Сандра Браун
Труден избор (11)

Единадесета глава

Радваше се, че той още спи. След такава любовна нощ искаше да се събуди преди него, за да може да го огледа, без той да знае. Когато го направи, се усмихна доволно. Колко красив беше нейният любим!

Разрошената коса изглеждаше много тъмна на възглавницата и челото му. Миглите му бяха прави и черни. Обичаше веждите му. Бяха гъсти и неравни — вежди на интелигентен и почтен мъж. Носът му бе може би малко дълъг, но тънък и фино оформен.

Тя се укори мълчаливо. Мислите й бяха глупави, но бе влюбена като глупачка. Ако някой преди й бе казал, че някой ден ще лежи гола в леглото с Хънтър Макий, окръжния прокурор, щеше да го помисли за луд.

Но все пак бе тук и Кари не можеше да се сети за друго място, където повече й се иска да бъде.

Долната част на лицето му бе потъмняла от едва набола брада. Сигурно щеше да изглежда много привлекателен с брада, но тогава тези бръчки от двете страни на устата му — по време на един особено нежен момент през изминалата нощ бе твърдо решена, че са трапчинки — щяха да бъдат покрити, както и волевата му брадичка. И какъв позор щеше да бъде да се покрие с мустак тази чувствена горна устна. Не, лицето му бе твърде добре изваяно, за да бъде скривано от брада и мустаци.

Само страхът да не го събуди я възпря да не докосне устните му. Те й даряваха удоволствие със странна чувствителност към нейните нужди и желания. Дори и сега, когато си спомни начина, по който устните и езикът му бяха въвели тялото й в света на плътските удоволствия, стомахът й се сви.

Изкуши се да докосне и гърдите му. Когато преди малко се бе измъкнала от излъчващата сигурност ръка, той се беше претърколил по гръб и вдигнал другата над главата си. Първата сякаш се беше протегнала, за да я достигне. Беше застинала в хлабав юмрук на чаршафа. От опит знаеше, че косъмчетата по гърдите му гъделичкаха. Плоските кафяви зърна бяха също толкова чувствителни, колкото и нейните. Беше го открила тази нощ под вещото му ръководство.

Коремът му беше стегнат и набразден от мускули. Растителността по гърдите му се стесняваше и минаваше по него в тънка линия, преди да стигне до мъжествеността му. Сега очите й се насочиха в тази посока. Почти изпита облекчение, когато видя, че чаршафът го е покрил до пъпа.

Тя си спомни удоволствието, с което я бе дарил, затвори очи и си пое разтреперано дъх. Но удоволствието не беше изцяло нейно. Не можеше да не се чувства горда от многото пъти, когато той бе достигал до оргазъм, прегръщайки я силно и шепнейки думи на обожание в ушите й.

Беше яростен, но нежен любовник; страстен, но внимателен; егоист, но себеотдаващ се. Всеки път бе различно и всеки път вълнуващо. Дори и да правеше любов с него до края на живота си, никога нямаше да й стане отегчително.

Очите й се плъзнаха по тялото му още веднъж, този път нагоре. Когато стигнаха до неговите, видя, че я гледа. Кари се изчерви, сякаш бе хваната на местопрестъплението.

— От колко време си буден?

— Достатъчно, за да ми се случи това — отвърна той и отметна чаршафа.

Кари го погледна и се изчерви още повече. Хънтър взе ръката й, целуна дланта, постави я върху гърдите си и погали опакото й.

— Не исках да те засрамвам. Съжалявам.

— След тази нощ не мисля, че някога отново мога да бъда засрамена.

Той й отправи хищна усмивка, но очите му останаха нежни.

— Защо тогава се изчервяваш като девица? Защото е светло? Или заради безсрамната ми възбуда?

Тя зарови глава в чаршафите.

— Предполагам, че по малко и от двете. Зная, че е нелепо, но все още се стеснявам от теб.

Хънтър си пое дълбоко дъх и сложи ръка на бузата й. Палецът му потърка долната й устна.

