Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Anger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 100 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)

Издание:

Сандра Браун. Труден избор

ИК „Хермес“, Пловдив, 1997

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954–459–417–5

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция sonnni

Девета глава

Кари остана абсолютно неподвижна, дори не мигна. Той свали очилата си и ги постави върху масичката за карти, след това отново обхвана лицето й с ръце. Дланите му бяха топли. Върховете на пръстите му се плъзнаха по скулите й, докато възглавничките на палците му галеха устните й.

Очите му бяха отворени. Нейните най-сетне се отказаха от борбата и се затвориха. Тогава усети дъха му върху устните си. Беше влажен и топъл и ухаеше на кафе. Устните му постояха над нейните цяла вечност, преди наистина да ги докоснат.

Без да ги разтваря, той ги потърка върху устата й в хипнотичен ритъм. След това започна да я хапе лекичко, хвана долната й устна между зъбите си и я погали с език.

В главата на Кари сякаш нещо експлодира. Преди това си беше мислила, че такава реакция от една целувка може да има само по филмите. Всичко това бе ново за нея. Или до ден-днешен бе целувана от мъже без никакво въображение, или пък те се бяха придържали към морален кодекс, който не се отнасяше за Хънтър.

Дали не беше подтиквала мъжете повече да я покровителстват, отколкото да я откриват със страст? Дали не ги беше оставяла с впечатлението, че Кари Стюърт е студена? Или тази част от нейната природа се бе родила току-що? За пръв път в живота й я целуваха като жена, и то мъж, който знаеше как. Хънтър превръщаше целувката в откровено сексуален ритуал.

Той докосваше устни до нейните, отдръпваше се, притискаше ги и отново се отдръпваше. С всеки път, когато устните им се срещнеха, неговите бяха все по-разтворени и по-разтворени, докато накрая Кари усети влажната топлина на устата му. Тя откликна веднага. Разтвори устни и я прие.

Всичко у него се движеше в съвършен ритъм. Главата му се наклони на една страна. Устата му засмука нейната и двете се сляха. Ръката му се плъзна надолу по бузите, ръцете и гърба й и я притегли във възможно най-топлата и силна прегръдка, която можеше да си представи.

Тя се притисна инстинктивно по-близо до него и босите пръсти на краката й докоснаха ботушите му. Тялото й, вече непокорно, копнееше да опознае неговото. Ръцете й се вдигнаха и се увиха около врата му. Чу го как изръмжа одобрително.

Господи, как бе имала нужда от това!

Обичаше да я прегръщат така, обичаше да се чувства беззащитна и женствена до такава мъжественост. Той бе донесъл със себе си хладния планински въздух, който се усещаше в дрехите, косата и кожата му. Какъв прекрасен контраст с нейната сънлива топлина! Миризмата му бе определено мъжка. Напомняше й на лимонови кори, дим от горящи дърва и есенни листа.

Беше възбуден. Кари се наслади на това доказателство за желанието му, като го притисна до корема си. Във всяка точка, където телата им се докосваха, усещаше с потресаваща яснота разликите помежду им. Брадата, която жулеше брадичката й, беше вълнуваща.

Устата й беше любена от един порочен език. С всеки силен тласък тялото й реагираше. В него избухваше желание и се разливаше като течен огън във вените й.

След това темпото се промени. Езикът му започна да я гали спокойно и овладяно. Искаше й се да усети умелото му докосване навсякъде — по гърдите, по корема, по бедрата си. Искаше да се любят.

Но когато пръстите му развързаха колана на халата й и предницата му се отвори, Кари осъзна колко далеч отиваха и колко скоро бе изгубила контрол над себе си. Тя се напрегна, заби пръсти във врата му, отскубна устата си и сведе глава към гърдите му.

— Искам просто да те прегърна, Кари — каза той и неравният му дъх се смеси с косите й. — Искам да те почувствам, но няма да стигнем по-далеч. Кълна се!

