Нора Робъртс
Относно Кейт (10)

Десета глава

Кейт състави плана, избра момента и зачака да настъпи подходящото време.

Знаеше, че всичко бе изчислено, но в това нямаше нищо лошо, нали? Времето, подхода, похвата — всички те бяха съществени елементи за един план. Това, че изчакваше да дойде петък вечер, когато Джак бе останал при баба си с преспиване, а Броуди се излежаваше отпуснат след горещ секс, бе просто част от разумното планиране.

— Имам нещо за теб — каза тя.

— Още нещо? — той пак беше отнесен, както би казал Джери. — Получих вечеря, бутилка вино и се любих с красива жена. Не мисля, че е останало още нещо.

Тя се измъкна от леглото, изсмя се тихичко и каза:

— О, разбира се, че има.

Той не откъсваше очи от нея, винаги се наслаждаваше на начина, по който тя се движеше. Вече смяташе, че в балета има нещо интригуващо.

Беше му много приятно да я вижда край себе си. В стаята, върху която вечер бе работил извънредно за да довърши ремонта й, тъй като вече не я ползваше само за спане.

Стените бяха измазани и боядисани в наситено синьо. Кейт обичаше наситените цветове. Дървените первази и дограма придаваха особен акцент. Беше ги изтъркал хубаво, докато естественият им цвят се показа, за да го запечата с лъскав лак.

Надяваше се скоро да успее да оправи и пода. Пердетата и останалите подробности щеше да остави за по нататък.

Засега просто му харесваше да я вижда тук. Да гледа как мургавата й кожа се откроява на фона на гладките сини стени и как трептящата светлина от утихващия огън танцува в сенките.

Веднъж бе оставила обеците си на нощното шкафче. Нещо в него подскочи от радост, когато ги видя там на следващата сутрин. Изглеждаха толкова… женствено, припомни си той, създаваха някакъв уют. Почувства се глупаво разочарован, когато Кейт ги махна от там.

Какво ли означаваха всички тези негови мисли? Определено трябваше да изясни чувствата си.

Кейт облече ризата му и стана, за да вземе чантата си.

— Ще ти купя няколко такива ризи — реши Броуди. — Само за да мога да те гледам как се разхождаш, облечена с тях, без да носиш нищо отдолу.

— Ще ги приема — тя седна на леглото и постави един плик върху разголените му гърди. — А това е за теб.

— Какво? — той седна слисан на леглото и изсипа съдържанието на плика. Двата самолетни билета само засилиха объркването му. — Какво е това?

— Два билета за самолета до Ню Йорк. За идния петък, за теб и за Джак — поясни тя.

Той огледа билетите, после нея и внимателно попита:

— Защото?

— Защото много искам и двамата да дойдете. Бил ли си в Ню Йорк? — попита Кейт.

— Не, но…

— Още по-добре. Ще ви разведа. Ръководителят на Компанията, за която танцувах се обади в началото на седмицата — обясни тя. — Ще има специално представление, само едно шоу, следващата събота вечер. За благотворителни цели е. Ще изберат няколко изпълнения от различни балети, които ще бъдат изпълнени от различни танцьори. Той ме кани да участвам преди време, но аз отказах. Толкова неща ми се бяха струпали на главата, а и се бях съсредоточила върху отварянето на школата.

— Но изведнъж реши да приемеш? — попита Броуди.

— Балерината, която трябваше да изпълни па дьо дьо от „Червената роза“ е контузена. Това е балет, в който Давидов танцува за пръв път със съпругата си, когато бяха партньори. Нараняването няма да застраши кариерата й, слава Богу, но няма да може да танцува поне две седмици. Той ме помоли да я заместя — всичко беше много просто и тя не възнамеряваше да даде възможност на Броуди да се измъкне.

— Танцувала съм тази част няколко пъти. Освен това именно за нея ме беше поканил в началото и когато се обади, не ми се искаше пак да отказвам. След което ме придума да изпълня още един танц от Дон Кихот. Трябва да замина в понеделник, за да имам време да вляза във форма, но не можах да подготвя всичко, така че заминавам във вторник — каза тя.

