Сандра Браун
Труден избор (13)

Тринадесета глава

Без да каже нито дума, Хънтър мина покрай нея и влезе вътре. Тя затвори вратата и се обърна към него. Очите му бяха потъмнели от гняв. Веждите над тях бяха смръщени. Тялото му бе напрегнато от ярост. Юмруците му се свиваха и отпускаха конвулсивно. Изглеждаше така, сякаш бе имал ужасен ден.

— Имаш ли някаква представа какво направи този път?

— Здравей, Хънтър. И аз се радвам да те видя.

Усмихна му се провокативно. След работа си беше сложила тениска — няколко номера по-голяма. Тя се спускаше над най-старите й и окъсани джинси. Ръкавите бяха навити над лактите й. Краката й бяха боси.

Спокойното й държане бе ефективна тактика срещу неговата ярост. Ако не друго, това привлече вниманието му. Той успя да види жената — въпреки гнева си. Изглеждаше прелестна. Обзе го желание, диво и всепоглъщащо като огън в гората.

Хънтър протегна ръка към нея, сграбчи тениската й и я дръпна към себе си. Другата му ръка се уви около непокорната й коса и вдигна лицето й към неговото.

— Толкова силно те желая, че направо ще умра.

Устните му бяха ненаситни. Завладяха жадно нейните. Кари не се престори, че се съпротивлява. Не я беше грижа, че очевидно й е ужасно ядосан. Каквато и причина да го беше довела тук, тя се радваше. Главата й се отпусна назад и устата й се подчини. Тя зарови пръсти в косата му.

Убеден във властта си, той продължи по-бавно и нежно. Пусна памучната материя, която стискаше в ръка, и вдигна с другата тениската, докато допря голите й гърди. Прошепна името й, когато дланта му покри едното полукълбо. Пръстът му започна да дразни зърното и го превърна в твърдо връхче.

— Толкова хубаво… — изстена несвързано той.

— О, Хънтър, да! — Тя притисна лицето му между дланите си и устните им се сляха.

Той сложи длан върху задните й части, повдигна я към себе си и я притисна до тялото си. Тя се надигна на пръсти, за да намести по-удобно възбудената му мъжественост до корема си. Езикът му се гмуркаше непрестанно в горещата й сладка уста. Целувката беше толкова безсрамна, че Кари изстена.

Тогава Хънтър я пусна, отстъпи назад и й обърна гръб.

Кари го погледна безмълвно. Чувстваше се отблъсната и унижена от желанието, което току-що му бе показала. Спусна надолу тениската и вдигна трепереща ръка към устните си. Бяха подути и изранени. За нейна още по-голяма изненада, очите й се напълниха със сълзи.

Сигурно бе чул риданието й, защото веднага се обърна към нея. Напрежението по лицето му се стопи.

— О, скъпа, недей! Не мога да продължа да те целувам така. — Хънтър докосна с безмерна нежност горната й устна с опакото на показалеца си. След това отпусна ръка. — Защото искам да правя любов с теб. — Гласът му се сниши до дрезгав шепот: — А и това не мога да направя. — След това свали очилата и потърка очите си. Когато отново ги отвори, изглеждаха уморени. — Кари, знаеш ли какво направи с този твой репортаж за болницата?

Тя отвори уста да отговори, но я затвори, без да издаде нито звук. Не беше очаквала да го ядоса с това и бе неподготвена да отвърне на въпроса му.

— Сигурна съм, че отворих кутия с червеи.

Той се засмя кратко, погледна към тавана, след това отново към нея.

— Много повече. Ти провали месеци конспиративна работа.

Кари го погледна слисано. Когато прочете мъка по лицето му, се отпусна на ръба на канапето, вкопчи ръце една в друга и затрепери.

— Имал си детективи под прикритие в болницата?

Той кимна.

— А сега с репортажа, който се излъчи тази вечер, съсипа всичко, което бяха постигнали. Никой повече няма да говори. Ще стъпват на пръсти от страх да не си получат заслуженото. Сега тези мои служители са ми напълно безполезни. А се бяха отправили в правилна посока. Всичко отиде по дяволите!