— Недей, Кари. Искам да ме познаваш толкова интимно, колкото и аз теб. — После побърза да прибави: — Да знаеш, че ти се позволява и да ме докосваш. — И когато в очите й се появи паника, се засмя тихо: — Но засега бих се задоволил и с една целувка за добро утро.

След това сложи ръка зад врата й и я притегли към себе си за дълбока целувка. Устните им бяха интимни, както телата им през нощта. Езикът му се гмуркаше дълбоко, а топлите й устни го обгръщаха. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, той я погледна в лицето и въздъхна:

— Защо не изглеждаш ужасно сутрин, както другите жени?

Кари седна в леглото и сложи ръце на хълбоците си.

— Не зная дали да го приемам като комплимент или не. Колко точно жени си виждал рано сутрин?

В момента Хънтър си мислеше колко хубави и наперени са гърдите й и му отне известно време, докато попита:

— Ревнуваш ли?

— Не.

Тя преметна крака през ръба на леглото и навлече халата си.

— Къде отиваш? — попита Хънтър.

— Да си придам по-представителен вид — отвърна през рамо Кари, докато се отправяше към банята. — Искам да съм сигурна, че поне мога да се конкурирам с всички онези жени, с които си се събуждал.

Малко след това излезе от банята, облечена в дълга лека роба с цип отпред. Косата й беше мокра. Ухание на диви цветя я последва в стаята.

Хънтър, който току-що бе станал от леглото, я притегли към себе си и я целува, докато я остави без дъх. След това попита, докато ръцете му мачкаха задните й части:

— Ще получа ли поне закуска за усилията?

Тя го ухапа по устната.

— Ти си един нахалник.

— Ау!

— Така ти се пада. Брадата ти драска.

— Ще ти простя, ако ми дадеш назаем един бръснач.

— В кабинката на душа е.

Той тръгна към банята, като влачеше след себе си чаршафа, увит като тога. Кари се засмя. Чувстваше се по-щастлива от всякога.

Изпържи бекона и когато се упъти към спалнята, за да го попита как обича яйцата, го видя да излиза.

Косата му беше подсушена с кърпа, но мокрите му кичури стърчаха в пълен безпорядък. Миришеше на сапун и гореща влажна кожа. Бе навлякъл само джинсите от предишната вечер. Беше бос. Кърпата, която бе използвал за косата си, бе метната около врата му. Тъмната растителност по гърдите му все още бе влажна и по-къдрава от обикновено.

Обля я вълна от желание и тя замръзна по средата на дневната. Устата й се отвори леко и очите й се замъглиха.

Широката му усмивка се превърна в озадачена гримаса.

— Какво има? — попита той.

— Нищо — отвърна Кари и въздъхна: — Аз… ти… Просто ми харесва как изглеждаш сега.

— Я ела насам.

Той я придърпа жадно в прегръдките си и уви ръце около врата й. Когато се притисна до него, стеснителността й се изпари. Устните й посрещнаха нетърпеливо неговите. Имаше прекрасен вкус и тя просто не можеше да му се насити.

— Кари! — изстена Хънтър, когато тя остави устата му и започна да хапе лекичко врата му. Лекото драскане на зъбите по кожата предизвика истинска буря в тялото му. — Не спирай, мила! Така ми харесва. Господи, ти си чудесна… сладка…

Тя прокара ръце надолу по двете му страни и по ребрата му. Дланите й погладиха изваяните форми на гърдите му. Върховете на пръстите й пофлиртуваха със зърната му. Когато се втвърдиха, тя ги погали с език.

Главата му се удари в стената отзад и той направи гримаса на екстаз, граничещ с болка, но остана пасивен. Тя му откликваше с желание, ала през цялата нощ Хънтър бе активният. Мъжествеността му ни най-малко не беше заплашена от неочакваната й дива постъпка. Харесваше му.

Ръцете на Кари се плъзнаха надолу по корема му. Пръстите й подръпнаха леко косъмчетата около пъпа му. Изучи вдлъбнатината с капризен пръст. След това разкопча копчето на джинсите му и свали ципа.

