Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как сър Тристан се срещнал със сър Ламорак Уелски, как двамата се сражавали и накрая се споразумели никога в&че да не се бият

— Любезни рицарю — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски.

— Сър — рекъл другият рицар, — моето име пък е сър Ламорак Уелски.

— Е, сър Ламорак — рекъл сър Тристан, — в добър час се срещнахме. Спомнете си злото, което ми сторихте, като изпратихте онзи рог в двора на крал Марк с цел да погубите или да опозорите моята господарка, кралица Хубавата Изолда. Затова знайте, че преди да се разделим, един от нас трябва да умре.

— Сър — рекъл и сър Ламорак, — вие пък си спомнете, че когато бяхме на остров Серваж, ми се заклехте във вечно приятелство.

Ала сър Тристан не пожелал да слуша повече и отново се хвърлил срещу сър Ламорак. И дълго се били, додето и двамата останали съвсем без сили. Тогава сър Тристан рекъл на сър Ламорак:

— Никога в живота си не съм срещал друг рицар, тъй силен и издръжлив като вас, затуй ще бъде жалко, ако един от нас пострада днес.

— Сър — рекъл сър Ламорак, — заради славното ви име готов съм да ви призная честта на победител в тази битка и затова се предавам.

И с тези думи хванал върха на меча си, за да го даде на сър Тристан.

— Няма да го приема — рекъл той, — тъй като отлично знам защо ми предлагате това — по-скоро от благородство, отколкото от страх и ужас пред мен. — И с тези думи му подал своя меч и рекъл: — Сър Ламорак, победен съм и се предавам вам, защото сте най-достойният и най-благородният воин, когото съм срещал в бой.

— Не — отвърнал сър Ламорак, — ето какво ще ви предложа най-великодушно — моля ви, нека се закълнем, че от днес нататък никога няма вече да влизаме в битка един срещу друг.

И тогава сър Тристан и сър Ламорак се заклели, че никога не ще се сражават един с друг нито в сполука, нито в беда.