Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (78)

76.

— А ти?… — извика Делян след нея.

Постоя загледан в ниското, където тя изчезна. После седна и хвана лицето си в длани.

Лежах на петнайсетина крачки от него и чух с ушите си и видях с очите си всичко. А колко още усетих с вътрешния си слух и зрение…

Те се обичаха. Той нея и тя — него. Биляна се бе прилепила към човека, бе възприела неговия начин на мислене и поведение. Тя харесваше това, което той харесваше, и мразеше това, което той мразеше. Не беше нещо ново за мен. Именно това прави самодивите най-предпочитаните същества от женски пол из всички Светове, а Самодивия — най-посещаваното място за почивка. Биляна бе станала почти човек… Почти. Защото някъде дълбоко в нея вече зрееше връщането към истинската й същност. Ето това пък прави Самодивия най-големия бардак из Световете.

И затова не се учудих, когато тя хукна навътре в степта, вместо да му отговори. Ами тя вече виждаше буквално мига след седмица или две, когато щеше просто да се пъхне под завивката ми… В затворен кръг от двама мъже и една самодива това време дори е много.

Обаче другото…

Сърцето ми въобще не трепна, когато, отваряйки очи, я видях.

— Какво прочете?

Умората бе страшна — имах чувството, че съществото, което е плело ония дълги нишки, е изпило живота в мен. Знаех го. И на уроците бе така. Но там има кой да те води и когато излезеш, обикновено те чака чаша поци. И други алпи, които възстановяват аурата ти. Защото Записите смучат нея. За какво им е и къде потъва?… Май и великите алпи не знаят. Но е факт, че пациентът (ако използваме човешката терминология) се възстановява по-бързо от доктора.

— Лошо — едва мръднах устни.

Тя наля вода в устата ми от меха. Буквално разряза червата ми. Изохках.

— Сложила съм чорба.

— Много, много лошо — продължих аз. — Ще трябва да променим намеренията си.

И затворих очи, а в главата ми избухна страшната мисъл: въобще не ми пукаше за Биляна.

Опитах се да не мисля за най-лошото. Просто започнах да я увъртам, че тъй като четенето на Акашовите записи е изтощително, има ефект като при задоволен мъж. В първия час след половия акт цветовете на любовта в аурата на мъжа рязко намаляват наситеността си. Та и аз — ще се възстановя и…

Глупости.

Просто съм бил заслепен от стреса… Всяко живо същество е по-склонно към влюбване в екстремна ситуация. Просто крясък на клетките в теб. А каква по-благоприятна обстановка за това създава скокът в бездната на миналото, от което може и да не се върнеш?…

„Глупости на квадрат, Чакар“. Така би казал баща ми. Безсъмнено. Дребен, жалък лигльо, на когото е възложил такива надежди…

А ако тя ми е сложила някакво биле? Самодивите са кучките на Световете и за тях е въпрос на чест да изчукат всички мъже край себе си. Само ми е сложила някаква трева в храната. Кога за първи път усетих… Какво усетих? Боцкане. Боцкане като я видя…

Боцкане, Чакар. Стига с глупавите оправдания.

Просто е станало най-лошото.

Демон, Чакар. В теб е имало демон.

В хората е заседнало мнението, че демоните са живи същества, паднали ангели и прочие дивотии. Ами. Демонът е най-страшното оръжие на Големите богове, с което те спечелиха всички войни с нас и ни натикаха в най-лошите места на Световете. Демонът е малка частица сгъстена жизнена енергия — долу-горе колкото половин бълха. Обикновено се закача за аурата на живото същество като пиявица и, в зависимост от вида си, започва да катализира дадено чувство или емоция. Разпътният развива похотта, този на отчаянието усилва тревогата, а какво прави чревоугодният… И напъпленият побеснява: да властва, да гони сексуални рекорди, да получава някаква награда, да покорява някакъв връх, да вопие за кръвно отмъщение. Спомнете си Симеон Велики и неговия демон Цариград… Докато не умря самия той, не се успокои. Па че разсипа държавата и строеното хиляда години от други… Когато целта е постигната, демонът усилва друга сходна емоция. При старите модели с постигането на всички цели в кръга от емоции, за които е програмиран, демонът прекратява съществуването си. Макар че учителите ми казваха, че това на практика никога не е ставало. В новите модели обаче и това е модернизирано — той се прехвърля на произволно избрана цел и енергията му се концентрира там.

Биляна на няколко пъти ме пои с вода. Към обяд се опита да ме нахрани със супата си. Гълтах, но стисках очи, преструвайки се на смъртно уморен и не на себе си.

Когато учителите и баща ми обясняваха едно или друго нещо от същността на Световете, винаги съм ги слушал с внимание. Бях добър ученик, нещо повече — бях отличен ученик. Но някак винаги съм смятал, че това са материи далечни, отвлечени. Какви демони? Та нас почти всеки ден ни оглеждаха аурите, следяха действията ни и ако се появеше някакво съмнение, само дето ни не ни разглобяваха… Знаех и знам всичко за това оръжие. На теория.

А на практика някога и някъде край мен се бе завъртял дявол и ми бе пуснал демон. Той се бе закачил за аурата ми и бе заработил. Ама яко… Та аз едва не убих Делян! А би трябвало да го пазя, нещо повече — да насърчавам връзката му със самодивата, защото това е същността на задачата ми.

И добре, че се наложи да вляза в Записите. Аурата има защитни реакции — тя първо отдава енергията на такива външни тела. Затова болният или умиращият похотливец не се вълнува дори от най-красивата жена, а алкохоликът — от пиене… В последната си изповед и най-жестокият убиец съжалява за жертвите си, които са доставяли удоволствията на съществуването му… Моят демон е унищожен, изчерпан. И би трябвало господарят му, разбирайки за това, да се появи и ми пусне друг.

Затова лежах, въпреки че се възстанових, и чаках.

А Биляна? Това, с бягството й, можеше ли да бъде обяснено с демон? И още как! Достигнала пълната си цел — Делян, — гадинката се бе впила в следващата възможна цел…

Делян? Той беше цел на два опита за убийство. Щом ще го убиват, защо да си хабят играчките?… Нищо, ще прегледам и него…

И тъкмо ми се отпусна душата, нещо ме сряза: ако бе дявол, защо бе позволил вещицата да загине?…