Сандра Браун
Труден избор (14)

Четиринадесета глава

Той влезе в килията. Кари скочи от нара и се хвърли в ръцете му. Прегръдката му я погълна. Той я притисна силно до себе си, повтаряйки името й като молитва, сгушен в шията й.

— Добре ли си?

— Прегърни ме, просто ме прегърни! — прошепна неистово тя.

— Колкото искаш.

Не се откъсваха един от друг. Не говореха. Не се движеха. Кари се притискаше в него, сякаш се опитваше да стане част от тялото му. То беше силно и топло, нейната сигурност в този кошмар. Минутите изминаваха в мълчание.

В прегръдките му тъмнината започна да се стопява и чувството й, че е затворена в капан, понамаля. Вече можеше да диша, без да има усещането, че ще се задуши.

Накрая той я пусна.

— Какво правиш тук?

— Официално разпитвам затворник. Неофициално помагам и утешавам. И давам любов. — Той я целуна нежно. — Яла ли си?

— Сержант Хопкинс ми донесе вечерята преди часове. Не я исках.

— Ще отида да ти донеса нещо.

Хънтър понечи да излезе, но тя се вкопчи в ръката му и отново го дръпна към себе си.

— Моля те, не си отивай! Недей! Прегърни ме!

Той отиде до нара и я положи на него. След това седна на ръба му и се вгледа в засенченото й лице. Нарочно беше накарал сержант Хопкинс да не пали лампите. Поначало имаше достъп до килиите, за да разпитва затворниците. Но не по тази причина бе дошъл точно в тази килия точно по това време на нощта. Превишаваше правата си и рискувайки да изглежда плах, предпочиташе да ги превишава на тъмно.

— Толкова ли лошо беше? — попита нежно той.

Кари взе ръката му и я притисна до бузата си.

— Да. Никога не съм предполагала, че ще е толкова лошо. Може би отначало ми се струваше романтично да прекарам една нощ в затвора. Може би съм искала внимание, слава. Но реалното положение е унизително. Ужасно се страхувам. Знам, че е смешно, но се уплаших. Боях се, че по някакъв каприз на съдбата или ужасен инцидент може никога да не изляза оттук.

Изглеждаше на ръба на истерията. Хънтър никога не я бе виждал толкова потресена.

— Шшт, шшт. — Той погали успокоително главата й. — Никога не бих позволил това да се случи.

— Но можеше и да не си в състояние да ми помогнеш — заспори глупаво тя. — Толкова ми беше студено!

Преди да помисли за последиците, той легна до нея и придърпа одеялото върху двамата. Кари се сгуши до него, издавайки звуци като ранено животинче. Уви ръце около врата му като изплашено дете и зарови лице във врата му.

— Обичам те, обичам те! Толкова ме е страх. Прегърни ме.

Нещастието й го прободе като нож и той го почувства също толкова остро.

— О, господи, аз също те обичам!

След това я прегърна силно. Но Кари искаше да е още по-близо до него. Устните й намериха неговите. Той я целуна страстно. Езикът му се промъкна дълбоко във влажната й копринена уста.

След дълги минути се отдръпна от нея.

— Всемогъщи боже, това е лудост! — Той покри шията й с бързи целувки. — Бих могъл да те удуша, задето ни постави в такова затруднение.

Тя опря буза на гърдите му.

— Заслужавам да бъда удушена. Трябваше да защитя правото си на репортер да запазвам източниците си, но научих и че не съм мъченица. Осъзнах, че дълбоко в себе си съм страхливка. Как издържат осъдените тук ден след ден, година след година?

— Твърде малко от тях са толкова чувствителни като теб, любов моя.

— Ще направя репортаж за осъдените. Ще изследвам тяхната…

Хънтър изстена:

— Нека първо те измъкнем оттук, след това мисли за другарите си по съдба и как можеш да привлечеш вниманието на обществеността към тяхната участ. — Той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. — Защо не позволи на адвоката на УБТВ да те освободи под гаранция?

— Какъв щеше да бъде смисълът на всичко това, ако го бях направила? Истинският въпрос тук е Първата поправка. Знам, че ме мислиш за беля, инат и…

— Уважавам това, което направи. — Очите й се разшириха от изненада и той се засмя: — Сега говори мъжът в мен, а не окръжният прокурор. Окръжният прокурор все още ти е сърдит. Но аз те обичам, Кари Стюърт, заедно с всичко, което цениш. — Отново притисна главата й до гърдите си. — Защо иначе бих рискувал кариерата си да идвам тук и да те прегръщам така? Могат да ме направят на нищо за това.