Коремът му се сви при мисълта за заминаването й.

— Ще си чудесна. Кейт, виж, оценявам жеста, но не мога да грабна Джак просто ей така и да замина за Ню Йорк.

— Защо не?

— Работа, училище от една страна. Кученцето от друга — оправда се Броуди.

— Можете да тръгнете в петък, след училище и да сте в Ню Йорк за вечеря. Ще останем при сестра ми. В събота ще разгледате част от града, можеш да заведеш Джак до Емпайър стейт билдинг. Вечерта ще присъствате на балета. В неделя ще доразгледаме града, ще отидем на вечеря при баба ми и дядо ми и ще се върнем с късния полет. В понеделник сте обратно на работа и на училище — тя сви рамене и добави: — А колкото до Майк, ще вземете и него, разбира се.

— Да доведа кучето в Ню Йорк? — учуди се той.

— Да, ще се хареса на децата на сестра ми — увери го Кейт.

Броуди се почувства така, сякаш седеше в картонена кутия и тя бавничко затваряше капака й.

— Кейт, да летя до Ню Йорк само за края на седмицата, ей така изневиделица, просто не е нещо обичайно за мен.

— Не е полет до Марс, О’Конъл — тя се засмя, наведе се и го целуна. — Само едно малко приключение. На Джак ще му хареса, а и… — тя си бе оставила черешката на тортата за накрая — той ще може да си го върне на Род, за перченето му с Дисни. Джак ще види откъде е паднал Кинг Конг и е загинал трагично.

Удари право в целта. Броуди се мъчеше да не изкрещи от въодушевление. Реши да забрави за картонената кутия. Вече се чувстваше като риба със здраво забита в устата си кукичка.

— Не ме разбирай погрешно — каза й той, — но хич ме няма в балета.

— О! — тя се усмихна и запърха с мигли. — Какво си гледал досега?

— Като стана дума, не съм гледал и публично обесване, но едва ли бих променил отношението си към него — отвърна Броуди.

— Добре, мисли за пътуването като за възможност да покажеш Ню Йорк на Джак. Ще имате два дена да се наслаждавате на почивката си. Само два часа от тях ще са убийствено скучни. Сделката не е лоша, нали? А и никога не си ме виждал да танцувам — добави тя, като вплете пръсти в неговите. — Много би ми харесало.

— Напипа ми всички струни — той погледна към билетите и завъртя глава победен.

— До една. Значи е договорено? — попита тя.

— Почакай само Джак да разбере, че ще пътува за първи път със самолет. Ще полудее от радост — каза Броуди.

 

 

Момчето не можеше да си намери място от радост. Едва дочака да дойде петък следобед и да поемат към летището.

— Тате, попитай дали Майк може да лети заедно с нас. Може да го е страх сам, затворен в тази клетка.

— Джак, казах ти вече, не разрешават. Всичко ще е наред с него, обещавам. Сложили сме му играчките, а и ще има още две кучета, които ще пътуват в багажното отделение заедно с него — успокои го Броуди.

— Да, предполагам — очите на Джак бяха ококорени от вълнение и трепет, когато пристъпиха в самолета. — Гледай, това са пилотите — прошепна той развълнувано.

Стюардесата веднага забеляза вълнението му и изненада малчугана като го разведе из пилотската кабина и му даде чифт пластмасови криле. Джак моментално реши, че иска да стане пилот.

През целия полет той не спря да разпитва баща си, като едва отлепяше лице от прозореца. Ушите на Броуди пищяха от неспирното бърборене, но това не бе от значение. Важното беше, че Джак си прекарваше чудесно.

Сега му оставаше и да издържи през следващите два дена. Ако многобройното семейство на Кейт не му докараше главоболие, то балетът неминуемо щеше да го стори.

Какво по дяволите правиш тук, О’Конъл? — запита се той и усети как се паникьосва. — Два дни в Ню Йорк. Балет. Защо не си остана в къщи, да си заглаждаш стените и да правиш планове за петъчна вечеря с пица, за Бога?