— Да, Кари, да!

Ръката й се плъзна вътре и обхвана топлата му, твърда, кадифена мъжественост.

Хънтър стискаше през зъби, ругаеше, въздишаше името й. Милувките й бяха още по-сладки заради невинността й. Върховете на пръстите й го изследваха леко, сръчно, любопитно и го издигаха до върхове на страстта, неизпитвани досега. Искаше да бъде най-твърд, най-силен, най-мощен за нея.

Тя се свлече на колене.

— Боже мили! — простена той. Знаеше, че като нищо може да умре от удоволствие, но, господи, каква блажена смърт щеше да бъде това.

Когато почувства, че вече не издържа, коленичи пред нея, свали като бесен ципа на робата й и я захвърли настрани. Двамата се свлякоха на пода и Хънтър я облада с един бърз, уверен тласък.

Кари извика от радост и изви тялото си на дъга, като го посрещаше жадно всеки път. Кулминацията избухна веднага. След това лежаха, дишайки тежко един срещу друг.

Все още вътре в нея, той потърка ухото й с нос.

— Ама че момент избрахте мадам.

Пръстите й се ровеха лениво в косата му.

— Какво искаш да кажеш?

Той целуна леко устните й.

— Защо не направи този малък експеримент, докато бяхме още изтегнати удобно в леглото? Можеше да си спестиш лежането на пода.

Тя се засмя като малко момиченце, уловено да прави беля.

— Сега разбрах откъде идва онази стара поговорка.

— Коя поговорка?

— Да бъдеш между чука и наковалнята.

Хънтър се изкикоти, докато хапеше леко шията й.

— Май пак ще го изпиташ.

— Ммм? Кое?

Тя въздъхна сънливо, докато той мачкаше гърдата й, след това наведе глава и облиза връхчето й. Когато дойде първия тласък, Кари отвори рязко очи. Той й се усмихна.

— Ето това имах предвид. — После обаче се отдръпна, стана и й помогна да се изправи. — Все пак ще бъда джентълмен и първо ще те отнеса в леглото.

Все още се целуваха, когато стигнаха до леглото и той я положи върху възглавниците.

— Мислех, че искаш закуска — промърмори тя, а устните й мърдаха срещу гърдите му.

— Ще закуся — отвърна той и се намести върху нея. — Започвам.

 

 

Беше проснат в цял ръст между краката й. Бузата му притискаше корема й. Ръцете му бяха увити около талията й. Кари лежеше под него, съвсем изтощена. Само с очилата му, кацнали на върха наноса й. Пръстите й галеха лениво раменете и гърба му.

— Научих всичко, което трябва да се знае.

— За кое? — Той духна нежно светлия прасковен мъх върху корема й. Можеше да се види само от такова разстояние.

— За предварителната игра.

Хънтър се засмя, надигна глава, опря брадичка на корема й и започна да я търка нагоре-надолу.

— И какво мислиш?

— Че съм прекалено изморена, за да се помръдна някога — сънено каза тя. — Започвам да разбирам какво имаше предвид, когато ми каза, че ако някога ме вкараш в леглото, няма да ме пуснеш да стана оттам цял месец.

— Може да го направя.

Коремът й завибрира от тих смях.

— В такъв случай ще трябва да ми позволяваш почивки за хранене.

— Нали ти сервирах обяд?

Тя отвори едното си око и го погледна.

— Две стари бисквити и студено парче бекон едва ли могат да се нарекат обяд.

Хънтър се премести по-нагоре и я целуна.

— Защо се оплакваш? Аз съм този, който трябва да е капнал. Можеш ли да преброиш колко пъти…

— Така си и знаех. Вече ме приемаш за даденост — нацупи се прелестно Кари и той бе принуден да я целуне.

— Ето накъде биеш — рече Хънтър, когато устните му най-сетне се заситиха. — Значи смяташ, че трябва да те заведа на помпозна вечеря?

— И то скъпа. Две предястия, двоен десерт.

