броуди ще ремонтира кухнята на майка ми — поде Кейт. — Родителите ми са много доволни от работата му по останалата част на къщата.

— Винаги е бил сръчен — каза Мери и погледна остро съпруга си, който бе стиснал устни.

— Преобразил е до неузнаваемост старата къща, която купих. Хей, Джак, виж кой е тук.

— Здрасти! — момчето сърбаше горещ шоколад. — Играя си с Кейт.

Същият като баща си, помисли си Боб кисело. Душата му се разведри както винаги, когато видеше лъчезарното лице на детето.

— Откъде намери шоколадова крава, приятелю?

— О, държим я в колибка в градината — обади се Кейт докато подреждаше чашите и чинийките, — доим я по два пъти на ден.

— Кейт има играчки. Майка й има цял магазин. Каза, че на рождения ми ден ще отидем там и ще мога да си избера една.

— Колко мило — възкликна Мери и погледна съзаклятнически към Кейт. — Как е майка ти, Кейт?

— Добре е, благодаря.

Мери хареса начина, по който Кейт подреди чашите, сметаната и захарта. Изискано, без да е превзето. Забеляза колко естествено подаде кърпата на Джак, за да избърше сам млякото, което бе разлял. Добри заложби за евентуална майка, реши тя. Внучето й заслужаваше точно такава. Колкото за евентуална съпруга, това тепърва щеше да се разбере.

— Всички приказват за балетната ти школа — каза Мери, като се опита да прикрие гневното пухтене на съпруга си. — Сигурно се вълнуваш много.

— Да, така е. Вече имам няколко ученика, класовете започват след две-три седмици. Ако знаеш някой, който е заинтересован, ще съм благодарна да им споменеш за мен.

— Шепърдстаун е много по-различен от Ню Йорк — каза Боб и се протегна към захарницата.

— Със сигурност — гласът на Кейт бе мек и нежен, въпреки че чу сумтенето. — Наслаждавах се на живота в Ню Йорк, на работата си там. Това, че имах и семейство в града, ми бе от голяма полза. Харесваше ми да пътувам, да посещавам нови места, възможността да танцувам на знаменити сцени. Но тук е домът ми, тук искам да бъда. Смятате, че балетът не е подходящ за място като това ли, мистър О’Конъл?

— Не знам нищо за балета — той сви рамене.

— Е, по стечение на обстоятелствата аз знам и смятам, че една добра школа за танци ще е от полза на градчето, нищо че е мъничко — добави тя и отпи от кафето си. — Ние сме студентски град, все пак. Покрай университета ни посещават различни хора, от къде ли не.

— Може ли да си взема бисквитка? — попита Джак.

— Забрави да кажеш „моля“ — добави баба му.

— Може ли една бисквитка, моля?

Кейт понечи да се изправи и ахна, когато видя Броуди през стъклото на задната врата. Клатейки глава, отиде да му отвори вратата.

— Така ме изплаши.

— Извинявай — беше се задъхал леко, по-скоро от вълнение, отколкото от притичването около къщата. — Опитах да ви се обадя — каза той и кимна към родителите си за поздрав. — Да ви пресрещна. Сигурно сте били по пътя.

— Казахме, че ще минем за момчето към три — обади се Боб. — Пристигнахме в три.

— Да, но плановете ми се промениха — Броуди погледна към сина си, който седеше навел глава над чинията. — Джак, добре ли си прекара с Кейт?

Момчето поклати леко глава и погледна бавно нагоре. Очите му бяха пълни със сълзи.

— Съжалявам, че не те слушах преди и че те нараних.

Броуди клекна до него и хвана лицето му в ръцете си.

— Съжалявам, че не мога да те заведа до Дисни. Извинявай, че ти се развиках.

— Вече не ми се сърдиш?

— Не, не ти се сърдя — баща му се усмихна.

Сълзите изсъхнаха.

— Кейт ми каза, че няма да си ми ядосан.

— Познала е — той вдигна Джак от стола, прегърна го и го пусна на земята.

— Може ли пак да идвам с теб на работа. Вече ще слушам — обеща момчето.

