Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (117)

115.

Усещах го. Тоя — Камаил. Беше някъде наблизо. Колко близо?… Не знам. Камуфлираше майсторски. Цар беше на това. И как — та той е толкова по-вещ от мен във всичко… Сигурен съм, че сега целта е Биляна. Както преди да поеме в утробата си семето на рода Дуло, искаше да убие Делян. Е, не че на нас ще ни прости…

Но и грешеше. В едно — подценяваше ме. Сигурно ме бе проучил. За него съм келеш. Толкова лесно ме бе манипулирал досега… Високомерен. Ха-ха! Няма по-удобен противник от този, който те мисли за глупав и некадърен! И няма нищо по-лесно да водиш такъв за носа до капана, който си му приготвил…

Не бързах и винаги се стараех край нас да има и други. Защото и той е чуждо тяло в това време. И ако предприеме по-резки движения, ако засегне ключови фигури в тази история, това би трябвало да рефлектира и върху него.

Обаче… Самодивите и змея… Нямаше ги. Нямаше ги в битката, която аз бях изучавал. А се готвеха… Не помнех никакво нападение на йореги над тях… Което можеше и да си е така. В края на краищата, колкото и да е важно, ние изучаваме история, а не почасовата хроника на това време.

Та честно казано, освен мерака да го сритам по топките, глождеше ме и едно дребно, нездраво любопитство: докъде се канеше да стигне тоя?