Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (31)

31

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Залог за нашите бъдещи успехи е постигане на окончателното човешко опитомяване. В светлината на гореказаното, всички други модели на човешко съществуване трябва да се разглеждат като диви форми. В процеса на това опитомяване неминуемо ще се възползваме от многостранни човешки типове за изграждане на нашата социална структура. Колкото и да бъдат различни тези новосъздадени типове, изключително важно е между тях да бъде запазена взаимовръзката и уважението в постигането на голямата цел. Майката-първосъздателка и първият мъжкар се отличават само на пръв поглед от работника на най-низшето стъпало. Защото, ако най-възторжените от нас създадат своя молитва, тя трябва да израдява благодарност към тези работници.“

Оказа се, че вратите на студиото са двойни и затова Перюджи не бе успял да различи нищо отвън. Още щом влезе, той почувства нещо странно във въздуха. Животинската миризма тук беше още по-силна. В първия момент реши, че идва от стъклените клетки с животни вляво от него. Вътре забеляза мишки, морски свинчета и маймуни.

Във всички филмови компании, които Перюджи беше посещавал, неизменно бе наблюдавал странни мигове на затишие, когато цялата групова енергия се концентрираше в обектива на камерата. Това място беше съвсем различно. Никой не пристъпваше на пръсти. И въпреки това, всички наоколо се движеха съвсем безшумно, сякаш го намираха за естествено състояние. Със затварянето на външната врата беше изчезнал и неприятният бръмчащ звук, който доминираше в долината, ала тук вътре го заменяше едва доловим шепот.

В момента на влизането работеше само снимачният екип. Бяха се разположили в ъгъла, в близост до стъклен контейнер, не по-висок от три фута. Светлината на прожекторите блестеше в стените на контейнера.

Хелстрьом беше предупредил Перюджи да не говори, докато не му разрешат със знак и едрият мъж вдигна въпросително вежди към ъгъла.

Хелстрьом се наведе над ухото му и прошепна:

— В момента заснемаме в едър план движението на крайниците при насекомите. Използваме максимално увеличение. Камерата е разположена зад стените на стъкления контейнер, в който се поддържа специална атмосфера, подходяща за изследваното насекомо.

Перюджи кимна, питайки се защо ли трябваше да пазят тишина. Нима подобен филм се озвучаваше на място? Изглеждаше малко вероятно, но познанията му в снимачната индустрия бяха доста повърхностни, придобити набързо, специално за този случай. Хелстрьом с удоволствие би се възползвал от първата възможност за да го изхвърли навън. От момента на влизане в студиото той все по-зле владееше тревогата си.

Хелстрьом ги поведе към ъгъла, право през централната част на студиото. Както обикновено, когато някой Външен се намираше в непосредствена близост до работниците, Хелстрьом чувстваше нарастваща нервност. Усещането за нарушаване териториалната цялост на Кошера беше дълбоко заложено в него. А и от Перюджи лъхаше силна миризма на Външен. Той беше чужд за това място. Крафт, който вървеше зад него, вероятно го усещаше по-силно от всеки друг. Никога досега не бе придружавал Външен в сградата. За щастие, работният екип се държеше на пръв поглед естествено. Без съмнение усещаха присъствието на Външния, но в случая си казваше думата добрата подготовка. Засега всичко вървеше гладко.

Перюджи следеше внимателно движението на хората наоколо. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем нормално и никой не проявяваше интерес към тяхната група. И все пак Перюджи не можеше да се отърве от усещането, че е под постоянно наблюдение. Вдигна поглед нагоре. Светлините над главата му пречеха да разгледа горната част на студиото. Дали за това имаше някаква конкретна причина? Може би криеха нещо от него?

Все още вдигнал глава нагоре, той зърна спускащото се рамо на снимачния кран и в този миг се препъна в някакви кабели. Щеше да падне, ако Крафт не бе скочил напред, за да го хване. Той задържа Перюджи, докато възстанови равновесие, поставил пръст на уста, а след това някак неохотно пусна ръката му. Чувстваше се по-уверен, докато държеше близо до себе си нашественика. Крафт усещаше, как в него се надига разяждаща тревога. Нилс си играеше с огъня! В студиото беше пълно с неми работници, чието присъствие само по себе си бе опасен риск. Ами ако някой реагира на чуждата телесна миризма на Перюджи? Вълните, които идеха от него бяха толкова предизвикателни!

