Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (54)

54

„Из личните записки на Джоузеф Меривейл: Съгласно инструкциите, които ми бяха предадени на летище «Кенеди», пристигнах в неделя късно вечерта в Лейквю, за да установя връзка със старши специален агент от ФБР Уейвърли Гемел, който вече бе разположил своя щаб във Фостървил. Гемел ме посрещна на летището и двамата пристигнахме в града точно в 23.18 часа. По пътя Гемел ме уведоми, че до момента не е предприел никакви действия срещу чифлика, ако се изключи наблюдение на района от разстояние приблизително две мили, в което участвали четири коли и девет човека. Според Гемел това поведение било в съответствие с дадените му инструкции, нещо което противоречеше на представата, която си бях изградил предварително. Гемел потвърди, че все още не разполагат с никакви сведения за нашите хора, които бяха проникнали зад периметъра по-рано на същата дата. Гемел изрази съмнение, че може би в случая става дума за наркотици. Беше видял предварителния доклад от аутопсията на Перюджи. Наложи се да разчитам изцяло на помощта от чужда агенция, за да продължа работата по случая. Липсата на координация и точно обособено ръководство значително затрудняваше изпълнението на всяко взето от някой от нас решение. И тъй като по случая вече бяха предприети известни действия без моето знание и съгласие, трябваше да изразя официален протест при първата удобна възможност. Налагаше се да изясня час по-скоро пред вишестоящите инстанции, че вече не нося отговорност, нито съм в състояние да повлиявам решенията, във връзка с конкретния случай.“

Салдо успя да се изкачи за рекордно кратко време от разположеното на дълбочина пет хиляди фута ниво, където изследователите довършваха своята работа. Ескпресни асансьори имаше само в така наречените нови галерии, под 3100 фута, но дори те забавяха ход, колкото повече се изкачваха нагоре. На около 3800 фута дълбочина бе спрян от кипящата в една нова галерия работа, но Салдо макар и с доста усилия си проби път, като си отбеляза да предложи на Хелстрьом преустановяването на всякакви строителни операции, докато не отмине настоящата криза.

Долу, в югоизточния край на лабораторията бе оставил на пост един млад асистент, въоръжен с тайното оръжие, което Салдо си бе позволил да внесе тук — бинокъла на Външния на име Дипиъкс. С помощта на бинокъла скоро забелязаха участък на повишена активност от страна на изследователите, което Салдо интерпретира като готовност да се изпита системата. Въпреки това, не посмя да се приближи до специалистите. Хелстрьом изрично му бе забранил да го прави. Само и единствено Хелстрьом можеше да отмени своята заповед и усещайки, че моментът е назрял, Салдо се отправи към него, за да помоли за разширяване на пълномощията му долу в лабораторията.

Наближаваше полунощ, когато сценичният кран го изведе в подножието на наблюдателното гнездо. Пазачът, разпознал го от пръв поглед, му махна с ръка да минава. Вътрешната стая тънеше в сумрак, още с влизането Салдо забеляза, че тук присъстваше почти целият ръководен кадрови състав на Кошера, начело със самия Хелстрьом, застанал зад северния прозорец и вперил поглед в мрака отвън. Салдо си даде сметка, че не храни кой знае какво уважение към способностите на нито един от присъстващия елит, в известен смисъл дори и към Хелстрьом. Редно бе поне част от тези работници да спестят силите си за утрешния ден. Салдо осъзнаваше, че тези размишления са пряко следствие от някои по-особени черти на характера му, съзнателно търсени в хода на продължителен генетичен подбор, но това не не променяше нищо. Хелстрьом — и поне половината от присъстващите — трябваше тъкмо сега да почиват.

Хелстрьом се обърна, забеляза Салдо и се отправи към него.

— Салдо! — извика той. — Има ли нещо ново?

Салдо застана съвсем близо до Хелстрьом и обясни с тих глас какво го е накарало да напусне лабораторията.

— Сигурен ли си, че са готови за есперимент?

— Поне така изглежда. От няколко часа размотават кабели. При предишните прототипи това обикновено сочеше, че е дошъл моментът за проба.