— Съжалявам — каза искрено тя. — Нямаше начин да знам.

— Тогава трябваше да го обсъдиш първо с мен! — кресна Хънтър.

Кари скочи наежена от канапето.

— Никога не обсъждам материалите си с друг, освен с Пинки.

— Той едва ли е имал власт да одобри този.

— В студиото той е властта, а не ти, господин окръжен прокурор. — После, когато видя, че лицето му потъмня от ярост, отстъпи: — Извинявай. Прекалих. — След това седна на облегалката на канапето и вдигна поглед към него. — Такава история не може да бъде потулена, Хънтър. Беше истински динамит.

— Добра за рейтинга, предполагам.

— Да!

По дяволите, нямаше повече да се опитва да говорят разумно! Ако той играеше твърдо, така щеше да играе и тя.

— И твоят рейтинг е по-важен от месеци полицейска работа?

— Не, разбира се. Но откъде можех да знам, че си внедрил агенти там, че саботирам цяла разузнавателна мрежа?

— Да не мислиш, че само съм се засмял на изчезването на трите бебета, че съм казал на родителите им, че съжалявам много, но не мога да намеря децата им и затова им пожелавам повече късмет следващия път? Нима мислиш, че когато не съм в съдебната зала, само си чопля носа?

Кари вдигна предизвикателно брадичка от снизходителния му тон.

— Не е нужно да оправдаваш работата си пред мен, както и аз моята.

Той изруга тихо:

— По дяволите, Кари, това не е състезание между нас двамата! Нещо по-важно е. Осъзнаваш ли за какво говорим? Говорим за три изчезнали бебета, за шестима отчаяни родители и армия от объркани следователи.

Цялата й напереност се изпари. Той беше прав. Историята нямаше нищо общо с тях двамата и тя се държеше детински.

— Съжалявам, Хънтър, наистина съжалявам! Разбира се, че осъзнавам сериозността на положението. Само като си помисля, че някой, който и да е, би могъл да открадне дете от родилното отделение… — Тя потрепери. — Съчувствам на онези родители. Именно затова исках да излъчим репортажа в новините. А не си ли помисли, че вместо да попречи на разследването, моята история може да му помогне?

Гневът на Хънтър също се бе поуталожил. Изглеждаше уморен, когато поклати глава:

— Не и този път. Подозираме сериозно един човек. От месеци не го изпускаме от очи. Притежава много, неоправдано много пари. Но това не е достатъчно, за да го арестуваме. Имаме нужда от доказателства, факти, дати. Сега той ще се потули в миша дупка, ще покрие следите си и може никога да не го хванем. — Направи крачка към нея и впи поглед в нейния. — Можеш ли да ми помогнеш, Кари?

— Не повече, отколкото вече си чул. Всичко, което знам, е казано в репортажа.

— Твоят източник каза ли името на доктора? На сестрата?

Тя поклати уверено глава:

— Не. Кълна се!

— Кой е твоят източник?

Кари дълго го гледа. Очите й бяха тъжни и сякаш се извиняваха.

— Моля те, не ме питай за това, Хънтър! Знаеш, че не мога да ти кажа.

— Това не е игра, Кари. Трябва да ми кажеш. Твоят информатор може да е виновникът. Може да страда от угризения на съвестта и да иска да признае, но да се страхува.

— Не, не е той. И използвам „той“ като безлично местоимение, а не за да уточня род.

— Значи взе думите на един човек за чиста монета и…

— Двама. Имах два източника. С единия се срещнах лично. Другият потвърди по телефона това, което първият ми каза. И двамата са изплашени.

— Ще ги пазим, докато съберем достатъчно доказателства, за да арестуваме заподозрените. Имената им няма да бъдат издадени. Обещавам.

— Аз съм обещала, Хънтър, преди теб. Не мога да разкрия източника си.

— Дори и когато това означава да отидеш в затвора? — попита тихо той.

Кари усети как кръвта се дръпва от лицето й.

— Затвор ли?

Хънтър закрачи из стаята.

