Томас Малори
Смъртта на Артур (363)

Глава 8

Как кралят и дамите горко скърбели за раздялата си с рицарите и как те се отправили на път

И при тези думи сълзи потекли от очите му. И той рекъл:

— Гауейн, Гауейн, тежка скръб ми причинихте вие, тъй като твърде се съмнявам, че моите верни другари някога ще се съберат отново тук.

— Ах — рекъл сър Ланселот, — недейте скърби, защото това е голяма чест за нас — по-голяма, отколкото всяка друга смърт, а смъртта си никой не ще избегне.

— Ах, Ланселот — рекъл кралят, — тез тъжни думи изричам поради голямата любов към вас, що цял живот изпълваше сърцето ми. Защото ни един крал в християнския свят не е бил заобиколен с такива достойни мъже като тези, що днес седяха край Кръглата маса. Затуй е тъй тежка скръбта ми.

Когато кралицата и благородните дами чули тази вест, неизказана скръб и печал ги обзела, тъй като обичали и почитали тези рицари. Ала скръбта на кралица Гуиневир била най-голяма.

— Чудя се — рекла тя, — че кралят, моят господар, им разрешава да го напуснат.

И целият двор бил опечален поради раздялата с рицарите. И много от дамите, които имали възлюбена сред рицарите, искали да тръгнат с тях. И щели да го сторят, ала дошъл един стар рицар в монашеска одежда и рекъл велегласно:

— Любезни лордове, които се заклехте да търсите Светия граал, отшелникът Насиен ме прати да ви кажа този съвет: никой от вас не бива да води със себе си благородна дама, ни девица, тъй като това не е редно при високата цел, която си поставяте. Защото знайте и съдете сами — който не се очисти от греховете си, няма да види тайнствата на Господа наш Иисуса Христа.

И поради тази причина те не взели със себе си своите дами и възлюбени. Сетне кралицата отишла при Галахад и го попитала откъде идва и в коя страна е роден. И той й казал. Тогава тя му рекла, че е син на Ланселот, ала той не отговорил ни с „да“, ни с „не“.

— Бог ми е свидетел — рекла кралицата, — няма защо да се срамувате от баща си, защото той е сред най-славните рицари и потомък на крале. Затуй редно е и вие с делата си да покажете, че сте отличен мъж, тъй като твърде приличате на него.

Тогава сър Галахад малко се смутил и рекъл:

— Господарко моя, щом сте сигурна, защо ме питате? Знайте, че когато настъпи часът, всеки ще научи кой е баща ми.

И скоро те се оттеглили да спят. И за да окаже чест на Галахад, крал Артур го завел в собствените си покои и го сложил да спи на собствената си постеля.

И щом съмнало, кралят станал, тъй като цяла нощ не спал от скръб, и отишъл при Гауейн и сър Ланселот, които били станали, за да идат на утринна литургия.

И тогава кралят рекъл:

— Ах, Гауейн, Гауейн, предадохте ме вие, защото поради вас моят двор никога вече не ще бъде това, което беше. Ала вие никога няма да ме пожалите, както аз ще ви жаля. — И при тези думи сълзи потекли по лицето му. Сетне кралят рекъл на сър Ланселот: — Ах, рицарю сър Ланселот, моля ви, посъветвайте ме какво да сторя, защото никак не желая всички мои рицари да ме напуснат, за да търсят Светия граал.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — сам видяхте вчера колко достойни рицари се заклеха и те никога не ще се откажат от клетвата си.

— Твърде добре знам това — рекъл кралят, — ала толкова скърбя, задето се разделям с тях, че нищо вече не може да ме зарадва.

Сетне кралят и кралицата отишли в катедралата.

Тогава Ланселот и Гауейн заповядали на слугите си да им донесат доспехите. И когато били напълно въоръжени, ала без щитове и мечове, отишли при другарите си, които също били готови, и всички заедно се отправили на литургия.

Като свършила службата, кралят поискал да узнае колцина са се врекли да търсят Светия граал и им рекъл да се преброят. И тъй, преброили се те и видели, че са сто и петдесет, всички до един рицари на Кръглата маса. После си сложили шлемовете, простили се с кралицата и поели на път. И голяма била скръбта на всички там и много сълзи се пролели.

Сетне кралицата се прибрала в покоите си, тъй като не желаела никой да види голямата й скръб. И когато сър Ланселот видял, че кралицата я няма, отишъл в покоите й и тогава тя му рекла:

— О, Ланселот, Ланселот, изневерихте ми вие и ме погубихте, като си отивате така, господарю мой.

— Ах, господарко, моля ви, не ми се сърдете, защото ще се върна, щом мога да сторя това с чест.

— Горко ми! — рекла тя. — По-добре да не бях ви срещала никога! Ала нека онзи, който се мъчи на кръста заради цялото човечество, да ви пази и закриля, вас и всичките ви другари.

И тозчас сър Ланселот се простил с нея и намерил другарите си, които го чакали. Тогава всички те яхнали конете и минали по улиците на Камелот, та и бедни, и богати плачели, а кралят извърнал лице и не можел дума да продума от плач.

И стигнали те не след дълго в един град и замък на име Вагон. И тогава влезли в замъка, чийто владетел бил старец на име Вагон, човек праведен и смирен, и той наредил да отворят портите и ги посрещнал най-гостоприемно. А на сутринта рицарите решили да се разделят и скоро се простили с плач и всеки поел по своя път.