Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как сър Борс се подслонил при една дама и как приел да се сражава като неин застъпник за земите й

И като свалил доспехите си, завели го във високата кула, дето живеела дама, млада, стройна и красива. И тя го приела твърде радушно, сложила го да седне до нея, а сетне наредила да приготвят трапеза с месо и най-богати блюда. Видял това сър Борс и си спомнил за дадения обет, та заръчал на един оръженосец да му донесе вода и онзи му донесъл. Тогава той надробил хляб в нея и това вечерял.

— Ах — рекла дамата, — струва ми се, че не ви се нравят ястията ми.

— Напротив, господарко — рекъл сър Борс, — Бог да ви благослови, ала днес не бива да ям друго.

И тя не казала нищо повече, тъй като не желаела да го гневи. А като вечеряли, дълго разговаряли за това-онова. Тогава дошъл един оръженосец и рекъл:

— Господарко, до утре трябва да намерите рицар, готов да се сражава за този замък, а също и за земите наоколо, инак сестра ви утре ще ви го отнеме, затуй опитайте се да откриете воин, който да защити правото ви в двубой с Придам Черни.

Тогава тя заридала и рекла:

— Ах, Боже милостиви, защо ми даде власт над тези земи, които сега трябва да загубя без причина и право?

И като чул думите й, сър Борс рекъл:

— Аз ще ви помогна.

— Сър — рекла тя, — чуйте какво ще ви разкажа. Имаше тук някога крал на име Аниус, който владееше всички тези земи. И случи се за зла чест, че залюби той една дама, много по-възрастна от мен, и на нея даде всички свои земи и рицари. И тогава тя заживя със зли обичаи и успя да погуби мнозина от родствениците му. Като видя това, той я прогони от тези земи и подари на мен всичките си владения. Ала когато този достоен крал умря, онази дама започна да воюва с мен и много от хората ми унищожи, а други обърна против мен, та няма кой да ме защити. Остави ми само тази висока кула, ала сега заплашва, че и нея ще ми вземе, ако не намеря рицар, който да се сражава с нейния застъпник.

— Кажете ми — рекъл сър Борс, — кой е този Придам Черни?

— Сър — рекла тя, — той е най-свирепият боец в тези земи.

— Сега можете да известите на тази дама, че сте намерили рицар, който да се сражава с Придам Черни в името на Бога и във ваше име.

Тогава дамата твърде се възрадвала и пратила вест, че е готова да защити правата си. И най-любезно настанила тя сър Борс тази нощ, ала той отказал да легне в постелята, а се изпънал на пода, както бил се врекъл да прави, додето не заслужи Светия граал.