Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

За големия турнир, уреден от крал Артур и двамата крале Бан и Борс, и как проводили пратеници отвъд морето

Сетне крал Артур и двамата крале разделили своите рицари на две групи и тристате рицари от Галия и Бенуик се събрали на едната страна. Тогаз много храбри рицари вдигнали щитове и насочили напред копията си. Първи в двубой се впуснали Грифлет и един френски рицар, някой си Ладинас, и двамата се сблъскали тъй яростно, че всички се смаяли. И така се сражавали те, че щитовете им се разхвърчали на парчета, а конете и воините паднали наземи. И тъй дълго останали проснати по гръб френският и английският рицари, че всички ги сметнали за мъртви. Когато виночерпецът Лукан видял, че Грифлет е паднал, качил го отново на кон и двамата извършили чудни подвизи срещу мнозина млади рицари. Тогава и сър Кей излязъл от засада с петима рицари и шестимата повалили шестима други. И славни подвизи извършил на този ден сър Кей и никой не се проявил така добре като него. После дошли Ладинас и Грасиан, двама френски рицари, и се сражавали тъй храбро, че всички ги похвалили. След това излязъл смелият рицар сър Плацидас и се срещнал със сър Кей и го повалил заедно с коня му, от което сър Грифлет люто се разгневил и се хвърлил тъй яростно срещу сър Плацидас, че повалил на земята и него, и коня му. Ала щом петимата рицари разбрали, че сър Кей е паднал, побеснели от гняв и всеки от тях повалил по един рицар.

Когато крал Артур и двамата крале видели, че и от двете страни страстите се разгарят, яхнали коне и обявили, че всички рицари трябва да се разотидат по домовете си. Сетне се прибрали, свалили доспехите си и отишли на молитва, а след туй седнали да вечерят. Като се нахранили, тримата крале се оттеглили в една градина и там дали наградата на сър Кей, сър Лукан и сър Грифлет. После се събрали на съвет и с тях били и Гуенбаус, брат на сър Бан и сър Борс, учен и мъдър мъж, а също и Улфиус, Брастиас и Мерлин. И като свършил съветът, всички си легнали.

А на другия ден отишли на литургия, после на обед и след това пак се събрали на съвет и дълго спорили как е най-добре да постъпят. Накрая решили да изпратят Мерлин с някакъв знак — а именно пръстена на крал Бан — при неговите хора и при хората на крал Борс, а Грациан и Плацидас да се върнат и да пазят крепостите и земите им според нарежданията на крал Бан от Бенуик и крал Борс от Галия. И тъй, те прекосили морето и се върнали в Бенуик. И когато хората там видели пръстена на крал Бан, а също и Грациан и Плацидас, останали доволни и запитали как са кралете, и силно се възрадвали, че са добре и живеят в съгласие. И както били заръчали техните господари и владетели, воините начаса се приготвили за път и се събрали петнайсет хиляди конници и пехотинци, всички добре снабдени с припаси по съвет на Мерлин. Ала Грациан и Плацидас трябвало да останат, и да набавят храна и оръжие за крепостите, за в случай, че ги нападне крал Клаудас.

Сетне Мерлин се отправил назад, добре снабден с храна за пътуване по море и по суша. И като стигнал морския бряг, върнал обратно пехотинците и взел със себе си само десет хиляди конници, от които повечето били въоръжени, качил ги всичките на кораби и тъй преминал по море до Англия и слязъл в Доувър.

Тогава, понеже бил мъдър, Мерлин повел войнството на север по най-тайни пътища, додето стигнал до гората Бедегрейн и там ги скрил в една долина.

После Мерлин отишъл при Артур и двамата крале и им казал какво е свършил. И те много се зачудили как може жив човек тъй бързо да иде и да се върне. Накрая Мерлин им рекъл, че в гората Бедегрейн има десет хиляди добре въоръжени воини. И тогава нямало какво повече да се говори, ами цялото войнство на Артур яхнало конете, както им бил наредил той още отпреди. И така пътували денем и нощем с двайсет хиляди воини, а Мерлин заръчал никой да не се движи било на кон, било пеша отсам реката Трент, без да носи знак от крал Артур, и благодарение на това враговете на краля не смеели да изпращат там съгледвачи, както правели по-рано.