Нора Робъртс
Относно Кейт (5)

Пета глава

Фредерика Кимбъл Лебек завлече сестра си в спалнята й и затвори вратата след себе си. Пресметна, че това щеше да им осигури поне пет минути тишина и спокойствие.

— Сега ми разкажи всичко и започни от самото начало.

— Добре. Според научните доказателства е имало невероятна експлозия в космоса…

— Ха-ха, много смешно. А сега кажи за Броуди О’Конъл — Фреди седна на леглото. Тя беше по-голяма от Кейт с осем години. Бе светлокоса и дребничка, за разлика от чернокосата си сестра, която бе висока и стройна. — Мама каза, че си го взела на мушката.

— Да не е заек — Кейт седна до Фреди. — Великолепен е, обаче, нали?

— О, да. Отлични рамене. Е, какъв е случаят?

— Вдовец, който се справя идеално в отглеждането на страхотното си хлапе. Видя Джак, нали?

— Не бих могла да не го забележа. Не отстъпва по нищо на Макс — добави тя, споменавайки собствения си шестгодишен син. — Говорят си за видео игри.

— Чудесно, това ще приобщи Броуди социално. Не мисля, че му остава много време за това.

— Според мен сега го прави, независимо дали иска или не. Дядо и чичо Мик го окупираха. Видях как го избутаха навън, за да отидат до къщата ти и да огледат положението. Мъжка им работа, ще си говорят за строежи и ремонти.

— Идеално — каза Кейт.

— Е, казвай де, само хормони ли са или е нещо повече?

— Така поне започна, като на шега. Хормоните ми явно бушуват при вида на големи, силни мъже, препасани с колани за инструменти — Фреди се засмя, а Кейт се просна по гръб на леглото и се зазяпа в тавана. — Може и да е нещо повече. Той изглежда… не знам, много е мил, стабилен, отговорен. От оня тип, какъвто не съм срещала често. Плах, но по много сладък начин, което го прави чудесно предизвикателство.

— Едва ли има някой, който да харесва предизвикателствата повече от теб — напомни й Фреди.

— Истина е, освен теб, може би. Не бих имала нищо против да го преследвам на този етап, но всеки път щом го видя с Джак нещо ме присвива отвътре. Разбираш ли, какво искам да кажа?

— Да — Фреди беше изпитвала това чувство към съпруга си Ник още на около тринадесетгодишна възраст. — Влюбваш ли се в него?

— Твърде е рано да кажа. Много го харесвам, по най-различни критерии, което балансира добре необузданата ми похотливост — Кейт изпъна крака си и го насочи към тавана. — Много искам да останем някъде насаме с него и да разкъсам дрехите му. Но освен това знам, че можем само да поговорим и пак ще ми е толкова приятно. Снощи гледахме края на онзи филм за огромното извънземно око.

— А, да, обожавам този филм — добави сестра й.

— И аз. Това имах предвид. Беше много приятно и удобно — и симпатично, помисли си тя като се протегна мързеливо. Толкова сладурско. — Въпреки че край него кръвта ми кипва, доста е приятно и да седим заедно на дивана и да гледаме стар филм. Повечето от мъжете, с които съм излизала, предпочитаха да ходят по дискотеки, партита, изложби, танци. Не е имало вариант да останем у дома и да прекараме една спокойна вечер. Готова съм за такъв начин на живот.

— Малко градче, училище за балет, романтика със строител. Отива ти Кейт — каза сестра й.

— Да — съгласи се Кейт, беше доволна, че Фреди мислеше така и се обърна по корем — Приляга ми, нали?

 

 

Юри Станисласки стоеше в центъра на стаята, която бе нарочена за студио за танци. Той беше снажен мъж с прошарена коса. Огледа се наоколо и каза:

— Хубаво местенце. Моята внучка има око за помещения. Солидни основи — той отиде до стената и я удари с юмрук. — Хм… здрави като фамилията ни, добър материал.

Михаил, най-големият син на Юри стоеше до прозореца.

— Тук отново ще се върне към спомените от детството си. Ще й се отрази добре. И… — той се обърна и се усмихна — хората ще могат да надничат вътре, да виждат танцьорите. Това си е реклама. Племенницата ми е умница.