Постепенно пръстите й се отпуснаха. Хънтър постави показалец под брадичката й и повдигна лицето й. Очите й бяха затворени. Устните й бяха червени, подути и влажни. Във вдлъбнатината на нежната й шия вибрираше пулс, ускорен, колкото и неговият.

Хънтър усети прилив на сексуално желание — толкова силен, че му причиняваше болка. Но беше смесен с нежност, каквато никога досега не бе изпитвал.

Докосна леко устните й, за да пробва. Тя не се отдръпна, а вплете пръсти в косата му. Хънтър я целуна по-уверено и плъзна пръсти под халата й. Когато целувката му стана по-дълбока и езикът му се гмурна в чудната й уста, той я притегли към себе си.

Ръцете му се разпериха широко върху гърба й. Усещаше меката тениска под пръстите си и топлината на тялото й през нея. Знаеше, че кожата й е като копринена, но не смееше да вдигне тениската и да пъхне ръце под нея. А, господи, колко го искаше!

Гърдите й се притиснаха до неговите и тя изстена от удоволствие. Хънтър усещаше втвърдените й зърна през дрехите. Запита се как ли чувства грубата материя на джинсите му с голите си бедра, когато коляното му се пъхна между тях. Искаше му се да види как краката им се преплитат. Само от мисълта за ханша й, повдигнат към него, му се зави свят.

Също така се питаше какво ли мисли за издатината зад копчетата на панталоните му. Сигурно я усещаше, защото се допираше точно до триъгълника на бикините й. Не можеше да прогони от ума си и този образ: как се бе протегнала на слънцето с изпънат гръб, вдигнати ръце, разтворени крака и отметната назад глава. Истинско олицетворение на чувствеността.

Искаше да я докосне, да я докосва навсякъде. Искаше да поглади с ръце кожата й, докато езикът му обхожда лениво устата й. Как ли щеше да реагира, ако плъзнеше ръце под…

Не! Ако докоснеше, която и да било част от голата й кожа, щеше да пожелае да я погали цялата. Ръката му нямаше да спре на кръста й, а сигурно щеше да продължи надолу в бикините и да стисне хубавото дупе. И ако нещата продължаха още… По дяволите! Не биваше дори да си мисли за повече — тя щеше да се мрази след това.

Щеше да се обвинява, задето се е съгласила толкова скоро. Щеше да го нарече използвач, защото я е намерил след почти три месеца самота. Беше пристигнал рано сутринта, когато тя бе най-уязвима и съвсем леко облечена. Щеше да го обвини, задето отново се е възползвал от нея.

Почти чуваше обвиненията й. И, по дяволите, щеше да бъде права! Наистина избързваше. Може би това, че му откликваше, бе резултат от липсата на мъж — какъвто и да било мъж — от дълго време.

Тази мисъл беше шамар за гордостта му, но бе достатъчна, за да го накара да извади ръце от халата й и да ги сложи с обич, но и страст, на раменете й. След това си наложи да се откъсне от устата й.

Натежалите й клепачи се вдигнаха и тя го погледна със замъглените си зелени очи. Хънтър се наруга, че е глупак, задето е спрял толкова скоро. Може би тя беше готова. Може би… Не, още не. Той се усмихна и попита:

— Какви са плановете ти за днес?

Беше възел от нерви. След такава целувка, по време на която сетивата й звънтяха, ръцете и краката й омекваха и тялото й се разтапяше, бе очаквала човек с мъжествеността на Хънтър да попита „Къде е спалнята“ или „Имаш ли нещо против, ако прескочим спалнята“ и да я положи на пода.

Тихият му въпрос бе толкова изненадващ, че Кари премигна бързо няколко пъти. Когато зрението й се проясни и отново започна да усеща пода под краката си, най-сетне осъзна значението на думите му.

— Планове ли? — Гласът й беше тънък и слаб. Тя направи нов опит: — Какво смятам да правя днес ли?

Той отмахна няколко кичура от бузите й.

— Да. И каквото и да правиш, искаш ли компания?