Заради Кейт, призна си той и паниката запулсира в гърлото му. Тя бе успяла да промени всичко, някак си.

Броуди излезе от летището с ръчния си багаж в едната ръка и хванал здраво Джак с другата. Огледа се за Кейт и си наложи да се успокои. Бяха само два дена, в края на краищата. Забеляза висок рус мъж, който му махаше с ръка насреща. Беше съпругът на Фредерика, сестрата на Кейт. Набързо прерови паметта си и се опита да си спомни името му.

— Ник ЛеБек — представи се мъжът и пое багажа от ръката на Броуди. — Ще ви заведа у нас, момчета. Кейт искаше да ви посрещне, но я задържаха на репетицията.

— Можехме да си извикаме такси, но благодаря, че дойде да ни вземеш — каза Броуди.

— Няма проблем. Имате ли още багаж? — попита Ник.

— Само Майк — добави Джак.

— О, да — усмихна се посрещачът, наведе се и се здрависа с момчето. — Радвам се да те видя. Макс те очаква с нетърпение. Запознахте се на Нова година, помниш ли?

— Аха и Кейт каза, че ще може да спим у вас две вечери.

— Да. Ще имаме голямо празненство. Обичаш ли супа от рибешки глави? — попита Ник.

Очите на Джак се разшириха и той бавно поклати глава в отрицание.

— Чудесно, тъй като няма да ядем такова. Хайде да вземем Майк.

Да се окаже в непознат град, в чужда къща, сред хора, които едва познава, беше точно толкова неловко, колкото очакваше да бъде. Джак веднага се заигра с Макс. Продължиха от там, където бяха прекъснали предния път, сякаш бяха стари приятели. Майк беше центъра на внимание и от вълнение се изпика на килима.

— Съжалявам много. Още се учи — извини се Броуди.

— И моите деца са така — каза Фреди и му подаде влажен парцал. — Свикнали сме наоколо да се разлива какво ли не, спокойно.

За негова изненада, Броуди се поотпусна. Беше му интересно да наблюдава как Джак общува със семейството. Да го види с каква лекота общува с братчето и сестричето. Беше много сладък, когато си играеше с тригодишната Келси, сякаш влизаше в ролята на по-голям брат.

Броуди нямаше братя и сестри, но знаеше, че това не беше лека задача.

— Да те разведря малко? — попита Ник и посочи с глава към съседната врата. Той тъкмо излизаше от стаята, в която играеха децата и изкрещя: — Който чупи, купи.

В отговор получи само детски глъч. Домакинът заведе Броуди в кабинета си, в който имаше очукано пиано, което пазеше от сантименталност и големи кожени кресла. На полицата лъщяха статуетки Тони, а на табуретката до пианото — куп листове от нотна тетрадка.

Ник отиде до малкия хладилник със стъклена врата.

— Искаш ли бира?

— О, да — прие с облекчение Броуди.

— Пътуването с деца може да те влуди — Ник отвори бирите и подаде едната на Броуди. — Хайде наздраве и да си подарим поне десет блажени минути.

— Не млъкна за секунда откакто го взех от училище. Мисля, че подобри собствения си рекорд — пошегува се Броуди.

— Почакай само да дойде ред на презокеански полет, тогава ще видиш какво е. Девет часа заклещен между Макс и Келси — Ник потрепери. — Имаш ли представа колко въпроса могат да се зададат за девет часа? Хайде да не обсъждаме това, че ще сънуваме кошмари после.

Ник покани Броуди с жест и той се спусна в едно от меките кресла.

— Страхотно местенце си имаш. Когато и да си помисля за Ню Йорк, винаги си представям апартаменти, чиито прозорци гледат към тухлената стена на съседната сграда, или към някой лъскав небостъргач.

— Точно така живеехме над бара на брат ми, когато с Фреди започнахме да пишем заедно. В източната част на града. Страхотен бар — добави Ник, — и апартаментът си го биваше. Но не беше място, където можеш да отгледаш две деца — той вдигна поглед и се усмихна. — Аа, ето я и балерината.

