Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (7)

7

„Из доклада на Дзюл Перюджи до Джоузеф Меривейл: Обектът не се отличава с каквато и да било привързаност и топлина към обкръжаващите го, но изглежда добре прикрива реакциите си. Административните му качества напълно съответстват на заемания пост, но му липсват инициатива и дръзновение. Той е точно това, което търсехме — човек, способен да ръководи без сътресение поверените му хора и да ги изпраща хладнокръвно на смърт, ако получи подобна заповед. Препоръчвам го за повишение.“

Докато напускаше заседателната зала Перюджи си позволи да се усмихне триумфиращо. Имаше няколко трудни момента и то главно благодарение намесата на онази кучка, но все пак бе съумял да се справи чудесно. Питаше се, защо бяха допуснали жена в управителния съвет.

Когато излезе, навън вече валеше, въздухът бе свеж, но същевременно примесен с мирис на влажна прах, който Перюджи не харесваше никак. Махна с ръка на близкото такси.

Шофьорът, както и следваше да се очаква като се имаше пред вид късмета му днес, беше жена. Перюджи се отпусна негодуващо в седалката и промърмори небрежно:

— Откарайте ме на летището.

„Кой би могъл да предположи коя ще е следващата сфера, където ще нахлуят жените“ — мислеше си ядосано той. Тези по природа крайно нестабилни същества, които в никакъв случай не биваше да бъдат допускани на каквито и да било отговорни постове. Стигнал бе до този извод от наблюденията върху майка си, която бе прекарала целия си живот в постоянен конфликт между наследените традиции и нуждите й, обусловени от собствения й пол. За предците си знаеше, че са чероки, каюни и португалци. Понякога се гордееше с тях. „Не забравяй, момче, — нареждаше тя, — че твоите деди са живели тук много преди на континента да стъпи кракът на първите бели крадци.“ Друг път му напомняше: „Някои от нашите са служили моряци при Хенри Навигатора, в онова злополучно плаване, когато почти целият екипаж е загинал.“ Ала почти винаги тя охлаждаше тези възторжени изблици с предпазливи предупреждения: „Дзюл, синко, изглеждаш достатъчно бял, та никой да не се усъмни за черните ти предци. Играй играта на белите, момче, това е единствената печеливша игра на света.“

И ето, че днес беше спечелил, в това поне нямаше никакво съмнение. Онази кучка от съвета се бе помъчила да го подложи на кръстосан разпит за дейността на компанията на Хелстрьом, дори се бе опитала да го улови в противоречия. Шефа, за щастие, го бе предупредил за това. „Не забравяй, ще се опитат да се възползват от твоята неопитност и да измъкнат допълнителна информация за Агенцията. Разрешавам ти да отвръщаш с удар на удара.“ Ето това се казваше Шеф — като баща за онези, на които вярваше.

Перюджи така и не познаваше истинския си баща, който е бил само първия от поредицата мъже, спечелили макар и за кратко благоразположението на Хуанита Перюджи. Макар фамилното й име да беше Браун, тя предпочиташе да се възползва от наследственото си и далеч по-загадъчно Перюджи. Баща му бе живял достатъчно дълго с Хуанита за да го дари с още по-странното име Дзюл, на името на някакъв неизвестен чичо, след което бе отплувал на презокеанско плаване, което изглежда би задоволило и най-страшните предположения на Навигатора. Корабът му бе потънал по време на буря някъде край Кампиче.

Тази трагедия оказа всъщност укрепващ ефект върху характера на Хуанита. Майка му получи възможност да замени с доживотно търсене една любов, която времето бе направило само по-романтична и непрежалима. Така, пред Дзюл тя се зае да създава един мит за могъщия Джон (в действителност Хуан) Перюджи — висок, с бронзов загар, способен на велики дела, каквито може би наистина бе извършил. Но някакъв ревнив бог й го отнел, което естествено говорело достатъчно за същинската природа на боговете.

Именно видяна по този начин през очите на майка му, тази трагедия накара Дзюл да й прости всички по-нататъшни прегрешения към живота. Но още от малък, Дзюл бе израснал с представата, че жените не са способни да издържат на мъките на живота по друг начин, освен като търсят утеха в леглото. Така бяха устроени и не оставаше нищо друго, освен да се примири с този факт. Някои мъже можеха да го отрекат, но само щяха да се опитват да прикрият слабостите на собствените им жени.

Агенцията се оказа мястото, където Дзюл Перюджи откри себе си. Тук силните намираха своето място в живота. Тук тези, които дръзваха да свалят превръзките от очите си, получаваха подобаваща награда. И най-вече, тук бе последният полигон за авантюристите. В Агенцията нито една мечта не беше неизпълнима, стига да съумееш да разкриеш слабите места у хората — особено жените.

Тази кучка от съвета не правеше изключение. В нея се долавяше слабост и не можеше да бъде иначе. Разбира се, тя беше интелигентна и както следваше да се очаква от поста й — безскрупулна.