— След колко време?

— Трудно е да се прецени.

Хелстрьом закрачи нервно из стаята. Изглеждаше направо смазан от умора. Спря се пред Салдо и рече:

— Не мога да си обясня, как са успели да се справят толкова бързо. — Той потърка замислено брадичка. — Казаха че за новия модел ще им е необходима цялата галерия.

— И сега са заели почти цялата дължина, някакви странни съоръжения и тръби достигат почти до другия край. За подпора на главната тръба използват всичко, каквото им попадне — столове, пейки — наистина е странно това, което конструират. Отмъкнали са дори една от водните помпи в хидропонната инсталация на четиридесет и второ ниво. Просто са отишли, откачили са я и са я взели. Можеш да си представиш в какво състояние е бил хидропонният инженер, но те просто му заявили, че ти си им разрешил. Вярно ли е?

— В известен смисъл — отвърна Хелстрьом.

— Нилс, мислиш ли, че щяха да се държат по този начин, ако не вярваха в успеха на предстоящия опит?

Хелстрьом беше склонен да се съгласи с разсъжденията на Салдо, но имаше и други съображения, които не му позволяваха да избързва. Възможно бе поведението на специалистите да е отражение на общата тревога, която бе завладяла Кошера. Макар и малко вероятно, това не беше напълно изключено.

— Не мислиш ли, че е време да слезеш и лично да провериш как вървят нещата? — попита Салдо.

Подобно нетърпение бе съвсем разбираемо за Хелстрьом, а се споделяше и от много други обитатели на Кошера. Но нима щеше да допринесе с нещо, ако слезеше долу лично? Специалистите едва ли щяха да му обърнат внимание. Не беше в характера им да предсказват изхода от какъвто и да било проект. Позволяваха си единствено да говорят за „възможни последствия“, „насоки на развитие“ и прочие. И това бе съвсем разбираемо. Нерядко опитите погубваха тези, които ги провеждаха. При едно от ранните изпитания на Проект 40 се беше отделил мехур от експлозивна плазма, който бе унищожил петдесет и трима работници — включително четирима изследователи и беше помел една странична галерия на тридесет и девето ниво.

— Уведомили ли са Електрогенерация колко енергия ще им бъде необходима? — попита Хелстрьом.

— Специалистите от отдела вече поискаха предварителни сведения, но са им отговорили, че не са приключили изчисленията. Няма съмнение обаче, че изследователите ще настояват да им бъде отделено значително количество енергия.

— А ако преценката се извърши въз основа размера на използваните кабели?

— Приблизително петстотин хиляди киловат часа. Може и да е по-малко.

— Толкова много? — Хелстрьом си пое дъх. — Изследователите се отличават от нас в много отношения, Салдо. Култивирани са в изключително тясна насока — всичко е било съсредоточено в интелекта. Трябва да бъдем готови за най-лошото — за катастрофален провал.

— За кат… — Салдо потъна в болезнено мълчание.

— Вземи необходимите мерки за евакуация на участъка до три нива над галерията, заделена за експеримента — нареди Хелстрьом. — Ти самият ще се настаниш в отдела по електрогенерация. Кажи на главния специалист да не подава напрежение по кабелите без да е получил разрешение от мен. Ще ме уведомиш, когато се появят изследователите за да настояват за включване. Попитай ги, ако ти се отдаде възможност, какъв е, по техни изчисления, пределно допустимият фактор на грешки за този проект. Поискай точни сведения за енергийните нужди, след това евакуирай района. Не бива да рискуваме повече работници от необходимото.

Салдо следеше думите му с нескрита тревога. Чувстваше се подтиснат, дори малко засрамен от доскорошната си надменност. Беше се подготвил да опонира на Хелстрьом за някои от решенията. А ето че идеята да бъде разположен наблюдател в Елекрогенерация, който ще разполага с необходимата власт да забави предстоящото включване, не само че отговаряше на изискванията, които Салдо възнамеряваше да постави, но и далеч ги надхвърляше.