— За сексуално насилие над затворничка?

— Нещо такова.

Тя го целуна по брадичката.

— Обещавам да не викам.

Отново се целунаха и бе толкова приятно, че измина доста време, преди сериозността на ситуацията отново да вземе надмощие.

— Могат да те направят на нищо и поради друга причина — рече тихо Кари, като си спомни хаоса, който бе предизвикало арестуването й в коридора на полицията.

— Колегите ти вече се погрижиха. Заглавията във вестниците ме изкарват едва ли не човекоядец. А ти бутна Жана д’Арк от пиедестала. Зад гърба ти стои предана армия. Обявиха ме за свой общ враг и се нахвърлиха върху ми от всички страни.

— Съжалявам, Хънтър. Наистина съжалявам! Не исках да изглежда като лична атака срещу теб.

— Е, това е нещо неочаквано.

Кари се засмя:

— Какво ще направиш, за да спечелиш отново благосклонността на обществото?

— Ще открия какво е станало с онези бебета и ще ги върна на семействата им. Имам предчувствието, че не са мъртви.

— Надявам се — каза тихо тя.

Замълчаха. Кари слушаше влюбено ударите на сърцето му до ухото си. Само преди минути тясната килия й бе изглеждала заплашителна. Сега, когато лежеше до нея и я прегръщаше, студеният мрак се бе разпръснал. Чувстваше се в безопасност, стоплена и спокойна.

— Взеха ми часовника. Колко е часът?

— Късно е.

— Ти си планирал предварително тази среща, нали? Затова съм в това отделение, където няма други затворници.

— Да, планирах я. Не можех да ти позволя да прекараш нощта в затвора сама.

— Как обясни посещението си на сержант Хопкинс?

Ако усмивката, която й отправи, бе нещо подобно на тази, с която се бе усмихнал на инспекторката, Кари вече имаше отговора.

— Тя е романтична натура. Просто апелирах към чувствата й.

— Това не включва ли подкуп?

— Емоционален може би.

— И тогава не плати за онзи портокал в магазина. — Кари го огледа внимателно. — Мисля, че с малко насърчаване би станал ужасно корумпиран.

— Вече съм такъв. Лежа в килията заедно с една затворничка и желая с цялото си сърце да я опозная интимно.

Кари се засмя и се притисна по-плътно до него.

— Това ли желаеш?

— Престани, Кари, или ще си докараме повече неприятности, отколкото имаме в момента. Стопли ли се вече?

— Да — въздъхна тя. — Остани така. Не мърдай. Може да се кажат някои неща за тесните легла.

— Усещам гърдите ти.

— Така ли?

— Да. Казвал ли съм ти някога какви хубави гърди имаш?

— Да.

— Следващия път, когато се любим, ще им отделя специално внимание.

— Очаквам го с нетърпение.

Ръката му около кръста й се стегна и я притисна още повече до тялото му. Устните му се раздвижиха в косата й:

— Липсваше ми. Липсваше ми това да правя любов с теб, да протягам ръка нощем и да те намирам до себе си, сутрин да се събуждам с теб в леглото. Помниш ли онзи следобед в Брекънридж?

— Всичките си ги спомням. Кой по-точно?

— Когато валеше.

— Хмм, да.

— Наистина ли? — Устните му се плъзнаха надолу по носа й и целунаха полуотворената й уста. — Кой момент ти хареса най-много?

— Всичките. Харесва ми, когато се изследваме един друг с ръце и устни. Обичам да докосвам кожата ти и косъмчетата по гърдите и корема ти. Устата ми се налива, когато си помисля за вкуса ти. И обичам да те чувствам в мен. Изпълваш ме докрай.

Той задиша учестено до ухото й.

— Там си стегната и топла — прошепна, като правеше забранените думи да звучат толкова сладко. — Винаги готова за мен, идеална.

След това устата му намери нейната в тъмното и започна да я люби с езика си. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, той пъхна главата й под брадичката и каза грубо:

— Хайде, заспивай!

— Ще останеш ли при мен?

— Ще остана.

— Обичам те!

— Обичам те!

Сърцата им биеха в един ритъм. Кари заспа.

