Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (39)

39

„Кошерна мъдрост: По-висшият специалист, създаден съобразно нашите най-съкровени желания, ще ни донесе така желаната победа.“

Перюджи се пробуди в здрача на сивото утро, изплувайки в съзнание от някакво далечно, лишено от всякаква енергия място. Завъртя глава, огледа царящия пълен безпорядък наоколо и постепенно осъзна, че е сам в леглото и че това е много важно. До стената бе подпряно колело, през чието кормило небрежно бе преметнато кожено палто. Някаква бяла дреха бе захвърлена смачкана на пода. Перюджи се загледа в колелото, учуден какво важно би могло да има в него.

В някакъв велосипед?

От банята се чу плискане на вода. Някой си тананикаше.

Фанси!

Той седна в леглото, а мислите му се понесоха в бясно темпо. Фанси! За Бога! Какво му бе направила? Имаше мъгляви спомени за не по-малко от осемнадесет оргазъма. Някакъв афродизиак? Ако е така, бил е по-силен от най-необузданите мечти.

От банята продължаваше да се чува плискане на вода. Тя взимаше душ. Божичко? Как въобще е намерила сили да стане?

Перюджи направи отчаян опит да възстанови събитията от предната нощ по откъслечните си спомени, но единственото, което виждаше пред очите си бе съблазнително извиваща се женска плът. И това съм бил аз! — повтаряше си той. Боже мили, аз съм го правил! Какво му беше пробутала Фанси? Дали това не е истинският Проект 40? Идеше му да се разсмее истерично, но нямаше сили дори за това. Шумът от плискаща се вода внезапно спря. Той премести поглед върху вратата на банята. Отвътре се долавяше движение, приглушено тананикане. Откъде у нея толкова сила?

Вратата се отвори и на прага застана Фанси, увила кърпа около кръста си, а с другата триеше косите си.

— Добро утро, любовнико — рече тя. И си помисли: „Изглежда съвсем изстискан.“

Той я гледаше мълчаливо, ровейки за още нещо в паметта си.

— Не ти ли хареса да се кръстосваш с мен? — попита тя.

Ето това е! Точно това се опитваше да си спомни, но не можеше, докато не го чу от нея. Да се кръстосват? Да не би да членува в някоя от онези извратени новоизлюпени организации — сексът в името на потомството или нещо подобно?

— Какво си ми направила? — попита той. Едва позна изненадан своя дрезгав, отпаднал глас.

— Направила? Аз само…

Той се надигна и показа засъхналата кръв на мястото, където му бе инжектирала мистериозното ароматно вещество. Раната беше потъмняла от подкожния кръвоизлив.

— А, това ли — каза тя. — Не ти ли хареса, когато те стимулирах?

Той се подпря с лакът и нагласи възглавницата под главата си. Майчице, колко изморен беше.

— Стимулирала си ме — повтори той. — Инжектирала си ми някакъв допинг, значи.

— Исках само да ти дам още малко от онова, което всеки мъж произвежда, когато е готов за оплождане — отвърна тя, осъзнавайки, че без да иска издава изненадата си. Външните ставаха толкова странни, когато се заговореше за кръстосване.

Перюджи почувства, че от думите й болката в главата му се усилва. Той бавно извърна очи и я погледна. Исусе! Какво съвършено тяло! Заговори бавно, преодолявайки мъчително болката:

— Какви са тези глупости за кръстосването?

— Зная, че вие използвате други термини — обясни тя, като се стараеше да бъде логична, — но ние го наричаме точно така — кръстосване.

— Ние?

— Аз… и моите приятели.

— И ти се кръстосваш с тях?

— Понякога.

Смахнати празноглавци от някоя комуна. Дали това криеше Хелстрьом — сексуални оргии с употреба на афродизиак? Перюджи внезапно почувства завист. Ако наистина това са правили тези побъркани! Събирали са се на редовни срещи и са се наслаждавали на същото, което той бе изпитал с Фанси. Това, разбира се, е противозаконно. Но затова пък, какво незабравимо преживяване! Както за мъжа, така и за жената. Даже повече.

Престъпно е да се вършат подобни неща, но…

Фанси захвърли кърпата и се зае да си навлича роклята, без да се стеснява от голотата си — също като предната вечер.

Въпреки главоболието и пълното изчерпване, Перюджи почувства, че се любува на прелестите й. Фанси беше истинска жена!

Докато се обличаше, Фанси осъзна, че е гладна и се зачуди, дали Перюджи ще пожелае да й купи нещо за закуска. Обичаше екзотичните ястия на Външните, но беше пропуснала да вземе пари от склада на Кошера. Коженото палто, мъжкия стимулант и велосипеда, но не и пари.

„Май доста бързах“ — помисли си тя и се изкиска. Тези диви Външни бяха ужасно забавни, когато ги стимулираш, сякаш са пазили енергията си тъкмо за подобни случаи.

Докато гледаше как Фанси се облича, Перюджи почувства, че в него се надигат предишните му страхове. Какво я бе докарало в леглото му? Желанието за кръстосване? Глупости! Но въпреки това, беше си приготвила афродизиак. Този факт не подлежеше на съмнение. Доказваше го собственото му поведение през изминалата нощ.