След като се увери, че пътят пред него е чист, Перюджи извърна глава към спускащото се кресло. Появило се бе от мрака над тях и съвсем беззвучно приближаваше снимачния екип в ъгъла. В креслото се беше настанила млада жена, облечена в светли дрехи. Имаше удивително бяла кожа, контрастираща с гарваново черната й коса, привързана на плитка отзад. Ако се съдеше по плътно прилепналата към тялото й рокля, не носеше нищо отдолу.

Крафт побутна Перюджи, подканяйки го да побърза напред. Перюджи с неохота ускори крачка. Някаква особена магнетичност се излъчваше от жената с бяла кожа и той не можеше да прогони образа й от мислите си. Лицето й бе овално и гладко, като на мадона. Ръцете, подаващи се под късите ръкави на блузата, бяха доста пълнички, ала по-скоро говореха за изострена чувственост, отколкото за прекомерно затлъстяване.

Хелстрьом беше застанал на прага на помещение, което по формата напомняше павилион с плосък покрив, вътре в самото студио. От другата му страна имаше висока, стигаща до самия покрив стена. Перюджи прецени мислено, че стената разделя студиото на две части и се замисли какво ли има зад нея. Последва Хелстрьом във вътрешността на павилиона и откри, че две от стените са стъклени от средата нагоре. Зад една от стъклените стени се виждаше друго, по-малко студио, където насекомите летяха съвсем свободно, озарени в бледа, синкава светлина — ако се съдеше по размерите на крилата, това бяха пеперуди. Стаята зад другия прозорец тънеше в мрак, но все пак се различаваха фигури на хора, приведени над множество пултове с електронни индикатори и миниатюрни монитори, върху които нещо се движеше. Приличаше на операторска в телевизионно студио.

Крафт затвори вратата зад себе си и направи няколко крачки из стаята. След това се изправи, скръстил ръце на гърдите, сякаш охраняваше входа. Перюджи забеляза още една врата, в далечния край на помещението, която водеше към стаята с електронните уреди. Отново си помисли, че сцената пред него не съвпада с представите му за филмово студио.

Стаята беше мебелирана с кръгла маса и няколко кресла. Хелстрьом седна в едно от тях и заговори със спокоен глас.

— Хората, които наблюдавате зад тази прозрачна стена, мистър Перюджи, смесват няколко различни звукоизточника в един комбиниран запис. Работата е доста фина.

Перюджи впери поглед в работниците отсреща, неспособен да определи какво точно му се струваше странно във вида им. Внезапно осъзна, че с изключение само на един, шестимата мъже и трите жени, разположени зад извития пулт си приличаха, като да бяха близки роднини. Отново огледа лицата им, озарени от светлината на индикаторите. Петима от мъжете, както и трите жени имаха съвсем еднакви удължени лица, с големи очи и руси коси. Жените се отличаваха само по едрите си гърди и донякъде смекчените черти. Шестият мъж, който не приличаше на останалите, също бе русокос и напомняше на Перюджи за някого. Изминаха няколко секунди, преди да се досети, че мъжът приличаше на Хелстрьом.

Докато тези и други подобни мисли минаваха през главата на Перюджи, вратата зад Крафт се отвори и вътре влезе младата жена, която бе забелязал в креслото на снимачния кран. „Тя поне не прилича на никого“ — рече си Перюджи.

— Фанси? — запита с явна тревога Хелстрьом. „Какво търси тук?“ — чудеше се той. Не беше я канил, а и никак не му харесваше котешкият израз на лицето й.

Крафт отстъпи тромаво встрани за да й направи място да мине.

Перюджи впери очи в нея и плъзна поглед по овалното лице и надолу — към невероятно сексапилното й тяло, чийто очертания прозираха през тънката рокля. Макар да гледаше право в Хелстрьом, докато отвръщаше на въпроса, нямаше никакво съмнение, че тя играе за Перюджи.

— Ед ме изпрати — заговори Фанси. — Помоли ме да ти предам, че ще трябва да заснемем отново сцената с комарите. И ти участваш в нея, нали знаеш? Казах ти, че ще трябва да правим повторни снимки. Комарите бяха доста разтревожени, но ти не ме послуша.