Чуха се стъпки по стълбите. Броуди нямаше представа колко от младежите дойдоха с тях. Мислеше си, че повечето бяха с Мик, но им бе изгубил дирята. Невъзможно бе да държи всички под око, бяха толкова много. И изглеждаха ужасно добре. Той не беше израснал по този начин и не бе свикнал с неизбежните шеги и закачки, които бяха неизменна част от многобройната фамилия. Въпреки че Станисласки бяха доста голямо семейство, не изглеждаше да се пукат по шевовете. Бяха наистина сплотени.

— Папа! Качи се горе. Трябва да видиш това древно място. Велико е! — извика въодушевено едно от момчетата.

— Синът ми Гриф — каза Мик и намигна. — Харесва стари неща.

— Значи се качваме горе — Юри потупа Броуди по гърба със сила, с която можеше да събори и слон. — Да видим какво си сторил с тази чудна антика, за да направиш малкото ми момиче щастливо. Красавица е тя, моята Кейти. Нали?

— Да — потвърди предпазливо Броуди.

— И силна.

— Ъъ… — несигурен за ситуацията, той погледна към Михаил за помощ, но срещна само хилядаватовата му усмивка. — Разбира се.

— Добър материал — добави Юри и се изсмя сърцато, намигна на сина си и се заизкачва по стълбите. Което без съмнение беше някаква тяхна семейна шега.

Броуди не знаеше как се случи. Имаше намерение само да се отбие у семейство Кимбъл. Да прояви учтивост и да благодари на Наташа, че се е сетила за него и Джак. Пометоха го. Погълнаха го по-скоро. Не бе сигурен дали беше виждал толкова много хора на едно и също място. Повечето бяха свързани с роднинска връзка по един или друг начин.

Тъй като семейството му се състоеше от него и Джак, родителите му, три лели и трима чичовци, както и шест братовчеда разпръснати из южните щати — бройката на семейство Станисласки направо го стресна. Ако трябваше да бъде откровен, нямаше и представа как всички се познаваха и помнеха.

Бяха шумни, красиви, буйни, питащи, разговаряха и спореха непрестанно. Къщата беше пълна с хора, храна, пиене, музика. Въпреки че остана на празненството почти до осем вечерта, едва успя да проведе два бързи разговора с Кейт.

Завлякоха го до къщата, разпитваха го за плановете му. Броуди не беше чак толкова замаян, че да не се усети, че го подпитваха не само за неща свързани с ремонта. Семейството на Кейт се опитваше да го прецени. Същото беше и със семейството на Кони, припомни си той. Само дето онова не беше съпроводено с такова добро чувство за хумор или със засвидетелстване на привързаност, или пък с такова ведро настроение, установи Броуди. Крайната цел бе една и съща обаче.

Дали този мъж е достатъчно добър за принцесата? В случая с Кони, отговорът беше — „абсолютно неподходящ е“. Негодуванието на двете страни успя да помрачи всичко от този момент нататък.

Той остана с впечатление, че присъдата на Станисласки още не бе изречена. Нищо в поведението му не намекваше, че възнамерява да отмъкне любимата им балерина. Въпреки това те не се поколебаха да го притиснат в ъгъла, добронамерено, разбира се. Непрестанно го обсипваха с въпроси, но доста възпитано. Или пък решаваха отново да го изгледат обстойно от глава до пети, без изобщо да се прикриват.

Беше повече от достатъчно да накарат един мъж да е доволен от факта, че не е обвързан и възнамерява да си остане такъв.

 

 

Забавленията свършиха. Празниците минаха и Броуди можеше да се захване отново с работата си, слава на Бога. Припомни си, че Кейт Кимбъл беше само клиент, а не някой, с когото имаха интимни отношения.

Прекара седмицата в рушене, почистване, заглаждане на стени и проверка на водопроводни тръби.

Тя така и не намина.

Всеки ден, когато пристигаше на обекта, той си представяше как Кейт ще се отбие да провери докъде е стигнал. Всяка вечер, когато товареше инструментите си обратно в пикапа, се чудеше какво ли прави тя в момента.