Осемнадесет пъти!

Имаше нещо ужасно съмнително в този чифлик.

Кръстосване!

— А деца имаш ли? — попита той.

— О, няколко — отвърна Фанси преди да осъзнае, че е сгрешила. Знаеше го от уроците за сексуалните навици на хората Отвън. А и от собствен опит. Подобно признание беше потенциално опасно, особено сега. Перюджи нямаше никаква представа за истинската й възраст. А тя спокойно можеше да му бъде майка. Но възрастовите отличия между обитателите на Кошера и Външните не биваше никога да се споделят с последните. Фанси си наложи за в бъдеще да бъде по-внимателна — както я бяха учили в Кошера.

Отговорът й го изуми.

— Няколко? И къде са сега?

— Ами… при приятели. — Тя се помъчи да звучи безгрижно, но същевременно говореше крайно внимателно. Трябваше на всяка цена да отклони Перюджи от тази следа. — Искаш ли да се кръстосваме още? — попита Фанси.

Но Перюджи не се отказваше толкова лесно.

— Омъжена ли си?

— А, не.

— Че кой е баща на тези няколко деца? — запита той, а след това си помисли, че може би е трябвало да се поинтересува за бащи — в множествено число.

Въпросът му подсили тревогата й.

— Не искам да разговарям за това. — Съзнаваше, че с тези думи признава грешката си. Едва сега онова второ подсъзнание, което също бе получила от подготовката в Кошера, започна да й разкрива отделни моменти от изминалата нощ. Външният бе направил някои доста интересни признания, в моментите, когато бе близко до екстаза на кръстосването. Имаше мигове, в които Фанси буквално можеше да надникне в най-съкровените места на душата му. Тя се изправи, стараейки се да се държи съвсем естествено, приближи колелото, вдигна коженото палто и го преметна през рамо.

— Къде отиваш? — попита той. Надигна се и спусна крака на пода. Почувства се малко по-добре. Въпреки това, главата продължаваше да го боли, а ето, че сега се появи и болка в гърдите. Какво, по дяволите, му беше инжектирала? Наистина го беше изстискала.

— Гладна съм — обясни Фанси. — Мога ли да оставя колелото и да потърся нещо за ядене? А след това можем пак да се кръстосваме.

— Да ядеш ли? — при тези думи стомахът му се сви.

— Отсреща през улицата има едно кафе — рече тя. — Ужасно съм гладна… — тя се изкикоти, — след снощи.

„Е, поне ще се върне за да прибере проклетото колело“ — помисли си той. Осъзнаваше, че в момента не би могъл да се справи с нея, в състоянието, в което беше. „Но докато си дойде, ще й подготвя топло посрещане“ — рече си Перюджи. Скоро щяха да разплетат кълбото на Хелстрьом и тънката нишка, от която щеше да започне всичко, се наричаше Фанси.

— Само до кафето — предупреди я той. Спомни си, че бе мярвал някакъв неонов надпис.

— Тук правят вкусна закуска — каза тя и осъзна, че е била на косъм да произнесе „Външните“, вместо „тук“. Външен също беше от онези понятия, които трябваше на всяка цена да избягва пред Външните. Тя побърза да прикрие смущението си, като добави: — Имаш ли пари? Толкова бързах да дойда снощи, че забравих да взема.

Перюджи не обърна внимание на думите й и махна с ръка към панталоните си на стола.

— Портфейла е в задния джоб.

Той захлупи лицето си в длани. Разговорът беше изчерпал и последните резерви от енергия, пронизващата болка в главата не му позволяваше да разсъждава. Едва сега започна да осъзнава какви невероятни усилия ще му коства да се изправи на крака. Може би един леден душ щеше да му помогне. Фанси продължаваше да говори нещо за пари, а той дори нямаше сили да я погледне. Да ги вземе всичките, проклета кучка!

— Взимам пет долара — каза тя. — Разрешаваш ли?

„Обикновено плащам повече“ — помисли си той. Но по всичко изглеждаше, че тя не е някоя курва, иначе щеше да си вземе без да пита.

— Колкото ти трябват.

— Искаш ли да ти донеса кафе, или нещо друго? — запита го тя. Наистина Перюджи не изглеждаше добре. Фанси започна да се тревожи за него.

Перюджи преглътна, за да подтисне гаденето и махна отпаднало с ръка.

— Не… аз… ще си взема по-късно.

— Сигурен ли си?

— Сигурен.

— Добре, тогава. — Все още разтревожена от вида му, тя натисна дръжката и отвори вратата. Няма да е зле, ако си легне. — Веднага се връщам — извика Фанси от прага.

— Почакай — повика я той и направи върховно усилие за да вдигне глава.

— Искаш да ти донеса нещо?

— Не… само се питах. Значи казваш, кръстосвали сме се. А очакваш ли да имаш дете от мен?

— Разбира се, надявам се. Тъкмо сега съм на върха на своята фертилност. — Тя се усмихна обезкуражаващо и добави: — Отивам да хапна. Ще видиш колко бързо ще се върна. Всички ми казват, че ям твърде припряно.