Тя погледна към Перюджи, сякаш едва сега го забелязваше и запита:

— Кой е този?

— Това е мистър Перюджи — поясни Хелстрьом и в гласа му се долови предупреждение. Какво бе намислила Фанси?

— Здравейте, мистър Перюджи — рече тя с изтънял глас и се приближи до него. — Аз съм Фанси.

Хелстрьом я разглеждаше внимателно. Какво наистина бе намислила? Той пое дълбоко въздух през носа си — от една страна за да потуши гнева си, а от друга за да провери някои съмнения и веднага установи, че Фанси си бе инжектирала размножителен стимулант. Опитваше се да възбуди Перюджи! Но защо? Очевидно обаче, беше постигнала известен ефект. Перюджи беше привлечен от Фанси и неспособен да обясни причината за този мълниеносен магнетизъм. Външните рядко си даваха сметка, че в подобна ситуация всичко се диктува от хормоните. Крафт изглежда също си бе позволил моментна слабост, но Хелстрьом му даде сигнал с ръка за да го предупреди. Все пак изминаха няколко секунди, преди Крафт — напуснал отдавна Кошера и позабравил навиците си — да се вземе в ръце. Перюджи обаче, не показваше никакви признаци на възстановяване.

Хелстрьом се двоумеше, да позволи ли на всичко това да продължава. Фанси играеше опасна игра, при това действаше без предварителни инструкции. Без съмнение, би било голям успех да включат гените на Перюджи в общия генетичен басейн на Кошера, но…

Перюджи беше като вцепенен. Не можеше да си спомни някога да е бил завладяван от по-силно и по-внезапно сексуално желание. Жената също го почувства. Тя буквално изгаряше за него. За миг се зачуди, дали не бяха му направили нещо, но после отхвърли тази мисъл. Вероятно в случая ставаше дума за онази странна комбинация от хормони, за която говореха, че се получавала понякога. После осъзна — с известно забавяне — че Фанси го питаше дали възнамерява да остане и през нощта.

— Да, но в града — отвърна не без усилие Перюджи.

Тя погледна към Хелстрьом.

— Нилс, защо не поканиш мистър Перюджи да преспи при нас?

— Мистър Перюджи е тук по работа — рече Хелстрьом. — Вероятно ще предпочете да се върне в стаята си.

Единственото, което искаше Перюджи, беше да прекара нощта с тази възхитителна жена, но в този миг почувства първите вътрешни тревожни сигнали.

— Ама че си старомоден — заяви Фанси на Хелстрьом. После отново погледна Перюджи право в очите. — С филми ли се занимавате, мистър Перюджи?

Той направи отчаян опит да разчупи обгърналата го атмосфера на непреодолимо желание, опита се да мисли.

— Не. Аз… аз, хъм, търся едни приятели, колега и неговата съпруга, които са изчезнали някъде в този район.

— О, надявам се, че не ги е сполетяло нещо неприятно — заяви тя.

Хелстрьом се надигна решително и застана до Перюджи.

— Фанси, имаме програма, която трябва да спазваме.

Перюджи се помъчи да оближе устни с език, устата му бе пресъхнала, а тялото му трепереше. Каква възхитителна сладка женичка! Дали не са й наредили, да си поиграе с него?

Хелстрьом погледна замислено Крафт, питайки се да не изкарат ли Фанси насила от стаята. Тази смахната женска наистина си беше инжектирала стимуланти! Какво беше намислила? Той се опита да й заговори със спокоен, но настоятелен глас:

— Фанси, най-добре веднага се връщай при снимачния екип. Кажи на Салдо, че искам първо да се захване с най-важното, а на Ед предай, че ще дойда навреме за повторните снимки.

Фанси отстъпи крачка назад, очевидно успокоена. Беше хванала този Перюджи на въдицата и вече нямаше да го изпусне. Едрият мъж неволно понечи да я последва в мига, когато се отдалечи от него. Нямаше да я забрави.

— Ама и ти мислиш само за работата — произнесе тя. — Сякаш си някакъв скучен стар работник.

Хелстрьом почувства, че му се присмива.

