Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (21)

21

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Основните наследствени линии трябва да бъдат приведени в съответствие с нуждите на Кошера. Тъкмо в това най-вече се отличаваме от насекомите, от които се учим да оцеляваме. И техният живот започва като нашия, чрез оплождане на една единствена клетка, но в последващите етапи чудото на сътворението поема по друг път. За времето, необходимо да се развие един човешки ембрион, насекомото е в състояние да създаде четиристотин милиарда потомци на своя вид. Бихме могли да повишим нивото на раждаемостта в Кошера, но никога не ще постигнем такава плодовитост.“

Откъм Кошера през утъпканата трева тичаше млад работник и махаше за да привлече отдалече вниманието на Салдо. Все още не беше се зазорило, но въздухът щипеше както обикновено преди изгрев слънце. Работникът спря пред Салдо и заговори с тих глас:

— Някой идва от Кошера.

— Кой?

— Мисля, че е Нилс.

Салдо насочи поглед към вратата и различи познатата фигура. Да, наистина беше Нилс. Носеше нощна маска, но нямаше никакво оръжие. Салдо преглътна облекчено и се постара да прикрие нервността си. Знаеше, че решенията, които бе взел, са правилни, но въпреки това Хелстрьом бе пожелал да дойде лично. Стори му се, че чува гласа на Стария Харви: А ти така ли би постъпил? Не, дори водачът на Кошера не би се справил по-добре в тази ситуация. Тази мисъл възвърна увереността на Салдо в собствените му способности. Той се постара да приветства Нилс както обикновено.

Хелстрьом спря на няколко крачки от Салдо и огледа внимателно сцената, преди да заговори. Беше забелязал Салдо в същия миг, когато младежът го зърна. Позна го по характерните жестове. Загубата на Стария Харви бе засегнала дълбоко Хелстрьом, но въпреки това, той не пропусна да отбележи, че Салдо бе предприел необходимите действия. Салдо притежаваше инстинкта на добър бранител.

— Кажи ми, какво се случи и какво направи — нареди Хелстрьом.

— Не ти ли докладваха моите пратеници?

— Докладваха ми, но предпочитам да чуя всичко от водача на групата. Понякога работниците пропускат важни детайли.

Салдо кимна. Да, в думите му имаше логика. Той разказа на Хелстрьом за разкриването на жената Отвън, за престрелката, без да пропусне нито една подробност, дори раната на брадата си.

— Раната добре ли е? — запита тревожно Хелстрьом. Щеше да е ужасно, ако бяха изгубили и Салдо!

— Съвсем дребна драскотина — рече Салдо.

— Погрижи се за нея веднага щом се прибереш.

Салдо долови загрижеността в гласа на Хелстрьом и се изпълни с благодарност.

— Научих, че Стария Харви те посочил за свой заместник — отбеляза Хелстрьом.

— Така е — кимна уверено Салдо.

— Имаше ли някой, който да изрази несъгласие с това решение?

— Нямаше сериозни възражения.

Хелстрьом одобри отговора. Салдо си даваше сметка, че може да бъде предизвикан, но чувстваше, че е в състояние да се справи с потенциалните съперници. Салдо умееше да се владее и чудесно се ориентираше в трудни положения. Освен това в него се долавяше едно неизказано усещане за вътрешно превъзходство. Последното, обаче, трябваше да бъде овладяно.

— Приятно ли ти беше, когато Стария Харви те избра за свой заместник? — запита го Хелстрьом, като се стараеше да говори безстрастно.

Салдо преглътна. Нима бе сбъркал в нещо? Долавяше някакво хладно любопитство в последния въпрос. Да не би с действията си да бе изложил на риск безопасността на Кошера? Но Хелстрьом продължаваше да се усмихва, макар и само с ъгълчетата на устата.

— Приятно ми беше — призна Салдо, ала в гласа му се долови неувереност.

Хелстрьом усети това и кимна. Несигурността пораждаше предпазливост. В противен случай в увлечението си човек можеше да започне прекалено много да се уповава на себе си и наистина да си навлече неприятности. Хелстрьом побърза да го обясни на младежа, като говореше с тих глас, за да не ги чуват другите. След като приключи с обясненията, той нареди:

— Нека да чуя какви разпореждания даде на хората си.

Салдо помисли малко и продължи разказа си от мястото, където го беше прекъснал. В гласа му се долавяше колебание и той непрестанно преосмисляше действията си, търсейки възможни грешки или налагащи се поправки.

Хелстрьом го прекъсна за да попита:

— Кой пръв забеляза жената Отвън?

— Харви — рече Салдо, припомняйки си уверения жест, с който старецът бе посочил дървото. По челото му се стичаше струйка пот. Той я обърса ядно и без да иска отърка раната си.