— Когато дойдох тук тази вечер, бях направо бесен. Виждах провала на месеци усилна работа. Но съм котенце в сравнение с главния детектив по случая. Той е ченге с твърди методи, Кари. Помолих му се. Исках пръв да поговоря с теб. Обещах му утре сутринта да те заведа и да му дам имената на твоите източници.

— Не трябваше да обещаваш. Не мога да му ги дам.

— А на мен?

— И на теб не мога.

Той я притегли към себе си и притисна лицето й до шията си.

— Кари, за бога, недей да се инатиш! Отстъпи този път. Дай ми телефонен номер, адрес, нещо, за което да се хванем, каквото и да било.

Кари стоеше в прегръдките му, здраво стиснала очи. Устните й докосваха кожата на шията му.

— Ами ако не го направя?

Погали главата й с върховете на пръстите си.

— Ще те вкарат в затвора за възпрепятстване на правосъдието.

Тя вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Ще им позволиш да ме изпратят в затвора?

Очите му зашариха по лицето й, сякаш поглъщайки красотата и страха й. Сърцето му се сви от болка, но той отговори:

— Няма да имам друг избор.

Кари затвори очи, за да спре сълзите, но те се затъркаляха по бузите й.

— Да, предполагам, че нямаш — рече тихо тя.

Хънтър я притегли още по-близо до себе си и се наведе над нея, сякаш за да я предпази. Изглеждаше толкова малка в ръцете му. Както беше боса, върхът на главата й стигаше едва до гърдите му. Хънтър отчаяно искаше да я предпази, но тя не му даваше никаква възможност. Той заговори в косата й:

— Казах им, че няма нужда да изпращат кола за теб утре сутринта, че ще дойдеш сама.

— Благодаря ти.

— В девет. За по-удобно нека се срещнем в кабинета ми.

— Девет — повтори тя. Ръката й се плъзна около кръста му. Мускулите под опънатия памучен плат на ризата му й бяха познати. Дланите й се плъзнаха по гърба му. Беше толкова силен. Искаше й се да може да й прелее от силата и смелостта си.

— Промени решението си. Моля те! — прошепна отчаяно Хънтър. — Как, по дяволите, мислиш, че мога да те затворя в килия?

— А как мислиш, че мога да престъпя професионалната си етика?

Той промърмори някаква ругатня и се отдръпна. След това наведе глава и устните им се сляха. Целуна я дълбоко и дълго, но страстта му бе предизвикана от тревога, не от желание. Когато се отдръпнаха един от друг, дълго се гледаха в очите.

След това си отиде, както бе дошъл, без да каже дума.

 

 

В осем и четиридесет и пет беше в кабинета на Хънтър, тъй като не искаше да закъснее и да изпратят полицията да я търси. Изобщо не можеше да мисли за това да я арестуват и откарат в затвора.

Секретарката на Хънтър я поздрави и я поведе тържествено към вътрешния кабинет. В момента, в който влезе, Хънтър стана и заобиколи бюрото си, за да я хване над лакътя. Кари се запита дали изглежда толкова зле, колкото се чувстваше.

Другият мъж в кабинета изглеждаше далеч по-малко решен да й помогне да се отпусне и далеч по-малко учтив. Той се изправи бавно с победоносна усмивка на дебелите си устни. Едновременно я плашеше и отблъскваше.

Беше нисък и як. Долната част на лицето му бе покрита с едва набола синкава брада. Косата му бе черна и по нея имаше пърхот. Изглеждаше така, сякаш ядеше сандвичи с кюфтета и чесън за обяд и правеше мръсни забележки за жените.

Беше чувала за лейтенант Харис. За него се говореше, че е ценен офицер за прилагането на закона, хитър детектив с упоритостта на булдог и ум, остър и аналитичен, както показваха и пронизващите му черни очи.

— Лейтенант Харис, Кари Стюърт — представи ги един на друг Хънтър.

— Госпожице Стюърт — каза провлечено той.

— Лейтенант Харис — промърмори Кари.

Хънтър я заведе до един стол и тя седна точно преди коленете й да я предадат. Надяваше се да не издава колко е нервна, но разтревоженият поглед на Хънтър й показваше, че сигурно е така. И той не изглеждаше да е спал повече от нея.

