Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (10)

10

„Из дневника на Хелстрьом: Фанси показва недвусмислено, че е нещастна от живота й в Кошера. Питам се, дали не е била програмирана по някакъв начин да предпочита живота Отвън. Неведнъж сме се опасявали, че това може да се случи. Страхувам се, че ще направи опит да избяга. Ако го стори, мисля, че ще предпочета да я използваме за ампутат, отколкото да я изпратим в резервоара. Салдо — нейният първороден — притежава всичко, за което бихме могли да мечтаем. Не бих искал Кошерът да се лиши от такъв безценен наследствен потенциал. Жалко, защото Фанси наистина е голяма специалистка по насекомите. Ще трябва да я наблюдаваме изкъсо, докато завършим със снимките на филма. Каквото и да се случи, не бива да я изпращаме по каквито и да било задачи Отвън, преди да се убедим във верността й. Може би ще трябва да я натоварим с допълнителна отговорност по заснемането на филма. Това би помогнало за разширяването на нейния кръгозор и приобщаването й към общата идея. Този филм е толкова важен за всички нас. Той е едно ново начало. С него и с филмите, които ще последват, ще помогнем на света да прозре единствения възможен път за човешкото оцеляване. Зная, че дълбоко в себе си, Фанси е отдадена на разколническата идея. Тя вярва, че насекомите ще ни надживеят. Дори моята майка-първосъздателка се боеше от това. И все пак тя първа създаде учението, а на мен се падна да го доразвия и облека в плът. Трябва да се постараем да заприличаме колкото се може повече на онези, от които заимстваме новия модел на съществуване.“

— Това изненадва ли ви? — запита Хелстрьом.

Беше русоляв мъж, среден на ръст, около тридесет и пет годишен — колкото се споменаваше в докладите на Агенцията, които Дипиъкс бе прегледал внимателно. Държеше се с достойнство, а в сините му, прями очи се четеше увереност. Изглеждаше така, сякаш е изпълнен с далеч повече енергия, отколкото показва на пръв поглед.

Хелстрьом стоеше насред лабораторията, вперил поглед в пленника, завързан в креслото. Лабораторията бе хладно, облицовано с метал и стъкло помещение, с блестящи циферблати и млечнобяла светлина, извираща от тавана.

Дипиъкс се беше пробудил тук. Не знаеше колко време е прекарал в безсъзнание, но умът му все още бе замъглен. Когато се събуди, Хелстрьом вече стоеше пред него, охраняван от две напълно голи жени. Усещаше, че отделя твърде много внимание на жените — поредният чифт амазонки — но нищо не можеше да стори.

— Виждам, че ви изненадва — продължи Хелстрьом.

— Май е така — призна Дипиъкс. — Не съм привикнал да виждам толкова разголена женска плът наоколо.

— Женска плът — повтори замислено Хелстрьом.

— Не се ли притесняват, че говорим за тях? — запита Дипиъкс.

— Те не ни разбират — рече Хелстрьом. — А дори и да разберат думите, няма да вникнат във вашето отношение. Естествено, това е типично отношение на Външен, но да си призная, никога не съм го разбирал докрай.

Дипиъкс направи предпазлив опит да провери здравината на връзките, които го притискаха към креслото. Беше се пробудил с болка в китките, а сега тя заплашваше да стане нетърпима. Чувстваше и тъпа болезненост зад очите си, но най-много се измъчваше от това, че не можеше да определи колко време е изминало. Постепенно си спомни, че се бе опитал да заговори трите жени, които бе осветил с фенерчето, но после бе млъкнал, осъзнал внезапно, че мракът около него е изпълнен с множество подобни голи фигури. Последващите спомени бяха доста объркани. Божичко, сякаш бяха налели главата му с олово. Единственото, което помнеше ясно, бе глупавото си пелтечене, като резултат от завладелия го страх и изненада: „Май тук си оставих колелото“.

Ами после! Стоеше неподвижно, сграбчил кормилото, докато черните водолазни маски бавно се приближаваха към него. Очите им не се виждаха зад непрогледните стъкла. Полюшващите се накрайници на раздвоените пръчки вещаеха открита заплаха. Нямаше никаква представа за какво бяха предназначени тези пръчки, но някак подсъзнателно се досещаше, че към него е насочено оръжие. Пръчките завършваха с къси, масивни дръжки, които младите жени стискаха уверено. От върховете на пръчките се носеше едва доловимо бръмчене, което чуваше по-ясно, когато затаяваше дъх. Зачуди се, дали да не опита да си пробие път през кръга. Още се колебаеше, когато от мрака излетя нощна птица и се спусна върху едно заслепено от светлината на фенерчето насекомо. В мига, когато птицата прелиташе край него, една фигура в здрача встрани от него вдигна рязко своята раздвоена пръчка. Разнесе се пронизително свистене, същото, което бе чул зад гърба си, докато пресичаше полето. Птицата замръзна неподвижно във въздуха, след миг се стовари на земята. Една от жените изтича и прибра безжизненото й тяло в торбата, закачена на рамото й. едва сега Дипиъкс забеляза, че повечето от жените носят подобни торби и всички изглеждаха препълнени.