— Ами-и… трябва да купя продукти. — Тя се усмихна леко. — Не звучи много вълнуващо, нали?

В очите му се появи блясък, който я стресна. Хищната му усмивка отново накара онова чувство да запърха по цялото й тяло.

— Можем всичко да направим вълнуващо, Кари. Не си ли го разбрала досега?

Изчака я в дневната, докато си вземе душ и се облече. Когато Кари излезе от спалнята, той подсвирна дълго.

Тя сложи ръце на хълбоците си и попита, флиртувайки:

— Кое те впечатлява — джинсите или опашката?

— И двете. Всъщност никога не съм те виждал по друг начин, освен готова за пред камера.

— Колко бързо забравяш! Само преди около час ме видя да излизам от леглото.

Очите му се замъглиха.

— Никога няма да го забравя.

Кари отиде в кухнята да направи списък с продукти, но пръстите й едва държаха молива. Под душа се бе опитала да се овладее, но без успех. Чувстваше се приповдигнато — като дете през пролетта. Не, всъщност не. Чувстваше се така, сякаш за пръв път научаваше какво е да си жена. И колко забавно беше това!

Неочаквано я завладя едно друго чувство. То през цялото време бе стояло в периферията на съзнанието й, опитвайки се да изплува. Сега нямаше друг избор, освен да го признае.

Вина.

За пръв път от смъртта на Томас насам се радваше на мъжка компания и ужасно се забавляваше. Чувстваше се виновна. Моливът падна от вцепенените й пръсти.

— Знаеш ли, абсолютно нормално е.

Тя трепна и се обърна. Хънтър стоеше наблизо, но се бе приближил толкова тихо, че изобщо не го беше чула.

— Какво? — попита Кари, останала без дъх.

— Вината. — Не я докосна, но й се стори, че искаше. — Естествено е да тъгуваш, когато някой, когото обичаш, умре, Кари. Но също толкова естествено е да продължиш да живееш, да се радваш на живота, отново да се смееш. И вероятно отново да обичаш.

Кари се съмняваше дали би се чувствала толкова виновна, ако не се бе увлякла, по Хънтър. Ако беше някой по-стар, дебел и плешив, съвестта й едва ли щеше да се обади. Но той не беше такъв. Бе млад, красив и мъжествен. Ако бе някой, с когото можеше да установи приятна, нежна връзка, вероятно изобщо нямаше да се почувства виновна. Но мислеше за него като за любовник. И тъй като до ден-днешен бе имала интимни отношения само с Томас, гледаше на страстния си отклик на Хънтър като на изневяра.

— Нямам намерение да замествам никого в живота ти, Кари. Искам да извоювам свое място в него.

— Веднъж ми каза, че четенето на мисли не е силната ти страна. Излъгал си ме.

— Това е единственият път, когато съм те излъгал.

Както темата, така и способността му да чете мисли я притесняваха. Тя отново насочи вниманието си към списъка.

— Шоколадови или маслени бисквити?

— Защо не и двете?

— Спомняш ли си за проклетите килограми, които прибавя камерата? О, какво пък толкова! И двете. — Тя записа. — Ако Пинки ме изпрати на лагер за отслабване, станцията може да поеме разходите. Какво друго?

— Доматен сос, джоджен, лук, камби…

Той надничаше над рамото й в списъка. Кари се обърна към него в тясното пространство между шкафа и впечатляващата му фигура.

— Това пък за какво?

— За спагетите, които ще ти сготвя някоя вечер.

— Можеш да готвиш?

— Спагети. А ти можеш ли да готвиш?

— Спагети — засмя се тя.

Хънтър сви рамене:

— Значи или ще ядем само спагети, или ще се храним навън. Или пък ще прекаляваме с бисквитите.

Смеейки се, те довършиха списъка. Той настоя да отидат с неговата кола.

— Напълно съм в състояние да карам по планински път — каза Кари, докато отключваше вратата на своята.

— Аз ще карам. Млъквай и се качвай!

— Тиранин.

