Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (90)

88.

Видях изоставения, люшкан от вълните, кораб. Бавно и сигурно отиваше към скалите, където не го чакаше нищо добро.

После усетих… Какво? Трудно ми е да го обясня. Абе… Тук имаше… или е имало друг богоподобен… Не. Просто усетих, че тук не е имало богоподобен. Някой направо ми го пошепна в ухото. Или го вкара в мозъка ми.

Е, и това ако не е интервенция… Някой ме подценяваше. Много.

Свих криле и кацнах на палубата. Над двайсет трупа в различни пози. Всичките убити със стрели. Хонски. Ето и знака на Дуло…

Откъм трюма се чуха викове.

Спрях до един от мъртъвците. Не беше човек. Отрепка — мелез между йорег и човешка жена.

Бях попаднал на точното място.

Затрополих по стълбите надолу. Виковете се усилиха. Ами да — знаят ли дали този, който идва, им носи добро или зло?… Почаках очите ми да свикнат с мъждивата светлина.

Две редици по петдесет мъже, по двама зад гребло. Яки и високи. Всичките с коси на една плитка^[75]. Хони.

Разсякох веригите на първите четирима. Мечът, режещ желязо, им направи нужното впечатление.

— Как се казваш? — попитах най-близкия.

— Челбек.

— Командвай, Челбек. Корабът е люшкан от вълните към скалите. Насочете гребците. После ще говорим.

Справиха се — нали са елбири. После, вече на котва в тихото заливче, говорихме по-дълго. Казаха ми, че ги събрали от всички колена на хоните, за да подпомогнат похода на Аламир срещу хинците. На тяхна страна се биели отряди от нечестиви йореги и отрепките им и бойните действия се обърнали — великият вожд започнал да губи войната. По пътя спрели да починат в богат стан на пастири. Старейшините ги поканили на обед да се подкрепят. Имало всичко на разпънатата сред степта трапеза — вино, месо и плодове. Седнали елбирите и… се събудили обезоръжени и вързани. Оказало се…

— … че това са йореги — кимнах аз. — И искаха да кажете „аз съм твой“^[76].

— Откъде знаеш?

— Аз не — усмихнах се кротко. — Господарят ми знаеше.

— Искаха да вземат облика ни и да се промъкнат в Чулман!

— И това знам.

— Обаче някакъв смел елбир с един кораб…

— Ат — уточних аз. — Той още не знае, че е елбир. Ако искате да му се отблагодарите, насочете се с кораба на север и след пет дни ще бъдете при устието на Бури-чай. Там той събира воини от целия Хон за голям набег.

Манипулирах ги. Само да не питат, не кой знае колко… И слязох на сушата. Навлязох в степта, преметнах меча през рамо…