Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как сър Ланселот отишъл с другарите си в Амзбъри и намерили кралица Гуиневир мъртва и как я пренесли в Гластънбъри
А сър Ланселот станал преди съмване и разказал видението си на отшелника.
— Трябва да се приготвите за път — рекъл отшелникът — и да изпълните повелята на това видение.
Тогаз сър Ланселот взел седмината си другари и всички заедно се отправили пешком от Гластънбъри за Амзбъри. И макар пътят да бил едва около трийсет мили, стигнали там за два дни, тъй като били твърде немощни и с мъка вървели. И когато сър Ланселот стигнал в женския манастир в Амзбъри, кралица Гуиневир била издъхнала само половин час преди това.
И дамите й разправили на сър Ланселот как, преди да умре, тя им казала, че сър Ланселот почти дванайсет месеца вече е свещеник, и рекла: „И той бърза насам да вземе тялото ми и да го погребе до моя повелител, крал Артур. — И кралицата казала на всеослушание още: — Моля се на всевишния Бог да не доживея да видя със смъртните си очи лика на сър Ланселот.“
— Такава беше молитвата й цели два дни, преди да умре — рекли всички дами.
После сър Ланселот видял лика й, ала не заплакал, а само въздъхнал. И той самият отслужил молитвата и панихидата, и утринната литургия. Сетне приготвили носилка на коне и поели на път. И сто факли горели около тялото на кралицата, а сър Ланселот и седмината му другари вървели край конете, пеели, четели молитви и кадели тамян над тялото. Така сър Ланселот и другарите му се върнали пешком от Амзбъри в Гластънбъри.
И като стигнали в параклиса на светата обител, отслужили за кралицата голяма панихида. А на сутринта отшелникът, който някога бил кентърбърийски епископ, изпял тържествена заупокойна меса. После принесли дарове: първо сър Ланселот, а след него и всичките му другари. Подир това увили тялото й от глава до пети в трийсет ката ренско платно, натрито с восък[1]. После я положили в оловен сандък и сандъка сложили в мраморен ковчег. И когато я спуснали в гроба, сър Ланселот паднал в несвяст и дълго лежал така. А отшелникът отишъл при него, свестил го и рекъл:
— Грехота е това, което правите — гневите Бога с прекомерната си скръб.
— Истина ви казвам — рекъл сър Ланселот, — вярвам, че не гневя Бога, защото той прозира в душата: аз скърбях и скърбя не за греховните наслади и скръбта ми не ще има край. Като си спомних за красотата и благородството — нейното и на нейния крал — и като ги видях сега да лежат мъртви един до друг, сърцето ми отказа да служи на преизпълненото ми с мъка тяло. И като си спомних, че по моя вина, поради моята гордост и самонадеяност загинаха те двамата, които нямаха равни на себе си сред всички християни, като си спомних тяхната доброта и моята неблагодарност, всичко туй така натежа на сърцето ми, че не можах да издържа.
Така разказва френската книга.