— Разбира се, само че аз приключих за днес.

— Мъж, който приключва още в ранния следобед, няма да е свършил много добра работа за деня — измрънка Боб.

Броуди погледна към баща си и кимна с глава.

— Така си е. А мъж, който не си тръгва няколко часа по-рано от работа, за да прекара повече време със сина си, не се старае много като баща.

— Никога не си бил гладен — отвърна гневно Боб и се изправи на крака.

— Прав си. Искам Джак да може да каже, че съм правил и други неща за него, освен това. Имам изненада за теб — добави Броуди и хвана брадичката на детето, която потрепваше всеки път щом баща му и дядо му разговаряха. — Не е Дисниленд, но съм убеден, че ще ти хареса много повече от влакчетата там.

— Нов супер герой? — развълнуван, Джак започна да дърпа баща си за джоба.

— Не.

— Кола? Камион?

— Студено. Не е в джоба ми, а е отвън, пред къщата.

— Може ли да видя? Може ли? — детето вече тичаше към вратата и след секунди дърпаше дръжката й. Отвори я, погледна надолу, после към баща си. Този чудесен момент на смаяно възхищение бе всичко за Броуди.

— Кученце! Кученце! — Джак грабна малката пухкава топка, която се опитваше да се покатери по крака му. — Мое ли е? Може ли да си остане за мен?

— Изглежда, че то е съгласно — установи Броуди, когато видя как палето маха доволно с опашка и близва Джак по лицето.

— Бабо виж, имам си кученце и си е мое. Казва се Майк. Винаги съм искал да кръстя кученцето си така.

— Много е сладък. Погледни само какви лапи. Ще бъде по-голям от теб преди да си се усетил. Трябва да се грижиш добре за него, Джак — посъветва го баба му.

— Ще се грижа, обещавам. Виж, Кейт. Погледни Майк.

— Страхотен е — тя не можа да устои и приклекна до него. Получи няколко грапави целувки от кутрето. — Толкова е мекичко, толкова сладко — обърна се към Броуди и срещна погледа му. — Много, много сладко.

— Хубаво е едно момче да си има куче — обади се Боб, наежен от предишния коментар на сина си. — Кой ще се грижи за него, когато Джак е на училище по цял ден, а ти си на работа? Там ти е проблемът, че никога не обмисляш нещата. Правиш каквото ти е угодно за момента, без да мислиш за последствията.

— Боб! — унижена, Мери сграбчи съпруга си за ръката.

— Дворът ни е с хубава ограда — поясни Броуди търпеливо. — На повечето ми обекти мога да заведа куче. Ще го вземам с мен, докато поотрасне.

— Купи кучето за момчето или за да изкупиш гузната си съвест, че не можеш да му осигуриш ваканция, на каквато са завели приятеля му? — продължи в същия дух Боб.

— Не искам да ходя в Дисниленд — извика Джак с треперещ глас. — Искам да съм си у дома с тате и Майк.

— Защо не изведеш Майк навън, Джак? — Кейт изпроводи момчето с усмивка до вратата. — Кученцата обичат да тичат навън, също като момчетата. Трябва да се поопознаете. Облечи си якето, обаче.

Броуди се сдържа, докато Кейт изпрати момчето навън.

— Не е твоя работа дали и защо, ще купя куче на сина си. Бях го избрал още преди три седмици, но трябваше да изчакам докато се отбие. Щях да го взема в неделя, за Великден, но днес Джак имаше нужда от разведряване — поясни той.

— Няма да го научиш да те уважава като му даваш подаръци, след като се е държал грубо с теб — тросна се Боб.

— Ти нали ме научи на уважение? Погледни какви са ни отношенията.

— Моля ви — закърши ръце Мери — недейте тук.

— Няма да ми казваш къде мога да кажа каквото мисля — изкрещя Боб. — Сбърках, като не съм те удрял по-здраво и по-често. Винаги правеше каквото си искаш. Само се забъркваше в неприятности. Съсипа майка си. Избяга към големия град преди млякото по устата ти да е изсъхнало и съсипа живота си.

