Клайв Игълтън
Кървави пари (30)

Двадесет и девета глава

След инцидента на „Найн майл“ 1371 никой не одобри своеволията на Аштън, нито му благодари за добрата работа, която бе свършил. Полицаите в Ричмънд дори с удоволствие щяха да го арестуват, стига да имаха възможност. Според тях Аштън унищожил частна собственост на стойност два милиона долара и освен това извършил тежко престъпление. Съсипал беше и три автомобила. На всичкото отгоре беше откраднал и впоследствие повредил полицейска радиостанция.

Детективите от службата за сигурност на Федералния резерв също го скастриха и заявиха, че от доста време наблюдавали Хауърд Лабет, но не искали да го подплашат. Няколко седмици преди смъртта на Лабет те решили, че той застрашава държавната сигурност и смятали да започнат физическо и електронно проследяване. Във Федералния резерв били чули за предвижданата голяма операция за фалшифициране на долари, но не знаеха нищо за никакви кубинци или иранци.

Освен това изобщо не вярваха, че Лабет е бил подкупен и е щял да получи пет милиона долара за оказаното съдействие. Смятаха, че вицепрезидентът на „Дракс инкорпорейтид“ просто е доста неуравновесен и след развода с първата си съпруга преживява известни финансови затруднения.

ФБР също порица Аштън, защото, ако Нордън бе жив, щеше да изпее всичко, което знаеше за Рафаел Валдес. Естествено, те щяха да го арестуват, а може би и да го съдят за убийствата на Гас Жукс, Харви Йо, Лорънс Роситър, Шарън Картрайт и Роналд Фокс. Във всеки случай Нордън щеше да каже много полезни неща, ако Аштън не го бе принудил да се самоубие.

Типично за всяка разузнавателна служба, ЦРУ категорично отказа да има нещо общо със случая. Агенцията никога не била чувала за господин Хауърд Лабет, а и не й влизало в работата, тъй като ЦРУ няма право да действа в континенталната част на Америка.

Колегите на Аштън във Вашингтон заявиха, че не искат повече да го виждат. Според тях той развалил отношенията им с важни организации и особи и предлагаха да бъде уволнен. За щастие, когато Аштън се върна в Лондон, страстите бяха поуталожили.

Аштън чувстваше само разочарование и горчивина. Той предаде всичките материали на Джил Шеридан, а тя му призна, че Шарън Картрайт наистина е работила за нея.

— Не искам да ми задаваш въпроси. Просто унищожи всичко — каза й Аштън.

Джил му обеща да го направи и попита може ли да помогне с още нещо. Аштън призна, че го измъчва фактът, че Рафаел Валдес се е измъкнал чист от цялата работа. Същата вечер Джил му даде името и домашния телефон на шефа на разузнаването към иранското посолство. Тя го посъветва и как да убеди иранеца да се срещнат.

Животът отново навлезе в монотонния си ритъм. През следващите два месеца коремът на Хариет нарасна, Рой Келсо получи разрешение да оттегли молбата си за пенсиониране, а Клифърд Пийчи представи компютърната си система, съставена по модел на МИ 5. Никой друг освен хората във Воксхол Крос не можеше да има достъп до файловете й.

Във вторник на втори май системата вече работеше с пълна сила. След седмица Аштън поиска справка за Рафаел Валдес и получи откъс от един доклад, публикуван във вестник „Маями Хералд“ в четвъртък на 27 април под заглавие „Виден адвокат убит в мистериозна експлозия“. Млада жена, по всяка вероятност от арабски произход, влязла в юридическата му кантора в Маями, убедила секретарката, че има среща с шефа, след което метнала дамската си чанта, в която имало бомба. И двамата загинали.

След тази извадка имаше лично съобщение за Аштън. Той го отвори и прочете „КОЙ ТИ ДАВА ПРАВО ДА СЕ ПРАВИШ НА ГОСПОД?“

Когато се опита да принтира файла, съобщенията изведнъж изчезнаха.

Но не успяха да се изтрият от съзнанието му.