Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (20)

20

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Може би с течение на времето ние ще се сдобием с перфектна функционалност подобно на онези, които имитираме. Лицата ни ще изгубят своята изразност и само очите ще останат непроменени, за да ни помагат да оцеляваме. Няма да има с какво да се усмихваме или мръщим, по никакъв начин не ще издаваме онова, което се крие под повърхността.“

От дулото на малкия автоматичен пистолет бликна чудовищна изненада за ловците от Кошера. Петима от тях се строполиха мъртви преди да успеят да свалят Тимиена от дървото с помощта на парализаторите. Сред убитите бе и Стария Харви, чиято маска бе разкъсана от проникналия в черепа му куршум. Салдо също бе одраскан от куршум по брадата, но все пак успя да въведе ред сред подплашените работници. Още преди да открият жената те бяха завладени от „ловна страст“ и последвалата атака ги бе изнервила до краен предел. Всички се хвърлиха да довършат падналата от дървото жена, но викът на Салдо ги накара да замръзнат. Само годините на насаждана в Кошера дисциплина съумяха да ги спрат на крачки от тялото.

Салдо приклекна до изгубилата съзнание жена и побърза да се разпореди. Някой незабавно да информира Нилс. Мъртвите тела да бъдат отнесени в резервоара. Това бе съдбата, която заслужаваха добрите работници. Така щяха да се слеят в едно със своя народ. „Към резервоарите — състарени, от резервоарите — обновени“.

След като се увери, че заповедите му са изпълнени, той огледа изгубилата съзнание женска. Фенерчето й продължаваше да свети в тревата. Салдо избута нощната маска назад, вдигна фенерчето и го насочи към проснатото тяло. Да, все още беше жива. Не беше никак лесно да запази самообладание, докато я разглежда. Усещаше, че кипи от омраза. Тази женска бе нанесла непоправими щети на Кошера. Но Нилс имаше нужда от нея. Целият Кошер имаше нужда от нея. Салдо си наложи да се овладее. Не виждаше следи от счупени кости. Глезенът й обаче беше навехнат. Целият беше подут и посинял. Случвало се бе и с по-тежки увреждания работниците от Кошера да изпълняват задълженията си. Той нареди да потърсят оръжието й и да го отнесат в Кошера.

Смъртта на Стария Харви нито го бе натъжила, нито пък го радваше. Подобни неща се случваха. По-добре щеше да е, естествено, ако ненужната загуба беше избегната, но такива бяха законите на реалността. Именно вследствие от тези неумолими закони, сега той оглавяваше групата и трябваше да внимава във всяка заповед, която издаваше. Тъкмо на това го бе учил и Стария Харви.

Но първо да прецени какво е състоянието на жената Отвън. На пръв поглед изглеждаше, че ще може да бъде подложена на разпит веднага щом укрепне. Нилс ще бъде доволен. Салдо също се успокои. Постепенно в него се надигна някакъв нов интерес към тази жена. От нея се носеха опияняващи аромати. Ухаеше на непознати сапуни от Външния свят, на парфюми и едва доловимо на мека женска плът. Той се наведе за да я подуши отблизо — първата жена Отвън, която срещаше в дивия свят. Някъде зад киселия мирис на преобладаващия страх се долавяха по-слаби, но възбуждащи аромати. Той плъзна ръка под блузата й и напипа гърдите, пристегнати във фино ластично бельо. Знаеше за съществуването на подобно бельо от курсовете за специализирани работници. Наричаше се сутиен и се закачаше с метални куки на гърба. Тя беше истинска жена, на пръв поглед не се отличаваше по нищо от женските в Кошера и без никакво съмнение беше плодовита. Какви странни същества бяха дивите Отвън. Той прекара ръка по тялото й, опипа слабините и гениталиите, сетне подуши пръстите си. Да, плодовита беше. Вярно било значи, че женските Отвън се скитали на открито и когато са плодовити. Може би се отправят на лов за партньори, по подобие на майката-първосъздателка? Нито книгите, нито филмите или лекциите по време на обучението бяха го подготвили за действителността. Тя го възбуждаше и Салдо се зачуди, дали Нилс ще я запази след разпита за разплод. Ще бъде доста интересно да се кръстоса с нея.

В този миг една от женските в групата се размърда и изсъска нещо заплашително, а друга добави:

— Тази женска Отвън не е предназначена за разплод! Какво правиш с нея?

— Изследвах я — отвърна Салдо. — Тя е плодовита.

— Много от дивите са плодовити — поясни първата.

— Тя уби петима от нашите — рече другата. — Мястото й е в резервоара.

— Където най-вероятно ще се озове след като приключим с разпита — увери я Салдо, без да прикрива съжалението си от загубата. Нямаше никакво съмнение, че женската Отвън щеше да бъде унищожена още по време на разпита. Такава беше съдбата на предишния пленник, такава щеше да е и нейната. Но каква загуба! С тази свежа плът да се отправи към резервоара.

Той се надигна, нагласи нощната маска и каза:

— Завържете я и я отнесете в Кошера. Внимавайте да не избяга. Двама от вас да отидат за фургона. Докарайте го вътре, където ще го разглобим. Заличете всички следи. Не бива да остане нито един знак, че мъжът и жената са пребивавали в околностите. Погрижете се за това.