— Добре де — въздъхна той. — Но преди да ти позволя да станеш, искам да видя дали не съм пропуснал нещо.

Дръпна очилата от носа й и си ги сложи. Когато погледна тялото й, долната му челюст увисна и очите му се ококориха изненадано.

— Ама ти си имала две! — възкликна той.

Кари се заля от смях. Езикът му описваше лениви кръгове по вътрешната страна на бедрата й.

— Хънтър — въздъхна тя и раздвижи меките косъмчета по корема му. — Ти си покварен.

— Със сигурност. — Устните му не знаеха задръжки.

— Значи си го признаваш? — Думите излязоха накъсани от устата й. Пръстите й оставяха дълбоки отпечатъци по мускулестия му гръб, докато се свиваха конвулсивно.

— Признавам, че те обичам.

— О, господи! — възкликна Кари, когато той я целуна по най-интимното място. — Направо ще умра.

— Не, няма. Ще се преродиш.

Езикът му се стрелкаше дяволито, беше чувствен, ленив и безсрамен. Кари започна да издава тихи стонове на екстаз, като мяташе глава наляво-надясно, докато вълните на удоволствието я обливаха.

Но това освобождаване не беше достатъчно. Той легна върху нея. Ръцете й се увиха около врата му. Когато проникна в нея, тя го обгърна като листенцата на някакво екзотично цвете.

— С теб направо съм безсрамна.

Хънтър започна да се движи бързо. Тя сложи ръце на изваяните му хълбоци и го притисна по-дълбоко.

— Не бива да има срам между двама души, които се обичат.

— Не е ли срамно да се пропиляват часове само в това?

— Че за какво друго са дъждовните ваканционни следобеди?

Едва изрекъл тези думи, страстта им изригна едновременно.

 

 

По-късно наблюдаваха непрекъсващия порой от топлото легло. От стрехите се точеха едри капки — като висулки на полилей. По прозорците се стичаха сребърни ручейчета. Лежаха сгушени. Кари се беше обърнала с гръб към него. Краката им бяха преплетени под завивките. Беше я прегърнал и бе опрял брадичка на рамото й.

— Кари?

— Хмм?

— Наистина съжалявам за бебето, което загуби.

Кари лежеше неподвижно. Учуди се, че той повдига такъв болезнен въпрос точно сега. Но нямаше нужда да го поглежда, за да се увери в искреността му.

— Знам. Аз също.

— Вече не ме обвиняваш за това, нали?

— Не. Разбира се, че не. Ти просто беше удобна жертвена овца за страданието ми.

Пръстите му се плъзнаха надолу по корема й.

— Някой ден ще имаш бебе. Може би дори повече от едно.

Тя се усмихна, но гласът й прозвуча тъжно:

— Може би.

Ръката му замръзна.

— Нямаш някакви увреждания завинаги, нали? Искам да кажа, нали нищо не те възпрепятства да имаш други деца?

Тя върна ръката му на предишното й място и я притисна до корема си.

— Не.

Внезапното отпускане на мускулите му издаде облекчение — както от това, че тя може да има деца, така и от това, че вече могат да говорят за аборта й открито, без омраза.

— Ще имаш бебе — каза решително той.

Кари се засмя тихо:

— Говориш много убедено. Нали знаеш, за тази работа трябват двама души. Да не би да се кандидатираш?

Устните му намериха ухото й зад една руса къдрица.

— Винаги съм готов да ви услужа, мадам.

И наистина беше. Веднага.

Той притисна гърба й до себе си и проникна в нея. Пръстите му се плъзнаха надолу по корема й, минаха през гъстото островче светлокафяви косъмчета и се провряха между бедрата й. Галеше я даже докато проникваше все по-дълбоко и дълбоко в нея и я водеше към забравата.

След като се издигнаха до небитието и се спуснаха надолу, лежаха задъхани в сладко изтощение. По тялото й блестяха капчици пот. От време на време все още потръпваше от преживяното. Претърколи се и застана с лице към него. Той изглеждаше сексапилен в буквалния смисъл на думата. Очите му бяха сънливи, усмихваше се доволно, а по челото му беше полепнала влажна коса.