Перюджи надникна през запотеното стъкло на таксито към мократа улица, но всъщност все още виждаше сцената в заседателната зала. Жената даде сигнал за атаката, когато извади собственото си копие от документите по случая Хелстрьом. Намери търсеното място, почука с пръст по редовете и произнесе:

— Значи вие твърдите, че компанията Хелстрьом е частна организация, създадена през 1958, с един единствен акционер — самият Хелстрьом и трима заместници — пак Хелстрьом, мис Фанси Калотерми и мис Мимека Тиченъм. — Тя свали очилата си и го погледна от другия край на дългата маса. — Най-странното обаче е, че въпреки наличните подписи на тези две жени, положени пред нотариус и свидетели, в доклада ви не се съобщава нищо за тях.

В отговора си Перюджи се бе постарал да задуши атаката в зародиш.

— Съвсем вярно. Не знаем нито откъде произхождат, нито къде са завършили образованието си — нищо. Имената им сочат чужд произход, но вероятно нотариусът във Фостървил не е забелязал никаква нередност или пречка в това да заемат важни постове в една компания, която се занимава с бизнес в нашата страна. Името Мимека намеква за ориенталски произход, докато другото име ми прилича на гръцко, но все още нямаме точни сведения. Нямаме никакво намерение обаче да оставим нещата така и занапред. Ще продължаваме разработването на тази писта.

— Двете в чифлика на Хелстрьом ли живеят? — продължи тя.

— По всичко изглежда.

— Някакви външни описания?

— Доста мъгляви — черни коси, типични женски черти.

— Типични женски черти — промърмори навъсено тя. — Чудя се, как ли бихте описали мен? Както и да е, няма значение. И каква е връзката им с Хелстрьом?

Перюджи не бързаше с отговора. Знаеше добре как изглежда самият той в очите на жените. Беше доста висок — шест фута и четири инча, с внушителна физика. Косата му имаше леко червеникав оттенък, а очите му бяха почти черни, леко хлътнали над масивния нос и плътните устни. Общият ефект бе доминиращо мъжествен. Достатъчно бе да се усмихне уверено и ефектът се засилваше още повече.

— Мадам, не бих ви описал пред никого, дори пред самия себе си. Положението, което заемам в Агенцията, изисква за мен да сте безлична и анонимна. Що се отнася да другите жени, изглежда Хелстрьом им се доверява достатъчно, за да ги направи свои заместници, което допълнително усилва интереса ни към тях. Надявам се скоро да задоволим този интерес. Вероятно сте забелязали в текста, че Калотерми е определена за вице-президент, а другата жена — за секретар-ковчежник, но и двете държат само по един процент от акциите.

— И на каква възраст са те? — запита го тя с надменен поглед.

— Достатъчна.

— Пътуват ли с Хелстрьом?

— Нямаме сведения.

— Не разполагате и със сведения, дали тези жени имат съпрузи, или роднини?

Перюджи сви гневно вежди, но успя да запази гласа си спокоен, без да издава с каквото и да било, че е подтиснат от липсата на информация по въпроса.

— Не, не разполагаме.

Все пак, тя като че ли почувства объркването му, защото отново премина в атака.

— А този Хелстрьом да е женен или обвързан с интимни връзки?

— Не, доколкото ни е известно. В доклада ще откриете всичко, което знаем до момента.

— Всичко ли? — погледна го иронично тя. — И на колко години е Хелстрьом?

— На около тридесет и пет — по приблизителна преценка. Този район е доста западнал и изглежда Хелстрьом е прекарал началните години от образованието си в къщи. Неговата баба, Трьова Хелстрьом, е била известна учителка.

— Аз също се порових в документните — отвърна тя и отново почука по папката. — Тридесет и пет, значи. Зададох този въпрос, защото ми се струва, че е твърде млад за да е сменил няколко съпруги.

— Достатъчно възрастен е.

— Тук пише, че той чете лекции и от време на време провежда по някой семинар или колоквиум, а също така — че се числи към факултетите на няколко университета. И защо се е захванал с подобни рисковани начинания?

— За да си запази репутацията.

— Хъммм! А какво знаете за останалите му сътрудници?

— Технически персонал и бизнес-връзки — всичко е описано в доклада.

— Банката, която е избрал, е швейцарска. Интересно. Някакви предположения за размера на спестяванията му?

— Само онова, което се споменава в доклада.

— А не опитахте ли да извършите дискретни проучвания по линия на неговите адвокати?

— За кретени ли ни вземате? — запита я Перюджи.

Тя го погледна стреснато.

— Казах дискретни.

— Неговият адвокат и юридически съветник, както сама сте прочела, е роден във Фостървил. А това е малък град. Тук дори едно куче не можеш да попиташ дискретно за друго.

— Хъммм.

Перюджи погледна към документите, подредени на бюрото пред него. Тя разбира се знаеше, както и всички останали, че не той казва цялата истина. По-важното бе, че не се досеща за действителното положение на нещата. Оставаха й само безпочвените подозрения.

