Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (107)

105.

Всичко се бе оказало толкова елементарно. Стратегии, тактики, сметки, анализи… Бе достатъчно просто да ги оставя сами и целта на Тангра бе постигната: вече имаше нов Атила!

Изтървах се:

— Трябва вече да се връщаме.

Само дето не заскачаха от радост.

— Кога? — викнаха и двамата в един глас.

— Тия дни — отвърнах уклончиво. — Имаме да свършим някои дреболии.

Наистина дреболии — на фона на най-важното оттук нататък. Кое ли? Да върна обратно в моето време самодивата Биляна.

Вече никой нямаше да се опитва да убива Делян. И аз не ги интересувах.

Номер едно бе Биляна.

А поръчката вече бе дадена…