Той шофираше тъй умело, както правеше и всичко останало. Харесваше й да гледа ръцете му върху покритото с кожа кормило. През ума й пробягваха немирни образи на същите тези ръце върху голото й тяло. Моторът на лъскавата спортна кола пулсираше под нея. И тя пулсираше заедно с него.

— За какво мислиш? — попита той, когато я хвана, че го гледа.

— Просто си мислех колко си приличате с колата ти.

Хънтър вдигна изненадано вежди.

— Би ли ми обяснила по-подробно?

Тя огледа стройното му тяло, заплахата от ярост под повърхността, силата, която се излъчваше от всяка негова фибра.

— Не, не мисля — отвърна закачливо Кари.

— О, хайде!

— Тц.

— Тогава няма да ти кажа колко страхотно изглеждаш. Няма да ти кажа, че до тази сутрин предполагах, че бедрата ти ще са също толкова съвършени, колкото прасците и глезените ти. А сега го знам със сигурност. Също така няма да ти кажа, че дупето ти е още по-хубаво в джинси, отколкото в пола. Или че гърдите ти изглеждаха страхотно в онази тениска и се почувствах прекрасно, когато се притиснаха до мен. Или пък че харесвам цвета на косата ти на слънце, когато е почти толкова хубава, колкото и на светлината на свещи. Забравих даже и да спомена, че лицето ти е изящно и мислите ти могат да се четат по него като по лицето на първокласничка. Нито ще ти кажа, че очите ти са най-омагьосващите, които някога съм виждал. Колкото до устните ти, достатъчно е да се каже, че играят главна роля във фантазиите ми от месеци насам. Има ли още нещо, което не би трябвало да ти кажа?

Той сви в паркинга, спря колата, изгаси двигателя и се обърна към нея:

— Е?

Кари преглътна.

— Не. Мисля, че това е горе-долу всичко, което не бива да казваш.

— Още едно нещо. — Хънтър я хвана за ръката и срещна погледа й. — Радвам се, че съм с теб при тези обстоятелства.

Той се усмихна с онази усмивка, която убеждаваше съдии, правеше съдебните заседатели пристрастни и съблазняваше кой знае колко жени. Кари се присъедини към редиците им и отвърна със също толкова ослепителна усмивка:

— Аз също.

Хънтър й смигна:

— Взе ли списъка? Да вървим.

Беше я откарал в Дилън. Градчето едва ли бе нещо повече от общност от имоти за даване под наем, използвани от скиорите по време на сезона. Цените тук бяха скандални, но някак по-разумни, отколкото в Брекънридж.

За Кари бе нещо ново да се разхожда между редиците рафтове в магазина заедно с мъж. По време на съвместния й живот с Томас неговият иконом бе купувал всичко. Преди и след брака й никой мъж не я бе придружавал при кратките й посещения на магазините, където взимаше най-необходимото и изхвръкваше навън.

Хънтър пазаруваше импулсивно.

— Яла ли си някога от това?

— А какво е то?

Той погледна етикета на консервената кутия. Надписът беше на чужд език.

— Не съм сигурен. — И хвърли кутията в количката.

Докато Кари стискаше глави маруля, за да провери дали са добри, той обели един портокал и съвестно сложи корите в най-близкото кошче. След това пъхна в устата й едно парченце, а в своята — две.

— Смяташ да го платиш, нали? — попита тя, като се опитваше да задържи сока да не покапе от устата й.

— Разбира се — отвърна той, дъвчейки. След това се наведе по-близко към нея и прошепна: — Ако ме хванат.

Кари се закашля.

— Мислех, че винаги си на страната на реда и закона, че пращаш в затвора лошите момчета.

— Да, но съм във ваканция — каза той и я щипна по носа.

— Защо предпочете прокуратурата пред защитата? Какъвто си умен, щеше да правиш повече пари като адвокат.

— Благодаря за комплимента. — Той огледа пликче сладкиши, но ги върна на рафта. — Права си. Предполагам, че би било много по-доходоносно, ако започна да работя за себе си, а не като държавен служител.