Кари изпитваше страхопочитание към чувствата, които я владееха.

— Защо ми отне толкова много време, докато разбера, че те обичам?

— Радвам се, че сега го знаеш. Кари, обичам те.

— Аз също.

Той притисна главата й до гърдите си, вплете пръсти в косата й и я прегърна силно.

 

 

Пинки погледна към купичката пред себе си с неприкрито отвращение.

— Какво, по дяволите, е това?

— Това — отвърна остро Бони — е закуска.

— „Блъди Мери“^[1] е закуска.

— Закуска е обикновено кисело мляко с овесени ядки. Отгоре го поръсих с малко пшенични кълнове.

— Изглежда като птича храна. Или по-точно като птичи…

— Пинки!

— О, по дяволите! — Той вдигна лъжицата и лапна една хапка. Знаеше, че Бони няма да му позволи да запали първата си цигара, докато не го изяде. — Отвратително е. Дай ми малко кафе да го преглътна.

— Какво стана с „моля“?

— Моля — изръмжа Пинки.

Тя сложи кафето пред него.

— Кога ще се ожениш за мен?

Пинки се задави и едва не я опръска с кафе.

— Да се оженя ли? Кой е казал нещо за женене?

— Аз, току-що.

— Ами забрави го.

— Защо?

— Защото не искам да се женя.

— Посочи една основателна причина.

— Хъркаш.

— Ти също.

— Виждаш ли? Да не би да искаш двама души, които хъркат, да се съберат в едно легло? Никога няма да можем да спим.

— Ние и без това не спим много. А това води до друг проблем. Ами ако забременея?

Лъжицата замръзна на половината път към устата му.

— Малко вероятно. Твърде стара си.

— Благодаря ти.

— Пак заповядай.

— Пасваме си — продължи упорито Бони.

— Постоянно се джафкаме.

— Само защото си дебела глава.

— А ти може би не си?

— Имаме много общи неща.

— Едното е средната възраст.

Тя сложи шеговито ръка на бедрото му и го стисна.

— Откакто спим заедно, изобщо не се държиш като мъж на средна възраст. Снощи направо ме изтощи, Пинки Луис.

На лицето му се появи усмивка, но той побърза да я скрие и се намръщи.

— Ти се опитваш да ме убиеш. — Пинки я изгледа подозрително. — Точно това е. Искаш да се омъжиш за мен, да ме убиеш с един от сексуалните маратони, на които ме подлагаш, и да ми вземеш осигуровката.

Бони избухна в смях:

— Опитай с нещо друго, Пинки. Коя застрахователна компания би била толкова глупава да застрахова твоето тяло?

Преди той да успее да й отговори, прозвуча звънецът на входната врата.

— Кой ли може да е? — попита Бони. В момента, в който изчезна, Пинки запали цигара и вдиша дима със зажаднелите си дробове. — О, господи! — възкликна Бони. — Толкова се радвам да те видя! Влез!

Пинки предположи, че е някой от синовете й, но изпусна цигарата си от изненада, когато Кари връхлетя в кухнята и едва не го задуши с въодушевената си прегръдка.

— Здрасти! Радвам се да те видя. Дявол да го вземе! Три месеца! Можеш ли да повярваш? Какво е това?

Всичките думи бяха избълвани с невероятна бързина. Последния въпрос Кари изрече, когато видя купата на масата пред Пинки.

— Постоянно ме кара да ям ей такива боклуци — отвърна той и хвърли отровен поглед на Бони. — На диета съм.

Кари се засмя и седна на един стол срещу тях. Очите й се насочиха първо към единия, после към другия.

— Би трябвало здравата да ви се разсърдя, задето не ми казахте за вашата „уговорчица“.

— Ще се женим — каза щастливо Бони.

— Как пък не! — парира Пинки.

