Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hellstrom’s Hive [= Project 40], 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
КОШЕРЪТ НА ХЕЛСТРЬОМ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.16. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Hellstorm’s Hive / Frank HERBERT]. Формат: 21 см. Страници: 320. С подв. Цена: 93.00 лв.
История
- — Корекция
- — Оправяне на кавички (Мандор)
- — Добавяне
40
„Из записките на Нилс Хелстрьом: Спомням си моето детство в Кошера — това беше най-щастливият период от живота ми с най-хубавите преживявания, които би могъл да изпита човек. Получавах всичко, от което се нуждаех. Знаех, че съм заобиколен от хора, готови да ме защитават дори с цената на живота си. Трябваше да измине доста време, преди да осъзная, че аз дължа същото на тези хора. Още един безкрайно полезен факт, оставен ни в наследство от насекомите! А колко се различава представата, която имат за тях Външните. Философът Харл, най-мъдрият от нашите специалисти, неведнъж е споделял с мен, че насекомите са сред най-честите гости в кошмарите, както на подрастващите, така и на възрастните Външни. Странно, наистина, че Външните са неспособни да забележат огромната сила, която се крие в насекомите и да извлекат необходимите поуки за всички нас. Първата поука, естествено е, че всяко насекомо е готово да даде живота си за своите събратя.“
— Как са могли да позволят на тези… на тези Външни да откарат колелото? — гневеше се Хелстрьом.
Намираха се в центъра на Кошерния отдел за сигурност, разположен дълбоко под повърхността и снабден с множество монитори, събиращи информация както от външни, така и от вътрешни датчици и камери. Единственото, което не достигаше на залата, за да се сравнява с гнездото, бе липсата на отвори за външно наблюдение. Все пак Хелстрьом предпочиташе това място пред гнездото. Тук винаги цареше приятна работна атмосфера, която му внушаваше усещане за сигурност и му помагаше в отркиването на най-правилно решение.
Салдо, вече приключил с доклада, трепереше под двойната тежест на хелстрьомовия гняв и съзнанието за допусната непростима грешка. Салдо беше объркан и потресен до дъното на душата си. И все пак, защо Хелстрьом не бе го предупредил? Ако само… Не, сега не беше най-удобният момент да го напомня на Хелстрьом.
— Хората, натоварени с наблюдението, са разбрали твърде късно какво става — оправдаваше се той. — Фанси е излязла буквално минути преди това и те са решили, че всичко е спокойно. Малко по-късно се е появил камион със спуснато чергило. От него слезли четирима мъже, влезли в стаята на Перюджи, двама от тях се върнали и прибрали колелото в каросерията. Заминали преди нашите хора да се усетят и да им попречат. Проследихме ги, но изглежда се бяха подготвили за това. На следващата пряка втори камион ни препречи пътя, а първият се измъкна. Продължиха към летището и колелото изчезна преди да успеем да сложим ръка върху него.
Хелстрьом затвори очи, изпълнен с лоши предчувствия. Погледна към Салдо и рече:
— И през цялото това време Фанси е седяла в ресторанта отсреща и е закусвала.
— Нали знаеш, че си пада по тяхната храна — отвърна Салдо. — Това й и е слабост. — Той изрисува с ръка знака на резервоара и вдигна въпросително вежди.
— Не. — Хелстрьом поклати глава. — Не бързай да зачеркваш достойнствата й. Фанси все още не е готова за резервоара. Къде се намира в момента?
— Още е в ресторанта.
— Мисля, че наредих да я доведете тук.
Салдо сви рамене.
„Разбира се“ — помисли си Хелстрьом. Всички работници обичаха Фанси и знаеха за нейната слабост. И какво лошо, ако я оставят да се порадва още малко на екзотичната храна на Външните? Всъщност, обичта също беше един вид слабост.
— Да я докарат незабавно при мен — заповяда Хелстрьом.
— Трябваше да го сторя веднага — призна си Салдо. — Няма извинение за грешката ми. По това време се намирах в гнездото и следях операцията чрез монитори… не, няма извинение. Мислех само за това, как ще се явя на доклад при теб.
— Разбирам. — Хелстрьом посочи на Салдо информационния пулт.
Салдо застана до пулта и предаде заповедта на Хелстрьом. Все още се чувстваше доста объркан. Какво имаше пред вид Хелстрьом, с тези мистериозни намеци за това колко ценна била Фанси? Как би могла да помогне на Кошера с подобно държание? Както и да е, възрастните винаги знаеха повече от младите. Не виждаше с какво Фанси може да им е от полза, но дори да съществуваше и най-малка възможност, не биваше да я отрича, когато Хелстрьом изглеждаше толкова сигурен.