Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как при един брод Бомен се сражавал с двама рицари и ги убил

На сутринта двамата се сбогували с рицаря, благодарили му и като поели отново на път, яздили, додето стигнали вековна гора. И имало там широка река и само един брод, а на отвъдния бряг стояли двама рицари, готови да ги спрат.

— Какво ще кажеш? — запитала девицата. — Ще премериш ли сили с онези рицари, или ще обърнеш коня си назад?

— Не — рекъл Бомен, — няма да обърна коня си назад, дори да имаше още шест.

И тозчас нагазил смело във водата и насред реката го пресрещнал единият рицар, та копията и на двамата се строшили в ръцете им, а сетне извадили мечове и заудряли с тях. Ала най-подир Бомен го ударил по шлема с такава сила, че той се зашеметил, паднал във водата и се удавил. После Бомен пришпорил коня си към брега, дето другият рицар се нахвърлил насреща му и счупил копието си, и тогава двамата извадили мечове и дълго се били. Най-накрая Бомен разцепил шлема и главата му чак до раменете и като се върнал при девицата, казал й, че може да продължи пътя си.

— Колко жалко! — рекла тя. — Един прост слуга да сполучи да погуби двама тъй юначни рицари! Сигурно смяташ, че си проявил кой знае каква храброст, ала не е така, защото на първия рицар конят се спъна и той се удави във водата, а не загина от твоята сила и мощ. А колкото за втория, ти по една случайност се доближи откъм гърба му и за зла чест го уби.

— Девице — рекъл Бомен, — приказвайте каквото си щете, ала с когото и да се бия, уповавам се Богу да си получи заслуженото, преди да се разделим. Затуй не ме е грижа какво приказвате, стига да успея да защитя господарката ви.

— Срам и позор, долен слуга! Знай, че скоро ще срещнеш рицари, дето ще те научат да не се хвалиш толкоз.

— Любезна девице, говорете ми по-учтиво, а за другото не ме е грижа, защото каквито и да са тези рицари, все ми е едно и не се боя от тях.

— Аз го казвам и за твое добро — рекла тя, — за да можеш да се върнеш, преди да си се посрамил, защото, ако ме последваш, свършено е с теб, понеже виждам, че всичките ти победи са плод на случайност, а не са дело на силата на ръцете ти.

— Тъй да бъде, девице, приказвайте каквото щете, ала дето идете вие, там ще вървя и аз.

И тъй, яздил Бомен е тази дама, додето станало време за вечерня, а тя все го хокала и нито за миг не млъквала. И стигнали те най-подир до една черна ливада, дето растяла черна глогина и от едната й страна висяло черно знаме, а от другата — черен щит и до него имало черно копие, здраво и дълго, едър черен кон, целият покрит е коприна, и черен камък лежал там наблизо.