— Мисля, че това е страхотна идея — рече Кари. Не смяташе, че Пинки е толкова против, колкото се опитва да се покаже. Под намръщената си физиономия изглеждаше като щастлив горски дух.

Но все пак, тъй като си бе противен, каза:

— Мисля, че тая идея вони. Тя е много странна. Би трябвало да видиш извратените книги, с които си ляга.

— Много бих искала — засмя се Кари.

— Ах, ти, лицемер такъв! — възкликна Бони и го плесна по голото теме. — Никога преди не съм те чувала да си недоволен от онези „извратени“ книги. Винаги си бил готов да опиташ всичко от тях.

Този път Кари се заля в смях.

— Постоянно ми досажда — изхленчи Пинки. — Яж това. Не яж това. Помисли за кръвното си. С това колко питиета ти стават?

Без да му обръща внимание, Кари попита Бони:

— Ами какво стана с пушенето?

— О, и това намали — отвърна Пинки, преди Бони да отвори уста. — Трябваше да се огранича до пет пакета на ден.

Жените се разсмяха. Бони се наведе към него и го млясна силно по бузата. След това уви собственически ръка около рамото му и каза на Кари:

— Ти направо сияеш.

— Така ли? — попита с престорена скромност тя. — Сигурно е от планинския въздух.

Пинки беше твърде хитър, за да приеме такова обяснение.

— Кой ти каза, че аз… ъ-ъ… живея при Бони?

Кари отвърна на предизвикателството му:

— А кой знаеше?

По лицето на Пинки се разля широка усмивка.

— Той те е намерил!

Кари се засмя щастливо:

— Да, намери ме. — Тя уви ръце около талията си, сякаш искаше да запази радостта вътре. — И е чудесен, и сме лудо, замаяно, нелепо, безразсъдно, безнадеждно влюбени.

— Дявол да го вземе! — каза Бони и шляпна с длани по масата. — Знаех си!

— Ти ли си знаела? — опъна се Пинки. — Не забравяй, че аз го изпратих там.

— Е, който и да е отговорен — вие двамата или моят ангел-пазител, благодарна съм. Той е… о, той е…

— Мисля, че те разбрахме — каза сухо Пинки. Не искаше да го обвинят в нежност, макар че очите му бяха подозрително влажни. Беше стиснал ръката на Бони под масата. Ужасно се радваше, че отново вижда Кари щастлива. — Наистина се радвам за теб, миличка. Къде е сега това олицетворение на мъжествеността?

— Искаше да дойде с мен, но трябваше да отиде до службата си. Каза, че сигурно на бюрото му има огромна купчина. — Тя погледна към кафето, което Бони бе сложила пред нея, но си стоеше недокоснато. — Като говорим за служба, имам ли още такава? Точно затова дойдох тук, а не на работата. Не исках да се изложа.

Пинки отпи от кафето си. Бони дипломатично се извини, че отивала да се преоблече.

— Какво те кара да мислиш, че може да нямаш служба? Управата не те е уволнила. Аз все още съм шеф на новините. Или поне бях в петък, когато излязох оттам за почивните дни. Все още имам властта да наемам и уволнявам.

— Гледах Усмихнатата Сали всяка вечер. Последния път, когато говорих с теб, общината бе дадена на някой друг. Не че я искам — побърза да каже тя. — Сега би ми било по-трудно от всякога да бъда обективна по отношение на нашия окръжен прокурор. — След това му се усмихна ослепително и отново стана сериозна. — Имам ли работа, Пинки?

Той се отпусна назад на стола, който беше твърде малък за набитата му фигура.

— От известно време обмислям една идея. Дай да те светна.

— Слушам те.

Макар и да не искаше да изглежда нетърпелива, сърцето й заби бясно. Това бе часът на истината. Дали Пинки щеше да й се довери достатъчно, за да й даде някое отговорно място, което да отговаря на таланта и опита й? Или пък щеше да й даде толкова незначителна задача, че да я принуди да напусне?

Той опъна от цигарата и примижа от дима.