Сигурно беше заета и имаше куп неща за вършене. Очевидно не се интересуваше чак толкова от работата си и беше ясно, че не е толкова заинтересована от него, колкото се преструваше, че е. Ето затова бе постъпил умно, като отказваше да се забърква с нея. Кой знае къде купонясваше до среднощ, а после прекарваше остатъка от нощта с някой лустросан нюйоркчанин. Почти беше сигурен, че е така. Изобщо нямаше да се изненада, ако тя вече си правеше планове да продаде мястото и да отърси праха на малкото градче от пантофките си за танци.

Но се изненада, когато се озова пред вратата й и почука. Пристъпваше нервно на малката веранда. Нали тя беше тази, която държеше всеки детайл да бъде доуточнен? Приближи се до вратата и почука отново. Най-малкото, което би могла да стори бе да се преструва, поне през първата седмица, че проявява интерес към проекта. Продължи да тъпче напред-назад. Какво вършеше, по дяволите?! Това беше глупаво. Не му влизаше в работата да се интересува какво прави тя. Щом му плащаше, всичко беше наред. Пое дълбоко дъх, издиша бавно, почти се успокои и вратата се отвори.

Ето я и нея, с притворени от сън очи, зачервено лице и разрошена коса. Изглеждаше точно като човек, който току-що се бе измъкнал от леглото и възнамеряваше веднага да се вмъкне обратно под завивките.

По дяволите.

— Броуди?

— Да, съжалявам, че те събудих. Едва четири следобед е.

Мозъкът й работеше прекалено бавно, за да схване намека и тя му се усмихна сънено.

— Няма нищо. Ако следобед спя повече от час, не мога да спя добре през нощта. Влизай. Имам нужда от кафе.

Тя се обърна и се запъти към кухнята. Предположи, че той ще я последва и след малко чу затръшването на вратата.

— Прибрах се преди няколко часа — зареди кафе машината и автоматично зае първа позиция, за да поразтегне уморените си мускули. — Как върви работата?

— Винаги ли губиш интерес към нещата толкова бързо? — попита той нервно.

— Хммм? Какво? — трета позиция, изправи се на пръсти и достигна чашите от шкафа.

— Не си се вясвала на обекта от седмица.

— Не бях в града. Пиеш го чисто, нали? Изскочи нещо спешно в Ню Йорк — поясни тя.

Раздразнението му премина в загриженост.

— Нещо със семейството ти?

— А, не. Те са добре — изпъна гръб, усука се леко, направи гримаса. — Можеш ли… ето тук, отзад…

Тя преметна ръка над рамото си, като се опитваше да достигне схванатия мускул, точно между лопатките.

— Малко по-долу — каза тя, когато той се подчини. — Ооо, ммм, точно така. По-силно — тя издаде нисък, гърлен звук, изпъна гръб и затвори очи. — О, да. Не спирай.

— Да върви всичко по дяволите — адски възбуден той я завъртя с лице към себе си, опря гърба й в стената и впи устни в нейните.

Топлината премина през изпадналото й в летаргия тяло, светлини проблеснаха във все още спящия й мозък. Устните й се разтвориха от изненада и преди да успее да запази равновесие, той я целуна жадно. Тя вдигна ръцете си и запърха безпомощно като се опитваше да се задържи на краката си.

Беше приклещена между тялото му и стената, две непомръдващи повърхности. Умората и болките в гърба се стопиха в чувствените пламъци.

Напрежение, необходимост, ярост, похот. Всички тези чувства бяха като затворени в бутилка от първия момент, в който я видя. Сега, след като махна тапата, страстта бе неудържима. Взе това, което не си позволяваше дори да иска, опустошавайки устните й, за да засити жаждата си.

Когато тя сграбчи раменете му и потръпна, той отпи още.

И двамата бяха останали без дъх, когато отлепиха устните си. Дълго стояха като вцепенени без да могат да отлепят очи един от друг. Ръцете му бяха омотани в косите й, пръстите й забити в гърдите му.

