Томас Малори
Смъртта на Артур (207)

Глава 11

Как сър Тристан се срещнал със сър Ламорак Уелски, как двамата се сражавали и накрая се споразумели никога в&че да не се бият

— Любезни рицарю — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски.

— Сър — рекъл другият рицар, — моето име пък е сър Ламорак Уелски.

— Е, сър Ламорак — рекъл сър Тристан, — в добър час се срещнахме. Спомнете си злото, което ми сторихте, като изпратихте онзи рог в двора на крал Марк с цел да погубите или да опозорите моята господарка, кралица Хубавата Изолда. Затова знайте, че преди да се разделим, един от нас трябва да умре.

— Сър — рекъл и сър Ламорак, — вие пък си спомнете, че когато бяхме на остров Серваж, ми се заклехте във вечно приятелство.

Ала сър Тристан не пожелал да слуша повече и отново се хвърлил срещу сър Ламорак. И дълго се били, додето и двамата останали съвсем без сили. Тогава сър Тристан рекъл на сър Ламорак:

— Никога в живота си не съм срещал друг рицар, тъй силен и издръжлив като вас, затуй ще бъде жалко, ако един от нас пострада днес.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — заради славното ви име готов съм да ви призная честта на победител в тази битка и затова се предавам.

И с тези думи хванал върха на меча си, за да го даде на сър Тристан.

— Няма да го приема — рекъл той, — тъй като отлично знам защо ми предлагате това — по-скоро от благородство, отколкото от страх и ужас пред мен. — И с тези думи му подал своя меч и рекъл: — Сър Ламорак, победен съм и се предавам вам, защото сте най-достойният и най-благородният воин, когото съм срещал в бой.

— Не — отвърнал сър Ламорак, — ето какво ще ви предложа най-великодушно — моля ви, нека се закълнем, че от днес нататък никога няма вече да влизаме в битка един срещу друг.

И тогава сър Тристан и сър Ламорак се заклели, че никога не ще се сражават един с друг нито в сполука, нито в беда.