— Силната ти страна винаги е била човешкият подход към историята. Независимо дали правиш преглед на филм или дисекция на окръжния прокурор, говориш на зрителите така, сякаш бъбриш през оградата с някоя комшийка. Диалогът се получава естествен и спокоен, без превзети приказки. Това им харесва. Те, те виждат като реална личност. Не става дума просто за доверието, за което говореха Кронкайт или Бринкли. Ти просто си заедно със зрителите. Ти си истинска за тях. Затова си мислех — продължи той, като си пое дълбоко дъх — да те оставя свободна, да не ти давам някое определено място, а да ти възложа да правиш човешки репортажи. Истински затрогващи. Например ако се е случило някое бедствие, ние ще го отразим като новина, а ти ще представиш историята от човешка гледна точка, с фокус върху засегнатите хора. Схващаш ли?

Кари вече започваше да се вълнува и й личеше.

— Да, да! Това ми харесва, Пинки, наистина!

— Добре, а сега ме слушай. Управлението ще те наблюдава под лупа. Не е нужно да ти казвам, че имаш да оправяш разни каши. Стъпвай внимателно през първите няколко седмици.

— Ще внимавам. Обещавам!

Той се вгледа в нетърпеливото й лице и сияещи очи и изруга:

— Иска ми се да можех да ти повярвам. По дяволите, Кари, та ти в живота си никога не си стъпвала внимателно!

 

 

Интеркомът избръмча.

— По дяволите!

Хънтър беше затънал до гуша в книжата и писмата, които трябваше да прегледа. Всички неща, които секретарката му не можеше да оправи в негово отсъствие, го чакаха. Искаше да привърши с тях, за да не му се налага да стои до късно. Възнамеряваше да прекара вечерта с Кари.

— Помолих да не бъда безпокоен, освен ако не е абсолютно необходимо — каза той в говорителя.

— Съжалявам, но госпожа Макий е тук.

Хънтър се стъписа. Първата му мисъл бе, че майка му е дошла да го види. Но бе малко вероятно, тъй като тя рядко пътуваше без баща му. Ако смятаха да го посетят, щяха да му се обадят предварително. Имаше само още една госпожа Макий.

— Покани я вътре. — Той стана, закопча сакото си и заобиколи бюрото точно когато Пам влезе.

Изглеждаше страхотно. Черната й коса все още блестеше и стигаше до брадичката й, като се извиваше навътре последните няколко сантиметра. Тялото й беше гъвкаво и грациозно, както винаги. Нямаше и следа от излишни килограми. Беше по-висока от Кари и привлекателна по коренно различен начин. Докато Кари излъчваше женствена уязвимост, Пам беше цялата студено изящество. Дори когато влизаше в професионалната си роля, Кари изглеждаше одухотворена и достъпна. Пам винаги излъчваше високомерна дистанцираност.

Хънтър се усмихна широко и тръгна към нея с протегнати ръце.

— Каква изненада!

Тя му се усмихна, докато поемаше ръцете му.

— И аз така си помислих, че ще се получи. — След това хвърли поглед към отрупаното му с книжа бюро и каза: — Знам, че си много зает.

Той се усмихна тъжно и се обърна, за да й предложи стол.

— Свари ме в лош ден. Отсъствах миналата седмица.

— О? — Едната й вежда се повдигна красноречиво, точно както той си спомняше.

— Ваканция — каза кратко Хънтър, за да покаже, че въпросът не подлежи на обсъждане, и седна на ъгълчето на бюрото.

Тя го огледа с тъмните си влажни очи, които обещаваха повече топлина, отколкото всъщност можеше да даде.

— Изглеждаш добре, Хънтър.

— Ти също. — Отвърна на комплимента й съвсем искрено. Костюмът й беше шик и прилягаше до съвършенство на фигурата й. Беше с обичайната си безупречна прическа. — Както винаги, си страхотна.

Пам се засмя и косата се помръдна до бузата й.

— А ти, както винаги, си ласкател. Но ми е приятно да го чуя. — Тя наклони глава на една страна. — Усетих известна забързаност, когато най-сетне се съгласи да ми дадеш развод. Любопитна съм. Има ли някаква определена причина?

