Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (12)

10.

Мислех си, че е някаква шега. Често ги правеха в лагера — натикат например в цигарите на някой „трева“. И го снимат през цялото време с камера.

Майната ви… В такива случаи е най-добре да не говориш много. Те се хилят най-вече на несвързаните приказки и обърквацията. Бог… Глупости. И откъде ли са взели тия пера да го дегизират тоя?…

И това ще мине… А как ще нацепя мутрата на оня, който ми е сложил наркотика!

Още четиридесет и седем дни. И ще се върна с около осемнайсет хиляди долара. Плюс близо две хиляди и петстотин, които са се натрупали от заплатите… Сума, достатъчна за операцията.

— Пари? — стресна ме гласът на онова пернато недоразумение.

Мислите ли ми четеше? Или мислех на глас?

— Заради тях дойдох в пустинята.

— Операция?

— Болна е — рекох с неохота. — Има кисти в бъбреците.

— Кой?

— Майка ми.

— И с парите какво?

— Ще платя да я излекуват.

— Хм…

Май не можеше да разбере… Колко ли още ще ме държи наркотикът?

— Няма наркотик — рече хладно пернатият. — Ти наистина си мъртъв.