Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (12)

12

„Из дневника на Нилс Хелстрьом. В устните предания, които предхождат с близо сто години първите записки на нашите създатели, се казва че борбата за съхраняване протеинните запаси на колонията датирала от самото начало. Лично аз изпитвам известни съмнения по този въпрос. Ако се съди по реакциите на Външните, става дума по-скоро за добре сътворена легенда. Така например резервоарите, по думите на моята майка-първосъздателка, са красива метафора за лишено от задръжки вътрешно общуване или както тя се изразяваше: «По този начин, ако някой умре, тайната не умира с него и всичко, което човек научава, допринася за успеха на останалите». Изминалите повече от двеста години от началото не дават основания да бъде поставена под съмнение тази легенда и аз не ще си позволя да го сторя на нашите открити съвети. По този начин ще скрия нещо в името на легендата, която ни обединява. Може би така се създава нова религия.“

Тук, в подземието на щаба, предпазливостта бе почти осезаема. В единия ъгъл на подземието, точно под звукоизолиращите инсталации бе монтирана тайна врата, от която нагоре водеше масивна метална стълба. В горния си край, тази стълба достигаше пода на неголяма по размери тоалетна за общо ползване, където бе монтиран монитор, който позволяваше да се установи, дали в този момент в тоалетната има някой. С помощта на дистанционно ключово устройство вратата на тоалетната се залостваше в момента, когато някой отдолу отваряше капака на пода.

В основата на стълбата имаше втора мониторна система и постоянен пост с дежурен. Когато забеляза Хелстрьом, постовият му даде знак с ръка, че може да се качва, което означаваше, че в този момент в тоалетната на горния етаж нямаше Външен. Стълбата бе прикрепена към стената на една от широките вентилационни шахти, които излизаха на покрива на хамбара. Докато се изкачваше, Хелстрьом долови съвсем слаби вибрации. Вдигна капака и се изкатери в празната тоалетна, разположена в истинското мазе на хамбара, където се намираха складовите помещения за реквизит, филмови материали, някои от цеховете за обработка на готовите филми, както и гримьорните. Всичко тук би изглеждало съвсем естествено през погледа на един Външен. Наоколо бе пълно с работници, всеки захванал се с конкретна задача и никой не му обръщаше внимание. В другия край се виждаше широка стълба, която извеждаше в горния коридор, където се намираше главното студио.