— Извинете, че закъснях — Кейт влезе в стаята, целуна набързо Ник по бузата, после се наведе към Броуди за една продължителна целувка. — Съжалявам, че не можах да те взема от летището. Давидов пак бе изпаднал в едно от онези негови настроения. Понякога може да те побърка и те принуждава да изгаряш от желание за едно питие. Ник, скъпи, ако ми донесеш чаша вино ще ти стана роб.

— Звучи добре, имаш го — каза той.

— Кажи на Фреди, че ще дойда ей сега, само да се поотпусна малко.

— Сядай — нареди й той и я блъсна на стола, от който бе станал. — Нека тези крака за милиони да си отпочинат малко.

— Точно така и ще направя — тя изпъшка и се наведе, за да свали обувките си.

Ник излезе от стаята. Броуди изруга и се озова на колене, хванал крака й в ръцете си.

— Какво по дяволите си направила? — ходилото й беше цялото в бинт и в рани.

— Танцувах.

— Докато си разкървави краката? — попита той.

— Да, когато се налага. А с Давидов се налага често — отвърна тя.

— Някой трябва да го застреля — каза Броуди.

— Мммм — тя облегна глава назад и притвори очи. — Обмисляла съм го много пъти през последните няколко дни. Балетът не е за ревльовци, О’Конъл. Болката и разранените ходила са част от забавлението.

— Колко нелепо.

— Това е, няма друг начин — тя се наведе и го целуна по челото. — Не се притеснявай, ще заздравеят.

— Как, по дяволите, ще танцуваш с тези крака утре вечер? — възмути се той.

— Великолепно — каза тя и издаде тежка въздишка на облекчение, когато Ник влезе в стаята. — Чудесен си. Броуди смята, че Давидов трябва да бъде застрелян.

— Значи си му разказала доста неща — Ник погледна към краката й и направи гримаса. — Господи, искаш ли малко лед?

— Не, благодаря. Ще ги поглезя по-късно — каза Кейт.

— Ще го сториш веднага — каза Броуди и за да разреши проблема, просто я дръпна от стола и я вдигна на ръце.

— О, Броуди, стига. Стегни се.

— Тихо — нареди той и я изведе от стаята.

— Леле, този не се шегува — измърмори Ник, допи бирата си и се втурна да разкаже на жена си.

 

 

— Толкова е романтично — Фреди продължаваше да се захласва по случилото се часове по-късно, когато тя и Ник се приготвяха да си лягат. — Просто връхлетя с нея в кухнята, с онзи негов чудесен, намръщен поглед. Търсеше леген, за да потопи наранените крака на Кейт.

— Казах ти, човекът е пътник — отвърна Ник, като в същото време тресна с юмрук по стената, която бе залепена за стаята на сина му. В другата стая настана тишина, нещо, което той не очакваше да се случи.

— И как я гледа само, особено ако си мисли, че никой не го вижда. Сякаш ще я погълне наведнъж. Страхотен е — продължи Фреди.

Ник спря да се чеше по корема и каза:

— И аз те гледам така.

— Да, бе — Фреди подсмръкна и отиде до леглото, за да се мушне под завивките.

— Хей — той се приближи до нея, хвана я за рамото и я завъртя към себе си. — Ето тук — показа й, като сочеше лицето си и й отправи разгорещен поглед. — Виждаш ли?

— Да, супер, разтопи ме — изкиска се тя.

— Искаш да кажеш, че не съм романтична натура, така ли? Смяташ, че онзи дето размахва чука е по-добър от мен? — наежи се Ник.

— Моля те — Фреди завъртя очи и се разсмя. Отиде пред огледалото и започна да реши косата си.

Докато се усети две силни ръце я понесоха към леглото. Изненаданият й вик бе сподавен от силно напористи устни.

— Искаш романтика ли? Ще си я получиш и още как — закани се Ник.

