Томас Малори
Смъртта на Артур (406)

Глава 15

Как сър Колгреванс се сражавал със сър Лионел, за да спаси сър Борс, и как бил убит отшелникът

И рекъл той на Лионел:

— Ах, благородни рицарю, смили се над брат си и над мен. Ако го убиеш, ще извършиш смъртен грях и голямо зло, защото той е един от най-достойните и най-праведните рицари на света.

— Бог ми е свидетел, отшелнико — рекъл Лионел, — ако не се махнеш оттук, ще убия теб, а него ще пощадя.

— Тъй да бъде — рекъл светият старец, — предпочитам да убиеш мен, защото моята смърт не ще бъде и наполовина тъй тежка загуба, както неговата.

— Щом е тъй — рекъл Лионел, — съгласен съм.

Сетне стиснал в ръка меча и нанесъл на отшелника такъв удар, че главата му се търколила назад. Ала и туй не наситило злата му воля, та хванал брат си за шлема, смъкнал го от главата му и посегнал да го посече.

Ала случило се по волята божия, че Колгреванс, който бил рицар на Кръглата маса, тъкмо тогава минавал оттам. И като видял убития отшелник, твърде се зачудил какво става. После съзрял как Лионел посяга да убие брат си сър Борс, когото той познавал и обичал от все сърце.

Тозчас слязъл бързо от коня, хванал Лионел за раменете и като го издърпал със сила настрана от Борс, рекъл му:

— Лионел, нима искаш да убиеш брат си, един от най-достойните рицари на света? Никой човек с чест не ще допусне това.

— Защо — рекъл Лионел, — ще ме възпреш ли?

Знай, че ако се опиташ да ми попречиш, първо ще убия теб, а после и него.

— Наистина ли си намислил да го убиеш? — рекъл Колгреванс.

— Ще го убия каквото и да казваш — рекъл Лионел. — Той ми стори голямо зло и напълно заслужава да умре.

Сетне се втурнал към него да му отсече главата, ала сър Колгреванс застанал помежду им и рекъл:

— Ако дръзнеш да пристъпиш само още крачка напред, двамата с теб ще се сражаваме.

Като чул тези думи, Лионел вдигнал щита пред гърдите си и го попитал кой е и как се казва, а той му отвърнал, че е Колгреванс, негов другар. Ала и туй не възпряло Лионел и той му нанесъл тежък удар по шлема. Тогава Колгреванс изтеглил меч, тъй като бил твърде храбър рицар, и започнал мъжки да се брани.

И битката им траяла тъй дълго, че най-подир Борс с мъка се надигнал и видял как славният рицар Колгреванс се сражава с брат му заради него. И тежка печал и тревога го изпълнили, защото си мислел, че ако Колгреванс убие родния му брат, навеки ще скърби, а ако брат му убие Колгреванс, самият той ще бъде навеки опозорен.

Тогава се опитал да стане и да ги раздели, ала не могъл да се изправи на крака. И стоял така, додето най-подир видял, че Колгреванс губи сили, понеже Лионел бил извънредно силен и издръжлив рицар и успял да разбие и шлема, и ризницата му, та той загубил много кръв и го чакала сигурна смърт, та чудо било, че още се държи на крака. Видял Колгреванс как сър Борс се мъчи да се привдигне и рекъл:

— Ах, Борс, защо не дойдеш да ме избавиш от смъртната опасност, на която се изложих, за да ти помогна в предсмъртния ти час?

— Не храни надежда — рекъл Лионел — и не се уповавай на силата му, защото никой от вас не ще защити другия, а и двамата ще умрете от моята ръка.

И като чул тези закани, Борс станал и си сложил шлема. И едва тогава видял убития отшелник и горко заридал за него.