Когато се събуди призори, него го нямаше. Но нарът беше още топъл на мястото, където бе лежал с нея в тъмната нощ.

 

 

Адвокатът на УБТВ изглеждаше абсолютно конте — с непринудени маниери, издокаран по последна мода чак до свежия карамфил на ревера си. Когато по-късно същата сутрин се появи пред килията й, се усмихна очарователно.

— Добро утро, госпожице Стюърт.

На Кари й се стори, че ако имаше шапка, щеше да я свали при бързия си поклон.

— Свободна сте.

Вече се чувстваше значително по-удобно в килията, отколкото предишната вечер, преди да се появи Хънтър. И все пак нямаше търпение да се измъкне, докато сержант Хопкинс отключваше вратата.

— Благодаря — каза задъхано тя. Адвокатът я хвана за ръката и я поведе по коридора. Когато стигнаха до бюрото на сержант Хопкинс, Кари се спря.

— Все още ли искате да ви дам автограф?

Полицайката грейна.

— Не исках да ви притеснявам. Благодаря ви, че си спомнихте.

Кари написа посвещение на Гъс на най-горния лист на един бележник. След това го подаде на жената и попита:

— Не са ли прекалено дълги смените ви?

— Работих двойна смяна. Господин Макий ме помоли, за да мога да се грижа за вас.

Кари кимна, усмихна се тайнствено и напусна отделението с адвоката. Долу върнаха личните й вещи. Тя свери съдържанието на кафявия плик с описа, направен предишния ден, подписа се и се приготви да си тръгне. Точно тогава един гръмовен глас я спря:

— Почакайте минутка!

Кари се обърна и погледна страховито намръщената физиономия на лейтенант Харис.

— Искам да ви видя — посочи я той с дебелия си пръст с изгризан до месо нокът.

Гърлото й отново се сви от страх. Нима трябваше отново да се върне в затвора? Къде беше Хънтър?

— Госпожица Стюърт е освободена под гаранция — каза рязко адвокатът.

— Това е между нас двамата — рече войнствено Харис и отпрати адвоката с махване на ръката си. Изпъкналите му очи не се откъсваха от Кари. — Идвате ли или не?

Предизвикваше я. А както Пинки и Хънтър добре знаеха, тя никога не отстъпваше пред предизвикателствата.

— Разбира се. — После, за най-голямо учудване на адвоката, последва Харис. Адвокатът нямаше друг избор, освен да заприпка след нея.

Изкачиха се по някакви стълби, свиха надясно в един коридор, след това свърнаха наляво и влязоха в една малка стая. Харис отвори вратата, въведе я вътре и каза:

— Май че тия са ваши приятели.

Никога не беше виждала жената със стоманено сива коса и топли кафяви очи, но можеше да разпознае рошавата руса грива и покритите с белези от акне бузи на своя познат навсякъде.

— Здрасти — рече Грейди Бъртън. — Сигурно съм в черния ти списък, а?

Въпреки умората си, Кари се засмя:

— Нека просто да кажем, че ужасно се радвам да те видя.

— Това е… ъ-ъ… госпожа Плъмър — каза Грейди. — След като научихме, че си отишла в затвора заради нас, снощи се срещнахме и… ъ-ъ… решихме да дойдем сами.

— Много мило от ваша страна — рече Кари и им се усмихна. — Постъпвате правилно. Никога нямаше да ви издам, но мисля, че полицията има нужда да чуе каквото има да й казвате.

— Ние също — рече госпожа Плъмър.

— След като са дошли, вие сте напълно свободна — каза Харис. — Свалям обвиненията срещу вас.

Явно очакваше раболепни, сълзливи благодарности, но Кари просто кимна. Харис се намръщи. Можеше да сплаши всекиго, но на тази госпожичка окото не й мигваше. Той отново размаха пръст под носа й:

— Отсега нататък стойте по-далеч от мен.

Тя погледна пърхота върху косата му.

— Ще направя всичко възможно.

Сарказмът й беше напразен. И беше сбъркала. Той не ядеше чесън на обяд. Ядеше го на закуска.

Без да се бави повече, адвокатът я изведе навън. Яркото слънце прогони студа на затвора. Тя затвори очи и вдиша дълбоко свежия въздух. Когато ги отвори, по стъпалата към нея тичаше тълпа репортери, а срещу нея бяха насочени камери и микрофони.