 

 

Къщата утихна. Децата отдавна спяха, надвити от умората. Кейт стоеше в стаята, в дъното на коридора и пристягаше колана на халата си. Беше прекарала няколко дълги и трудни дни. Тялото й бе изтощено до краен предел, а умът й напрегнат. Но сега, при мисълта, че Броуди е само на няколко крачки от нея, не можеше да си намери място. Предполагаше, че той би счел за изключително невъзпитано да се намърда в стаята й. Това не означаваше, че тя не можеше да нахлуе в неговата.

Измъкна се от стаята си, мина тихо по коридора, надникна в тази на децата. Дори и кучето се беше отпуснало на пода и спеше дълбоко. Доволна, отстъпи леко назад и се запъти към вратата на Броуди. Отдолу не се промъкваше светлина. Ако се наложеше, щеше да го събуди, какво толкова. Отвори вратата, тя изскърца леко, пристъпи вътре точно в момента, в който той се извърна от прозореца.

Броуди си мислеше за нея, както винаги. Беше само по дънки, с разхлабен колан. Устата му пресъхна, щом я видя да влиза в стаята и да заключва вратата след себе си.

— Кейт, децата.

— Спят непробудно — беше си купила халата предния ден, в обедната почивка. Екстравагантна коприна с цвят на праскова. Но щом видя пламъка в очите му и го чу как шепти, докато прекосяваше стаята, тя разбра, че покупката си е струвала.

— Току-що ги проверих — каза Кейт и прокара ръце по гърдите му. — Ако се събудят все някой от нас четиримата ще се погрижи. Наслаждаваш се на гледката?

— Доста е внушителна — той хвана ръката й. — Мислех си, че няма да успея да заспя, без да мога да те докосвам, знаейки, че си толкова близо до мен.

— Направи го сега и никой от нас няма да се тревожи, за това, дали ще може да заспи — прикани го тя.

Броуди се чудеше, как изобщо бе успявал да й устои. Тя беше фантазията на всеки мъж. Сатенена кожа, сластни устни, дълги изваяни ръце и крака. С нея, цялата празнота през отминалите години щеше да остане зад гърба му.

Той плъзна копринения халат по раменете й, тя остана гола пред него.

Двамата се потопиха в интимния свят, който си бяха изградили заедно. Извивки и мускули, копнеж и трепет. Парфюмирана плът, меки, галещи ръце. Тя бе като чудо за него. Прелъстителка със сиви очи, която може да те омае с поглед. Жена със силна воля, която не отстъпваше в битка. Приятел с широко сърце, здрави рамене и стабилна ръка.

Броуди не можеше да си представи какъв би бил животът му, ако се откажеше от всичко това. Знаейки го, и най-вече признавайки си го, той я придърпа по-близо и я прегърна силно.

— Какво има, Броуди — тя прокара пръсти през косата му. Ръцете му я бяха обхванали толкова силно, че се учуди как не се бе счупила на две.

— Нищо — той притисна устни във врата й и се постара да не се унася в мисли. За Бога, не се отплесвай точно сега. — Няма нищо. Искам те. Не мога да опиша колко силно те искам.

Устата му се сля с нейната. Гореща, ненаситна, изпепеляваща мислите и здравия разум.

Нещо по-различно се случваше между тях. Нещо повече от обичайното. Той я завладяваше толкова бързо, с тиха пламенност, която ги сближаваше неумолимо. Тя не можеше да направи нищо друго, освен да чувства и отговаря на порива. Сърцето й вече бе изгубено, бе изцяло отдадено на него.

Светлините на града проблясваха в прозорците. Откъм улицата се носеше шум от коли. Животът, който пулсираше там някъде, не означаваше нищо за вплетените в страстна прегръдка любовници.

Тя се надигна над него, стройна и бледа, на фона на сенките, изпълнили стаята. Косата й бе тъмен водопад, който се стелеше по гърба й, а когато се наведе да го целуне ги покри и двамата като завеса. Ароматът й го омая и погълна.

Тя го прие в себе си с плавно движение, като го обгърна с топлина.