Харис се облегна назад и кръстоса глезен върху коляното си.

— Забъркали сте се в голяма каша, госпожице Стюърт.

— Така ми каза и господин Макий. — Поздрави се мислено, задето беше отговорила с толкова хладен глас.

— Но можете да излезете от нея — продължи Харис. — С кого говорихте в болницата?

— Не мога да ви кажа.

Той свали крака си на пода и се наведе напред.

— Значи умишлено ще скриете информация, необходима на полицейско разследване?

— Нямам доказателства.

— Позволете на нас да преценим това. Кажете ни каквото знаете.

— Вече го казах в репортажа си. Прегледайте го отново, ако имате нужда от припомняне. Мога дори да ви дам копие от ръкописа.

— Значи няма да ни окажете съдействие?

— Опитвам се. Току-що ви предложих…

— Чух какво ни предложихте — тросна се той. — Искам името на източника ви.

— Съжалявам. Това не мога да ви кажа.

— Тогава ще отидете в затвора, жено.

— Предполагам, че ще отида — отвърна предизвикателно Кари. Мразеше да я наричат „жено“.

Изгледа го ядосано. Той й отвърна със същия поглед. Тя беше първата, която сведе очи.

— Били ли сте някога в затвора, госпожице Стюърт? Разбира се, че не сте, такова мило момиче като вас. Е, да видим дали ще мога да ви нарисувам картината. Първо…

— Достатъчно, Харис — каза твърдо Хънтър. — Аз ще се заема по-нататък.

— Но…

— Казах, че ще се заема по-нататък! — кресна той.

Детективът демонстрира яда си, като излезе от стаята, без да бърза. Когато вратата зад него се затвори, Хънтър зае стола, току-що освободен от детектива, точно срещу Кари.

— Няма да ни кажеш, нали?

— Не.

— Кари, помисли си за родителите на онези бебета.

— Мислила съм — отвърна измъчено тя.

— Наистина ли? Ама наистина ли си мислила? Можеш ли да си представиш да отидеш в болницата, да родиш дете и да ти го отнемат, да изчезне безследно, да не знаеш какво е станало с него?

— Престани, моля те.

— Ти загуби дете…

— Престани!

— … но никога не си го виждала. Представи си да държиш бебето си на ръце веднъж или два пъти, да го кърмиш…

— Хънтър, не!

— Представи си след това да си отидеш вкъщи, в детската стая, която си украсявала, подготвяла, преподреждала с часове, очаквайки с нетърпение бебето, което ще спи в креватчето. И след това да се прибереш без него.

Кари стана и закрачи безцелно из стаята, сякаш се мъчеше да се освободи от някаква невидима клетка.

— Жесток си. Знам как страдат онези родители, но не мога да направя компромис със себе си.

— Какво ли е станало с онези бебета, Кари? Може би са били продадени на черния пазар на бездетни родители, които ще ги обичат? Или може би ще бъдат използвани в ужасяващи медицински експерименти? Или ще бъдат отгледани за детска порнография? Или са продадени на перверзни старци, които…

— О, престани, моля те! — извика тя и запуши ушите си. — Защо правиш всичко това?

— Защото, по дяволите, не искам да хвърля жената, която обичам, в затвора! Ще използвам всичко възможно, за да го предотвратя. — Той я сграбчи за раменете и я замоли: — Не ме карай да го правя, Кари.

— Трябва, скъпи. — Тя докосна бръчките от двете страни на устата му, сякаш за да изтрие умората и напрежението оттам. — Сърцето ми се къса, когато си помисля за онези семейства, Хънтър. Познаваш ме твърде добре, за да се съмняваш.

После освободи раменете си, но не откъсна поглед от него.

— Но ако разкрия източника си, с кариерата ми ще е свършено. Ще изгубя репутацията си пред другите репортери. Надеждността ми няма да струва пукнат грош. Никой повече няма да ми се довери. Дала съм дума и не мога да я наруша.

