Томас Малори
Смъртта на Артур (53)

Глава 6

Как сър Гауейн тръгнал да търси елена и как двама братя се сражавали за този елен

Тогаз препуснал сър Гауейн с все сила, а брат му Гахерис тръгнал с него като оръженосец, за да му помага. Както яздели, видели двама рицари на коне люто да се сражават и сър Гауейн и брат му се изпречили помежду им и ги запитали по каква причина се сражават.

Единият рицар отвърнал и рекъл:

— Сражаваме се за нещо съвсем дребно, а сме родни братя — от един баща и една майка.

— Гледай ти! — викнал сър Гауейн. — Защо постъпвате така?

— Сър — рекъл по-големият, — днес оттук мина бял елен и много хрътки го гонеха, а една бяла хрътка беше все по петите му. И досетихме се, че това е приключение в чест на голямото празненство на крал Артур, затова аз исках да тръгна подир тях и да спечеля слава, ала по-малкият ми брат рече, че той щял да тръгне подир елена, защото бил по-добър рицар от мен. По тази причина се скарахме и накрая решихме да докажем с оръжие в ръка кой от двамата е по-добър рицар.

— За дребни неща спорите — рекъл сър Гауейн. — Чудни хора сте вие да се карате, сякаш не сте родни братя. Затова, ако не ме послушате, аз ще се сражавам с вас. А условието ми е да се предадете и като идете при крал Артур, да се преклоните пред милостта му.

— Благородни рицарю — рекли двамата братя, — изтощени сме от битката и много кръв сме загубили поради безразсъдството си, затуй не ни се ще да се бием с вас.

— Тогава направете тъй, както ви повелявам — рекъл сър Гауейн.

— Съгласни сме да изпълним волята ви. Ала като идем там, от кого да кажем, че сме изпратени?

— Можете да кажете, че ви праща рицарят, който е поел по следите на белия елен. А вие как се казвате? — попитал сър Гауейн.

— Сурлуз от Дъбравата — рекъл по-старият.

— А аз се казвам Бриан от Дъбравата — рекъл по-младият.

И тъй, те се отправили към двора на краля, а сър Гауейн продължил напред. И проследил сър Гауейн елена по лая на хрътките, додето на пътя му се изпречила голяма река и еленът я преплувал. Ала тъкмо сър Гауейн се канел да го последва, ето че на другия бряг застанал един рицар и викнал:

— Благородни рицарю, недейте гони този елен по-нататък, защото ще трябва да се сражавате с мен.

— Не ще ме спре туй да довърша онова, що съм започнал — отвърнал сър Гауейн и пришпорил коня си да преплува реката. Сетне двамата взели копията си и връхлетели един срещу друг с все сила. Ала сър Гауейн повалил рицаря от коня, а после се обърнал и му рекъл да се предаде.

— Не, туй няма да сторя — отвърнал рицарят, — макар че ме надви на кон. Моля те, благородни рицарю, слез от седлото и нека си премерим силите с меч.

— Как се казваш? — запитал го сър Гауейн.

— Аладин от Островите — рекъл другият.

И тъй, вдигнали двамата щитове и се хвърлили напред, ала сър Гауейн ударил рицаря тъй силно през шлема, че мечът се врязал в мозъка му и той паднал мъртъв.

— Ах — рекъл Гахерис, — това се казва мощен удар, макар че си млад рицар.