— Някой от нашите хора срещал ли се е с Хелстрьом?

Перюджи вдигна учудено глава. Защо й бяха позволили тъкмо на нея да води разпита? Наистина странно.

— Както може би знаете, Шефа има връзки с вице-президента на банката, която се занимава с финансовите въпроси на филмовата компания, разпространяваща продукцията на Хелстрьом. Та този президент от време на време се среща с Хелстрьом. Разполагаме и с неговия доклад, който не след дълго ще ви бъде предоставен.

— Значи банката не работи за собствената компания на Хелстрьом?

— Не.

— Някакви опити на линия на нашите швейцарски връзки?

— Не разполагаме с никакви убедителни доказателства за извършено престъпление, следователно не бихме могли да получим достъп до банковата информация в Швейцария. Въпреки това, продължаваме да правим постъпки.

— Какви са впечатленията на вице-президента от срещите с Хелстрьом?

— Че е човек, способен в своята област, доста затворен, с редки енергични изблици, когато стане дума за неща, които го интересуват — особено по въпроси на екологията.

— Какви възнаграждения е определил Хелстрьом за подчинените си?

— Нищо повече от обичайното за бранша, но за някой от тях не разполагаме с данни за декларираните данъци.

— А двете жени от управата на компанията?

— По всичко изглежда, че те му служат за нещо друго, но не и за пари. Предполагаме, че живеят в чифлика, но не са декларирали никакви приходи. Този въпрос също следва да бъде проучен. Според сведенията, с които разполагаме, засега филмовата компания не носи никаква печалба. Дори и да разполагат с някакви средства, изглежда че ги влагат в напълно легална образователна дейност.

— Може би чифликът е някакъв вид прикрито училище?

— Не е изключено наистина да става дума за обучение по кинематография и екология. Това предположение също се споменава в доклада.

— Споменавало се — повтори тя, с безизразен глас. — Не можем ли да поискаме извършването на инспекция — на техниката, сградите и прочие? Все трябва да има някаква подобна възможност, предвидена в орегонското законодателство.

— Подобна инспекция е извършвана само от местните власти и тя естествено следва да бъде подложена на съмнение. При първа възможност ще опресним информацията.

— А хората от техническия персонал на Хелстрьом, оператори и други — известни ли са в своя бранш?

— Работата им е била оценявана високо и преди.

— А самите хора — дали са се радвали на популярност?

— Може да се каже.

— Какво може да се каже?

— Този въпрос едва ли е от особено значение, освен като възможност за нови проучвания. Според нас, малко са онези успели в работата си професионалисти, които да се радват на признание от колегите си в бранша. По-скоро отношението към тях е на зле прикрита враждебност. В конкретната ситуация популярността и всеобщото уважение нямат почти никакво съществено значение, освен че биха могли да говорят за компетентност или да са условие за допълнителна печалба.

— И колко често е пътувал Хелстрьом, откакто е написан този доклад?

— Едно пътуване до Кения и два пъти до Стенфорд.

— Отсъства ли в момента?

— Вероятно. За по-сигурно ще трябва да потърся справките от последните дни. Вече ви съобщих, че отскоро изпратихме нова група за следене. Така че, скоро ще разполагате с най-нова информация.

— Съдейки по предишните ви доклади, той е отсъствал от чифлика за периоди от две седмици до един месец. Кой се разпорежда с магазина, докато него го няма?

— Все още не знаем.

— Доколко изкъсо сте го следвали по време на пътуванията му?

— Прегледахме внимателно багажа му, но открихме само камери, филми, технически принадлежности, документи и прочие. Основната тема, за която най-често ставаше дума в сценариите бяха насекомите. Очевидно притежава обширни познания в тази област. Но не открихме нищо инкриминиращо.

— А защо вие не му подхвърлихте нещо подобно?

— Безсмислено е, като се има пред вид неговото положение и образование. Твърде много хора ще се вслушат в протестите му.

Тя се облегна назад и потъна в размисъл.

— Не сме доволни от доклада — заяви накрая. — Ще информираме за това Шефа. Все някъде в цялата тази история трябва да има скрита изгода.

„Не били доволни!“ — мислеше си Перюджи докато потропваше нетърпеливо по черната тапицерия на таксито. Но се страхуваха, а за момента това бе напълно достатъчно. Ако данните за Проект 40 се окажеха верни, ако наистина този път водеше там, където се надяваха че води двамата с Шефа и тъкмо заради това бяха пропуснали да го споменат в доклада, тогава за всички, дори и за Дзюл Перюджи щеше да има огромна изгода. Разбира се, крайният резултат едва ли би могъл да се използва в оръжейната промишленост. Приборът излъчваше твърде много топлина. Но при ниски температури тази топлина можеше да се използва за преработка на метални и пластмасови суровини. В най-лошия случай откритието щеше да преобрази до неузнаваемост металургията, намалявайки шеметно досегашните разходи в тази област. А нима това не беше изгода?