Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (3)

3

„Из доклада на Агенцията относно Проект 40: Описваният документ изпаднал от папка, притежание на сътрудник на Хелстрьом. Инцидентът станал в голямата библиотека на Масачузетския Технологически институт, в началото на март. В горния край на всяка страница било отпечатано названието «Проект 40». След запознаване и проучване на бележките и таблиците (виж приложение А), нашите научни експерти стигнаха до извода, че се касае за планове за създаване на прибор, който описаха като «тороиден полеви разрушител». С други думи, това е електронна помпа, способна да въздейства от разстояние върху материални обекти. За съжаление, откритите документи са непълни. Информацията в тях е недостатъчна, за да се започнат проучвателни работи, въпреки че в нашата лаборатория бяха извършени някои предварителни изследвания. Няма съмнение обаче, че има хора в организацията на Хелстрьом, които вече работят върху функциониращ прототип. Все още не сме в състояние да потвърдим (1) дали приборът ще работи, (2) ако наистина работи, за какво може да бъде използван. Ако приемем за достоверни предположенията в доклада на доктор Цинстрьом (виж приложение Ж) трябва да очакваме най-лошото. Доктор Цинстрьом смята, че има теоретични предпоставки за създаването на споменатия тороиден полеви разрушител и че ако приборът е с достатъчно големи размери и ако бъде настроен на подходящия резонанс, той ще е в състояние да разкъса земната кора с всички произхождащи последствия за живота на нашата планета.“

— Така че, — приключи Меривейл, — в този случай на Карлос се пада най-важната роля.

Той вдигна ръка и докосна с пръсти въображаемия си мустак.

Седнала точно зад Дипиъкс, Кар не пропусна да забележи, че вратът му почервеня след последните думи. Дипиъкс не обичаше подобни помпозни изказвания. Утринното слънце блестеше през прозореца вдясно от Меривейл и се отразяваше в бюрото, обгръщайки го в жълтеникаво сияние, от което лицето на оперативния директор придобиваше призрачен вид.

— Това прикритие с филмовата компания май наистина е поизплашило Перюджи — продължи Меривейл. (Този път Дипиъкс видимо потрепери.)

Кар се закашля, за да подтисне внезапно завладялото я истерично желание да се изсмее на глас.

— ПРи тези обстоятелства, не можем да проникнем вътре и да ги измъкнем от бърлогата им. Предполагам, разбирате защо — каза Меривейл. — Не разполагаме с достатъчно доказателства. Това е ваша работа. За съжаление, не можахме да намерим какъвто и да било повод, под който да извършим легално посещение.

— Каква е темата на заснемания филм? — попита Джанвърт.

Всички извърнаха лица към него, а Кар се зачуди, защо Едуард се намесва в разговора. Рядко отправяше подобни забележки. Може би търсеше някаква информация скрита зад доклада на Меривейл?

— Мисля, че казах — отвърна Меривейл. — Насекоми! Правят филм за живота на гадните насекоми. Трябва да призная, че се изненадах, когато Перюджи ми съобщи за пръв път. Преди това си мислех, че става дума за порнографски филми — или за фалшифициране на дискредитиращи документи срещу хора с отговорни постове.

Целият облян в пот и изпълнен с омраза към тежкарския акцент и натруфените маниери на Меривейл, Дипиъкс ядно се сгърчи в креслото. „Хайде свършвай де!“ — помисли си той.

— Не съм съвсем сигурен, — продължаваше Джанвърт, — че съм наясно с всички обстоятелства около операция Хелстрьом. Не можем ли да се възползваме от тази идея с филма?

Меривейл въздъхна. Проклет досадник!

— Хелстрьом, — зае се да обяснява той, — е малко побъркан на тема екология. Предполагам всички разбирате добре, колко чувствителна може да е подобна тема от политическа гледна точка. Не бива да забравяме и факта, че той се ползва с доверието на неколцина изтъкнати политици, в качеството си на научен консултант. Бих могъл да назова името на един сенатор и поне трима конгресмени. Ако изберем фронталната атака срещу Хелстрьом, няма съмнение, че ще бъдем подложени на огромен натиск.

— Екология, значи — промърмори Дипиъкс, опитвайки се да върне Меривейл към главната тема.