Два стона се сляха в едно, очите им се срещнаха. Той я докосна, ръцете му се плъзнаха по тялото й и се спряха на гърдите й. Тя сложи своите длани върху неговите, задържайки го по близо до себе си и започна да се движи бавно. Мъчително и божествено бавно. Потръпваха с всяко вдишване. Насладата се разля по кръвта им и започна да пулсира. Той гледаше как грациозното й тяло се извива, наслаждаваше се на деликатната линия на шията й. Тя затвори очи и потъна в сласт. Вдигна ръцете си и зарови пръсти в гъстите си коси.

Нежният стон в гърлото й се усили с нарастващото удоволствие. Тя започна да движи ханша си все по-бързо. Шеметно бързо. С ненаситна радост и двамата се приближаваха към ръба. Задържаха се там, докато лудостта не ги тласна към безразсъден скок. Когато тя се отпусна надолу към него, все още потръпваща от удоволствие, той сключи ръцете си здраво около нея.

Обичай ме, помисли си тя. Сърцето й гореше от любов. Кажи ми. Защо не ми го кажеш?

Той я помести така, че да може да се свие до него и да я държи в прегръдките си.

— Ще останеш ли при мен? — попита Броуди.

— Да — отговори Кейт и затвори очи.

Лежаха тихо, сгушени един в друг. Нито един от двамата не можа да заспи дълго след това.

 

 

Той се събуди и се огледа за нея. Първо се обърка, не можеше да се опомни къде се намира. Беше сам в леглото си, наоколо бе тъмно. Изтощен, той се обърна по посока на едва доловимия шум и видя Кейт, окъпана от слабата светлина нахлуваща през прозореца, да облича халата си.

— Какво има? — попита той сънено.

— О, не исках да те събуждам — прошепна тя, пристъпи по-близо до леглото, наведе се и го целуна. — Трябва да тръгвам, имам клас по танци.

— А? Ще преподаваш посред нощ? — учуди се той.

— Аз ще взимам клас, и не е посред нощ. Почти шест часа е.

Броуди се опита да събуди мозъка си, но той отказваше да функционира. Четири часа сън не му бяха достатъчни.

— Взимаш класове? Мислех си, че знаеш да танцуваш.

— Голям си умник — подсмихна се Кейт.

— Не, почакай — той я сграбчи за ръката преди тя да успее да тръгне. — Какви са тези класове и защо започват в шест часа сутринта?

— Взимам часове, защото съм танцьор, а танцьорите никога не престават да взимат уроци. Особено ако им предстои представление. Трябва да започна в седем, защото имам репетиция с костюми в единадесет. А сега заспивай — нареди му тя.

— Е, добре тогава — съгласи се той.

— Ник и Фреди ще те разведат наоколо. Можете да се отбиете при мен в залата — предложи му Кейт. Изчака за отговор и се наведе към него. — Изглежда, че бързо си се подчинил на заповедта ми — измърмори тя. Остави го да спи и отиде да се подготви за поредния дълъг ден.

 

 

— Сигурна ли си, че е позволено? — Броуди погледна със съмнение към пъстрата тълпа, която се бе запътила към вратата на сцената. Трима възрастни, три деца и куче с неясна порода.

— На сто процента — увери го Фреди. — Кейт се е погрижила.

Той още не бе сигурен в това, но вече бе разбрал, че е трудно да се спори със сестрите Кимбъл. Особено, ако си спал едва пет часа.

Докато Кейт взимаше уроци, децата бяха будни и на крак. Вдигаха шум, достатъчен да събуди цял Манхатън. Ако някой все пак успееше да продължи да спи при цялото това крещене, щеше да подскочи от оглушителния лай на Майк.

Закусиха навън, което очарова Джак. След това продължиха да се разхождат. Емпайър стейт билдинг, магазин за сувенири, Таймс скуеър, магазин за сувенири, Гранд сентръл стейшън, и о, Боже! — магазин за сувенири…

Броуди реши, че да се натрапят на репетицията на Кейт не беше чак толкова лоша идея. Тя се намираше в театъра, а до колкото си спомняше, вътре имаше столове.

