Томас Малори
Смъртта на Артур (488)

Глава 19

Как крал Артур и сър Гауейн събрали голямо войнство, за да минат отвъд морето и да се бият срещу сър Ланселот

И тъй, ще оставим сър Ланселот във владенията му заедно с неговите благородни рицари и ще се върнем при крал Артур и сър Гауейн, които събрали и въоръжили голямо войнство на брой шейсет хиляди, и приготвили всичко необходимо за отплаването им отвъд морето, а сетне се качили на кораба в Кардиф.

Тогава крал Артур определил сър Мордред за върховен управник на цяла Англия и оставил кралица Гуиневир под негово покровителство. Тъй като сър Мордред бил син на крал Артур^[1], нему поверил той управлението на кралството и своята съпруга. И тъй, прекосил кралят морето и слязъл във владенията на сър Ланселот и там каквото се изпречело на пътя им, предавали го на огън и меч поради отмъстителността на сър Гауейн.

И когато стигнала до сър Ланселот вестта, че крал Артур и сър Гауейн са слезли в неговите владения и опустошават земите му, сър Борс се обадил и рекъл:

— Господарю мой сър Ланселот, позорно е да ги оставяме така да се разпореждат в земите ни, тъй като трябва да знаете, че колкото и отстъпчив да се покажете, те няма да имат милост към вас, ако успеят да ви хванат.

Тогава се обадил сър Лионел, който бил мъдър и благоразумен, и рекъл:

— Господарю мой сър Ланселот, ето какво ще ви посъветвам: нека да се приберем в здраво укрепените си градове, додето враговете започнат да гладуват и от студ да духат пръстите си. И нека тогаз смело да ги нападнем и да ги покосим като овце сред полето, та да дадем чрез тях пример на всички чужденци, които ще дръзнат да слязат на нашите брегове.

След него заговорил крал Багдемагус и рекъл на сър Ланселот:

— Сър, вашето благородство ще погуби всички ни, тъй като именно благородството ви е причина за тези наши беди. Както са се развилнели из нашите земи, те малко по малко ще ни разорят, додето ние се крием тъй из дупките си.

После сър Галихуд рекъл на сър Ланселот:

— Сър, тук зад тези стени има рицари от кралска кръв, които не желаят повече да стоят безучастни. Затова позволете ни да срещнем войнството им, както подобава на рицари, в открито сражение и ние така ще ги сразим, че ще проклинат деня, когато са дошли в земите ни.

Сетне се обадили седмината братя от Северен Уелс, все благородни рицари, та в седем кралства да търси човек, не ще намери други такива седмина рицари. И всички те рекли в един глас:

— Сър Ланселот, в името божие позволете ни да излезем заедно със сър Галихуд, защото не сме свикнали да се крием в замъци и укрепени градове.

Тогаз заговорил сър Ланселот, господар и повелител на всички тях, и рекъл:

— Любезни мои рицари, трябва да знаете, че никак не желая да изляза с рицарите си да проливам християнска кръв. А знам, че земите ми са обеднели и не могат дълго да поддържат голяма войска след тежките войни, които някога крал Клаудас води в тази страна срещу баща ми крал Бан и чичо ми крал Борс. Ето защо засега ще останем зад крепостните стени, а аз ще изпратя вестител до моя господар крал Артур с молба за преговори, тъй като мирът е винаги по-добър от войната.

И тъй, изпратил сър Ланселот една девица, придружена от джудже, с молба до крал Артур да престане да опустошава земите му. И тя начаса тръгнала, яхнала кон, а джуджето подтичвало край нея. И като стигнала до шатъра на крал Артур, девицата слязла от коня, а там я посрещнал един любезен рицар, сър Лукан Виночерпеца, и я запитал:

— Любезна девице, сър Ланселот от Езерото ли ви изпраща?

— Да, сър — рекла тя, — идвам да говоря с господаря крал Артур.

— Уви — рекъл сър Лукан, — моят господар Артур с радост би се помирил със сър Ланселот, ала сър Гауейн не ще допусне това. — И рекъл той още: — Моля се Богу, девице, да успеете, защото всички ние, рицарите на краля, желаем на сър Ланселот само най-доброто.

И с тези думи сър Лукан завел девицата при краля, който седял със сър Гауейн и чакал да чуе какво ще каже тя. И когато девицата открила за какво е дошла, сълзи бликнали от очите на краля и всички лордове с радост го посъветвали да се помири със сър Ланселот, освен сър Гауейн, който рекъл:

— Господарю и вуйчо мой, какво ще сторите сега? Нима ще се върнете назад, след като сме стигнали тъй далеч по пътя си? Целият свят ще ви укори.

— Не — рекъл крал Артур, — знаете, сър Гауейн, че ще постъпя както вие ме съветвате. Ала струва ми се, не бива да отхвърляме справедливите му предложения. Ала след като съм стигнал вече дотук, оставям на вас да отговорите на девицата, защото аз от жалост не мога да изрека и дума — толкоз щедри са предложенията му.