Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Как сър Тристан се сражавал със сър Брюнор и накрая му отсякъл главата

— Яхни сега коня си и знай, че тъй като вече нямам дама, ще взема твоята, ако мога.

Тогава двамата се качили на конете си и връхлетели един връз друг с гръм и трясък и сър Тристан тутакси повалил сър Брюнор от коня, ала той пъргаво скочил на крака. И когато сър Тристан отново се доближил до него, пробол коня му през двете плешки, та конят се замятал насам и натам и паднал мъртъв на земята. Спуснал се в миг сър Брюнор да убие сър Тристан, ала той бил пъргав и жилав и бързо скокнал на крака. Ала още преди сър Тристан да успее да вдигне щит и меч, другият му нанесъл три-четири тежки удара. Сетне те отново се хвърлили един връз друг като два глигана и ту нападали, ту отстъпвали с голяма рицарска мощ и умение. И трябва да знаете, че този сър Брюнор бил изпитан рицар и дотогава успял да срази толкова храбри рицари, че било жалко, дето е още жив. Така се били двамата, нападайки се ту отсам, ту оттам почти два часа, и си нанесли безчет тежки рани.

Най-подир сър Брюнор се спуснал върху сър Тристан и го сграбчил с ръце, тъй като имал голяма вяра в силата си. А по онова време сър Тристан се славел като най-силния и най-снажния рицар на света и дори го смятали за по-могъщ от сър Ланселот, ала сър Ланселот бил по-издръжлив. И тозчас сър Тристан отблъснал сър Брюнор и го съборил на земята, а сетне смъкнал шлема му и с един удар му отрязал главата.

Тогава всички васали и слуги от замъка отишли при него, поклонили му се, врекли се в покорство и подчинение и го помолили да остане при тях, за да изкорени този позорен обичай. И сър Тристан се съгласил. Ала в същото туй време един рицар от замъка отишъл при сър Галахалт Високородния принц, който бил син на сър Брюнор и благороден рицар, и му разказал каква беда сполетяла баща му и майка му.