Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (9)

7.

В жертва на Тангра принесоха пленник-фаранг — с коса като пшеница и плещи като бивол. Казаха, че се бил много смело и преди да го свалят от коня с аркан, убил петима с меча си. Обесиха го на един от клоните на вековен дъб. След това го положиха на каменна маса и колобърът на Ат отвори гръдния му кош със свещения нож. Като разрови вътрешностите, той обяви, че Тангра благославя похода срещу фарангите на запад.

Малко след това небето притъмня от черни облаци. Мълнии закълцаха хоризонта и тежки гръмотевици затресоха земята.

Ханът отложи борбите и конните надбягвания за по-късно и двете свити влязоха в юртата, опъната за ешмедемето^[15]. Елаур, колобър и пазител на меча на Хана, взе сребърната кана от слугата и лично поля на Алвар да си измие ръцете.

— Ювиги — каза той тихо. — Колобърът на брат ти не предаде точно волята на Тангра.

— Какво искаш да ми кажеш, Елауре?

— Вътрешностите на пленника вещаеха неуспешен поход, ювиги.

— И защо му е да лъже?

— Не знам, ювиги. Но погледни навън: гърми и трещи, а няма дъжд.

— Вярно — смръщи се Алвар.

— Алпът на войната Барин^[16] е изкарал душите на загиналите и разиграва бъдещото сражение^[17]. Черните алпи побеждават белите, ювиги.

Веждите на хана се свъсиха. Ако се приемеше, че това е поличбата на Барин, значи войната щеше да е неуспешна. Пое везаната кърпа и избърса ръцете си. Настроението му се бе счупило и гневът му май щеше да се стовари върху Елаур.

— И друго, ювиги.

— И друго ли има? — раздразнен подметна ханът.

— Много въоръжени мъже има в Ат.

— Тук е дошъл ювиги ханът. Пък и се готвим за поход.

— Те не са чирмиши^[18], ювиги. Те са казаци^[19].

Тоест, врекли се на алпа Барин. Те нито сеят, нито отглеждат добитък. Каквото им трябва, вземат го с върха на копието си. Гарваните ги обичат, защото там, откъдето минат, има много смърт и леш.

Алвар хвърли кърпата в ръцете на Елаур и тръгна към масите отсреща.

Елаур погледна с яд кърпата и полупразната кана в ръцете си. В този момент в юртата влезе Аудан и лицето на суровия колобър се разведри. Пресрещна го. Изпревари поредния слуга и предложи на канартикина да му полее.

— Не ми харесва тук — каза тихо.

Аудан го погледна внимателно:

— Не пий тази вечер.

Не че младият човек пиеше.

— Поличбите на боговете са лоши — продължи Елаур. — И имам лошо предчувствие.

Аудан кимна замислен.

— И аз.

Колобърът го изпрати с разсеян поглед. Сети се за кърпата и я запрати в стената на юртата. Остави каната на застланата с мечи кожи и пъстри килими земя. Излезе навън и отиде при кочиите с багажа. Там бяха струпани слугите от свитата и чиготите от охраната. Те ръкомахаха и оживено коментираха нещо. Посрещна го един от неговите ученици — черен и кривокрак младеж.

— Изпращат ни извън Вътрешното укрепление. Там ни било мястото.

По принцип бе така. Тук бяха юртите и градините на кавхана. В него трябваше да се създадат условия за живот на семейството му. Очите на обикновения хон не можеха да смущават ежедневието на мъжете и жените. Обаче сега тук бе ювиги ханът и според обичая домът ставаше негов. Близките на кавхана трябваше възможно най-скоро да се изнесат.

Елаур извика началника на охраната Тахтун.

— Не излизайте.

— Нищо не мога да направя — вдигна рамене той. — Докладвах на ювиги. Той ми нареди да се съобразявам с молбите на домакините.

Елаур изруга.

— Опитай да се противопоставиш. Ако не успееш, разположи бивака си до портите на Вътрешното укрепление. И спете на смени.

После се обърна към ученика си:

— Донеси ми Ханския меч.

Легендата твърдеше, че това е оръжието на Боян Имен^[20], изковано от алпа-ковач Хурса^[21], и че то може да убива дори алпи. Ханът го вземаше в ръце, когато повеждаше войската в поход или трябваше да се закълне. През останалото време за него се грижеше ичургу-колобърът — длъжност висока и важна.

Самият меч бе дълъг около метър и двайсет, без никаква украса. Чирените му бяха от рога на убит еднорог. Стоманата на лезвието бе широка около три пръста и сивееше като пепелянка. И така съскаше, когато режеше въздуха… Ханска бе канията — цялата в злато и скъпоценни камъни. Поверието гласеше, че те пък са от Златния кладенец^[22], образуван от падналото в земните недра изгарящо око на Барис — алпът на отмъщението.

На входа стражата го спря.

— Трябва да оставиш оръжието.

— Това не е оръжие. Това е Ханския меч.

— Въпреки това. Наредиха ни — никакво оръжие.

— Мечът е символ на ханското достойнство.

Зашушукаха. Един влезе вътре. Елаур използва объркването им и успя да се вмъкне.