Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 11
Как сър Тристан се срещнал със сър Ламорак Уелски, как двамата се сражавали и накрая се споразумели никога в&че да не се бият
— Любезни рицарю — рекъл той, — името ми е сър Тристан Лионски.
— Сър — рекъл другият рицар, — моето име пък е сър Ламорак Уелски.
— Е, сър Ламорак — рекъл сър Тристан, — в добър час се срещнахме. Спомнете си злото, което ми сторихте, като изпратихте онзи рог в двора на крал Марк с цел да погубите или да опозорите моята господарка, кралица Хубавата Изолда. Затова знайте, че преди да се разделим, един от нас трябва да умре.
— Сър — рекъл и сър Ламорак, — вие пък си спомнете, че когато бяхме на остров Серваж, ми се заклехте във вечно приятелство.
Ала сър Тристан не пожелал да слуша повече и отново се хвърлил срещу сър Ламорак. И дълго се били, додето и двамата останали съвсем без сили. Тогава сър Тристан рекъл на сър Ламорак:
— Никога в живота си не съм срещал друг рицар, тъй силен и издръжлив като вас, затуй ще бъде жалко, ако един от нас пострада днес.
— Сър — рекъл сър Ламорак, — заради славното ви име готов съм да ви призная честта на победител в тази битка и затова се предавам.
И с тези думи хванал върха на меча си, за да го даде на сър Тристан.
— Няма да го приема — рекъл той, — тъй като отлично знам защо ми предлагате това — по-скоро от благородство, отколкото от страх и ужас пред мен. — И с тези думи му подал своя меч и рекъл: — Сър Ламорак, победен съм и се предавам вам, защото сте най-достойният и най-благородният воин, когото съм срещал в бой.
— Не — отвърнал сър Ламорак, — ето какво ще ви предложа най-великодушно — моля ви, нека се закълнем, че от днес нататък никога няма вече да влизаме в битка един срещу друг.
И тогава сър Тристан и сър Ламорак се заклели, че никога не ще се сражават един с друг нито в сполука, нито в беда.