„Надявам се, че не съм навлязъл в забранена територия — заговори малко по-уверено Дипиъкс. — Казаха ми, че тези места са подходящи за моето хоби. Разбирате ли, аз обичам да наблюдавам птици.“

Докато произнасяше тези думи, помисли си колко глупаво звучат сега.

Какво представляваха тези пръчки? Поразената птица дори не успя да изпърха с криле. Пссс-бум! Меривейл не бе споменал нищо за подобна възможност. Дали това е тайнственият Проект 40, за Бога? И защо не вземат най-сетне да кажат нещо тия побъркани дивачки? Сякаш въобще не го бяха чули — или не му обръщаха внимание. Може би разговаряха на чужд език?

„Вижте — поде той, — името ми е…“

Някъде тук приключваха спомените му, ако не се брои острото изсъскване и болезнената експлозия в главата му. Виж, това помнеше ясно — болката бе направо нетърпима. Главата още го болеше — откакто се бе свестил в тази стая. Нямаше никакво съмнение — причината беше в пръчките. Жените, застанали неподвижно зад Хелстрьом, бяха въоръжени със също такива пръчки, само дето нямаха маски като онези, които го наобиколиха в тревата.

Май нагазих в супата, помисли си той. Не му оставаше нищо друго, освен да играе на невинен.

— Защо сте ме завързали? — попита той.

— Хайде да не си губим времето с разни измислици — прекъсна го Хелстрьом. — Налага се, да се погрижим за вашата сигурност, преди да решим, как да се освободим от вас.

Дипиъкс преглътна болезнено, заслуша се за миг в трескавите удари на сърцето си, а после проговори:

— Каква гадна дума — да се отървем. Хич не ми харесва.

Хелстрьом въздъхна. Да, наистина не беше подбрал правилно израза. Беше уморен, нощта бе дълга и краят й не беше близо. Проклети да са тези нашественици отвън! Какво всъщност искаха?

— Моите извинения — заговори той. — Не исках да ви причиня ненужна тревога или неудобство. Но вие не сте първият човек, заловен от нас при подобни обстоятелства.

Внезапно Дипиъкс бе споходен от усещането, че е виждал някъде тази сцена. Сякаш си припомняше нещо подобно, което обаче се беше случило с друг, с някой негов близък. Портър? Но с Портър не бяха особено близки…

— И вие сте се освободили от тези, другите? — запита Дипиъкс.

Хелстрьом не обърна внимание на въпроса. Опротивял му беше целият този безсмислен разговор.

— Ако се съди по документите, — рече той, — работите като търговски представител в компания за фойерверки.Един от предишните нарушители работеше за същата компания. Не го ли намирате за странно?

Дипиъкс с мъка прокара думите през пресъхналите си устни.

— Ако името му е Портър, в това няма нищо странно. Той ми разказа за това място.

— Без съмнение колега по интереса към птиците — отбеляза Хелстрьом. Той обърна гръб на Дипиъкс. Как да постъпят с тази нарастваща заплаха?

Дипиъкс си спомни за птицата, която една от жените бе парализирала. Какво странно оръжие! Това ли бе тайната на мистериозния Проект 40? Реши да предприеме нова тактика.

— Снощи видях как една от вашите приятелки убива птица. Не бива да го правят. Птиците са неизменна и важна част от…

— О, млъкнете! — викна Хелстрьом без да се обръща. — Естествено ще убиват птици, а също насекоми, зайци, мишки и всичко живо, което срещнат. Не можем да загубим едно нощно помитане само за да ви приберем.

Дипиъкс вдигна учудено глава. Нощно помитане?

— Защо го правите? — запита той.

— Заради храната, естествено. — Хелстрьом най-сетне се обърна и погледна пленника. — Необходимо ми е малко време за да реша проблема, създаден с вашата поява. Съмнявам се, че сте готов да изоставите прикритието си и да ми разкажете цялата история.

— Въобще не разбирам за какво говорите — възпротиви се Дипиъкс, ала целият беше облян в пот и Хелстрьом не пропусна да го забележи.

— Ясно — кимна той. В гласа му се долови тъга. — Не се опитвайте да избягате. Двете работнички получиха наставление да ви убият, ако направите опит да се измъкнете. И няма никакъв смисъл да ги заговаряте. Те не могат да говорят. Освен това са доста изнервени, защото подушват, че сте различен. Вие сте Външен сред нас, а те са обучени да премахват подобни нашественици. А, сега, надявам се, че ще ме извините.

Хелстрьом бутна една плъзгаща се врата и напусна лабораторията. Преди вратата да се затвори, Дипиъкс зърна широк коридор, облян в млечнобяла светлина и гъмжащ от голи човешки тела — както на жени, така и на мъже. Двама от тях тъкмо минаваха покрай вратата и Хелстрьом се спря. Носеха нещо, което напомняше на голо мъжко тяло, с отпусната глава и безжизнено полюшващи се ръце.