Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (82)

80.

Чудовището се размърда и когато отвори очи, видях, че ме гледа топло. Да бе, почти ме обичаше! Бавно, лениво влезе в човешкия си облик и стана.

— Застани мирно — рече.

Айде, ново двайсет!

— Искам да те прегледам.

И доктор! Доктор Ястребовски… Добре звучи, няма що. Но цялото му държане бе така дружелюбно, че му повярвах. И опънах ръце по кантовете. Чакар разпери длани от двете страни на лицето ми, на двайсетина сантиметра от ушите. Затвори очи и замърда с устни. Бавно започна да ги спуска надолу. Раменете… към лактите… Тазът… После клекна и продължи към коленете. Там задържа, замърмори нещо непонятно. Слезе до стъпалата ми. Изхъмка.

Изправи се бавно и пак ги сложи до главата ми. И видях… дланите му бяха червени и от тях капеше пот. Чешма направо, ей!… Отворих уста да му кажа, но той само с набърчване на челото ми даде знак да си трая. Започна да отстъпва назад с опънати ръце. Спря.

Устните му пак замърдаха. Сега изби пот и по челото му, а ръцете се напрегнаха в лактите, сякаш между дланите му имаше нещо, което се опитваше да избяга. После блесна светлинка, като че мина пламък по огнепроводен шнур, но десетократно по-бързо и тънко. Замириса на озон.

Чакар отпусна ръце, очите му се отвориха — топли и дружелюбни.

— Край — каза с облекчение.

— Какво беше това? — попитах объркан.

— Рак на аурата.

— За първи път чувам за такова нещо.

— Демон.

— Ще се сбъркам — вещици, дяволи… Сега и демон!

— Да. От тук.

— Ами откъде да е? — не можех да разбера защо почти се хили.

— Олекна ли ти?

Да ми олекне? От какво? Да се кефя, че съм заврян тук и всичките кошмари на предците ми от хиляда години назад са оживели?… Но като че ли… Абе, май не се дразнех така от него…

Тъкмо тогава се върна и Биляна. Беше забола очи в земята.

— Ела — заповяда й Чакар.

Тя знаеше за какво става въпрос, защото по-скоро запротестира нещо в смисъл, че подозренията му са безпочвени.

Е, при нея продължи по-дълго и пламъкът между дланите му горя два пъти.

— Какви бяха? — попита тя разтревожена.

— Сексуални — засмя се кисело той.

— Какво? — зазверих се аз олигофренски.

— Демони — вдигна рамене Чакар. — Усилват сексуалното желание.

— Бях чувал само за виагра — нервирах се аз и стрелнах с очи Биляна. — Майтапите се с мен.

Тя кимна: говори ти истината.

— А моят?

Чакар май не му се казваше… Задъвка устната си.

— На ревността.

— Аз да ревнувам?

— Май пак трябва да те прегледам — усмихна се Чакар. — Сигурно съм пропуснал демона на неверието. Хайде, трябва да вземем важно решение. Но първо да хапнем…