— Внимавайте какво ще кажете — предупреди я адвокатът. — Всяка ваша дума ще бъде цитирана.

Вече приемаше спокойно прекараната в затвора нощ, но дали щеше да обясни чувствата добре? Къде беше Хънтър? Защо не беше дошъл с адвоката й да я освободи? Защо не беше с лейтенант Харис? Не й остана време да се окопити от объркването си, защото един репортер й зададе първия въпрос:

— Как беше в затвора, госпожице Стюърт?

— Не бих ви го препоръчала — усмихна се несигурно тя.

— Лошо ли се отнасяха с вас?

— Ни най-малко. Настаниха ме възможно най-удобно.

— Бяхте ли разпитвана от лейтенант Харис?

Внимавай!, предупреди се тя. Може някой да беше видял Хънтър да влиза в отделението вечерта. Ако не го споменеше, можеха да възникнат подозрения.

— Снощи говорих с господин Макий — отвърна уклончиво Кари.

— За какво?

— Помоли ме да назова източниците си. Не пожелах.

— Разбрахме, че двама от служителите на болницата са дошли тук тази сутрин, за да разкажат всичко на полицията.

— Да. И се радвам по много причини. Никак не ми се искаше да прекарам още една нощ в затвора. — Всички се засмяха. — Но искрено се надявам това, което кажат, да помогне на полицията да открие изчезналите деца.

— Ако можеше времето да се върне назад, пак ли щяхте да запазите източниците си в тайна?

— Абсолютно — отвърна убедително Кари. — Това е един от най-спорните въпроси на нашето време. Вярвам в свободата на пресата. Вярвам в правото на личността на дискретност и смятам това за свещено. Също така смятам, че правосъдието трябва да си върши работата. Изобщо не оправдавам отвличането на деца от родилното. Ако знаех лично някое доказателство, щях да го кажа без колебание на окръжния прокурор. Но в същото време съм готова да отида в затвора, за да опазя в тайна имената на източниците си, които до тази сутрин пожелаха да останат анонимни.

— Мислите ли, че господин Макий използва този случай, за да ви върне за вашите атаки срещу него?

— Атакувала ли съм някога господин Макий? — попита невинно тя.

Публиката й отново се разсмя.

— По едно време репортажите ви бяха доста пристрастни — напомни някакъв репортер. — Само дето не обвинявахте окръжния прокурор, че използва сегашния си пост с всякакви средства, за да напредне в политиката.

Кари се чувстваше ужасно изморена. Знаеше, че изглежда окаяно. Беше облечена като за затвора, а не като за пресконференция. Гримът, поставен преди двадесет и четири часа, й се струваше като спечена и лющеща се боя. Дрехите й бяха омачкани.

Но точно този въпрос изостри ума й. По едно време през нощта беше стигнала до важно заключение, но то бе останало накъсано и недовършено. Сега се събра в остър фокус.

— По едно време отношението ми към господин Макий беше пристрастно.

— Заради твърденията му срещу покойния ви съпруг?

— Да.

Адвокатът застана между нея и камерите.

— Тези въпроси нямат отношение към сегашното положение. Госпожица Стюърт няма повече какво да ви каже.

— Имам — възрази Кари. През тълпата премина шепот. Дори и шумът на уличното движение като че ли не нарушаваше настъпилата тишина.

Няколко месеца преди това щеше да използва тази възможност да съсипе Хънтър Макий с радост. Сега щеше да й помогне, за да го защити.

Вместо да им каже как той разрушава репутацията на починали хора, как тормози вдовиците им, как използва спорни процеси като трамплин за собствената си кариера, тя щеше да застане на негова страна. А можеше да го смачка, ако кажеше, че се е промъкнал в килията й по-среднощ.

О, каква сладка тайна бе това!

Как бе могла да си мисли, че е пресметлив кариерист? Мъжът, когото обичаше, бе почтен и нямаше нужда да играе политически игри, за да спечели доверието на обществеността. За да спази принципа, в който вярваше, бе изпратил любимата си жена в затвора. Но също така бе рискувал името си, прекарвайки с нея нощта в килията й.

Нетърпеливите репортери, които я гледаха, щяха да попият всяка нейна дума. Щяха да я записват, цитират и снимат. Преди година тя щеше да използва това оръжие, за да съсипе Хънтър Макий. А сега всичко, за което можеше да мисли, бе колко го обича.