— Точно така, избягах. Избягах от теб — надвика го Броуди.

Главата на Боб се извъртя, сякаш му зашлевиха плесница. Той пребледня.

— Но сега си тук, нали? Блъскаш, колкото да преживяваш. Подхвърляш момчето си из съседите, за да можеш да работиш. Предизвикваш клюки като влачиш разни жени, с които се натискаш докато синът ти спи в съседната стая. Даваш му лош пример и един ден ще завърши точно като теб.

— Моля? — ако гневът не бе замъглил очите й, Кейт щеше да осъзнае, че е застанала между двамата мъже, които бяха готови да се сбият. — Броуди не се мотае с разни жени, мотае се с мен. Въпреки че не ти влиза в работата, държа да отбележа, че натискането никога не се е случвало докато Джак спи в съседната стая. И ако не си забелязал, че Броуди по-скоро би си отрязал ръката, отколкото да стори нещо, което ще нарани момчето, то тогава си не само сляп, но и глупав. Трябва да се срамуваш от начина, по който му говориш и от факта, че не намираш смелост да му кажеш, че се гордееш с него. Че си горд да виждаш как се справя с живота си и как се бори, за да осигури съществуването на сина си.

— Напразно си хабиш думите — обади се Броуди и тя се обърна към него.

— Ти да мълчиш. Твоята вина също не е малка. Нямаш право да говориш така на баща си. Да му засвидетелстваш неуважение и то пред сина си. Не виждаш ли, че ежедневните ви разправии плашат и нараняват Джак?

Тя се обърна и едва не ги изпепели с огнения си поглед.

— Вие двамата имате мозък колкото на маймуна. Отивам навън при Джак. Можете да се избиете ако искате, пет пари не давам. Само приключвайте с всичко това час по-скоро.

Тя отвори вратата със замах и излезе.

Броуди застана до нея след няколко минути. Тя все още беше под напрежение. Без да каже и дума, той загледа как Джак се бори с кутрето и се опитва да го накара да тича след малко червено топче.

— Искам да ти се извиня, че се държахме така в дома ти — каза той.

— Тази къща се е наслушала на семейни кавги и предполагам, че я очакват още много — отвърна Кейт.

— Беше права за това, че не трябваше да започваме свадата пред Джак — тя не каза нищо и той пъхна ръце в джобовете си. — Кейт, отношенията с баща ми са такива, винаги сме били така.

— И само защото винаги е било така, трябва да продължи така? Ако можеш да промениш една част от живота си, Броуди, не виждам защо да не можеш да промениш и друга. Просто трябва да се постараеш повече.

— Постоянно се заяждаме, това е. Най-добре е да стоим настрана един от друг. Не искам Джак да бъде същия с мен един ден. Може би се презастраховам.

— Престани — тя се обърна към него разгорещена. — Той е щастливо, добре приспособено и здраво момче, нали?

— Да — Броуди се усмихна, като гледаше как синът му тичаше наоколо и се смееше с цяло гърло, а кученцето се катереше по него.

— Знаеш, че си добър баща. Необходими са усилия, но през по-голямата част е лесно, тъй като го обичаш безусловно. Много повече се изисква обаче, да бъдеш добър син. Тъй като има много условия за любовта, която изпитваш към баща си и тази, която той таи към теб.

— Ние не се обичаме — добави Броуди.

— Грешиш, ако не се обичахте, нямаше да можете да се наранявате по този начин.

Броуди не обърна особено внимание на думите й. Тя не разбира, помисли си. Как би могла?

— За първи път го виждам безмълвен. Никога не е допускал друга жена да го подреди така. Виж, при мен е различно, свикнал съм.

— Браво. А сега, ако не искаш да подхвана и теб, настоявам при първа възможност да се извиниш на майка си. Злепостави я ужасно.

— Леле колко си строга. Може ли да си поиграя с кучето си първо?

— Чие куче? — повдигна вежда тя.

— На Джак, но ние с Джак сме…

— Екип — довърши тя. — Да, знам.