Томас Малори
Смъртта на Артур (491)

Глава 22

За скръбта на крал Артур поради тази война и за друг двубой, в който сър Гауейн бил победен

— Уви — рекъл кралят, — защо започна тази злощастна война? Ето, сър Ланселот винаги ме щади, мен и всички от рода ни, и това добре се видя днес в двубоя с племенника ми сър Гауейн.

И крал Артур се поболял от мъка за сър Гауейн, който бил твърде тежко ранен, и за тази война със сър Ланселот. И тъй, войнството на крал Артур дълго обсаждало града, ала рядко влизало в битка, а защитниците стояли зад крепостните стени и се отбранявали, когато било нужно.

Така лежал сър Гауейн в шатъра си три седмици и най-изкусни лечители се грижели за раните му. И щом можел вече да става и да язди, сър Гауейн надянал доспехите си, яхнал едър кон, взел копие в ръка и препуснал към главната порта на Бенуик, а там викнал с висок глас:

— Къде си, сър Ланселот? Излез, подли изменнико и страхливецо, защото аз, сър Гауейн, съм тук да докажа онова, що отдавна твърдя.

А сър Ланселот чул тези думи и тогава рекъл така:

— Сър Гауейн, твърде ме наскърбяват грубите ви слова и тежките хули, що изрекохте, понеже, знайте, сър Гауейн, добре ми е известна силата ви и всичко, каквото сте способен да извършите. Ала вие, сър Гауейн, и сам знаете, че голямо зло не можете да ми сторите.

— Слез, предателю — рекъл онзи, — и докажи противното с оръжие в ръка, тъй като миналия път ме сполетя зла беда, та ме срази в битката. Затуй днес идвам да се разплатим и смятам да те поваля тъй ниско, както ти повали мен.

— Да ме пази Бог — рекъл сър Ланселот — да изпадна във ваша власт, както вие изпаднахте в моята, защото тогава дните ми са свършени. Ала, сър Гауейн, не мислете, че ще се забавя дълго — щом тъй злостно ме обвинявате, няма да ви е леко да се справите с мен в боя.

И с тези думи сър Ланселот сложил доспехите си, яхнал кон, взел тежко копие в ръка и излязъл пред портата. И двете войнства също се събрали — и обсадителите, и обсадените, — наредени в стройни редици, ала и на едните, и на другите било заповядано да не се намесват и отдалеч да следят и наблюдават двубоя между двамата благородни рицари.

Тогава двамата затъкнали копия и се сблъскали с гръм и трясък и сър Гауейн строшил копието си на сто парчета о тялото на сър Ланселот, а сър Ланселот го ударил с такава сила, че конят на сър Гауейн подгънал крака и рухнал заедно с ездача. Тогава сър Гауейн пъргаво скокнал прав, вдигнал щит, изтеглил меч и викнал на сър Ланселот:

— Слез от коня, подли предателю, защото, ако този син на кобила изневери на мен, трябва да знаеш, че един син на крал и кралица няма да изневери на теб.

А сър Ланселот тозчас слязъл от коня, вдигнал щит и изтеглил меч. Изправили се тогаз те един срещу друг и започнали да си разменят такива тежки удари, че всички воини и от двете дружини се чудели и маела.

А когато сър Ланселот усетил, че силата на сър Гауейн чудотворно расте, започнал да пести ударите и дъха си и умело да крие собствената си сила, та само се бранел и пазел с щита ту от едната, ту от другата страна, за да избегне смелите удари на сър Гауейн. А сър Гауейн с цялата си сила и мощ връхлитал да погуби сър Ланселот, защото, както се казва във френската книга, колкото повече нараствала мощта на сър Гауейн, толкова по-издръжлив и по-ожесточен ставал той. Тъй сър Гауейн причинил много страдания на сър Ланселот в тези три часа, та на него никак не му било леко да се отбранява.

А когато изминали трите часа и сър Ланселот усетил, че на сър Гауейн отново е останала само вродената му мощ, той рекъл на сър Гауейн:

— Ето, вече два пъти в бой с мен вие доказвате, че сте твърде опасен рицар и мъж с чудна сила, та много чудни дела сте извършили през живота си, и с тази ваша растяща сила сте измамили мнозина благородни и смели рицари. Ала сега, струва ми се, настъпи вече краят на храбрите ви дела, затуй знайте, че дойде време аз да извърша своите подвизи.

И тогава сър Ланселот се хвърлил връз сър Гауейн и удвоил ударите си. А сър Гауейн храбро се отбранявал, ала въпреки туй сър Ланселот му нанесъл такъв тежък удар по шлема върху старата рана, че сър Гауейн се строполил в несвяст на една страна. И като се съвзел, както лежал, размахал меч срещу сър Ланселот и рекъл:

— Подли предателю, знай, че не съм още мъртъв! Приближи се и нека се бием до смърт.

— Повече от туй, което сторих, не ще сторя — рекъл сър Ланселот. — Защото, знайте, ако ви видя на крака, ще се бия с вас, додето можете да стоите изправен. Ала да замахна срещу ранен рицар, що няма сили да се изправи на крака, опазил ме Бог от такъв позор!

И той се обърнал и тръгнал към града, а сър Гауейн все тъй продължавал да го нарича подъл предател и да вика:

— Да знаеш, сър Ланселот, че когато раните ми заздравеят, пак ще се сражавам с теб и няма да намеря покой, додето един от нас не бъде убит.

Така продължила тази обсада и сър Гауейн лежал болен почти цял месец. Ала когато се оправил и бил готов след три дни отново да се сражава със сър Ланселот, дошла от Англия вест до Артур, която принудила него и цялото му войнство да се оттегли.

Следва Книга XXI.