— Истина е — започна тихо Кари, — че по едно време изпитвах лична неприязън срещу окръжния прокурор Макий. Но бе само това — лична неприязън. И по най-непрофесионалния начин използвах достъпа си до медиите, за да го клеветя. — В гърдите й се надигнаха чувства и тя искрено се надяваше да не заплаче. — За разлика от мен, той раздели личните си чувства от професионалните си задължения в този случай. Той е почтен човек. Отказа да направи компромис с честността си, независимо колко му струваше в лично отношение. Уважаваше това, че задържах информацията за себе си. Постъпи по единствения възможен начин.

Изглеждаха разочаровани. Казаното от нея идваше право от сърцето й. Беше подредила, обмислила и признала мислите си наум, преди да ги изрече гласно. Но те не бяха интригуващите изявления, които правеха сензационните новини.

— Бихте ли ни извинили — намеси се отново адвокатът. — Госпожица Стюърт понесе ужасно изпитание. — След това я хвана за лакътя с изненадващо силна ръка и я поведе към колата си.

 

 

По отношение на новините денят беше рекорден. В късните емисии имаше безброй репортажи за доктора и сестрата, които бяха организирали черен пазар на бебета в една от водещите болници на града. Трите изчезнали и продадени деца бяха намерени. Потъналите им в сълзи родители даваха обширни интервюта. Беше показан докторът, който криеше лицето си, докато го водеха от полицейската кола към затвора.

Кари се почувства ядосана, задето не бе успяла да участва в най-важния момент, но Пинки й беше отказал да я пусне на работа този ден. Когато адвокатът я откара в УБТВ, Пинки не й позволи дори да прегледа пощата на бюрото си.

— Върви си у дома. Почини си. След работа ще дойдем с Бони. А сега се махай оттук, зает съм. Тръгна ли някой да поговори с Хъс… Хус… абе както там се казваха? Отиде ли вече някой там? Хайде, размърдайте си задниците!

Когато пристигнаха в апартамента на Кари, Пинки изпи с наслада двете питиета, които Бони му позволи, докато превръщаше плика с продукти във вкусна домашна вечеря. Отидоха си веднага щом съдовете бяха измити.

Пустата вечер зина пред Кари. Беше поспала доста същия следобед, затова сега не й се спеше. Умът й просто не се задържаше в книгата; по телевизията нямаше нищо, нямаше и с кого да си говори. Не й оставаше да прави друго, освен да запълни часовете с тревоги.

Защо не й се беше обадил Хънтър? Кари знаеше, че е бил зает през целия ден, но можеше да намери пет минути да се обади, за да се осведоми за здравето й, за душевното й състояние, за каквото и да било! Защо беше изчезнал така?

Все още се измъчваше от тези въпроси, когато звънецът на входната врата иззвъня. Кари изтича до вратата. Когато го видя през шпионката, въздъхна облекчено и отвори.

— Мога ли да вляза?

Кари му направи път.

— Мога ли да получа нещо за пиене?

Без да дочака съгласието й, той отиде право към барчето и си наля чисто уиски. Изпи парливата течност на един дъх.

Изглеждаше ужасно изморен. Когато влезе, държеше сакото и жилетката си, окачени на показалеца и метнати върху рамото му. Пътьом ги захвърли върху канапето. Ризата му беше измачкана. Вратовръзката — разхлабена. По лицето му бе набола брада. Страните му изглеждаха изпити и под очите му личеше умора. За пръв път очилата не му придаваха изискан вид, а сякаш тежаха върху носа му. Ако с нещо напоследък бе ресал косата си, това бяха само нетърпеливите му пръсти.

Но в нейните влюбени очи той никога не бе изглеждал по-добре.

Хънтър я погледна. Едва забележима усмивка повдигна ъгълчето на устата му. Блузата й беше оплескана с боя. На коляното на джинсите й имаше дупка. Косата й беше разпусната в облак руси къдрици. Изглеждаше дяволски размъкната, спокойна и секси.

— Някакви лоши последици от миналата нощ?

— Вратът ми е схванат.

Той отвърна на усмивката й, когато си спомни как беше държал главата й до гърдите си.

— Нищо друго?

— Не. — Очите й зашариха неспокойно из стаята. По някаква неизвестна причина се чувстваше невероятно нервна. — Гледа ли ранните новини?

— Да.

— О! — отвърна Кари с тъпичък глас. — Видя ли репортажа за мен?

