Томас Малори
Смъртта на Артур (135)

Глава 15

Как девицата и Бомен стигнали до обсадения замък и там, до един явор, Бомен изсвирил с рог и тозчас Рицаря от Червените ливади излязъл да се сражава с него

Сега да оставим рицаря и джуджето и да разкажем за Бомен, който прекарал цялата нощ в отшелническата килия. И на сутринта той и девицата Линет изслушали литургията и закусили. Сетне яхнали конете си и поели през гъста гора и тъй стигнали до една равнина, а там видели множество шатри и сенници и красив замък, а наоколо се вдигали валма пушек и шумна глъч. И когато се доближили до мястото на обсадата, сър Бомен, както яздел, съгледал на високи дървета да висят обесени напети рицари в пълно въоръжение, а на шията на всеки от тях били окачени щитът и мечът му и блестели на краката им златни шпори. И висели там позорно около четирийсет рицари в скъпи доспехи. Тогава сър Бомен се стъписал и рекъл:

— Какво значи това?

— Благородни рицарю — отвърнала девицата, — не губете смелост пред тази гледка, защото трябва да бъдете храбър, иначе ще се опозорите. Всички тези рицари бяха дошли тук, за да избавят сестра ми, лейди Лионес, от обсадата, ала Червения рицар от Червените ливади ги победи и без милост и състрадание ги предаде на тази позорна смърт. И знайте, че по същия начин ще постъпи и с вас, ако не се проявите по-достойно в боя.

— Иисус Христос да ме пази от такава позорна смърт и безчестие — рекъл Бомен. — По-добре да загина с меч в ръка, нежели да свърша като тях.

— Така е наистина — рекла девицата. — И не се надявайте на пощада, защото той не знае що е рицарско милосърдие, та всеки, влязъл в двубой с него, намира смъртта си или бива най-позорно обесен. И това е печално, тъй като наглед е мъж красив и добре сложен, храбър и благороден рицар и господар на обширни владения.

— Може наистина да е смел рицар — рекъл Бомен, — ала делата му са позорни и много е чудно, че още е жив и никой от благородните рицари от двора на моя господар Артур не е сложил край на злините му.

Тогаз те се приближили до замъка и видели, че е ограден с двоен ров и яки бойни стени. И разположили се били пред стените мнозина могъщи лордове и се чували шумни песни и музика. И морето се блъскало о едната стена на замъка и имало там много кораби и от тях долитали викове на моряци, а наблизо растял явор и на него висял огромен рог от слонова кост. И Рицаря от Червените ливади го бил закачил там, та ако дойдел някой странстващ рицар, да изсвири с този рог и тогаз той се въоръжавал и излизал на двубой с него.

— Ала моля ви се, сър — рекла девицата Линет, — не надувайте рога, додето не стане пладне, защото е още ранна сутрин и тъкмо сега мощта на този рицар расте, та хората казват, че имал сила за седмина.

— Срам и позор, любезна девице, не ми говорете никога вече така, защото, дори да е най-храбрият рицар на света, не ще отстъпя пред голямата му сила и или ще се прославя с достойнство, или ще умра в бой като рицар.

И тозчас пришпорил коня си право към явора и тъй силно изсвирил с рога, че цялото поле и замъкът проехтели. Изскочили тогаз рицари от сенници и шатри, а тез, що били в замъка, занадничали над стените и през прозорците.

Тогаз Червения рицар от Червените ливади бързо се въоръжил и двама барони сложили шпорите на нозете му и всичко по него било кървавочервено — доспехите, копието и щитът. И един граф поставил шлема на главата му, а сетне донесли червено копие и довели жребец с червено покривало. И тъп, той препуснал към малка долчинка, та всички в замъка и на полето да могат да наблюдават двубоя.