Устите им се сляха отново в неуморна битка. Ръцете й сграбчиха ризата му, той мушна своите под пуловера й. Задъхани, без да могат да се наситят един на друг продължиха да се целуват. Гърбът му се блъсна в хладилника, езикът й шареше по врата му. Вкопчени един в друг се въртяха наоколо, докато се удариха в кухненската маса. Той обхвана таза й и понечи да я повдигне, за да я подпре на твърдата, гладка повърхност.

— Кейти, кафе ли надушв… — Спенсър Кимбъл спря на прага на вратата вцепенен при гледката как малкото му момиченце бе увило крака, като лоза, около предприемача, с когото работеше.

Те се отдръпнаха един от друг, с виновния вид на деца спипани в момент, в който посягат към кутия с бонбони.

Конфузни, провлачени секунди, през които никой не отрони и дума.

— Аз, ааа… — мили боже, Спенсър не можеше да мисли ясно. — Аз трябва… ъм… в стаята за музика…

Той отстъпи назад и се отдалечи бързо.

Броуди прокара ръце през косата си, сви ги на юмруци и ги задържа там.

— О, Боже. Дай ми пистолет. Искам да се застрелям на секундата и да приключа с всичко това.

— Нямам — тя придърпа един стол. Стаята се въртеше. — Няма страшно, баща ми знае, че се целувам с мъже от време навреме.

Броуди отпусна ръце.

— Щях да направя много повече от това, на масата на майка ти на всичкото отгоре.

— Знам — пулсът й биеше лудо. Тя видя как прекрасните му очи бяха заслепени от желание. — Жалко, че днес баща ми няма класове до по-късно.

— Това не е добре — изсъска той, завъртя се на пети и грабна една чаша от шкафа. Напълни я със студена вода от чешмата, възнамеряваше да я плисне в лицето си, но после реши да я изпие. Не успя да го охлади, но беше нещо, все пак. — Нямаше да се случи, ако не ме беше ядосала.

— Ядосала съм те? — искаше й се да приглади разрошената му коса и после отново да я разчорли. — С какво?

— После ме накара да те докосвам, че и стенеше като по време на секс на всичкото отгоре — продължи той.

По дяволите и кафе, тя реши, че й се пие алкохол.

— Това не бяха секс стенания — отвори хладилника и извади бутилка бяло вино. — Това бяха стонове на облекчение, като при масаж, което май звучи по един и същ начин. Дай една чаша за вино, че сега и аз се ядосах.

— Че за какво? — той отвори шкафа със замах, извади чашата и я бутна пред нея. — Ти си тази, която заминава за Ню Йорк за седмица, без да се обади.

— Моля? — гласът й бе леден. — Родителите ми знаеха точно къде се намирам — тя си наля вино и тресна бутилката на плота. — Нямах представа, че трябва да се консултирам за графика си с теб.

— Нае ме, за да свърша определена работа, нали? Голяма, сложна за изпълнение задача, с която се зае — поне в началото имаше желание да се занимаваш с това — и искаше да изпълняваш стъпка по стъпка. Така се и получи, напреднахме доста, докато ти не реши да се пръждосаш.

— Нямаше начин — тя си пое дълбоко дъх и се опита да не избухне. — Ако е възникнал проблем или въпрос, майка ми и баща ми са могли да те свържат с мен. Защо не си ги попитал?

— Защото… — трябваше да намери причина. — Клиентите ми обикновено са достатъчно съобразителни и оставят телефонен номер, на който да ги открия. Не очакват от мен да обикалям родителите им, за да го направя.

— Това са пълни глупости О’Конъл — каза тя и се усети, че прекали. — Както и да е, за в бъдеще можеш да се свързваш с родителите ми, в случай че не успееш да ме откриеш. Става ли?

— Добре — той пъхна нервно ръцете си в джобовете. — Красота.

— И изящество — допълни тя. Беше нелепо да се карат. Въпреки че имаше нужда от един скандал, не искаше да изпада в абсурди. — Виж, трябваше да отида до Ню Йорк. Когато напуснах Компанията, обещах на директора да бъда на разположение, ако имат нужда да заместя някой. Аз държа на думата си. Няколко от танцьорите и ръководителите са с грип. По принцип танцуваме контузени и болни, но понякога просто не се получава. Обещах им да отида за седмица. Само осем представления, докато болните се възстановят.

