Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как завели сър Ланселот с носилка в замъка и как после сър Ланселот избавил домакина си сър Блиант
И тъй, джуджето препуснало бързо и се върнало със сър Селивант и шестима слуги с носилка. Сетне вдигнали Ланселот заедно с пухената постеля, на която лежал, и го отнесли в Белия замък, а той се събудил едва когато стигнали там. Тогава вързали ръцете и нозете му, дали му хубави ястия и пития и му възвърнали силата и красотата. Ала разсъдъка и съзнанието му не могли да възвърнат. И там прекарал сър Ланселот повече от година и половина, обграден с най-добри грижи и изобилие.
И случило се, че един ден господарят на замъка, сър Блиант, сложил доспехите си и с копие в ръка тръгнал на кон да търси приключения. И както яздел през една гора, срещнали го двама странстващи рицари — единият бил сър Брюнис Безмилостни, а другият — брат му сър Бертелот. И тозчас двамата се хвърлили върху сър Блиант и счупили копията си о тялото му. Сетне изтеглили мечове и дълго се сражавали. Ала накрая сър Блиант бил тежко ранен и се почувствал твърде отпаднал, та обърнал коня си и побягнал към замъка.
А онези двамата се втурнали към замъка, дето сър Ланселот лежал до един прозорец и зърнал как двама рицари сипят удари с мечовете си върху сър Блиант, И като видял това сър Ланселот, макар да бил обезумял, дожаляло му за сър Блиант. Тогава сър Ланселот разчупил оковите на краката и ръцете си, ала зле си разкървавил дланите. После сър Ланселот изтичал през една странична порта и пресрещнал двамата рицари, които гонели сър Блиант. И там с голи ръце смъкнал сър Бертелот от коня и изтръгнал меча от ръката му, а сетне се втурнал върху сър Брюнис и така го ударил по главата, че той се преметнал през задницата на коня.
А когато сър Бертелот видял брат си да се строполява на земята, грабнал копие и се спуснал да прониже сър Ланселот. Ала сър Блиант го видял и отсякъл ръката на сър Бертелот. Тогава сър Брюнис и сър Бертелот яхнали конете си и избягали.
Като дошъл сър Селивант и разбрал какво е сторил сър Ланселот за брат му, и той, и брат му благодарили на Бога, че са му сторили добро. И щом видял сър Блиант, че ръцете на сър Ланселот са окървавени от счупването на веригите, твърде съжалил, че го бил оковал.
— Не го оковавай от днес насетне — рекъл сър Селивант, — защото той е кротък и благонравен.
И те много се радвали на сър Ланселот и никога не го оковавали, и той останал там още половин година и повече.
Рано една сутрин сър Ланселот съгледал огромен глиган, който тичал, подгонен от много хрътки. Ала глиганът бил толкова грамаден, че никакви хрътки не можели да го разкъсат. А ловците бързали подир тях, едни на кон, други пешком, и надували роговете си. Тогава сър Ланселот видял как един от тях слязъл от коня, вързал го за едно дърво и подпрял копието си на ствола.