— Затваряйте си устите — предупреди Ник, — инак ще ни изритат. Това се отнася и за теб, рошко — добави той и почеса Майк зад ушите.

— Друго си е зад сцената — Фреди последва Ник, докато се шмугваха вътре.

Жената зад големия тезгях надникна над телените рамки на очилата си, огледа ги и кимна с глава.

— Драго ми е да ви видя мис Кимбъл, мистър ЛеБек. Водите и подкрепление.

— Кейт осигурила ли ни е достъп? — попита Фреди.

— Да. Някое от тези деца разбира ли руски?

— Не.

— Хубаво, че Давидов е във фаза. Можете да оставите кутрето при мен. Харесвам кучета и не искам да му се случи нещо. Ако оттатък стане напечено, Давидов може и да го изяде — предупреди ги жената.

— О, от онези дни, а? — усмихна се Ник, а жената зад тезгяха завъртя очи.

— Идея си нямаш. Как се казва кученцето? — попита дамата.

— Майк — намеси се Джак. — Мой е.

— Ще се грижа добре за него — каза благо жената.

— Добре — момчето прехапа устни и подаде Майк през тезгяха. — Ама ако плаче, елате да ме извикате.

— Разбрано. Продължавайте нататък, знаете пътя.

Дори и да объркаха пътя, след няколко завоя можеха да се ориентират по крясъците.

— Давидов — изкиска се Фреди. — Ще свием от тук, за да излезем отпред. Там е по-безопасно.

— Ама той наистина ли яде кучета — попита Джак шепнешком?

— Не — Броуди сграбчи здраво ръката на сина си. — Тя се пошегува — той се надяваше да е така.

Давидов не ядеше кучета, но точно в този момент с удоволствие би си похапнал от танцьорите. Той размаха драматично ръка и отново нареди да спрат музиката.

— Ти и ти — посочи към задъханата и запотена двойка. — Махайте се. Напуснете сцената. Намокрете главите си. Може да ви помогне и да се върнете след час, като танцьори. Кимбъл! — изкрещя той. — Блекстоун! Сега!

Той крачеше напред-назад. Слаб мъж, облечен в сив анцуг. Косата му бе като настръхнала грива от сребро и злато. Лицето — изсечено и студено.

— Той е страшен — реши Джак.

— Шшшт — Броуди сграбчи момчето и го сложи в скута си, като се мушнаха в един от редовете със седалки. Пред тях седеше самотна жена.

Кейт се появи на сцената и Броуди зяпна с отворена уста.

— Това е Кейт, тате. Виж, облечена е в костюм — извика момчето.

— Да, виждам. Тихо сега.

Косата й бе разпусната. Падаше на вълни по пищния костюм. Искрящо червен, с пола на дипли, които падаха свободно надолу и бяха прихванати в кръста. Дължината бе малко под коленете, като надолу разкриваше останалата част от дългите й крака, обути в балетни пантофки.

Тя се придвижи бавно, с ръце на кръста, докато не се озова очи в очи с Давидов.

— Нареди ми да се махна от сцената. Не го прави пак.

— Карам те да се качваш, после да слизаш от сцената. Това ми е работата. От теб се иска да танцуваш. Ти — той посочи с пръст към високия златокос мъж, облечен в бяло, който излезе заедно с Кейт. — Отстъпи назад. Чакай — Давидов се обърна към оркестъра: — „Червена роза“. Встъпително соло. Кимбъл. Ти си Карлота. Бъди Карлота. Светлини!

Кейт си пое въздух. Зае позиция. Издаде левия крак назад, изопна стъпало, изви ръцете си нагоре. Вдигна глава предизвикателно. Музиката започна и тя почувства ритъма. Светлината на прожектора я обгърна като пламък на факла. И тя започна да танцува.

Солото беше изключително взискателно. Бързо като светкавица, яростно и пищно. Мускулите й откликваха безотказно, краката й се носеха леко, като в полет. Завърши с отсечено движение в позицията от началото на танца. Закова на същото място, от което бе започнала.