— Да, екология! — Меривейл произнесе по такъв начин тази дума, сякаш искаше да я римува със содомия. — Този човек разполага с огромни финансови средства и затова също предстои да поговорим.

— Да се върнем към долината — подхвърли нетърпеливо Дипиъкс.

— Да, да, разбира се — съгласи се Меривейл. — Всички видяхте картата. Тази малка долина е била притежание на Хелстрьомови още от времето на неговата баба. Трьова Хелстрьом, пионерка, вдовица и така нататък.

Джанвърт потърка уморено очи. От оскъдното описание на Меривейл вече си представяше Трьова Хелстрьом като слабичка, съсухрена жена, даваща смел отпор на бясно атакуващите я индианци от каросерията на своя пламтящ фургон, докато зад нея синовете й търчаха с кофи с вода. Мда, Меривейл наистина беше непредсказуем в умението си да убеждава.

— Ето картата, за която говорех — Меривейл измъкна някакъв лист от документите на бюрото пред него. — Това е в югоизточен Орегон. — Той почука по картата с пръст. — „Стражевата долина“. Най-близкото селище е Фостървил — малко, затънтено градче, със странно име.

„Защо пък да е странно?“ — зачуди се Кар. Тя погледна скришом към Джанвърт, но той разглеждаше дланта на дясната си ръка, сякаш току що бе открил нещо необичайно там.

— Всички снимки ли правят в долината? — запита Дипиъкс.

— О, не! — разтвори ръце Меривейл. — Божичко, Карлос. Не прочете ли приложенията от „Р“ до „У“?

— В моята папка нямаше подобни приложения — отряза Дипиъкс.

— Дявол да го вземе! — възкликна Меривейл. — Понякога се питам, дали можем да свършим поне една свястна работа в това учреждение. Добре тогава. Ще ви дам моите. Накратко, Хелстрьом и неговият филмов екип са обиколили почти целия свят: Кения, Бразилия, югоизточна Азия, Индия — всичко е описано подробно тук. — Той отново почука по папката. — Ще имате възможност да се запознаете с документите малко по-късно.

— А този Проект 40? — запита Дипиъкс.

— Точно това ни привлече вниманието — обясни Меривейл. — Изкопирахме откритите случайно документи, след което ги върнахме там, където се бяхме натъкнали на тях. Не след дълго помощникът на Хелстрьом се появи за да потърси изгубеното, откри документите, прибра ги и си тръгна. В онзи момент никой не оценяваше значението на това откритие. Действало се е рутинно. Нашият човек в библиотеката е проявил необходимата доза любопитство, нищо повече, ала когато документите попаднали в началството, това любопитство достигнало крайни размери. За съжаление, нямахме възможност да проследим споменатото лице. По всичко изглежда, че е бил задържан в чифлика. Все пак, склонни сме да вярваме, че Хелстрьом не подозира за нашия интерес към неговия малък проект.

— Това предположение обаче, остава само в сферата на желаемото — подхвърли Дипиъкс.

Джанвърт кимна одобрително. Защо Агенцията си пъхаше носа в работите на Хелстрьом? От прекомерна подозрителност? Или по-скоро, откритието на Хелстрьом представляваше заплаха за някоя от финансовите групировки, които подкрепяха Агенцията? Човек никога не можеше да е сигурен в тази работа.

— Май съм го чувала този Хелстрьом и друг път — намеси се Кар. — Не беше ли той ентомолога, който започна войната срещу ДДТ, когато…

— Точно той! — прекъсна я Меривейл. — Чиста проба фанатик. Сега, Карлос, разгледай внимателно скицата на чифлика.

Толкова по въпрос, помисли си Кар. Тя сви крака на креслото, погледна открито към Джанвърт, а той й отвърна с усмивка. „Значи наистина си е играел с Меривейл — помисли си тя, а сега смята, че и аз съм влязла в играта“.

Меривейл разгърна скицата на бюрото и посочи отделните обекти с тънките си, дълги пръсти.

— Хамбарът… ето тук… допълнителните постройки… къщата. Имаме всички основания да вярваме, че студиото е разположено в хамбара. Обърнете внимание на странната бетонна постройка в близост до вратата в оградата. Не успяхме да определим предназначението й. Това ще бъде една от задачите ви.