— Да.

— Чу ли какво казах за теб?

— Да.

Най-сетне студеното му безразличие разпали гнева й. Тя отпусна леко едното си коляно в надменна поза, сложи ръце на хълбоците си и попита:

— Е, по дяволите, какво мислиш за това? Кажи нещо!

Той се приближи бавно до нея и я гледа сякаш цяла вечност. След това ръката му се стрелна, хвана я зад врата и повдигна лицето й към устата му.

Целуна я с изгаряща страст. Устните й се поддадоха на майсторството му и не им остана друг избор, освен да се подчинят на дръзкия му език.

Кари вдигна колебливо ръка към рамото му. Точно тогава езикът му погали чувствителното място точно зад горните й зъби. Тя зарови пръсти в разрошената му коса.

Хънтър я прегърна силно и я държа така няколко секунди.

— Страхотна жена си, знаеш ли? — Ръцете му зашариха дръзко по тялото й и коленете й омекнаха.

— Обичам те!

— Знам. Ти направо го съобщи на целия свят. Господи, когато видях това… — Той завладя властно устата й.

— Можех да те убия, Хънтър Макий. Къде беше целия ден? Защо не ми се обади? Съсипах се от тревога.

Хънтър обясни между целувките, които полагаше върху устните и шията й:

— Настана истински ад, когато тази сутрин Бъртън и госпожа Плъмър дойдоха в кабинета ми. Препратих ги към…

— О, да, точно там! — въздъхна тя и изви тялото си така, че да е по-удобно за търсещите му ръце. След това го гризна леко по ухото.

— … към Харис. Знаех, че ще те освободи до няколко минути. Наистина нямах време да те намеря и да го отпразнуваме заедно.

— Прощавам ти — прошепна тя в косъмчетата по гърдите му, когато разкопча ризата му.

Вратовръзката му вече лежеше на пода в краката им, жертва на нетърпеливите й ръце. Той посегна към очилата си.

— Не, остави ги.

— Защо?

— За да не пропуснеш нещо — подразни го тя. — И после какво стана?

— Отидох лично в болницата и разпитах онази сестра, дето била замесена. Тя… О, господи, Кари, откога не сме се любили? Не мога…

— Разкажи ми за сестрата.

— Сестрата ли? О, да, сестрата. Тя си изпусна нервите и се разприказва. Изпратих я в полицията да даде показания и се заех с доктора. — Блузата й вече лежеше на пода. Ръцете му покриха гърдите й. — Много тежък ден.

С наслада езикът му се пъхна отново в устата й. Тя притисна тялото си до неговото и се чуха въздишки на копнеж.

— Продължавай… О, Хънтър! — Зърната й се втвърдиха под умелите му пръсти. — Кажи ми всичко.

— След това обиколих родителите на изчезналите бебета и ги уведомих, че агенциите в момента прибират децата им от градовете, които сестрата назова. Утре всички ще бъдат заедно.

— Ти си герой. — Тя измъкна ризата от панталоните му.

— Край на историята. — Устата му се насочи жадно към гърдите й. — Желая те! Никакви приказки повече!

— Още едно нещо. Бони и Пинки ще се женят. — Пръстите й се заровиха в косъмчетата около пъпа му.

— Браво на тях! — Той разкопча джинсите й и я подраска по корема точно над ластика на бикините.

— Той ти е страшно ядосан, задето ме вкара в затвора. — Чевръстите й пръсти се заеха с токата на колана, след това с ципа му.

— И аз не умирам от любов по него.

— Защо? — измърка тя срещу шията му. Опитните му пръсти знаеха къде точно да докоснат, къде да погалят и какво да направят, за да я накарат да се разтопи.

— Не може да те държи настрана от неприятностите. О, господи! — изстена той. И нейните пръсти бяха немирни. Хънтър продължи с пресипнал глас: — Отсега нататък искам от него да ти възлага само кротички истории.

— О? — Въпросът излезе като тиха въздишка. Той плъзна ръце в бикините й и ги свали заедно с джинсите. Кари се освободи от тях. — Защо?

— Защото ще се женим. След това няма да те изпращам нито в затвора, нито където и да било. — Хвана я отзад, повдигна я и я намести на скута си. Тя го пое в себе си и уви крака около бедрата му. — Дори и за една нощ.

Когато направи първия тласък, Кари застена, но не преди да произнесе:

— Тиранин!