— Няма ли да е по-добре, ако изпратиш някой с повече въображение и умения в Електрогенерация — предложи Салдо. — Например Ед…

— Ти си човекът, от когото се нуждая в Електрогенерация — прекъсна го Хелстрьом. — Ед е специалист с богат опит в работата Отвън. Обучен е да разсъждава като Външен, което ти не можеш. Освен това се владее чудесно и никога не надценява своите способности, нито пък ги подценява. С други думи, той е уравновесен. Именно от такива качества ще се нуждаем, ако искаме да оцелеем през следващите няколко часа. Вярвам, че ти също ще бъдеш в състояние да изпълниш заповедите ми — уверено и компетентно. Зная че можеш и ще го направиш. А сега, връщай се на своя пост.

Салдо изправи рамене и плъзна поглед по изнуреното лице на Хелстрьом.

— Нилс, наистина не знаех…

Хелстрьом го прекъсна с поомекнал глас:

— Ако съм бил строг с теб, отдай го на умората. Не забравяй и ти да се съобразяваш с този фактор. Можеш да се свързваш с мен чрез вътрешната комуникационна система без да напускаш поста си. Един истински водач трябва да обмисли всички възможни последствия, преди да премине към действие. АКо наистина си готов да поемеш водачеството, трябва да умееш да пестиш енергията на другите, не само своята. Постепенно ще се научиш на това и тогава времето, което ти е необходимо за вземане на правилно решение, ще започне прогресивно да се скъсява.

— Връщам се незабавно на поста — рече Салдо, извърна се и закрачи през стаята. Едва изминал няколко крачки и зад гърба му се надигнаха развълнувани гласове. Някой от наблюдателите попита на висок глас: „Кой е там най-главният?“ — В отговор се разнесе неясен брътвеж. „Един по един!“ — извика наблюдателят. „Кажете им, да не напускат позицията! Ако всички се разтичат насам-натам ще настъпи бъркотия. Ще поемем издирването от тук.“

Наблюдателят, млада жена, наскоро преминала подготовка за бъдещ водач, извърна уплашеното си лице от екрана, надигна се от креслото и присви очи в мрака, за да открие Хелстрьом.

— Един от пленниците е избягал вътре в Кошера!

След миг Хелстрьом вече се беше привел до нея. Салдо спря нерешително на вратата.

— Кой точно? — попита Хелстрьом.

— Онзи, на име Джанвърт. Да изпратя ли работници…

— Не.

Салдо реши да се намеси от вратата.

— Нилс, необходимо ли е…

— Заминавай на своя пост! — извика Хелстрьом без да откъсва поглед от монитора. На екрана се появи изплашен работник-пазач, със знака на търтейното на раменете си.

— Кое ниво? — попита го Хелстрьом.

— Четиридесет и второ — отвърна работникът от екрана. — Въоръжен е с парализатор. Не мога да разбера как е успял… уби двама работници, онези които пристигнаха по твоя заповед за да… за да…

— Зная — кимна Хелстрьом. Това бяха специалистите, на които бе поръчал да възстановят съзнанието на Джанвърт, за да могат да го използват като посредник. Станало е нещо непредвидено и Джанвърт е избягал. Хелстрьом се изправи и огледа специалистите в гнездото. — Да събудят всички смени. Джанвърт е белязан с нашите хормони. Нито един работник в момента не може да го отличи от своите. Би могъл да отиде където си иска без да привлече нечие внимание. Но проблемът има две страни. Трябва да го заловим, но и не бива да сеем повече тревога из Кошера. Обяснете това на преследвачите. Изпратете хората от другата смяна да издирват Джанвърт въз основа на външното му описание. Във всяка група по издирване поне един работник трябва да е въоръжен с пистолет. Не желая вътре в Кошера да се използват парализатори, още повече в този момент.

— Значи, искаш го мъртъв и готов за резервоара — каза един от работниците зад Хелстрьом.

— Не, в никакъв случай!

— Но ти каза…

— По един пистолет на група — повтори Хелстрьом. — Ако няма друг начин да го спрете, ще стреляте в краката. Искам го жив. Разбрахте ли ме? Този Външен ни трябва жив.