Тя се облегна на кухненския плот, за да отнеме от тежестта върху краката си.

— Двамата с партньора ми бяхме напълно непознати, което означаваше по-дълги и напрегнати репетиции. Не съм танцувала професионално от три месеца, изгубила съм форма и трябваше да вземам допълнителни класове сутрин. Не ми оставаше никакво свободно време да мисля за проекта, смятах, че съм го оставила в сигурни ръце. Не очаквах да ти потрябвам толкова скоро, а и току-що си поговорихме. Надявам се това да ти изясни някои неща.

— Да, изясни ми всичко. Може ли да заема един нож? — попита той.

— Какво?

— Щом нямаш пистолет под ръка, мога да си прережа гърлото.

— Защо не изчакаш докато си отидеш у вас? — тя отпи от виното си, като го гледаше през ръба на чашата. — Майка ми мрази да има кръв по кухненския под.

— Баща ти пък сигурно не може да понася дъщеря му да прави секс на кухненската маса.

— Не знам. Не е ставало дума за това досега.

— Не възнамерявах да те награбя по този начин — заоправдава се той.

— Така ли? — тя задържа чашата си във въздуха. — И по кой начин смяташе да го направиш?

— По никой — той сви рамене, взе чашата от ръката й и отпи. — Виж как всичко започна да се усложнява и обърква. Работата. Ти. Аз. Сексът.

— Много съм добра в организирането и подреждането. Някои считат това за едно от най-добрите ми, и най-досадни умения.

— Да, обзалагам се, че е така — той й подаде чашата обратно. — Кейт…

Тя се усмихна.

— Броуди?

Той се засмя леко и с ръце в джобовете закрачи из стаята.

— Оплесках живота си. Обърках всичко с Кони — жена ми — и Джак. Старая се доста да променя нещата. Джак е само на шест. Аз съм всичко, което му остана. Не мога да сложа нищо друго на преден план.

— Ако би могъл да го сториш, щях да си изградя много лошо мнение за теб и нямаше да ме привличаш изобщо.

Той се обърна и се взря в лицето й.

— Не мога да те разгадая — призна си.

— Тогава виж дали би могъл да си подредиш графика, за да поработиш по този въпрос.

— А може просто да наемем стая в хотел и да се преструваме, че няма проблем — предложи той.

При което тя се засмя за негова изненада.

— Е, това също е добра алтернатива. Лично аз одобрявам и двете неща. Ще оставя на теб да избереш по кой начин ще разрешиш проблема.

— А защо да не… — той погледна часовника на печката и изпсува. — Трябва да прибера Джак. Може да дойдеш на обекта утре, около обяд. Ще ти купя един сандвич и ще ти покажа до къде сме стигнали.

— Добре — наклони глава тя. — Ще ме целунеш ли за довиждане?

Той погледна към нея.

— По-добре не. Баща ти може да има пушка, за която не знаеш.

 

 

Спенсър Кимбъл не зареждаше никаква пушка. Кейт го намери в кабинета си да преглежда уроците за семестъра. Зяпаше в една и съща страница от десет минути. Тя се отправи към бюрото до прозореца, на което бе седнал. Остави чаша с кафе до лакътя му, после го прегърна и положи брадичка на рамото му.

— Здравей.

— Здрасти. Благодаря за кафето.

Кейт потърка бузата си в неговата и се загледа през прозореца към красивия им двор. Щеше да помоли майка си да засади градината пред школата й.

— Броуди се притеснява да не го застреляш — започна тя.

— Че аз нямам пушка.

— Така му казах и аз. Казах му също, че баща ми знае, че се целувам с мъже понякога. Ти знаеш за това, нали татенце?

Наричаше го татенце, когато се умилкваше за нещо. И двамата бяха наясно.

— Това, което знам и предполагам, далеч не е като да се натъкна на него… Той беше сложил ръцете си върху… — Спенсър стисна зъби. — Беше сграбчил с ръцете си малкото ми момиченце.

— Малкото ти момиченце също го беше сграбчила в ръцете си — тя подскочи и се намести в скута на баща си.

— Изобщо не смятам, че кухнята е място, където да… — Какво? Какво точно? — се питаше Спенсър неловко.

