Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (41)

39.

Налетя на хайката на час преход от гористите хълмове. Бяха трийсетина казаци — яки, с много белези по телата си и отрупани с оръжие. Не бяха случайни и знаеха кого търсят. Още като го видяха, разгърнаха се във ветрило срещу него и извадиха мечовете си.

Отзад бе равно поле. Отляво ниска равнина с много блата и висока трева, която щеше да затрудни галопа на коня. Вдясно — голи предхълмия с драки и ниски криви дървета.

Ат се престори, че не ги забелязва. Когато разстоянието се скъси на един хвърлей, сложи първата стрела и пришпори право към тях. Свали тоя, който бе срещу него. После и тоя встрани. Трети застреля в лицето буквално от няколко разкрача.

Започнаха с викове да прибират мечовете и да вадят лъкове. Късно — той мина на предела на конските сили под себе си през паяжината им. Все пак една стрела се удари в ризницата му, а друга се заби в седлото.

Ат бързо ги охлади — глупаците все така бяха без ризници и нямаше какво да ги спаси от неговите стрели. Паднаха още двама. Предприеха нова тактика — препускаха на границата на обсега на лъка му и чакаха своето време.

Колко са четиридесет стрели? Свършиха току пред гората.

А и тя в полите на хълмовете се оказа рядка и ниска, та нямаше къде да се скрие.

Улучиха коня му. Мокър от пот, с пяна на юздата, той се препъна внезапно и Ат едва успя да се освободи от стремената. Излетя от седлото и се претърколи в корените на изроден от постоянната суша бор. Скочи и извади Ханския меч — единственото оръжие, което му бе останало.

Навреме.

Защото към него с вдигнато, пожълтяло от слънцето острие летеше един от казаците.

Ат се разкрачи, гмурна се под удара, разсеченият въздух изсвистя току до рамото му и той изнесе меча на нивото на хълбока си вдясно. Конят изцвили и се срина десетина метра по-нататък с отрязан преден крак. Казакът остана затиснат под него.

Отляво идваше друг. Ат се затича към близкото по-дебело дърво и застана зад него. Конникът се забърка и спря на няколко крачки. Младият мъж извика яростно, животното се уплаши и се дръпна рязко. Той скочи напред, мушна го в гърдите и още преди ездачът му да е паднал, го уби с един удар.

Огледа се. Имаше само едно спасение — скалите над него. Затича се към тях.

Казаците се спешиха и тръгнаха във верига подире му, подвиквайки нервно и късо.