Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Как Вълшебницата Морган дълбоко скърбила за смъртта на Аколон и как откраднала ножницата на Артур

Не минало много и до Вълшебницата Морган стигнала вестта, че Аколон е мъртъв и тялото му лежи в църквата, а крал Артур си е възвърнал меча. И когато кралица Морган узнала, че Аколон е мъртъв, толкова се нажалила, че сърцето й едва не се пръснало от мъка, ала тъй като не искала никой да разбере това, външно изглеждала спокойна и не издавала скръбта си. Ала добре знаела тя, че ако дочака брат й Артур да се върне в Камелот, всичкото злато на света не ще е достатъчно, за да откупи живота си. Затова отишла при кралица Гуиневир и я помолила за разрешение да отпътува.

— Можете да почакате, додето брат ви, кралят, се върне — рекла кралица Гуиневир.

— Не мога — отвърнала Вълшебницата Морган, — защото получих такива вести, че трябва да потегля начаса.

— Добре — рекла Гуиневир, — можете да тръгнете когато желаете.

И тъй, рано на следната сутрин, преди още да съмне, Морган яхнала коня си и препускала целия ден и по-голямата част от нощта, а на другия ден по пладне стигнала в женския манастир, дето бил крал Артур. И като знаела, че е там, попитала къде може да го намери. Отговорили й, че е легнал в постелята си да спи, понеже малко отдих бил намерил през последните три нощи.

— Добре сте сторили — рекла тя. — И заповядвам никой да не го буди, преди аз да сторя това.

Сетне слязла от коня и се замислила как да му открадне меча Екскалибур. И тъй, отишла тя направо в покоите му и никой не посмял да наруши повелята й. И като влязла вътре, намерила Артур да спи в постелята, а мечът Екскалибур лежал оголен в дясната му ръка. Щом видяла това, Вълшебницата Морган много се разтревожила, защото не можела да вземе меча, без да разбуди брат си, а знаела, че събуди ли се той, свършено е с нея. Затова грабнала само ножницата, яхнала коня си и препуснала нанейде.

Когато кралят се пробудил и видял, че ножницата я няма, разгневил се и попитал кой е идвал. Тогаз му казали, че сестра му, кралица Морган, е идвала, пъхнала ножницата под мантията си и изчезнала.

— Горко ми! — рекъл крал Артур. — Зле ме опазихте вие.

— Сър — отвърнали те, — не посмяхме да нарушим повелята на сестра ви.

— Ах! — рекъл кралят. — Доведете ми най-бързия кон, който можете да намерите, и кажете на сър Онцлак веднага да се въоръжи, да вземе и той добър кон и да тръгне с мен.

Тозчас кралят и Онцлак се въоръжили както трябва, препуснали след дамата и скоро стигнали до един кръст. И зърнали те наблизо говедар със стадото му и попитали бедняка дали не е минавала оттам дама на кон.

— Сър — отвърнал беднякът, — току-що мина оттук една дама с четирийсет конници и пое към ей оная гора.

Тогаз те пришпорили конете си и се втурнали подир нея и не след дълго Артур съгледал Вълшебницата Морган и я подгонил с най-голяма бързина. Ала щом забелязала преследвачите си, тя препуснала с все сила през гората, додето излязла на открито поле. Разбрала тогаз Вълшебницата: Морган, че няма да успее да се измъкне, и като спряла до едно езеро наблизо, рекла:

— Каквото и да стане с мен, брат ми няма да си възвърне тази ножница.

И с тези думи запратила ножницата в най-дълбокото място на езерото и тя потънала, понеже тежала от злато и скъпоценни камъни. Сетне Морган препуснала отново и скоро стигнала в една долина, дето имало големи скали. И като видяла, че я настигат, сторила тъй с магиите си, че и тя, и конят й, и хората й се превърнали в мраморни фигури.

И не след дълго сър Артур и сър Онцлак стигнали там и разпознали Вълшебницата Морган и хората й, та дори могли да разберат кои били рицарите й.

— Ах — рекъл кралят, — стигна ги божието възмездие! Жалко, че ги сполетя такова злощастие.

Сетне взел да търси ножницата, ала никъде не я намерил. И тогаз се върнал в манастира, отдето бил дошъл.

И когато Артур се отдалечил, Вълшебницата Морган възвърнала на всички предишния им образ и рекла:

— Рицари, сега можем да вървим където пожелаем.