Андрея Илиев
Епизод от войната (30)

30.

И си спомни!

Два пъти. Поне два пъти имаше намерение да зареже града и да се чупи в някое от кьошетата на света. И двата пъти необяснимо защо се отказваше.

Бач се бе обърнал отново към монитора — той показваше двора на „Ватерло“.

По дяволите! Това доказателство ли е? Та той го правеше заради Сабине…

Бач се оживи.

Сабине… Вятър! Той я потърси в сърцето си и усети, че нищо не трепва в него.

Лицето му започна да изстива бавно.

Да. Сети се. Сети се къде бе виждал човека с безцветния опел.

В базата!

На острова!

В психиатричната лаборатория!

А тук? Кога го забеляза за първи път? Преди… Когато се върна от манастира и искаше… после…

— Време е — стана Бач. — Да вървим.

— Къде?

— Дойдоха за теб.

Един от охраната застана отзад, другите встрани. Конвой…

Вече на стълбището изскимтя инстинктът му за самосъхранение. Обзе го необяснима злоба, зелена пяна от гняв се втурна в кръвта му.

Спря внезапно и удари с лакът мъжа отзад. Блъсна този отляво. После подскочи нагоре и падайки, нанесе силен удар в лицето на третия.

Бач го погледна уплашено и се затича навън. Марк се изправи.

Към него отдолу вече бързаха двама бронирани командоси.

Той си помисли: „Трябва да заема площадката преди тях“. Извади ножа от яката си, извика „киай“ и се устреми надолу.

И докато летеше към тях, в мига на едно страшно просветление той разбра, че никога не е бягал от психиатричната болница, а просто си бе излязъл; че никога Интерпол не е бил по следите му и въобще никой не го е търсил; че никога не бе искал да дойде в този прашен град и никога не е имал истински, свои мотиви да остане тук; че така и не знае защо всъщност влезе в това проклето „Ватерло“… И друго: защо задава на Бач точно тия въпроси, след като го интересуваше друго, отде се взе тая неочаквана злоба и защо сега се нахвърля върху тия…

Той бе служил някому.

На друг.

На оня със сивия опел. На Ерик Снелинг. Доктор Мишел.

Просто бе продължил службата си в Центъра.

Последното, което видя, преди да се вкамени в разкрач, с вдигнат за хвърляне нож, бяха петимата хуманоиди в сребристи дрехи и огромният космически кораб зад тях…