— Прав си, разбира се — потвърди тя с превзет и приличен тон. — Кухнята е за готвене, безспорно. Не съм ви засичала с мама да се целувате там. Би било ужасно.

Устните му потрепваха нервно, но той се опита да го превъзмогне.

— Престани.

— Винаги съм знаела, че ако случайно връхлетя в стаята и се окаже, че с мама се целувате, то е защото се упражнявате как се прави изкуствено дишане. Няма лошо в това да си предпазлив.

— След малко ще се наложи някой да те спасява, ако не спреш — заплаши я баща й.

— Нека тогава те попитам: харесваш ли Броуди?

— Да, разбира се, но това не означава, че ще подскачам от радост, когато вляза в кухнята си и видя… каквото там видях.

— Винаги има вариант да наема хотелска стая — продължи тя.

— Ох, Кейт — Спенсър опря челото си в нейното.

— Вие с мама винаги сте ме учили да не крия нищо от вас. Изпитвам чувства към Броуди. Не съм напълно сигурна до какво ще доведат, но действията ми ще го покажат.

— Действията ти винаги са отразявали чувствата ти, придружени с голяма доза логика — каза Спенсър.

— И сега няма да е по-различно — успокои го Кейт.

— Ами какво ще кажеш за неговите чувства?

— Той не знае още. Ще го измислим.

— Не знае? — очите на баща й, досущ като нейните, се превърнаха в тъмносиви цепки — Е, ще е по-добре момчето да си опече акъла час по-скоро, или…

— Ооох, тате — Кейт премигна набързо. — Ще го набиеш ли заради мен? Може ли да гледам?

— Тогава наистина ще имам нужда от уроците за оказване на първа медицинска помощ — измърмори Спенсър.

— Обичам те — тя го целуна по бузата. — Ти си отглеждал дете сам доста години. Знаеш какво е, когато обичаш детето си и си всеотдаен към него.

Неговата Фреди, първото му бебче, което сега имаше свои бебета.

— Да, знам.

— Как да не съм привлечена от тази негова страна тате, която толкова обичам у теб?

— А аз как да оспорвам това? — той я притисна по-силно към себе си и въздъхна. — Можеш да кажеш на Броуди, че няма да си купувам пушка. Засега.

 

 

Тя се появи за обяд на следващия ден. Стана й навик да го прави. Носеше пасти, кафе и сандвичи за Броуди и цялата бригада.

Някой можеше да погледне на това като подкупване. Всъщност, Броуди го виждаше точно така, тъй като тези глезотии правеха мъжете от екипа му доста сговорчиви с Кейт. Тя от своя страна ги обработваше като постоянно им задаваше въпроси или им предлагаше да нанесат промени на оригиналния план.

Това не го накара да спре да я очаква с нетърпение, нито пък го отказа от разчитането на времето, за да му остане половин час, през който да се поразходят из града или да пият по нещо в кафето в края на улицата.

Знаеше, че останалите мъже повдигаха вежди или се сръчкваха с лакти всеки път, когато тръгваше на разходка с Кейт. Но тъй като се познаваше с повечето от тях още от гимназията, не се връзваше на шегите им. Ако пък уловеше как някой от тях зяпа дупето й или стройните й крака, един поглед бе достатъчен, за да го отпрати да върши нещо другаде.

Още не можеше да я разбере. Появяваше се наоколо и винаги изглеждаше чудесно, сякаш бе излязла от лъскавите страници на списание. Безупречна и женствена. Но обикаляше и ровеше в пръстта, сякаш беше една от екипа, като задаваше точни въпроси за неща, като кабелите да речем.

Веднъж се натъкна на разгорещен спор между нея и един от строителите във връзка с бейзбола. Час по-късно я чу да разговаря с някой по телефона на перфектен френски.

Изминаха две седмици, през които тя се появяваше всеки обед и той все още не можеше да я разбере. Както и не можеше да спре да мисли за нея.

А сега, докато обикаляше студиото, не можеше да откъсне очи от Кейт. Беше облечена в тъмно син пуловер и обута в зелен клин. Косата й бе вързана на интересен кок, като оголваше тила й по много секси начин.

