Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (48)

48

„Мъдрост на Харл: Общество, което отрича всички норми на поведение, които Външните приемат, може да съществува само в положение на трайна обсада.“

Мимека седеше в гостната и очакваше да се появи „подкреплението“ на Джанвърт, когато сградата се разтърси от първите експлозии. Метален къс от обшивката на първия фургон се заби в стената на сантиметри от главата й. От двора се чуваха изстрели, викове и гърмежи.

Мимека се приведе и изтича към кухнята. Тук някъде Нилс беше оставил един парализатор. Тя се хвърли през люлеещата се врата и изненада мисис Найлес, която използваше парализатора за да прочисти двора между хамбара и къщата. Мимека огледа пътем сцената. Знаеше, че присъствието й, в ролята на Фанси, е от съществено значение за оцеляването на Кошера. Ето защо, най-важното сега бе да съхрани живота си. В дъното на кухнята, една солидна врата водеше към оригинално изкопаната изба. Мимека дръпна вратата и изтича надолу по стълбите. Над главата й се чу трясък, изстрели, посипаха се стъкла. Тя се пъхна между рафтовете, напипа входа към тунела и продължи по него. Срещу нея се носеха работници, въоръжени с парализатори. Мимека се размина с тях, блъсна още една врата и се озова в мазето на хамбара. Тунелът зад нея беше пуст и до ушите й стигна тихото съскане на растителния бетон, запълващ прохода.

Помещението, в което се намираше Мимека, постепенно се разширяваше и в другия му край се разиграваше сцена, която за някой Външен би изглеждала пълна бъркотия. Мимека пое натам. Наоколо притичваха работници, натоварени с пакети, които отнасяха към входа на галерията. Там очевидно щеше да бъде разположен новият наблюдателен пункт.

Тъкмо когато Мимека влизаше, скритият люк на тавана се отвори и през него се спуснаха Салдо и Хелстрьом, последвани от въоръжени работници. С отварянето на люка, шумът от битката навън се усили, ала сетне внезапно утихна. Чу се още една експлозия, последвана от самотен изстрел. После всичко потъна в равномерното бръмчене на парализаторите.

Тишина…

Хелстрьом забеляза Мимека, даде й знак да го последва и продължи към временния наблюдателен пункт. С приближаването, един от главните надзиратели се извърна, позна го и докладва:

— Приключихме с тези, които са в сградата, но има още двама при оградата. На такова разстояние са извън обсега на парализаторите. Да ги нападнем ли в гръб?

— Почакайте — каза Хелстрьом. — Може ли вече да се върнем в гнездото?

— Поне един от двамата край оградата е въоръжен с автомат.

— Аз се връщам горе — заяви Салдо. — Ти остани тук. Не бива да рискуваш живота си, Нилс.

— И двамата ще се качим — реши Нилс. Той махна на Салдо да тръгва и се обърна към Мимека.

— Радвам се, че успя да избягаш, Фанси.

Тя кимна и си пое болезнено дъх.

— Ще чакаш тук — нареди й Хелстрьом. — Все още може да ни потрябваш. — Той се обърна и забърза след Салдо, който вече го чакаше сред въоръжените работници при стълбата. Все още беше шокиран от внезапността и стремителността на атаката. Сега вече нямаше съмнение, че са във вихъра на пожара.

Колкото и странно да беше, предверието и залите на студиото в хамбара бяха почти непокътнати от битката, ако се изключи дупката в северната стена на сградата. Част от апаратурата беше разпиляна на пода. Разбит беше новият стъклен кошер с пчелите-пазачки. Оцелелите сновяха гневно наоколо, но не нападнаха работниците от Кошера — разпознаваха ги като свои. Хелстрьом си направи мислена бележка да използва този факт при следващите снимки, както и да потърсят съответните изводи.

Не беше засегнат и снимачният кран на студиото. Салдо вече се беше настанил на седалката. Хелстрьом се приближи до него, оглеждайки пътем студиото. Телата на убитите работници вече бяха отнесени от чистачите. Загуби, загуби, загуби. Проклети да са, тези кръвожадни убийци! Хелстрьом почувства, че се изпълва с първичен, необуздан гняв. Искаше му се да махне с ръка на заобиколилите му работници и да ми нареди незабавно да атакуват двамата оцелели противници, да ги разкъсат на части с голи ръце, каквото и да им струва това. Долавяше подобни чувства и в хората наоколо. Бяха готови да го последват при първия знак. Вече не бяха снимачен екип, актьори, техници, специалисти за многобройни задачи, от чийто труд Кошерът печелеше своите пари и ресурси Отвън. Те бяха само група побеснели работници.

С върховно усилие Хелстрьом си наложи да пресече спокойно стаята и да се присъедини към Салдо на крана. Докато се качваше пое дълбоко, с разтреперани от вълнение гърди. Никога досега Кошерът не беше излаган на по-голяма заплаха и не се бе нуждал от по-хладнокръвно мислещ предводител.

— Вземи един мегафон — обърна се Хелстрьом към Салдо на път за гнездото. — Повикай двамата оцелели нападатели и ги предупреди, че ако не се предадат, ще бъдат унищожени. Помъчи се да ги хванеш живи.

— Ако откажат? — гласът на Салдо бе неестествен, изпълнен с емоционалния заряд на мъжкар, готов за атака.

— Не се надявай на това — предупреди го Хелстрьом. — Каквото и да стане, искам да ги парализирате и да ги доведете живи. Провери дали не е възможно да ги ударите с лъч от някой тунел под тях.

Хелстрьом вървеше отпред, Салдо го следваше неотлъчно. Вратата на гнездото беше широко отворена, отвътре се чуваха развълнувани гласове.

— Предай на работниците, в момент на криза да използват повече езика на знаците — продължи Хелстрьом. — Така се намалява нивото на шума и тревогата.

— Да, разбира се, Нилс.

Салдо беше изпълнен със страхопочитание пред хладния, нетърпящ възражение глас, на Хелстрьом. Ето го истинското лице на ръководещия специалист: рационалната преценка надделява над бушуващите отдолу страсти. Нямаше никакво съмнение, че Хелстрьом е разгневен от нападението, но той се владееше напълно.

Хелстрьом спря на прага на гнездото и извика:

— Искам тишина и ред тук! Край на приказките. Имаме ли телефонна връзка с Външния свят?

Шумът утихна мигновено. Работниците застинаха по местата си. Един от специалистите, застанал до извит пулт с множество монитори, подаде на Хелстрьом слушалката.

— Пренесете обратно апаратурата — нареди Хелстрьом, като пое телефона. — И изпратете наблюдател в лабораторията на Проект 40. Не искам нито да пречи, нито да се намесва, само да гледа. При първите сведения за успех, да ми докладва незабавно. Разбрано ли е?

— Разбрано — потвърди Салдо и се зае да изпълнява нареждането.

Хелстрьом опря слушалката до ухото си за да установи, че няма сигнал. Подаде я обратно на специалиста.

— Телефонът е прекъснат. Погрижи се да възстановиш връзката.

— Само преди минута работеше — заоправдава се специалистът.

— Е, сега вече не работи.

— С кой искаше да се свържеш, Нилс?

— Смятах да позвъня във Вашингтон за да проверя, дали не е време да им подхвърлим нашия малък блъф.