Въпреки това Фанси се подчини на заповедта, изглежда кошерното възпитание си каза своето. Тя се обърна към вратата, приближи се до нея, като погледна мимоходом Крафт, спря на прага и извърна очи към Перюджи. След това се усмихна на Външния с предизвикателна, подканваща усмивка, вдигна вежди присмехулно към Хелстрьом и излезе, затваряйки безшумно вратата зад себе си.

Перюджи се изкашля за да прочисти гърло.

Хелстрьом го наблюдаваше внимателно. Несъмнено Перюджи все още не беше в състояние да се овладее и нищо чудно, като се има пред вид, че Фанси бе подготвила добре атаката си. Защото, осъзна Хелстрьом, това си беше чиста атака. Стопроцентова. Фанси беше излязла на лов за Перюджи, с единствена цел да се кръстосва с него.

— Тя е… много красива жена — рече дрезгаво Перюджи.

— Искате ли да се преместим в къщата за да пием по чашка кафе? — предложи Хелстрьом, завладян от неочаквана симпатия към Перюджи. Бедното диво същество нямаше и най-малка представа какво се е случило с него.

— Много любезно от ваша страна — отвърна Перюджи. — Но все пак бих желал да разгледам вашето студио.

— Не ви ли стига това отвън?

— Само то ли е?

— О, не, разполагаме с обичайните допълнителни помещения — рече Хелстрьом. — Някои от тях са с чисто техническо предназначение и едва ли ще представляват интерес за посетителя — като гримьорна, гардеробна и лаборатории. Колекцията ни от редки насекоми няма равна на себе си в целия свят. Можем да ви прожектираме и някой от нашите филми, за да добиете ясна представа с какво се занимаваме, но не точно днес, опасявам се. Програмата ни е доста натоварена. Надявам се, че ме разбирате.

Крафт реши, че е дошло време да се намеси.

— Бавим ли ви, докторе? Зная, колко е важна работата ви. Дойдохме само, за да узнаем, дали не сте виждали някой от хората, които търси мистър Перюджи.

— Обещавам да се поинтересувам за това — рече Хелстрьом. — Защо не ни погостувате утре, мистър Перюджи, бихме могли да обядваме заедно. Може би дотогава ще имам нещо за вас.

— Чудесна идея — отвърна Перюджи. — В колко часа?

— Единадесет добре ли е?

— Идеално. Може би някой от хората ви ще прояви интерес към нашата компания. Наистина, много сме заинтригувани от нови открития в областта на металургията.

„Ето пак това!“ — помисли си Хелстрьом.

— Ако дойдете в единадесет — каза той, — ще разполагате с близо час преди да започне обяда. Ще мога да ви разведа наоколо — ще ви покажа гардеробната, насекомите, режисьорната. — Той се усмихна любезно.

„А може би ще ми дадат за водач Фанси?“ — помисли си Перюджи и почувства, че пулсът му се ускорява.

— С нетърпение очаквам момента. А междувременно, надявам се няма да ви е неприятно ако помоля за помощ при огледа на района?

Хелстрьом забеляза, че Крафт неволно стегна мускули и побърза да отвърне:

— Надявам се не и в близост до чифлика, мистър Перюджи. Готвим се да заснемем няколко епизода на открито, стига времето да се задържи. Всякакви странични лица могат само да ни попречат и забавят. А, надявам се, сам разбирате колко скъпо може да ни струва подобно забавяне.

— О, да, разбирам — кимна Перюджи. — Исках просто да се разходя из околностите на вашия чифлик. В писмото си Карлос уточняваше, че се е отправил към тази долина. Надявах се да потърся някаква следа от него.

Усещайки нарастващата тревога на Хелстрьом, Крафт побърза да вземе инициативата.

— Не бих желал да се бъркате в официалното разследване, мистър Перюджи. Един аматьор е в състояние да унищожи важни доказателства, без които…

— О, но аз мога да ви осигуря най-добрата професионална помощ — заяви Перюджи. — Разчитайте на мен. При това няма нито за миг да попречим на официалното разследване. Нито пък ще притесняваме мистър Хелстрьом по време на снимките. Обещавам ви, мистър Крафт, че само можете да изпитате възхищение пред професионалната помощ, която ще ви осигуря.