— Какво ви нареди след това?

— Още преди това ни беше инструктирал, когато открием жената да я обкръжим. Изпълнихме нареждането без да чакаме потвърждение.

— И какво предприе тогава Харви?

— Нямаше възможност да предприеме каквото и да било. Женската ни освети и мигновено откри огън.

Хелстрьом сведе поглед към земята и огледа околността. Неколцина работници се бяха приближили за да чуят разговора им.

— Вие защо не изпълнявате каквото ви е наредено? — обърна се към тях Хелстрьом. — Имате точни указания от вашия нов водач. Погрижете се да ги изпълните. — Той се извърна към Салдо.

— Изморени са — рече младежът, в желанието си да защити своите хора. — Лично ще проверя как са изпълнили разпорежданията, преди да се върна.

Този човек е безценен, помисли си Хелстрьом. Умее да защитава хората си, когато се налага. А и без колебание поема лична отговорност.

— Къде точно се намираше, когато жената започна да стреля? — запита той.

— На другия фланг на групата. Когато затворихме кръга се озовах зад Стария Харви.

— Кой я свали от дървото?

— Работниците срещу нас, в неосветената от фенерчето й част. Останалите търсеха прикритие.

— И Харви не издаде повече заповеди?

— Мисля че той беше първата жертва. Чух изстрел и… — той се поколеба, — за миг останах парализиран. След това почувствах опарване от куршума и побързах да залегна. Видях, че Харви пада и се хвърлих към него. Последваха още няколко изстрела и после всичко свърши. Тя падна от дървото.

— Объркването ти е съвсем разбираемо, като се има пред вид, че си бил ранен — увери го Хелстрьом. — Забелязах, обаче, че си запазил достатъчно самообладание и не си позволил да убият пленничката. Трябва да призная, че с действията си ти оправда най-смелите ми надежди. Не забравяй никога какво се случи тук. Преследването на човек Отвън не е като ловът на диви животни. Разбра ли го сега?

Салдо осъзнаваше, че едновременно е бил похвален и укорен. Той погледна към дървото, където се бе скрила жената, сетне отново към Хелстрьом. Забеляза, че последния лекичко се усмихва и това го успокои.

Доволен от постигнатия резултат, Хелстрьом продължи:

— Успели сте да заловите жената жива и това е най-важното. Била е въоръжена и Стария Харви би трябвало да го предвиди. Трябваше да я свали долу в мига, когато я е забелязал. Била е в обсега на парализатора. Умееш ли да боравиш с оръжията на Външните, Салдо?

— Да, да, Стария Харви ми е показвал.

— Учи се да ги владееш добре. Кошерът се нуждае от подобни способности. Чакай да видим, ти си на тридесет и две, нали?

— Да.

— Все още можеш да минеш за младеж сред Външните. Не е изключено да те пратим в някое тяхно училище. Имаме опит в тези работи. Сам знаеш.

— Не съм прекарал много време Отвън — рече Салдо.

— Зная. Какъв опит имаш?

— Повече като придружител на други. Нито веднъж сам. Най-много месец. Веднъж прекарах цяла седмица в града.

— В работа или обучение?

— Обучение, бяхме неколцина.

— Искаш ли да те пратим Отвън сам?

— Не мисля, че още съм готов.

Хелстрьом кимна, доволен от откровения отговор. От Салдо щеше да излезе чудесен специалист по сигурността. Дори на този етап той притежаваше много незаменими качества. Още малко опит и ще бъде несравним в работата си. В поведението си беше прям и открит — типично за възпитаник на Кошера. Никога не би излъгал, дори себе си. Беше роден водач и това качество трябваше да се съхранява и развива. Обстоятелствата налагаха Хелстрьом лично да се погрижи за по-нататъшното му развитие.

— Справил си се чудесно — поде той, като се стараеше да говори достатъчно високо, за да го чуват и останалите. — Когато приключи настоящата криза ще предприемем необходимите постъпки за да те изпратим Отвън, където да продължиш образованието си. Веднага щом изпълниш възложената ти задача ще се явиш при мен на доклад. — Той се извърна и закрачи бавно към Кошера, като от време на време се оглеждаше. По всичко личеше, че е доволен от начина, по който Салдо се справя с работата си.

За известно време Салдо го проследи с поглед. Първият съветник на Кошера, онзи, към когото всички се обръщаха за помощ — дори специалистите по дирижирано кръстосване, хранително производство и приборостроене, най-главният от всички работници — бе излязъл за да събере важни сведения и бе останал доволен от онова, което бе открил. А Салдо се зае отново с почистването на района, едновременно окрилен от новото си положение и изпълнен с отговорност от ограниченията, които му налагаше. Именно, последното, както той осъзнаваше, бе причината за посещението на Хелстрьом.