Произнасяше заповедите ясно и отчетливо, както го бе учил Стария Харви, ала същевременно усещаше надигащото се в него отчаяние. Тежестта на водачеството се бе стоварила толкова неочаквано върху него. Осъзнаваше дълбоко в себе си, че Стария Харви го бе посочил за свой заместник само за да го подложи на изпитание. един многообещаващ млад работник имаше нужда от подобен опит. Но от друга страна, Салдо бе напълно уверен в своите способности. Той беше специалист от кошерните сили за сигурност. Вярваше в себе си. Въпреки младостта си чувстваше, че е в състояние да се справи с предизвикателството, сякаш волята на целия Кошер се бе съсредоточила в него. Харви вече бе надживял времето си и плати за това с живота си. Нилс вероятно бе получил вестта за кончината му, която щеше да предизвика известно объркване, но за момента Салдо трябваше сам да взима решенията. Освободеното място бе предназначено за него.

— Тези от вас, които останаха свободни, — продължи той, — да огледат околността. Не познавам способностите ви така добре, както ги познаваше Стария Харви, но вие би трябвало да знаете за какво ви бива. Разпределете се според уменията си. Ще се върнете в Кошера едва след като изпълните задачата. Аз ще остана до края за да контролирам работата.

Той изключи фенерчето, което бе взел от жената и го прибра в джоба. Няколко работници вече я бяха завързали и се готвеха да я отнесат в Кошера. Салдо почувства съжаление при мисълта, че едва ли ще я види отново. Не изпитваше никакво желание да присъства на разпита. Внезапно се ядоса на глупостта на Външните. Каквото и да чакаше тази жена, заслужаваше си го!

Салдо огледа членовете на групата. Всички се бяха захванали да изпълняват нарежданията му, но зад привидната им увереност Салдо долавяше несигурност. Всички осъзнаваха, че е млад и неопитен. Подчиняваха му се по навик. Ала в действителност се подчиняваха на Стария Харви. Но тъкмо Харви бе допуснал фаталната грешка. Салдо си обеща никога да не повтаря тази грешка.

— Снишете се и огледайте внимателно района — рече им той. — Две от нощните маски бяха раздробени от куршуми. Трябва да съберете всички парченца. Действайте.

Салдо закрачи през високата трева към мястото, където хората му подготвяха фургона, за да го откарат в Кошера. Значи насам се бе отправила жената, когато я изгубиха от погледите си. Странно, че женските Отвън се скитат свободно дори в периода, когато са плодовити и би трябвало да спрат избора си на най-добрия самец. Всъщност, те по нищо не приличаха на майката-първосъздателка. Бяха само едни диви, плодовити женски. Ще мине време и когато създадат още кошери, тези подивели екземпляри ще бъдат изловени и използвани за разплод, или пък ще бъдат хормонално неутрализирани, за да се превърнат в работници.

Част от кравите, побягнали по време на схватката, пристъпваха предпазливо към стадото, подтиквани без съмнение от любопитство. Скупчени в равнината, те оглеждаха с безпокойство щъкащите наоколо членове на групата. Едва ли щяха да са заплаха за сигурността на хората му, макар мирисът на кръв да ги беше подплашил. Без да изпуска дръжките на парализатора, Салдо се придвижи за да застане между стадото и своите войници. Така поне можеше да предприеме необходимите действия в случай, че възникне нещо непредвидено. Ако кравите решат да нападнат, ще ги покоси само с едно движение на парализатора.

Докато крачеше из високата трева, Салдо вдигна поглед към светлините на далечния град, чието сияние се отразяваше в ниските облаци. Едва ли от такова разстояние някой е чул стрелбата. Жителите на града отдавна бяха привикнали да не проявяват излишно любопитство към живота в Стражевата долина. Кошерът разполагаше със сигурен буфер в градчето, в лицето на помощник-окръжния шериф Линкълн Крафт. Линкълн бе роден и израснал в Кошера и се считаше за едно от най-удачните им подставени лица. От време на време Кошерът изпращаше и други подготвени за целта наблюдатели в градчето. Във Външния свят разполагаха и с неколцина важни клечки.Салдо се бе срещал с двама от тях по време на посещението им в Кошера — единият бе сенатор, а другият — съдя. Изпълняваха рисковани задачи, но някой ден щяха да потрябват.

Салдо почувства задоволство от бързината, с която работеха хората му. Подуши внимателно нощния въздух и долови мириса на барутен дим. Само един възпитаник на Кошера би могъл да долови слабата характерна миризма сред безбройните нощни аромати.

Стадото пое бавно към равнината и Салдо го проследи с известно безпокойство. Разбираше добре какво изкушение бяха животните за хората му. Както бяха объркани след схватката, не беше изключено да се нахвърлят върху им. Не биваше да го допуска. Някой ден тази земя ще принадлежи на Кошера и може би дори ще разполагат със свое собствено стадо. Но за момента добивът на протеини струваше твърде скъпо, измерено в растителна енергия. Не им оставаше нищо друго, освен да завиждат на Външните за подобни излишества и да оставят стадото необезпокоявано. Нищо не биваше да привлича нежелано внимание към този район.

Салдо се завърна сред работниците и им заговори с тих глас. Не бива да нападат стадото. Трябва да внимават и да не оставят зад себе си повече следи. Колкото се може по-дълго трябва да държат подозрителните Външни далеч от това място.

„Някой ден — мислеше си Салдо — ще има много кошери и всички те ще произлязат от този единствен засега Кошер, чийто следи се налага така старателно да прикриваме.“ Трябваше да бъдат крайно предпазливи и да да пазят собственото си бъдеще. Дължаха го на поколенията още неродени работници.