Тя стрелна Давидов с неподправено победоносен поглед. Сърцето й щеше да изскочи от положеното усилие. Завъртя се в пирует и се оттегли от сцената докато партньорът й заемаше позицията си.

Броуди не беше виждал такова нещо до сега. Нямаше представа за съществуването му. Тя беше… магьосница, помисли си той и докато опитваше да асимилира видяното, Кейт изскочи отново на сцената.

Танцуваха заедно с партньора й. Кейт и мъжът в бяло. Броуди не беше осъзнал, че балетът може да е… секси. Изпълнението бе почти диво, доста напрегнато, като класически танц на чифтосване между дързък мъжки с непокорна женска.

Той не успя да долови малките балансирани стъпки, завъртанията, повдиганията. Не видя как тя помогна на партньора си да я повдигне като отскочи с помощта на коленете си, нито забеляза как мускулите на краката й потрепваха от усилието да ги задържи изпънати във въздуха.

Виждаше само скоростта, ослепителната светлина, магията. Внезапен, груб крясък го извади от унеса и развали момента.

— Спрете! Спрете! Спрете! — Давидов вдигна ръце. — Какво е това, какво? Кръвта ти гореща ли е, има ли страст у теб? Или просто си тръгнала на неделна разходка в парка? Къде е пламъкът?

— Ще ти дам огън — Кейт се завъртя и се приближи до него.

— Добре — той я сграбчи за кръста. — С мен. Покажи ми — той я повдигна нагоре, а тя не спираше да го ругае.

Спусна се надолу като светкавица. Музиката кънтеше в главата й и тя се зарея в серия от завъртания. Той я хвана отново, завъртя я в троен пирует, вдигна я нагоре и я снижи докато главата й едва не докосна сцената. Последователни, резки и предизвикателни движения. Тя беше отново в начална позиция, очите й искряха срещу неговите.

— Ето така. Направи го отново. Запази гнева — каза Давидов.

— Мразя те — извика тя.

— Не мен. Него — той завъртя ръка и музиката поде отново.

— Какво по дяволите иска от нея? — Броуди се разпали, без да се усети. — Кръв?

Жената от предния ред се извърна, отправи му ослепителна усмивка и каза:

— Да. Именно. Винаги е искал точно това. Давидов има много тежък характер.

— Тате каза, че трябва да бъде застрелян — добави Джак услужливо.

— Не само баща ти мисли така — тя се разсмя и се извърна още повече, докато танците и крясъците продължаваха на сцената. — Той е изключително взискателен към най-добрите танцьори. Танцувала съм с него и знам това от опит.

— И на вас ли ви е крещял така? — попита Джак.

— Да, а аз му крещях в отговор. Въпреки че ме ядосваше много, именно той направи добър танцьор от мен.

— Ти как постъпи? — Джак ококори очи. — Удари ли го по носа?

— Не. Омъжих се за него — жената се усмихна на Броуди. — Аз съм Рут Баниън. Вие сигурно сте приятели на Кейт.

— Извинете ни за нетактичността — измрънка Броуди притеснено.

— Не, не — тя се изсмя звънко. — Давидов си е такъв, вади на показ най-лошото и най-доброто. Той обожава Кейт и още тъгува, че тя напусна Компанията — Рут погледна обратно към сцената. — Погледнете я само и ще видите какво имам предвид.

— Добре, добре. Достатъчно — Давидов изпусна тежка въздишка. — Починете си. Може би ще успеете да намерите малко живец за довечера.

Кръвта на Кейт биеше лудо, ходилата й пареха, но в момента имаше достатъчно енергия за кратка тирада.

Когато приключи и едва си поемаше дъх от премала, Давидов повдигна вежда и каза:

— Смяташ, че щом съм руснак няма да мога да разбера, ако ме нарекат „човек със сърце на прасе“ на украински?

Тя вирна брадичка и го поправи:

— Мисля, че казах с „лице“ на прасе.

Кейт се оттегли от сцената с наперена походка, а той се хилеше след нея.

— Виждате ли? — усмихна се Рут. — Обожава я.