— Май не се притеснявате никак за парите, които харчите — промърмори Крафт.

— Разходите нямат значение — съгласи се Перюджи. Изглежда се забавляваше с разговора. Играеше си с двамата и те го усещаха. — Ще направим всичко възможно, за да установим какво се е случило с нашите хора.

„Ясно изразено предизвикателство“ — помисли си Хелстрьом.

— Мога да ви уверя, че напълно ви симптазираме. Ала за момента си имаме не по-маловажни проблеми, които не търпят отлагане. Не можем да си позволим никакви отклонения, когато програмата ни е изложена на риска от забавяне.

Перюджи почувства, че идва на себе си след възбудата, която го бе завладяла при срещата с Фанси и в него отново зазвучаха тревожни сигнали. Нима се опитваха да го примамят с онова малко котенце?

— Разбирам всичко, мистър Хелстрьом — рече той. Ще се свържа с моята компания, за да поискам професионалната помощ, която ви обещах.

Крафт впери поглед в Хелстрьом, сякаш очакваше нареждания.

Хелстрьом заговори със спокоен, равен глас.

— Мисля, че двамата се разбираме чудесно, мистър Перюджи. — Той погледна към Крафт. — Линк, само ще те моля да не позволяваш на чужди хора да ни се месят в работата.

Крафт кимна. Какво искаше да каже Нилс? Как би могъл да спре цяла армия от следователи? Перюджи недвусмислено бе намекнал, че ще повика ФБР. Този копелдак се бе изразил толкова ясно, че не се налагаше да споменава името им!

— До утре, тогава — рече Перюджи.

— Линк ще ви покаже пътя навън — рече Хелстрьом. — Надявам се, ще ме извините, че не мога да ви изпратя. Наистина ме чака доста работа.

— Разбира се — отвърна Перюджи. — Забелязах вече, че помощник-шериф Крафт чудесно се ориентира в чифлика.

Очите на Хелстрьом блеснаха гневно и той хвърли предупредителен поглед на Крафт.

— Никога не сме затваряли вратата пред местните власти — заяви Хелстрьом. — Ще се видим утре, мистър Перюджи.

— Можете да сте сигурен.

Перюджи заобиколи пъргаво Крафт, отвори вратата и в същия миг се сблъска с Фанси, която изглежда се връщаше. Все пак успя да я подхване, преди да падне. Вече не се съмняваше, че не носи нищо под роклята си. Тя се подпря на него, а Перюджи отдръпна като попарен ръката си.

Едва сега Крафт се изправи до тях и дръпна момичето встрани.

— Добре ли си, Фанси?

— Съвсем добре — отвърна тя и се усмихна на Перюджи.

— Колко непохватно от моя страна — заизвинява се Перюджи. — Наистина съжалявам.

— Няма за какво — рече му тя.

— Достатъчно се забавихме, Линк — обади се Хелстрьом отзад. — Ще покажеш ли на мистър Перюджи къде е изходът?

Двамата продължиха, Перюджи доста объркан. ПРеди малко, по време на кратката среща, бе споходен от странното усещане, че Фанси е готова да го свали на пода и да прави любов с него пред очите на всички!

Хелстрьом изчака Крафт да затвори вратата зад гърба си, след това погледна въпросително Фанси.

— В кърпа ни е вързан — заяви тя.

— Фанси, какво си мислиш, че правиш?

— Върша си домашната работа.

Хелстрьом едва сега забеляза наедрелите й бузи, начинът, по който ръцете й изпълваха ръкавите на блузата.

— Фанси, да не смяташ, че си майката-първосъздателка?

— След Трьова не сме имали такава — отвърна тя.

— И ти знаеш защо!

— Това са глупости, че майката-първосъздателка подтискала желанието за роене!

— Не са глупости и ти го знаеш!

— Има и такива, сред нас, които не мислят по този начин. Ние сме уверени, че ако Кошерът започне да се рои без майка-първосъздателка, може да настъпи бедствие.

— Фанси, нима мислиш, че не си разбираме от работата? Кошерът ще трябва да създаде поне още десет хиляди работника, преди да почувстваме първите признаци на пренаселеност.

— И сега вече ги чувстваме — рече тя и потърка ръце. — Поне някои от нас ги чувстват.