Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 9
Как сър Борс и сър Лионел отишли при крал Брандегорис и как сър Борс взел сина си Хелин Бели, и за сър Ланселот
Сега да оставим сър Ланселот да се весели на Острова на радостта с лейди Елейн, със сър Персивал и сър Ектор и да разкажем за сър Борс де Ганис и сър Лионел, които вече почти две години търсели сър Ланселот, ала никаква вест не чули за него. И както си яздели те, случило се, че стигнали в замъка на Брандегорис, дето сър Борс бил твърде познат, защото петнайсет години преди туй дъщерята на краля родила от него син и името му било Хелин Бели. И като видял сега сина си, сър Борс твърде го харесал. И тъй, двамата рицари били приети с най-голяма почит при крал Брандегорис. А на сутринта сър Борс отишъл при крал Брандегорис и рекъл:
— Тук е Хелин Бели и както твърдят всички, той ми е син. И затова искам да ви кажа, че ще го взема със себе си в двора на крал Артур.
— Сър — отвърнал кралят, — не ще ви спра, вземете го със себе си, ала възрастта му е още крехка.
— Може и тъй да е — рекъл сър Борс, — ала ще го взема и ще го заведа в най-славния двор на света.
И когато сър Борс се наканил да си върви, много скърбили в замъка за заминаването на Хелин Бели и много плакали. Ала най-подир сър Борс и сър Лионел поели на път и скоро стигнали в Камелот при крал Артур.
И когато крал Артур разбрал, че Хелин Бели е син на сър Борс и внук на крал Брандегорис, въздигнал го за рицар на Кръглата маса и той скоро се отличил като храбър рицар, готов за всякакви приключения.
Сега да се върнем на разказа си за сър Ланселот. Отишли един ден сър Ектор и сър Персивал при сър Ланселот и го запитали какво възнамерява да прави и не желае ли да се върне с тях при крал Артур.
— Не — рекъл сър Ланселот, — не ще сторя това за всички богатства на света, защото тъй недостойно се отнесоха към мен в двора, че мисля никога вече да не се връщам там.
— Сър — рекъл сър Ектор, — аз съм ваш брат и от всички на света най-много обичам вас, та ако смятах, че ще е позор за вас да се върнете, трябва да знаете, че никога не бих ви съветвал да го сторите. Ала крал Артур и всичките му рицари, и най-вече кралица Гуиневир толкоз скърбяха и тъжаха за вас, че бе чудо да ги гледа и слуша човек. И помислете си за голямата слава и доброто име, което имате, и за това, че ви почитат повече от всеки друг рицар на света и никой рицар не е тъй възхваляван днес, както вие и сър Тристан. Затуй, братко, пригответе се за път и елате в двора с нас и сигурен съм, че никой друг рицар не ще е тъй добре дошъл там. И знам и мога да ви докажа, че кралицата даде двайсет хиляди лири[1], за да ви намери.
— Тъй да бъде, братко — рекъл сър Ланселот, — ще послушам съвета ви и ще тръгна с вас.
И те извели конете си, приготвили се за път и се простили с крал Пелес и лейди Елейн. И когато разбрала, че сър Ланселот си отива, лейди Елейн твърде се наскърбила.
— Господарю мой сър Ланселот — рекла му тя, — на следния празник Петдесетница вашият и моят син Галахад трябва да бъде посветен в рицарство, тъй като навършва петнайсет години.
— Постъпете според волята си — отвърнал сър Ланселот — и дано даде Бог да стане достоен рицар.
— Колкото до това — рекла лейди Елейн, — сигурна съм, че ще бъде най-славният мъж в рода си освен един.
— И това е достатъчно — рекъл сър Ланселот.