Лицето му придоби предпазливо изражение.

— Да.

— Хмм — рече хладно Пам.

— Жена?

— Да.

— Щастлив ли си?

— Много. — Всъщност не можеше да се опише с думи. Никога не се бе чувствал по-щастлив в живота си.

— А ти?

Тя сви рамене:

— Работата ми носи изключително удовлетворение.

Това винаги бе бил техният проблем. Когато я срещна, тя беше в последния курс на медицинския университет. Хънтър се увлече по нейната интелигентност, кураж и амбициозност. Но същата тази амбициозност в крайна сметка разруши брака им. Както всеки мъж, и той искаше да се нуждаят от него поне малко. Не беше егоист, колкото и да дразнеше Кари с това. Проблемът не бе, че съпругата му се радваше на успешна кариера, а в това, че кариерата за нея стоеше преди всичко, дори преди съпруга й.

С всяка изминала година съвместният им живот се превръщаше все повече в състезание кой пръв ще достигне върха на избраната от него област. Когато му предложиха възможност за издигане в друг град, тя отказа да се премести с него и напусне мястото си в една от водещите болници. Хънтър погледна на това като избор между него и кариерата й. Този хап му се стори прекалено горчив.

— Ти си голям инат, Хънтър — каза тя сега. — Цели три години упорства, макар че живяхме разделени, и чак накрая ми се обади, за да ми кажеш, че ми даваш развод.

— Знаеш, че не обичам да се провалям в каквото и да било. Особено в най-важното нещо в живота ми, каквото би трябвало да е бракът. — Той се усмихна унило. — Накрая трябваше да призная, че се провалихме. Или по-точно — аз се провалих. Мога да понеса загубите си и да започна отново.

— Никога не съм го считала за провал за когото и да било от нас. Ние просто се надраснахме един друг.

Сигурно ходи с психиатър — помисли си саркастично той.

— Предполагам.

Съгласи се, за да не предизвика поредния спор по една изчерпана тема. А и мнението й вече не го интересуваше.

— Донесох ти това. — Тя извади от чантата си официален плик. — Очевидно адвокатите не са имали последния ти адрес и изпратиха двата екземпляра на мен.

— Окончателното решение за развод? — попита той, без да отваря плика.

— Подписано, подпечатано и доставено. Не би могъл да искаш повече.

Пам се изправи и той я последва. Пое ръката й и я изпрати до вратата.

— Радвам се, че те видях, Пам.

Тя вдигна поглед към него.

— Аз също, Хънтър. Имахме и хубави моменти, нали?

Усети желанието й да запази самочувствието си. И понеже вече не беше част от живота му, изпитваше добри чувства към нея. А и вероятно, ако се замислеше по-усилено, можеше да си спомни няколко добри момента, преди нещата да се объркат.

— Да, имахме много хубави моменти. Съжалявам, че не успяхме да бъдем щастливи заедно. — Не възнамеряваше да каже, че съжалява, задето се е стигнало дотук. Сега се радваше, че се е случило именно това, че е срещнал Кари. — Пожелавам ти късмет, Пам.

— Аз също ти го пожелавам, Хънтър. Довиждане.

Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

 

 

Кари буквално танцуваше нагоре по стълбите на прокуратурата. Беше спряла пред една будка от другата страна на улицата, за да купи два сандвич със солено месо, без дори да знае дали Хънтър обича солено месо. Но бе сигурна, че ще се зарадва да я види и да се поразсее, както бе зает. Няколкото часа, прекарани разделени, й се сториха дни. Освен това нямаше търпение да му съобщи за новата си работа, а телефоните не бяха подходящи за това.

Коридорите на първия етаж бяха пусти и тихи. Почти всички бяха отишли на обяд. Офисът пред кабинета му беше празен. Бюрото на секретарката му беше осеяно с бележки и неотворени писма, но пишещата й машина бе изключена.

Кари отиде право към неговата врата, почука веднъж и я отвори.