Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 5
Как, след като бил изцелен и си възвърнал разсъдъка, сър Ланселот почувствал срам и как Елейн поискала за него един замък
И когато сър Ланселот видял крал Пелес и Елейн, твърде се засрамил и рекъл:
— О, Иисусе Христе, как попаднах тук? За Бога, господарю, кажете ми как попаднах тук?
— Сър — рекла лейди Елейн, — вие дойдохте в тези земи обезумял и изгубил разсъдъка си и тук ви смятаха за малоумен. И никой не знаеше кой сте, додето една моя приближена случайно не ме доведе при вас, както спяхте край бистър извор, и щом ви видях, познах ви. Тогава разкрих всичко на баща си и ви донесохме тук при този свещен съсъд и благодарение на него бяхте изцелен.
— О, милостиви Иисусе — рекъл сър Ланселот, — ако това е истина, колцина знаят за моята лудост?
— Кълна се в Бога — рекла Елейн, — само баща ми, аз и дамата Бризен.
— За Бога — рекъл сър Ланселот, — пазете това в тайна и нека никой на света не го узнае, тъй като твърде се срамувам за нещастието, което ме сполетя. И заради него ще бъда изгнаник от страната Логрис или, другояче казано, от Англия.
И сър Ланселот лежал повече от две седмици, без да може да стане от постелята. После един ден рекъл на лейди Елейн:
— Лейди Елейн, заради вас понесох много мъки, страдания и беди — няма защо да ги изброявам, вие знаете всичко. Ала въпреки туй съзнавам, че постъпих подло, като изтеглих меча си и исках да ви убия на сутринта, след като изпитах любовта ви. А всичко това стана, защото вие и дамата Бризен ме принудихте да споделя ложето ви пряко моята воля. И както казвате, тази нощ бе заченат синът ви Галахад.
— Това е истината — рекла лейди Елейн.
— Тогава, моля ви — рекъл сър Ланселот, — ако наистина ме любите, идете при баща си и го помолете да ми даде замък, където да живея, защото никога вече не ще мога да се върна в двора на крал Артур.
— Сър — отвърнала лейди Елейн, — аз искам да живея и да умра с вас и само с вас. И ако животът ми не ви е от полза, а смъртта ми би ви помогнала, уверявам ви, че ще умра за вас. Ще ида при баща си и сигурна съм, той не ще ми откаже нищо, което му поискам. И където и да сте вие, господарю мой сър Ланселот, там ще бъда и аз, за да ви служа както мога.
И тя тозчас отишла при баща си и му рекла:
— Сър, моят господар сър Ланселот желае да живее тук наблизо в някой ваш замък.
— Тъй да бъде — отвърнал кралят, — щом той желае да остане в тези земи, нека живее в замъка Блиант. Там ще отидеш и ти с двайсет от най-красивите дами в нашата страна и те всички до една ще бъдат от благородна кръв, и ще имаш при себе си също и десет рицари. Защото знай, дъще, че родството със сър Ланселот е чест за всички нас.