— Защо тогава? — настоя Кари. Чувстваше, че ако стигне до сърцевината на този въпрос, много от неяснотите около него ще бъдат разрешени.

— Предполагам, че родителите ми са ме възпитали твърде праволинейно. От люлката ми е било набивано в главата, че има разлика между правилното и погрешното и че човек трябва да носи отговорност за постъпките си. Не мисля, че бих могъл да защитавам някого, за когото знам, че е извършил престъпление. Не ме разбирай погрешно. Уважавам адвокатите и работата, която вършат. Те са необходими. Така системата може да работи. Но точно тази част от правото не е за мен.

— Ти си амбициозен — рече тихо тя.

Количката до нея спря. Хънтър я изчака, докато го погледне, и каза:

— Да, такъв съм. Не го отричам. Но и не считам амбициозността си за недостатък.

— Дори и когато е прекомерна?

— Мислиш, че моята е?

Кари извърна поглед.

— Преди мислех така. Сега… — Тя отново вдигна очи към него. — Сега не съм сигурна. Имаш ли амбиции в политиката?

Той й се усмихна немирно.

— Ще видим. Засега искам просто да бъда добър окръжен прокурор.

— Ти си. — Тя срещна спокойно погледа му. Очите й бяха искрени.

Хънтър отново усети прилив на страст и нежност. Тя не беше просто привлекателна жена, а жена, която си струваше да познаваш. Имаше желание да признава грешките си ида прощава.

— Благодаря ти — отвърна той.

За момент очите им се задържаха, после Кари отново забута количката.

— Разкажи ми нещо за себе си.

Беше израснал в Юта. Баща му бе имал застрахователна агенция. Родителите му все още бяха живи. Една от сестрите му беше омъжена. Другата учеше.

— Аз съм средното дете. Много немирно и твърдоглаво по природа.

— Няма да коментирам.

Той се засмя:

— Бих искал да се запознаеш със семейството ми.

— Аз също бих искала.

— Ами ти?

— Какво аз?

— Семейството ти, детството и така нататък.

Платиха продуктите и отидоха в един ресторант за бързо хранене, за да обядват. Хамбургерите бяха тънки, пържените картофи — мазни и меки, а шейковете — само пяна, но те изобщо не забелязаха.

Кари му разказа как е загубила майка си на десет години и е прекарала юношеството само с баща си.

— Обичах го страшно много. Той се опитваше да ми бъде и майка, и баща. Сигурно не му е било лесно.

— Какво работеше?

— Беше журналист във вестник. Тогава се влюбих за пръв път в тази професия. Всеки ден се срещахме в стаята, където се правеха новините за общината. Това ми даваше чувството на превъзходство, че съм първата, която ги чете, докато излизат от машината. Вълнението да бъда вътре в нещата още докато се случват, никога не ме напусна.

— Сигурно е било голям удар за теб да го загубиш.

— Така беше. Чувствах се толкова самотна, сякаш без корени. Докато срещнах Пинки, а след това и Томас.

Името се изплъзна от устата й, преди да успее да се спре. Тя погледна бързо Хънтър, но той само се усмихна.

— Свърши ли с яденето?

После я поведе към колата и потеглиха през планината към Брекънридж.

Оставиха продуктите, след това прекараха останалата част от следобеда, като се разхождаха с колата накъдето им видят очите.

Когато най-сетне спряха пред къщата й, тя попита:

— Къде си отседнал?

Хънтър посочи с брадичка към западната част на града:

— В някакъв блок до връх номер осем.

— Твой ли е апартаментът?

— Не. Наех го за тази седмица. Не е толкова луксозен като твоята къща. Какво ще правиш тази вечер?

— А ти?

Той й се усмихна момчешки и Кари си помисли, че майка му и сестрите му са го разглезили ужасно.

— Надявах се да ме поканиш.

— Поканен си — каза тя, докато слизаше от колата. — Но ще трябва да измиеш чиниите.

— Тогава сготви нещо по-обикновено — подвикна той, запали колата и потегли.