Главата му се отпусна отсечено надолу, сякаш някаква жила на врата му беше отрязана. Няколко секунди гледа към пода. След това въздъхна дълбоко, отиде до вратата и я отвори.

— Харис — извика дрезгаво той. Детективът, който се беше изтегнал на един стол, стана и се отправи бавно към тях. — Готова е — каза кратко Хънтър, сякаш ако не кажеше думите бързо, никога нямаше да ги изрече.

Кари излезе от стаята. Харис щракна с пръсти и двама полицаи застанаха бързо от двете й страни. Тя погледна Харис с открито презрение, преди да я поведат по коридора навън, където ги чакаше полицейска кола.

Харис премлясна.

— Е, това е. Няколко часа на студено и ще влезе в пътя. Бас държа. — Той се прозина. — И все пак е сочно парче, нали?

Хънтър влезе в кабинета си и затръшна вратата, за да потисне огромното си желание да забие юмрук в биреното коремче на Харис.

 

 

Докато минат бюрократичните процедури по затварянето й, вестта за арестуването й се разнесе из журналистическите среди. Коридорите на затвора бяха претъпкани с репортери и оператори, докато я водеха към сектора с килиите.

Задаваха й въпроси. В лицето й святкаха светкавици. Прожекторите на камерите я заслепяваха. Това й напомни за дните, когато Томас беше обвинен в незаконно присвояване на общински средства. Но този път не бяха враждебни.

— Кари! — извика познат глас.

Тя обърна рязко глава и зърна Майк Гонзалес. Камерата стоеше на рамото му, но той не гледаше през нея. Лицето му пламтеше от вълнение.

— Майк, какво става? — опита се тя да надвика врявата. Полицайката я буташе да върви. Кари обърна глава, за да не изпуска оператора от очи.

— Ти си героиня! Всеки журналист в града застава зад теб сто процента. Пинки вдигна голяма врява. След всичко това името на Макий няма да струва пет пари.

— Но…

— Моля ви, вървете, госпожице Стюърт — каза полицайката и я забута през тълпата.

Объркана от събитията сутринта и това, което й бе казал Майк, тя едва минути по-късно осъзна, че я водят в тесния коридор на крилото с килиите.

— Обадих се на съпруга си, когато разбрах, че ще бъдете тук — каза й инспекторката. — Не мога да повярвам, че ви виждам лично.

Кожата на Кари беше настръхнала и тя потърка с длани ръцете си нагоре-надолу.

— Бих искала обстоятелствата да са по-различни. — И се усмихна едва-едва на жената.

Инспекторката поклати отвратено глава:

— Наистина е възмутително! Не мога да повярвам, че затварят вас, докато престъпниците се разхождат на свобода.

— Не смятам вас за виновна.

Какво правеше? Утешаваше надзирателите си? Усети, че в гърлото й се надига смях. Дали не изпадам в истерия? — запита се и потисна смеха.

— Тук няма никой друг — забеляза Кари. Минаваха покрай килиите. Всичките бяха празни.

— Не и в тази редица. От прокуратурата наредиха да ви сложим тук.

— Разбирам. — Всъщност нищо не разбираше.

Инспекторката отвори вратата на последната килия.

— Имате и прозорец — каза приятелски тя с тона на пиколо, който казва „стаята ви е с красив изглед“. — Ако имате нужда от нещо — продължи, — просто ме повикайте.

— Благодаря ви — отвърна Кари, преди да осъзнае колко нелепо звучи това. Да не би да се опитваше да спечели титлата Мис Приятен характер в ареста?

Инспекторката затвори тежката врата. Кари подскочи при издрънчаването на стомана в стомана. Резето, което се плъзна на мястото си, издаде най-изнервящия звук, който някога беше чувала. Сякаш прониза цялото й същество. Как хората тук се опазваха да не полудеят?

— Ще ми дадете ли автограф, преди да си заминете? — попита инспекторката през решетките.

— Да, разбира се — отговори Кари. Зъбите й тракаха.

— И да е посветен на Гъс. Това страхотно ще го поласкае.

— Добре.

— Ще бъда на бюрото си. Нали няма да забравите да ме повикате, ако имате нужда от нещо?

