Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 22
Как една девица търсела човек, който да помогне на сър Ланселот в битка срещу трийсет рицари, и как сър Тристан се сражавал с тях
И като слезли най-подир на брега, недалеч от морето сър Тристан и сър Динадан срещнали сър Ектор де Марис и сър Борс де Ганис. И сър Ектор се бил със сър Динадан и го повалил с все коня. Тогава сър Тристан поискал да се сражава със сър Борс, ала сър Борс казал, че не желае да се бие с корнуолски рицар, защото корнуолските рицари не били смятани достойни за това звание. И всичко това се случило на един мост.
Тогава дошли сър Блеоберис и сър Дриант и тозчас сър Блеоберис призовал на двубой сър Тристан. И сър Тристан го повалил. И като видял това, сър Борс де Ганис рекъл:
— Не бях срещал до днес тъй храбър и мъжествен корнуолски рицар като рицаря, чийто кон има покривало, извезано с корони.
Тогава сър Тристан и сър Динадан се разделили с тях и поели през една гора. И срещнали те случайно девица, която от любов към сър Ланселот търсела благородни рицари от двора на крал Артур, за да го избавят от гибел, тъй като поради коварството на кралица Морган Вълшебницата било нагласено така, че трийсет рицари да причакат и погубят сър Ланселот. Ала девицата знаела за този коварен кроеж и търсела благородни рицари, които да помогнат на сър Ланселот, защото същата тази нощ или на следния ден сър Ланселот щял да стигне там, дето тези трийсет рицари го чакали.
И тази девица срещнала сър Борс, сър Ектор, сър Дриант и сър Блеоберис и им казала за коварството на Вълшебницата Морган, а те обещали, че ще бъдат близо до мястото, дето трийсетте рицари се готвели да погубят сър Ланселот, и рекли:
— И ако го нападнат, ще се опитаме да го избавим.
Сетне девицата си тръгнала и случайно срещнала сър Тристан и сър Динадан и им разказала за предателството, което чакало сър Ланселот.
— Любезна девице — рекъл сър Тристан, — заведете ме на мястото, дето тези рицари ще срещнат сър Ланселот.
Тогаз сър Динадан казал:
— Какво смятате да правите? Не можем да се сражаваме срещу трийсет рицари! И трябва да знаете, че аз няма да участвам в тази битка. Да се бие срещу двама-трима рицари, е предостатъчно за всеки храбър мъж, ала да изляза срещу петнайсет рицари, не се наемам.
— Срам и позор! — рекъл сър Тристан. — Изпълнете дълга си!
— Тъй да бъде — рекъл сър Динадан. — Ала искам да ми дадете вашия щит, защото е корнуолски. И понеже корнуолските рицари са познати като страхливци, щом някой види щита ви, повече не ви закача.
— Не — отвърнал сър Тристан, — няма да се разделя с щита си, той ми е скъп заради тази, която ми го даде. Ала едно ти обещавам, сър Динадан — ако не се закълнеш да останеш с мен, ще те убия още тук, защото от теб искам да се сражаваш само с един рицар. И ако нямаш смелост да се биеш, стой настрана и ни гледай.
— Сър — отвърнал сър Динадан, — обещавам ви да гледам отстрани и да сторя каквото мога, за да се спася. Ала горко съжалявам, че се срещнах с вас.
И скоро трийсетте рицари минали покрай четиримата рицари и ги видели, ала и самите те не останали незабелязани. И трийсетте рицари ги пуснали да продължат по пътя си, защото не искали да ги гневят, преди да се бият със сър Ланселот. А четиримата рицари пък ги пуснали да продължат по пътя си, защото искали да видят и разберат какво ще сторят със сър Ланселот.
И тъй, трийсетте рицари отминали и срещнали сър Тристан и сър Динадан. И тогава сър Тристан им викнал на висок глас:
— Ето, стои пред вас рицар, готов да защити в бой сър Ланселот.
И убил двама с копието си и десет с меча.
Сетне се намесил сър Динадан и се сражавал отлично, та от трийсетте рицари се спасили десет, ала и те избягали.
В туй време сър Борс де Ганис и тримата му другари наблюдавали цялата битка и разбрали, че това е същият рицар, с когото се сражавали на моста. Тогава яхнали конете си и се приближили до сър Тристан, възхвалили го и му благодарили за смелите дела. И всички те настояли сър Тристан да иде да нощува при тях, ала той отказал. Подир туй четиримата рицари го помолили да им открие името си.
— Любезни лордове — отвърнал сър Тристан, — не е дошло още времето да ви кажа името си.