Кари затопли кутия чили и готови начо. Точно преди той да пристигне, облече дълга пола с волани от щампован плат и синя блуза. Това бяха единствените официални дрехи в багажа й, но тази вечер случаят си заслужаваше. Откога не бе канила мъж на гости? Почувства се добре от тази женска фриволност. Дори си сложи цвете зад ухото.

Когато отвори вратата и видя похотливата му усмивка, разбра, че усилията й не са отишли напразно.

Нахраниха се, наредиха прилежно съдовете в съдомиялната машина и се заеха с пъзела. Кари видя, че е по-добър от нея и не й стана особено приятно.

— Виж, ако смяташ да се цупиш всеки път, когато сложа някоя част…

— Не се цупя!

Той протегна ръка през масата и прокара пръст през долната й устна.

— Така ми се струва.

Докосването й подейства като електрически шок. В момента, в който пръстът му се отдръпна, тя прехапа долната си устна, сякаш или искаше да запази усещането, или да го заличи.

— Как си с катеренето по планината?

— Страхотно — похвали се Кари. — Защо?

— Помислих си дали си навита да правим това утре.

Той стана и облече якето си. Кари почувства разочарование. След като беше прекарала всичките тези седмици сама, сега къщата изглеждаше празна, когато той си отидеше.

— Навита съм. В колко часа?

— Поспи си до късно. Какво ще кажеш за единадесет?

— Добре. Дори ще приготвя нещо за обяд.

— Страхотно. Лека нощ.

Застанаха до вратата. Той я отвори, обърна се, прегърна за кратко Кари и си тръгна. Разочарована, тя затвори след него.

После измъкна цветето от косата си и го захвърли на пода, като се ядосваше на себе си, че изобщо я е грижа, задето не я е целунал за лека нощ.

 

 

— Добре ли си?

— Разбира се — отвърна задъхано Кари. — А ти?

— Добре съм. Кажи кога да спрем.

Сякаш бе чакала дори най-малката подкана, тя се строполи на тревата и едва промълви:

— Сега.

Той се отпусна до нея. Няколко минути почиваха, без да говорят, само дишаха тежко. Накрая Хънтър вдигна глава и я погледна.

Беше се проснала на склона с вдигнати над главата ръце. Едното й коляно беше сгънато. Когато дойде да я вземе същата сутрин, му се стори прекрасна. Беше облечена с къси панталони, три четвърти чорапи, туристически обувки, риза и бежова жилетка. Косата й беше спусната.

На половината път съблече жилетката и я завърза около кръста си. Сега Хънтър виждаше как гърдите й издуват памучната материя. Хладният планински ветрец караше зърната им да изпъкват. Той изстена вътрешно.

Кари отвори едното си око и го погледна.

— Още ли си жив?

— Почти — призна той. — На тази височина въздухът е разреден. Какво ще кажеш да пийнем нещо?

Тя седна, докато Хънтър ровеше в кошницата. Отвори кутия със сода и й я подаде. Тя отпи голяма глътка и му я върна. Хънтър я довърши на един дъх.

— Значи това си имал предвид, когато каза „изкачване на планина“ — рече недоволно тя, като разтриваше краката си.

— Всичко, което си заслужава да се прави… — каза напевно той и продължи да рови в кошницата. — Какво си донесла за ядене?

Намираха се под сянката на група смърчове, но постоянно държаха една от ски пистите под око, за да не се загубят.

— Сирене, колбаси, чипс, сладкиши.

Хънтър намираше лакомствата още докато тя ги изброяваше. Започна да се храни настървено. Кари го наблюдаваше. Дъхът й почти беше спрял, когато го бе видяла да се приближава към входната й врата тази сутрин. Беше облечен с къси панталони и туристически обувки като нея. Прасците и бедрата му бяха целите в корави мускули и покрити с косъмчета. Носеше синя риза. Сега, разгорещен от изкачването, я бе разкопчал почти до пъпа.

