Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hellstrom’s Hive [= Project 40], 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
КОШЕРЪТ НА ХЕЛСТРЬОМ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.16. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Hellstorm’s Hive / Frank HERBERT]. Формат: 21 см. Страници: 320. С подв. Цена: 93.00 лв.
История
- — Корекция
- — Оправяне на кавички (Мандор)
- — Добавяне
9
„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Понякога осъзнавам, че името ми няма никакво значение. Би могло да се състои от най-различни комбинации от звуци, но пак ще съм аз. Имената нямат значение. Това е чудесна мисъл. Струва ми се, че на това са ме учили моята майка-първосъздателка и учителите ми. Съвсем по друг начин щях да се наричам, ако се бях родил в семейство на Външни, с техния егоцентричен индивидуализъм. Тяхното съзнание е различно от моето, времето, в което живеят няма нищо общо с моето време. Ние от Кошера рядко се нуждаем от имена. Прозрях го за първи път, докато четях заветите на моята майка-първосъздателка. Нашето идеално общество не може да си позволи употребата на постоянни индивидуални имена. Те са само надпис, етикет — ето какво са имената. Използването им има само временно значение. Може би бихме могли да носим различни наименования в различните стадии от живота ни. Или номера. Струва ми се, че номерата са далеч по-подходящи докато изграждаме онова, което ни завеща моята майка-първосъздателка.“
Беше 2:40 след полунощ и вече близо десет минути Кловис гледаше как Еди кръстосва нервно хола на нейния апартамент. Малко преди това ги бе събудил звънът на телефона и Еди пръв бе вдигнал слушалката. Идваше съвсем открито в апартамента й. Агенцията нямаше нищо против. Агенцията не възразяваше срещу умерени сексуални лудории от страна на сътрудниците й, стига всичко да оставаше в определени граници. Никакви обвързващи чувства, нищо повече от малко разпускащи телесни упражнения.
След като затвори, Еди промълви замислено:
— Обади се ДТ. Меривейл му наредил да ни позвъни. Изгубили са връзка с Карлос и Тимиена.
— О, Божичко!
Тя се надигна от леглото и навлече халата. Еди вече кръстосваше хола.
— Трябваше аз да се обадя — извика му тя, опитвайки се да поразсее завладелите го мрачни мисли.
— Защо? ДТ търсеше мен.
— Тук?
— Да.
— И откъде знае, че си тук?
— Звънял вкъщи и никой не отговорил.
— Еди, не ми харесва тази работа.
— Глупости!
— Еди, какво има още? Какво ти каза ДТ?
Той застана пред нея и сведе поглед към разголените й крака. Беше се свила в креслото, сгънала краката под себе си.
— Каза, че пак ще трябва да играем на братче и сестриче. Ник Майърли ще ни е татко и тримата заминаваме на чудесна ваканция из красивия Орегон!