— Значи не можем да нахълтаме вътре, не можем дори да се доближим — произнесе Дипиъкс. Той погледна навъсено картата. — Ами тази млада жена, която се опитала да избяга…

— Да, това е станало на 20 март — рече Меривейл. — Портър я видял да излиза от хамбара. Побягнала към външната врата, където я пресрещнали двама мъже, които изглежда дебнели зад оградата. Не е съвсем ясно откъде точно са се появили. Хванали я и я върнали обратно в хамбара-студио.

— Портър отбелязва в доклада си, че мъжете не носели никакви дрехи — продължи Дипиъкс. — Ако изпратим съобщение в полицията, описващо подробно инцидента…

— И ще трябва да обясняваме какво сме търсели там, защо сме изпратили наш човек, да държи под наблюдение чифлика на Хелстрьом и всичко това в атмосферата на новата етика и морал, които сега се просмукват в обществото.

„Проклет лицемер! — помисли си Кар. Ти по-добре от всички знаеш, че Агенцията винаги се е възползвала от секса за постигане на своите цели.“

Джанвърт вдигна глава и произнесе:

— Меривейл, криеш нещо от нас във връзка със случая. Искам да знам какво е. Разполагаме с доклада на Портър, но къде е самият той? На лице ли е? — той се облегна назад. — Достатъчно е да отговориш с „да“, или „не“.

„Това е опасна тактика, Еди“ — помисли си Кар. Тя впи поглед в Меривейл, опитвайки се да прецени доколко ще бъде искрен в отговора си.

— Да си призная, хич не ми харесва тона ти, Дребосък — отвърна Меривейл.

Облегнат назад, Дипиъкс прикри очите си с ръка.

— И на мен хич не ми харесва тази тайнственост — рече Джанвърт. — Искаме да знаем всичко, което не е написано в доклада.

Дипиъкс свали ръката си и кимна. Да, наистина имаше много мъгляви обстоятелства в този случай…

— Нетърпението никога не е било сред достойнствата на добрия агент — заговори Меривейл. — Все пак, склонен съм да разбера вашето прекомерно любопитство и да ви обясня, защо точно в този случай сме се въздържали от спазване на всички правила. Имахме специални указания от Перюджи. С други думи, въпросът не е само в този Проект 40, но в многобройните факти, които недвусмислено сочат, че филмовата активност на Хелстрьом е всъщност (той повтори още веднъж последната дума, за да я подчертае) — всъщност само едно прикритие, за операция от чисто политически характер.

„Дрън-дрън!“ — помисли си Джанвърт.

— И доколко сериозна е тази операция? — поинтересува се Кар.

— Преценете: Хелстрьом често се навърта около ядрения полигон в Невада. Освен това се занимава с ентомологични изследвания. Филмите му се предлагат под прикритието на документални продукции. Разполага с атомни материали за тези негови така наречени изследвания и…

— Защо „така наречени“? — прекъсна го Джанвърт. — Нима е изключено той наистина да се занимава с…

— Изключено! — отсече Меривейл. — Вижте, всичко го пише ясно в доклада. Обърнете внимание на заключението, че Меривейл и хората му са заинтересувани от възможността за сформиране на нов тип комунално общество. Това е крайно заинтригуващо. Във всеки случай той и хората му водят подобен начин на живот където и да отидат — винаги изолирани, затворени — да не забравяме интереса им към новооткритите африкански народности, многобройните посещения на ядрения полигон в Невада, човъркането на болезнени проблеми свързани с екологията…

— Да не е комунист? — прекъсна го Кар.

— А… хм… възможно.

— Къде е Портър? — запита Джанвърт.

— Това… хм… — Меривейл сбърчи брадичката си. — Тази тема е деликатна. Надявам се, разбирате моето положение и…

— Не го разбирам — отряза го Джанвърт. — Какво е станало с Портър?

— Точно това се надяваме да разбере Карлос.

Дипиъкс хвърли многозначителен поглед на Джанвърт, после се обърна към Меривейл, вторачил замислен поглед в картата на бюрото.

— Значи Портър е изчезнал? — запита Дипиъкс.

— Някъде в района около чифлика — рече Меривейл. Той вдигна глава, сякаш едва сега бе забелязал присъствието на Дипиъкс. — Така предполагаме.