Гърдите му бяха покрити с интригуваща тъмна къдрава растителност. Всеки път, когато погледнеше към нея, вътрешностите й се свиваха и усещаше силно туптене между бедрата си. Беше неудобно. Беше вълнуващо. И й бе трудно да реши дали да потисне това, или да го остави да действа и да продължи да го гледа.

Когато слънчевите лъчи се срещнеха с косата му, тя придобиваше червеникави оттенъци. Очите му зад гъстите мигли изглеждаха като част от гората около тях — зелени, със сиви и кафяви точици.

Когато се нахраниха, Кари се облегна на едно дърво и затвори очи. Дишаше с пълни гърди чистия въздух. Това лениво движение обтягаше ризата върху гърдите й и привличаше вниманието на Хънтър върху тях.

— Не носиш сутиен често, нали?

Тя отвори рязко очи и веднага срещна неговите.

— Какво?

Той седна бавно и се придвижи към нея. След това опря длани на дървото от двете страни на главата й и се наведе, докато носовете им почти се докоснаха.

— Онзи ден, когато припадна на ложата за свидетелите, не носеше сутиен. Това ме изненада.

— И аз се изненадах, когато се свестих и открих… — Тя млъкна неочаквано.

— И откри, че те целувам?

— Да.

— И че ти ми отвръщаш?

— Все още не съм убедена в последното.

— Така беше — каза нежно той и насочи погледа си към устата й. — Знаеш ли защо разкопчах блузата ти?

Кари изстена тихо и извърна глава. Притисна чело до свивката на лакътя му и стисна очи.

— Каза, че си го направил, за да ме свестиш.

— Отчасти.

— Значи не си ме лъгал само веднъж.

— Това беше невинна лъжа — призна тихо той. Пръстите му си играеха с яката на ризата й. — Не можах да се спра. Исках да те погледна, Кари. — Ръката му обви шията й и се плъзна надолу. — И все още искам.

Гласът му бе омайващ като ветреца, който шептеше между гъстите клони над главите им. Пръстите му ловко откопчаха първото копче.

— И днес не носиш нищо отдолу.

— Не.

— Нито пък снощи.

Тя премести челото си по-нагоре по ръката му.

— Не.

— Ето защо не те целунах снощи. Ако те бях докоснал, нямаше да мога да се спра. Щях да докосна гърдите ти. Да ги целуна. И знаеш какво щеше да последва.

Пръстите му се преместиха на следващото копче. Той си поигра с него и тъй като Кари не направи никакъв опит да го спре, го разкопча. След това третото. И четвъртото.

Когато разтвори ризата, за да вмъкне ръката си вътре, към него се надигна нежно ухание на цветя. Той затвори очи от удоволствие и болка и дланта му намери кожата й — топла, гладка и жива, точно както си я бе представял.

Обхвана стегнатото полукълбо и то изпълни дланта му. Пръстите му се присвиха и го замачкаха нежно.

— Кари, Кари! — изстена той. — Каква хубава кожа имаш.

Ръката му се премести на другата гърда и направи същото с нея. Палецът му погали нежно зърното. То се сви в отговор и той зашепна мили думи до шията й. Когато връхчето се втвърди, го помачка между палеца и показалеца си, след това го докосна леко с върховете на пръстите си.

Тихо хлипане го накара да отвори очи. Разтревожи се при вида на сълзите, които се търкаляха по бузите й. Ръката му веднага замръзна.

— Кари? Какво има? Болка ли ти причинявам?

— Не — прошепна тя, без да вдига лице от свивката на лакътя му.

— Обидих ли те? Кълна се…

— Не.

— Тогава какво има? Защо плачеш? Искаш ли да спра?

Кари вдигна глава. Очите й блестяха.

— Точно това е. Не искам да спираш. Прекрасно е. — После потрепери. — И не зная какво да мисля.

Той реагира мигновено. Коленичи пред нея, хвана главата й между дланите си и притегли лицето й, докато устните им почти се докоснаха.

— Тогава не мисли за това. Не мисли за нищо.