Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как поискали от тях да се подчинят на един чуден обичай, а те отказвали и затова се сражавали и убили мнозина рицари

— Тази благородна дама, що водите с вас, девица ли е?

— Да, сър — рекла тя, — девица съм.

Тогава той хванал юздата на коня й и рекъл:

— Кълна се в светия кръст, не ще ви оставя да си идете оттук, преди да се подчините на обичая на този замък.

— Пуснете я! — рекъл Персивал. — Нима не знаете, че всяка девица е свободна да прави каквото пожелае.

Ала в туй време от замъка излезли десетина-дванайсет въоръжени рицари, а с тях вървяла дама, която носела сребърно блюдо.

— Тази благородна дама трябва да се подчини на обичая на нашия замък, защото, сър — рекъл един от рицарите, — мине ли оттук девица, длъжна е да напълни това блюдо с кръв от дясната си ръка.

— Голям грях е извършил този — рекъл Галахад, — дето е създал такъв обичай. Ала кълна се в спасението на душата си, че додето съм жив, не ще получите нито капка от кръвта на тази девица.

— Бог ми е свидетел — рекъл Персивал, — и аз бих предпочел да умра преди туй.

— Също и аз — рекъл Борс.

— Кълна се — рекъл рицарят, — щом е тъй, наистина ще умрете, защото не ще можете да устоите срещу нас, та макар и да сте най-храбрите рицари на света.

И тогава се хвърлили в люта битка и тримата другари повалили десетте рицари, а сетне грабнали мечовете си и ги убили. Ала тозчас от замъка излезли шейсет въоръжени рицари.

— Любезни лордове — рекли тримата другари, — пожалете сами себе си и не се сражавайте с нас.

— Не, любезни лордове — рекли рицарите от замъка, — послушайте съвета ни и се покорете, макар да сте най-добрите рицари на света, защото туй, дето сторихте, е достатъчно. Ще ви пуснем да си вървите в мир, ала обичаят на замъка трябва да се изпълни.

— Уверявам ви — рекъл Галахад, — напразно хабите думите си.

— Нима предпочитате да умрете? — запитали те.

— Още не се е стигнало дотам — рекъл Галахад.

Тогава те се хвърлили един връз друг и Галахад изтеглил меча от чудния ремък и започнал да сече наляво и надясно, та погубвал всеки, що се изправел насреща му. И такива чудеса извършил той, та онези, които го гледали, си рекли, че не е смъртен човек, а зъл дух. А двамата му другари храбро го подкрепяли в това изпитание и никой от тях не отстъпил, додето най-подир паднала нощ и така били принудени да прекратят битката. Тогава се приближил до тях един храбър рицар и рекъл на тримата другари:

— Ако ни почетете и се подслоните при нас тази нощ, ще бъдете добре дошли. И вричаме се в живота си и в рицарската си чест, че утре ще бъдете тъй здрави и невредими, както сте сега, и никакво коварство не ще ви сполети. И щом узнаете причината за този наш обичай, смятаме, че ще склоните да му се подчините.

— В името на Бога — рекла девицата, — идете и не мислете за мен.

— Да вървим — рекъл Галахад.

И тъй, отишли те в замъка и там слезли от конете и били посрещнати най-радушно. И не след дълго тримата рицари поискали да узнаят какъв е този обичай.

— Ще ви кажем всичко — рекли рицарите, — и цялата истина.