Тя най-сетне излезе и затвори вратата зад себе си.

Хранела се припряно, значи. Това само объркваше още повече нещата. В какво, по дяволите, се беше забъркал? Надявала се на дете. Това ли бе открил и Карлос? Внезапно го споходи някакво странно видение — Карлос Дипиъкс окован в някаква подземна галерия от Фанси и нейните приятели, където периодично се разиграват разни сексуални оргии с помощта на познатия му вече стимулант. Докато премине действието му. Или, докато Карлос издържи. Една безкрайна оргия от кръстосвания, чийто резултат е цял конвейер от бебета. Кой знае защо не можеше да си представи Карлос в подобна роля. Нито пък Тимиена, или Портър. Тимиена никога не му беше приличала на бъдеща майка. А онзи сухар Портър направо си го беше страх от всякаква интимна близост с противния пол.

Едно бе сигурно — Хелстрьом се е захванал с нещо, свързано със секса и доста мръсничко.

Перюджи откри челото си с опакото на ръката. В единия ъгъл на стаята забеляза кафе-автомат и няколко пакетчета с разтворимо кафе. Изправи се бавно, включи автомата и приготви две чаши. Пи от едната, докато кафето бе още горещо. Опари се, но затова пък главоболието понамаля. Вече можеше да разсъждава далеч по-ясно. Закачи веригата на вратата и извади предавателя.

Още на втория сигнал Джанвърт се отзова. С треперещи от слабост ръце Перюджи премести креслото до прозореца и постави предавателя на рамката. След това подаде и прие задължителната серия от кодови сигнали. След като приключиха, Перюджи се зае да преразказва всичко, което се беше случило от снощи насам, без да изпуска и най-малката подробност.

— Осемнадесет пъти? — повтори с невярващ глас Джанвърт.

— Поне доколкото си спомням.

— Добре си си прекарал. — Дори от такова разстояние в думите на Джанвърт се долавяше цинична насмешка.

— Затваряй си устата — изръмжа Перюджи. — Още в началото тя ми инжектира нещо — афродизиак или кой знае какво — и аз се превърнах в някаква безмозъчна, изпълнена с възбуда и жадна за удоволствия маса от плът. Виж какво можем да проучим по този въпрос на професионално ниво. Трябва да разберем какво ми е пробутала. — Той погледна към раната на рамото си.

— И какво точно предлагаш да предприема?

— Днес пак ще се качвам в чифлика. Смятам да поразпитам Хелстрьом.

— Не ми се струва разумно. Свърза ли се с щаба?

— Шефа иска… да, свързах се! — Божичко. Как да обясни, че Шефа е наредил да премине към директни преговори. Може да не постигнат нищо. Пък и каква връзка има случилото се от тази нощ с предстоящите преговори?

— Бъди нащрек там — предупреди го Джанвърт. — Не забравяй, вече изгубихме трима.

„Този Джанвърт за идиот ли ме мисли, за Бога?“

Перюджи потърка слепоочията си. Чувстваше главата си празна, изстискана като тялото. Тая кучка наистина му беше взела силите.

— Интересно, по какъв начин твоята приятелка се е измъкнала от чифлика — каза Джанвърт. — Нощната смяна не е забелязала никакви светлини от кола.

— Защото е пристигнала на велосипед, за Бога! Не ти ли казах вече?

— Не, не си. Сигурен ли си, че се чувстваш добре.

— Само малко съм уморен.

— Е, това е разбираемо. — „Ето пак тези противни подмятания!“ — Значи, дошла е на колело. Знаеш ли, това е доста интересно.

— Кое е интересно?

— Карлос, например, беше доста запален по колелата. От Портленд ни съобщиха, че заедно с фургона взел и едно колело. Не помниш ли?

Перюджи втренчи поглед в опряното на стената колело. Едва сега си спомни, че Джанвърт наистина бе споменавал нещо подобно. Колело. Възможно ли е, по някакъв начин наистина да ги отведе при Дипиъкс?

— Разполагаме ли със сериен номер, или нещо друго, което да го идентифицира? Става дума за колелото на Карлос.

— Може би. Не е изключено да открием и пръстови отпечатъци. Къде е в момента това колело?

— Ей, тук, пред очите ми, в стаята. Фанси излезе да вземе нещо за закуска. — Той си спомни защо бе потърсил Джанвърт. Боже мили! Къде му хвърчаха мислите? — Слушай, Дребосък, — нареди Перюджи с поукрепнал глас — искам веднага да изпратиш няколко души при мен. Ще приберат колелото, а освен това ще отведем и Фанси, за да си поприказваме хубавичко с нея.

— Виж, тази идея ми допада — рече Джанвърт. — ДТ е тук при мен и ще потегли незабавно.

— Не! — ДТ трябваше да остане, за да държи Джанвърт под око. Шефа изрично му бе наредил. — Изпрати групата на Сампсън.

— ДТ ще се погрижи. Потеглят след минута.

— Кажи им да бързат, ясно? Знам само един начин да задържа моята неканена гостенка, но след снощните подвизи, не съм сигурен, че ще успея да го сторя.