Стаята беше топла, благодарение на новата отоплителна система. Мазилката беше изсъхнала добре и той бе донесъл първите мостри от дървения перваз, който беше изработил сам, така че да се доближава до оригинала. Баща му току-що си бе тръгнал, след шестчасова работа по водопровода. Трудни и тегави шест часа, помисли си Броуди. Беше удоволствие да се отърси от това докато гледаше Кейт.

— Работниците се справят чудесно — каза тя, след като огледа стените. — Става ми гузно, като се сетя колко от това ще бъде покрито с огледала.

— Поръчани са, ще са тук до средата на февруари — спомена той.

Тя взе дървения перваз в ръцете си.

— Прекрасно е, Броуди. Не се отличава от оригиналните.

— Това е целта.

— Точно така — тя остави дървото настрана. — Движиш се по план, що се отнася до работата, но… — тя се запъти към него — В частта с интимните отношения нещо си го закъсал.

— Полагането на основите отнема доста време.

— Зависи какво смяташ да строиш, Броуди — тя сложи ръка на рамото му. — Аз искам само една среща.

— Вече обядвахме.

— Среща като за големи. От онези, дето двама благоразумни, необвързани възрастни се отдават един на друг от време на време. Вечеря, О’Конъл. Може и кино. Сигурно не си забелязал, но много ресторанти продължават да са отворени и след като е минало времето за обяд.

— И аз така съм чувал. Виж, Кейт — той отстъпи леко назад, но тя пристъпи към него. — Не мога да оставя Джак, нали знаеш, пишем домашни вечер и какво ли още не.

— Да, да, знам, Джак. Наслаждавам се на времето прекарано с него, но бих искала малко време насаме и с баща му. Синът ти едва ли ще се изплаши до смърт, ако излезеш една вечер. Всъщност, ето какво ще направим. Ти, аз, петък, вечеря. Ще уредя всичко. Ела да ме вземеш в седем. Ти, аз, Джак, събота следобед, кино. Аз черпя. Ще мина да ви взема в един. Уговорено?

— Не е толкова лесно. Трябва да се организирам и да намеря бавачка. Не знам кой да нае…

Той се извърна облекчен от шума на отварящата се врата.

— Тате! — и детето, за което ставаше въпрос се стрелна към Броуди като куршум. — Видяхме камиона ти и мис Скъли каза, че можем да се отбием. — Здрасти Кейт — той стовари раницата си на пода и се ухили. — Еее, чуй, има ехо. Здрасти Кейт!

Не можеше да не се засмее. Кейт грабна Джак и го понесе на ръце, преди Броуди да успее да го направи.

— Здравей красавецо Джак. Имаш ли целувка за мен?

— Неее — но беше очевидно, че детето се надяваше Кейт да го целуне.

— Това е сериозен проблем при мъжете от вашата къща — тя го пусна на земята в момента, в който една жена, момче и момиче влязоха през вратата. Жената отмести бретона от очите си и каза:

— Броуди, видях камиона ти и реших да оставя Джак, за да ти спестя разкарването. Ако си зает, ще го взема с мен и ще постои у нас още, разбира се.

— Не, няма нужда, благодаря. О, запознайте се — Бет Скъли, Кейт Кимбъл.

— С Кейт се познаваме, донякъде. Род, не тичай. Сигурно не ме помниш — продължи тя, без да пропуска какво става наоколо. — Сестра ми, Джо Бет, беше приятелка със сестра ти Фреди.

— Джо Бет, ама разбира се. Как е тя? — попита Кейт.

— Добре е. Живее със семейството си в Мичиган. Медицинска сестра е. Надявам се нямаш нищо напротив, че се натресохме така с децата. Чудех се какво ли правиш в тази стара сграда.

— Мамо — малко русо момиченце, с големи сини очи я дърпаше за ръкава.

— Сега Кери, само минутка.

— Ще те разведа — предложи Кейт, — ако искаш да разгледаш.

— Би било чудесно, но имаме задачи. Когато си с деца, си като шофьор на автобус. Още не знаеш кога ще отвориш училището си, предполагам?