Стъпките й заглъхнаха надолу по коридора и Кари остана сама с един стол, нар, леген и тоалетна. Килията беше чиста. Изглеждаше нова. Бе гола и студена.

Треперейки, тя легна на нара и придърпа одеялото върху себе си. Какво ли щеше да помисли баща й за това? А Томас? Последният щеше да бъде ужасен.

Кари се обърна на една страна, сви се на кълбо и заплака.

 

 

— Знаеш колко обичам това момиче.

Пинки въртеше мрачно чашата си с уиски върху мушамата на масата. Бони пържеше шницели на печката.

— Тя е жена, Пинки, не момиче. Поддържа нещо, в което вярва. Това си беше нейно решение. Не можеш да направиш нищо, дори и тя да ти позволеше, а тя няма да го направи.

— Знам, знам — отвърна раздразнено той и глътна алкохола на един дъх. — Защо трябва да бъде такъв магарешки инат?

— Защото е твърдо убедена в правотата си.

— По дяволите, аз също съм твърдо убеден! Първото нещо, което направих тази сутрин, бе да уведомя адвоката на телевизията. Управата я поддържа напълно. Адвокатът можеше да я измъкне в рамките на няколко часа, но не! — Той тупна чашата на масата, за да подчертае думите си. — Твърдоглавото хлапе използва телефонния си разговор, за да ми каже да не предприемам нищо до утре сутринта.

— Изтъкна ли някаква причина?

— Рече, че щом правела това, щяла да го направи така, че да струвало нещо. Не искала да си купи излизането. Мисля, че иска източниците й да видят, че е готова да страда, за да ги предпази.

— Това е възхитително!

— Възхитително, как пък не! — кресна той. — Трябва да прекара нощта в затвора! И какво мисли Макий за това? А? Как можа да й стори това?

— Такава му е работата. — Бони изключи примирено котлона. Пинки дълго нямаше да е в настроение да яде. — Предполагам, че Макий се чувства далеч по-зле, отколкото ти.

Приближи се и застана до стола му. Сложи длани от двете страни на лицето му, притегли главата му до гърдите си и я накара да се сгуши там.

— Никой не се чувства по-зле от мен — измърмори той. — Дори и уискито не ми помага.

Пинки избута чашата настрани, заби лице в майчинската топлина на Бони и уви ръце около талията й. Тя поглади с длан главата му.

— Не се тревожи за Кари. Тя ще се оправи. Макий няма да позволи нищо да й се случи. Той я обича.

— Мислиш ли?

— Знам го.

Пинки раздвижи глава между гърдите й.

— Радвам се, че си с мен тази вечер, Бони. Имам нужда от теб.

Над него Бони затвори очи и стисна устни, за да не заплаче от радост. Сърцето й щеше да се пръсне от любов и щастие.

— Ако се ожениш за мен, ще бъда с теб всяка вечер. И всеки ден. Ще бъда твоя постоянно. — Тя намести върха на гърдата си пред устата му и я потърка в устните му. — Аз съм добра за теб, Пинки.

Той усети как под дрехата зърното й се втвърдява от влажната милувка на устата му.

— И аз съм добър за теб.

Бони наведе главата му назад и го накара да я погледне в очите.

— Ти си много добър за мен.

Пинки я притегли в скута си.

— Е, щом сме толкова дяволски добри един за друг, защо не направиш от мен почтен мъж?

И спря смеха й с целувка.

 

 

Нещо издрънча в дългия полутъмен коридор и Кари скочи рязко в леглото. Мускулите й бяха схванати от дългото напрежение. Все още й беше студено и бе лежала в едно и също положение часове, опитвайки се да прогони страха си от това място.

Но звукът на стъпки по бетонния под направо я ужаси. Бяха ритмични и се приближаваха към нейната килия.

Посетителят хвърли дълга сянка на пода. Тя я погледна с нарастваща паника. Спря точно пред килията й. Кари едва чу дрънченето на ключовете през биенето на сърцето си. Той обърна глава към бюрото на инспекторката и на лицето му падна светлина.

— Хънтър! — извика Кари, останала без дъх.