Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (87)

85.

Ат прецени, че ще стигне по-бързо до устието на Бури-чай по крайбрежието на Сакланско море^[74]. А това — доколко ще съкрати времето, за да узнае нещо за Боз-бий — го вълнуваше най-вече. Затова подгони жестоко Тулпар през планините.

Това пък доведе до друго — конят започна да не се подчинява на господаря си. Няколко пъти Ат заспива на седлото и когато се събудеше, разбираше, че животното е кривнало по друг път или просто е спряло и си хрупка тревичка. Това бе нещо нечувано и невиждано дотогава. Ат започна с ругатни и завърши с по-честа употреба на камшика.

И така — къде с бой, къде с лоши думи — достигнаха до крепост на брега на Сакланско море. Там проклетото животно, уж примирило се с волята на господаря си, отново показа лошия си нрав. Спря пред моста на градските порти и отказа да мръдне и крачка. Ат слезе, опита с добра дума, дърпа го за юздата… Не би. Събра се народ — някои се възхищаваха на красивия жребец, други се присмиваха на нещастния ездач.

Един от зяпачите — прегърбен, дълъг и сух като каиш — предложи да купи хубавия наглед, но опърничав като магаре кон.

— Не — отказа ядосан Ат.

Проклетото животно, сякаш разбрало, изведнъж се втурна напред и събори човека. Само невероятната за възрастта му пъргавина го спаси от тежките копита. И се завлачи след Ат.

— Закъде си се запътил, войниче?

Ат с досада подхвърли, че ще преспи в някой от хановете и ще отпътува на север.

— Като че ли бързаш — констатира гърбушкото.

— Бързам — призна Ат.

— Един съвет от по-възрастен приемаш ли?… Качи се на някой кораб в твоята посока, защото пътищата са несигурни.

Ат се настани в малка странноприемничка. Надвечер мина към пристанището. Оказа се, че скоро никакъв кораб няма курс на север. Примирен, се обърна и пак налетя на оня, гърбавия.

— Е, как се подреждат нещата ти? Няма ли?… Хм… С тоя луд кон си заникъде. Обаче… Виж, ето този кораб е мой. Продавам го. Има кандидат, но той дава злато, а на мен ми допада коня ти. Той е калпав, своенравен, не става за езда. Но за разплод…

— Това корито — за този кон?

— И робите, младежо, сложи в сметката и робите!

Ат се замисли, гладейки брадата си. Усетил колебанието му, гърбушкото нанесе последния си удар:

— Пътуването излиза два пъти по-кратко.

— Какво?

— С кораб би стигнал до Бури-чай — примерно казвам Бури-чай — за пет дни, а с коня — за десет.

Стрелата му попадна точно в целта.

— И слушай — каза оня великодушно, — към робите слагам и екипажа от опитни моряци.

Дето се казва — предложение, на което не може да се устои…

След час Ат му връчи поводите на кой знае защо побеснелия Тулпар и, придружен от капитан Йоанидис, се качи на кораба си…