— Надявам се да мога да приемам следобедни и вечерни класове през април — Кейт погледна към Кери, разпознавайки надеждата в очите й. — Харесваш ли балет, Кери?

— Искам да стана балерина — отговори момиченцето.

— Балерините са лигли — подигра се брат й.

— Мамо! — проплака Кери.

— Род, ти да мълчиш. Извинявам за поведението на сина си, Кейт.

— О, не, няма нужда да се извиняваш. Лигли? — повтори тя и се обърна към Род, който изглеждаше доста доволен от себе си.

— Аха, ’щото носят смешни дрехи и ходят така — Род се изправи на пръсти и заситни с малки стъпки.

Сестричката му се разкрещя за майка си отново. Преди Бет да каже нещо, Кейт се усмихна и поклати глава.

— Много интересно. Колко лигли познаваш, които могат да направят това?

Кейт вдигна крак, обхвана бедрото си с ръка и изравни крака с тялото си, като палците й сочеха към тавана.

О, Боже! — беше единствената мисъл, която премина през главата на Броуди.

— А на бас, че и аз мога така — закани се Род и грабна глезена си. Опита се да повдигне крака си, изгуби равновесие и падна на дупето си.

— Род, ще си счупиш нещо — предупреди го майка му, сложи ръка на рамото на Кери и се усмихна на Кейт. — Така не боли ли?

— Само, ако мислиш за това — тя свали крака си на земята. — На колко си години, Кери?

— На пет. Мога да докосна палците на краката си.

Пет, помисли си Кейт. Костите бяха още меки. Тялото — способно да се научи да прави неща, които не са заложени в природата му.

— Ако ти и майка ти решите, че трябва да започнеш да посещаваш училището ми напролет, ще те науча да танцуваш. И ще покажеш на брат си, че балета не е за лигли — Кейт намигна на Кери и изпъна тялото си назад, в лека извивка докато опря ръцете си на пода. Ритна с крака нагоре към тавана, за да се оттласне, задържа се така за момент, преобърна се и се изправи отново на крака.

— Уау — прошепна Род на Джак. — Супер е.

Броуди не каза нищо. Устата му бе пълна със слюнка.

— Балетът е за атлети — тя отметна косата си назад и завъртя глава към Род. — Много от професионалните футболисти взимат начални класове по балет, които им помагат да са по-бързи и да се движат по-плавно по игрището.

— Няма начин — каза Род.

— Точно така е. Ще дойдеш няколко пъти със сестра си и ще ти покажа — увери го Кейт.

— Тогава със сигурност ще си докараш постоянно главоболие — засмя се Бет и махна на сина си, за да тръгват. — Хайде разбойнико.

Броуди се отърси набързо от детайлната фантазия, която включваше това изумително гъвкаво тяло.

— Благодаря ти, че се погрижи за Джак, Бет.

— О, знаеш, че не е проблем. Винаги е добре дошъл — отвърна тя.

— Нима? — промърмори Кейт, поглеждайки към Броуди.

— Разбира се, той е… — Бет погледна към двамата и прикри усмивката си. Виж ти, виж ти. Крайно време беше Броуди да започне да се оглежда наоколо. — Удоволствие е да се грижа за него — продължи тя. — Всъщност, смятах да направя огромна тенджера спагети някоя вечер и мислех да те попитам дали Джак би искал да вечеря с Род.

— Петък е идеалната вечер за спагети — предложи небрежно Кейт. — Не мислиш ли Броуди?

— Не знам. Аз…

— Петък ще е най-подходящо — намеси се Бет и побърза да избута децата навън, за да предостави възможност на Кейт да се наслади на момента. — Нека го плануваме за тогава. Джак ще дойде направо след училище и ще остане за вечеря. После ще изгледат някой филм. Може да го оставиш да пренощува у нас, ако искаш. Така ще е най-добре. Изпрати го на училище с чифт дрехи в раницата. Приятно ми бе да те видя отново, Кейт.

— И на мен ми беше приятно.

— Ще спя в къщата на Род — развълнуван, Джак се стовари на пода готов да направи кълбо напред. — Благодаря, тате.

— Да — Кейт прокара пръст по гърдите на Броуди и се засмя на шокираното му изражение. — Благодаря, тате.